РЕШЕНИЕ
№209
гр. Велико Търново, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора Донка Мачева
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10175/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№44/03.07.2020 г., постановено по АНД №138/2020 г., с което състав на Районен
съд – Свищов е потвърдил Наказателно постановление №20-0352-000263/08.05.2020
г. на началника на РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново, с което на В.Р.Ц.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението е обжалвано в законния срок с
касационна жалба, подадена от В.Ц., в която се поддържа, че същото е неправилно
постановено. Твърди, че липсват мотиви за приложението на чл. 28 от ЗАНН и като
причина за това изтъква, че районният съд не е установил значими факти и
обстоятелства и е допуснал противоречиви изводи. Неправилно е установено разстоянието,
което е изминато с нерегистрирания автомобил и по този начин са пренебрегнати
факти, определящи за квалифицирането на случая като маловажен. От друга страна
счита, че районният съд не е анализирал събраните доказателства – свидетелски
показания и приобщената прокурорска преписка, тъй като в противен случай би
стигнал до единствения възможен извод, че въобще не е извършено санкционираното
деяние.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа лично от касатора и от упълномощения адвокат Д.. Подчертава се, че са
игнорирани обстоятелствата, мотивирали прокуратурата да прекрати наказателното
производство, а именно мотивът за управлението, незначителното изминато
разстояние, липсата на техническа възможност за разтоварване пред мястото за
съхранение, това, че не са допуснати нарушения на правилата за движение,че не е
създадена опасност за други участници в движението, както и че е оказано пълно
съдействие в хода на административнонаказателното производство. По тези
съображения настоява за отмяна на решението на РС и на НП. Алтернативно иска
решението да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба не се представлява
и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за основателност на касационната жалба и
предлага да бъде уважена по съображенията за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдът в
качеството на касационна инстанция служебно проверява валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:
НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2
от ЗАНН, вр. Постановление за прекратяване на Преписка №326/2020 г. по описа на
РП – Свищов и Бързо производство №172/2020 г. по описа РУ – Свищов при ОД на
МВР – Велико Търново, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
срещу В.Р.Ц. за това, че
на 20.04.2020 г. в 18 часа, в гр. Свищов по ул. „Патриарх Евтимий“ в посока към
ул. „Черни връх“ управлява лек автомобил с прекратена на 18.12.2018 г. регистрация
по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, без автомобилът да е с поставени регистрационни
табели. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
като на Ц. е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да
управлява МПС за 6 месеца.
За да потвърди НП, РС е приел, че фактическата
обстановка не е спорна и се потвърждава от материалите по прокурорската
преписка и разпита на свидетелите. Единствено е установено разминаване относно
разстоянието, изминато с нерегистрирания автомобил. В тази връзка е направен
извод, че няма значение дали се касае за управление на нерегистриран автомобил
в разстояние на 20 м или на 500 м, тъй като и в двата случая нарушението и
неговия автор са доказани и освен това извършителят е наясно с липсата на
регистрация. Не са намерени нарушения на формата и на процесуалните правила при
съставяне на НП. Изложени са мотиви, че приложението на чл. 9 от НК в хода на
наказателното производство не налага автоматично прилагане на чл. 28 от ЗАНН в
хода на административнонаказателното такова. Деянието е с явно незначителна
обществена опасност, за да бъде квалифицирано като престъпление, но същото не представлява
маловажен случай на нарушение. Посочено е, че в противен случай извършителят
въобще не би понесъл наказание. Извършена е преценка, че наказанието е правилно
определено по вид и размер.
При касационния контрол настоящият състав възприема
като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Споделя и
правните изводи на състава на РС Велико Търново, касаещи съставомерността и
авторството на деянието, както и съответствието на АУАН и НП с процесуалните
правила за издаването им. Противно на съображенията в касационната жалба констатациите
на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни
доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред на НПК и
обсъдени поотделно и съвкупно. Същите са адекватно анализирани и правилно
интерпретирани и обстоятелството, че касаторът не е съгласен с фактическите
констатации не съставлява касационно основание за отмяна на съдебния акт.
Същевременно за касационната инстанция важи забраната на чл. 220 от АПК за
фактически установявания, доколкото прилагането на материалния закон се
преценява въз основа на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното
решение.
Неправилно обаче е приложен законът по
отношение на чл. 28 от ЗАНН и в тази връзка настоящият състав приема за
основателно възражението на касатора и становището на прокурора за маловажност
на случая. Изложените в решението мотиви по чл.28 от ЗАНН не се споделят. Преценката
за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол съгласно ТР №1 от
12.12.2007 г. на ВКС по Тълк. н. д. №1/2007 г., ОСНК. В разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на нормата на чл. 28 от ЗАНН следва да
се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК. При
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да
намери чл. 93, т. 9 от ДР на НК, а именно: „Маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
В ЗАНН не е предвиден законов критерий за
маловажни случаи на административни нарушения, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на конкретните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща
е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността
на вредата /респективно липсата или наличието на такава/, кръгът на засегнатите
интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения и др.
В конкретния случай, необосновано е прието
от РС, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и случаят не е
маловажен. В този смисъл са изложени лаконични мотиви от въззивния съд, че
поради незначителната обществена опасност деянието не е квалифицирано от
прокурора като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, но това не води
автоматично до извод, че същото деяние съставлява маловажен случай на нарушение
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. За да не остане нарушителят ненаказан, районният
съд не е изследвал цялата съвкупност на конкретните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, при които е извършено нарушението, и не е извършил
правилна преценка дали е налице маловажност на случая. От справката за
нарушения е видно, че лицето не разкрива профил на упорито незачитане на
нормите на ЗДвП и не е санкционирано за други нарушения от този вид. Независимо
че нарушението е формално и както правилно е посочил районният съд без значение
в случая е разстоянието, което е изминато с нерегистриран автомобил, следва да
се отчете, че не са допуснати вредни последици, не са застрашени останалите
участници в движението и деянието е белязано с незначителна обществена
опасност, каквато е преценката и на прокурора по бързото производство. Автомобилът
е придвижен в порядъка от 20 м до 500 м от мястото, където е разтоварен, до
мястото за съхранение. Тоест МПС е било транспортирано чрез платформа и
управлявано само в участъка до позиционирането му в крайната точка, поради обективна
невъзможност на влекача да разтовари пред жилището в този час.Това определя
конкретното нарушение като такова с по-ниска обществена опасност от типичните
за този вид. Деянието не е станало причина за извършването на някакви други
административни нарушения или престъпления и не е създало предпоставки за
извършването на такива. Няма данни автомобилът да е придобит по неправомерен
начин. Всеки правоспособен водач е длъжен да знае, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. В оспореното решение е отчетено обстоятелството, че санкционираното
лице е наясно с липсата на регистрация, но е игнориран мотивът за извършеното
деяние. Въпреки че формално е осъществен съставът на нарушението, съвкупната
преценка на обстоятелствата сочи на маловажност на случая, при която
наказващият орган е следвало да предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание
Като е стигнал до извод, различен от този,
РС е постановил решението в противоречие на закона – нарушение по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и съответно основание за касиране. Постановен е
валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Доколкото
спорът е изяснен от фактическа страна и не са допуснати съдопроизводствени
нарушения, касационната инстанция следва да реши делото по същество. Въз основа
на изложените мотиви се налага, че в случая обществените отношения, свързани с
регистрацията на превозните средства и тяхното движение по пътищата, са
засегнати в незначителна степен, а конкретното нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Затова налагането на санкция, предвидена в закона, не съответства на
характера и тежестта на конкретното нарушение, поради което са налице основания
за приложението на чл. 28 от ЗАНН и НП следва да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът в посочения
състав, след съвещание
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №44/03.07.2020 г., постановено по АНД №138/2020 г. от състав на
Районен съд – Свищов и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0352-000263/08.05.2020 г. на началника на РУ –
Свищов при ОД на МВР – Велико Търново, с което на В.Р.Ц., ЕГН ********** *** на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: