Р Е Ш Е Н И Е
№
04.11.2013г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№3996/2013г.. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание
чл.242, ал.1, чл.245, ал.2, и чл.221, ал.1
от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от А.Н.Ц.,
чрез адв. В. И. против ***, ***, ЕИК ***, представлявано от *** и ***, с която
се твърди,че по силата на трудов договор, ищцата е заемала длъжността
“птицевъд”, до дата 29.04.2013г., когато трудовото правоотношение с ответника е
прекратено, със заповед № 08/29.04.2013г. Твърди се, че за полаганият от нея
труд, за периода м. 02.2012- м. 11.2012г., и за м.01.2013, м.п 03.2013г. и м. 04.2013г.,
не й е изплатено дължимото трудово възнаграждение, общо в размер на 4166,47лв.
Твърди се, че при прекратяване на трудовият й договор, не й изплатено и
дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на 300лв. моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати, на основание чл.242, ал.1 от КТ сумата от
4166,47лв-дълижимо трудово възнаграждение, за периода м. 02.2012- м. 11.2012г.,
и за м.01.2013, м.п 03.2013г. и м. 04.2013г, ведно със законната лихва, считано
от датата на ИМ, на основание чл.245, ал.2 от КТ- сумата от 260лв- лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, за периода от датата на изискуемостта на всяко отделно
плащане, до датата на ИМ, и на основание чл.221, ал.1 от КТ- сумата от
300лв-обезщетение. Претендират се разноски.
В
срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
С определение №3535/11.09.2013г.,
с което е изготвен проекто –доклад по делото, съдът е
признал за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти: факта, че ищецът А.Ц., е заемал
длъжността ”птицевъд” към ответника ***, ***, както и факта на прекратяване на
трудовият му договор, считано от 29.04.2013г, на основание чл.327, т.2 от КТ-поради забавяне изплащане на трудовите възнаграждения. Срещу определението не са
постъпили възражения от страните.
Видно от заключението по
назначената ССЕ, прието по делото, общият размер на неизплатеното трудово
възнаграждение на ищеца, отразено в платежната ведомост на ответника, като
чиста сума за получаване, за процесният период-
м.02.2012-м.04.2013г., е в размер на 4092,24лв. Във ведомостта няма данни
същото да е изплатено на ищеца. Общият размер на лихвата за забава, изчислена
за периода от изискуемостта -30- то число на месеца,
следващ начислението, до датата на ИМ -25.07.2013г., е в размер на 324,67лв. От
заключението на вещото лице, се установява също, че в платежната ведомост на
ищеца начислено и обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ- в размер на 443,26лв- бруто, или
374,23лв. чиста сума за получаване, която също не е изплатена на ищеца.
В с.з. на 14.10.2013г., ищецът,
чрез адв. В. И., е направил изменение на исковете, прието от съда, както
следва: искът с правно основание чл.242, ал.1, вр.чл.2128
от КТ- за сумата от 4092,24лв- чиста сума за
получаване; искът с правно основание чл. 245, ал.2 от -
за сумата от 374,23лв- чиста сума за получаване; искът по чл.221, ал.1 от - за сумата от 443,26лв- брутна сума .
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че искът
правно основание чл.242, вр.чл.128 от КТ е
основателен и следва да бъде уважен. Чл.242 от КТ, постановява основното право
и съответно задължение на страните по трудовият договор, а именно неговата възмездност. В тежест на ответника-работодател е да докаже,
че е изплатил същото, респ. че същото не се дължи, поради други основания. В
случая, безспорно по делото се установи, че в платежната ведомост е начислена
като сума за получаване от ищеца -4092,24лв-чисто, която не е получена от
същия.
С оглед изхода по главният иск,
като основателна следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на лихва за
забава върху главницата, съобразно изчислението на вещото лице, и направеното изменение на иска.
Следва да бъде уважен и иска с
правно основание чл.221, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, от страна на
работника, в размер на 4443,26лв-.брутна сума.
С оглед изхода на делото, и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от ищеца разноски, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК, в размер общо от 1570,02лв. Същите включват и направените разноски по
обезпечение на исковете.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на ПлРС държавна такса върху уважените искове
в размер на 263,68лв., както и сумата от 100лв-.деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.242, ал.1, вр.чл.128, ал.1
от КТ, “***, ***, ЕИК ***,
представлявано от *** и ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Н.Ц., ЕГН **********,***»***,
чрез адв. В. И., сумата от 4092,24лв/чиста сума/-
съставляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.02.2012-м.04.2013г.
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ-25.07.2013г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.245, ал.2 от КТ, “***, ***, ЕИК ***, представлявано от *** и ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Н.Ц., ЕГН **********,***»***,
чрез адв. В. И., сумата от 374,23лв.,
съставляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение,
за периода 30.03.2012-25.07.2013г.
ОСЪЖДА, на основание чл.221, ал.1 КТ, “***, ***, ЕИК ***, представлявано от *** и ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Н.Ц., ЕГН **********,***»***,
чрез адв. В. И., сумата от 443,26лв /бруто/.,
съставляваща обезщетение при прекратяване на трудовият договор без предизвестие
от работника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ-25.07.2013г., до окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “***, ***, ЕИК ***,
представлявано от *** и ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Н.Ц., ЕГН **********,***»***,
чрез адв. В. И., сумата от 1570,02лв., съставляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, “***, ***, ЕИК ***, представлявано от *** и ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ПлРС сумата от 263,68лв.-държавна такса върху искове,
и сумата от 100лв..-деловодни
разноски.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение, има характер на определение, и може да бъде
обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, пред ПлОС. В останалата си част, решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок, от датата на получаване на съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: