№ 44
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110206670 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ АД, ЕИК ***, с предишно наименование „***“ АД,
седалище и адрес на управление гр. София, район ***, бул. „***“ № ***, ****, чрез юрк.
***, срещу предупреждение № *** г., издадено от *** за изпълнителния директор на
Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/ за неизпълнение на дадено предписание
№ *** г. за изпълнение на определените на дружеството за 2020 г. цели. Дружеството е
предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, ще му бъде наложено административно наказание.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока процесуалноправната и
материалноправна незаконосъобразност на атакуваното предупреждение, и се прави искане
за отмяната му.
За проведеното на 07.11.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Изпълнителният директор на АУЕР се представлява от юрк. ***, а „***“ АД - от
юрк. ***.
В дадения ход по същество юрк. *** поддържа съображенията, обективирани в
жалбата, и пледира атакуваният акт да бъде отменен.
Юрк. *** оспорва релевираните в жалбата доводи, поддържа депозираното писмено
становище на изпълнителния директор на АУЕР, и моли процесното предупреждение по
реда на чл. 28 ЗАНН да бъде потвърдено.
1
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното предупреждение по реда на чл. 28
ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
„***“ АД, с предишно наименование „***“ АД, притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № *** г., която изпълнява като краен снабдител. С
решение № *** г. на КЕВР, лицензията е разширена и с права и задължения на координатор
на специална балансираща група, като в решението са посочени конкретните изменения в
текстовете на лицензията.
Дружеството притежава също Лицензия за търговия с електрическа енергия № *** г.,
чийто срок е продължен с Решение № *** г. на КЕВР, и Лицензия за доставчик от последна
инстанция № *** г.
На 21.04.2021 г. спрямо „***“ АД бил издаден АУАН № 158/21.04.2021 г. за това, че не
изпълнило определената му индивидуална цел съгласно чл. 8 от Наредба за методиките за
определянето на националната цел за енергийна ефективност и за определянето на общата
кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и
разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица
/отм. 26.04.2022 г./, за ежегодни нови енергийни спестявания, както следва: за 2017 г. в
размер на 39, 2618 GWh, за 2018 г. в размер на 76, 96 GWh, за 2019 г. в размер на 52, 425
GWh, и за 2020 г. в размер на 73, 859 GWh. Прието било, че нарушението е довършено на
02.03.2021 г. - датата, следваща датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информация
за изпълнение на задължението.
Във връзка със съставения АУАН не било издадено наказателно постановление, вместо
което производството било прекратено с издаване на резолюция с предупреждение на
основание чл. 28, ал. 1 ЗАНН, че при повторно извършване на нарушение от същия вид, на
дружеството ще бъде наложено административно наказание.
До „***“ АД било изпратено писмо изх. № *** г. на изпълнителния директор на АУЕР,
с което на основание чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗЕЕ му било дадено задължително
предписание да изпълни определените му индивидуални цели за ежегодни нови енергийни
спестявания за 2020 г. в срок до 01.12.2021 г., като изпълнителният директор на АУЕР да
бъде уведомен за осъщественото изпълнение в срок до 10.12.2021 г.
Впоследствие, при извършена от директора на дирекция „Контрол и информация“ при
АУЕР проверка, се установило, че към 02.02.2022 г. „***“ АД, с предишно наименование
„***“ АД, не било изпълнило в цялост даденото задължително предписание, за което била
изготвена докладна записка изх. № РД-06-28/02.02.2022 г.
2
Запознавайки се с изготвената докладна записка, на 28.02.2022 г. свидетелят И. П., на
длъжност главен експерт в отдел „КЕЕ“, дирекция „Контрол и информация“ при АУЕР, в
присъствието на двама свидетели и представител на „***“ АД, съставил АУАН №
43/28.02.2022 г. за това, че като не е изпълнило определената му индивидуална цел за
ежегодни нови енергийни спестявания за 2020 г. в размер на 70, 199 GWh, дружеството не е
изпълнило даденото на основание чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗЕЕ от изпълнителния
директор на АУЕР задължително предписание за отстраняване на констатираното
нарушение. За дата на довършване на нарушението била посочена 02.12.2021 г. - денят,
следващ деня, в който изтекъл определеният в задължителното предписание срок, а за място
на извършването му - гр. София, седалището на АУЕР, където не било подадено
уведомление за изпълнението на задължителното предписание.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на представителя на „***“ АД, с предишно
наименование „***“ АД, и срещу него било депозирано писмено възражение в
законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и след преценка на материалите по преписката, на
26.04.2022 г. главният секретар на АУЕР, на когото по силата на заповед № *** г. било
възложено да изпълнява функциите на изпълнителен директор за периода от 21.04.2022 г. до
29.04.2022 г. включително, издал срещу „***“ АД, с предишно наименование „***“,
предупреждение № *** г., в което било указано, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на настоящето предупреждение, ще му бъде
наложено административно наказание. Като нарушение било посочено неизпълнение на
дадено предписание № *** г. за изпълнение на определените за 2020 г. цели.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
приобщената по делото доказателствена съвкупност, а именно показанията на свидетелите
И. П. и В. М., и представените от страните писмени доказателства.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечиво установява
изложените фактически положения, в това число притежаваните от дружеството-
жалбоподател лицензии и качеството му на задължено лице, включено в поименния списък
по чл. 14, ал. 4 ЗЕЕ. Въз основа писмените доказателства се изясняват определените, в това
му качество, индивидуални цели за ежегодни нови енергийни спестявания за 2020 г., както и
неизпълнената част в размер на 70, 199 GWh.
Издаденото на основание чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗЕЕ задължително
предписание, респективно съдържанието му, включително указаната крайна дата за
изпълнение, както и обстоятелството, че не било изпълнено в цялост, също се изясняват
еднопосочно посредством писмените доказателства и свидетелските показания.
Материалната компетентност на свидетеля П. по съставяне на АУАН следва от
приложената заповед № *** г., а компетентността на издалия предупреждението по чл. 28,
ал. 1 ЗАНН орган - по силата на закона и въз основа заповедта за изричното му
3
оправомощаване за времето от 21.04.2022 г. до 29.04.2021 г. включително.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесният АУАН и предупреждението по чл. 28, ал. 1 ЗАНН са издадени от
компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като съответно
релевираните в жалбата възражения са неоснователни и не се споделят от настоящия състав.
Неоснователно е и оплакването в насока идентичност на нарушенията, описани в процесния
АУАН и в АУАН № 158/21.04.2021 г., доколкото е видно, че нарушението, предмет на
разглеждане в настоящето производство, образувано със съставянето на АУАН №
43/28.02.2022 г., е с различен предмет, а именно неизпълнение на дадените с писмо изх. №
*** г. задължителни предписания в законоустановения срок. Предвид това не е налице
идентитет, обуславящ изключване на административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице на основание нарушение на принципа non bis in idem, обективиран в
разпоредбата на чл. 17 ЗАНН.
Наред с това се установи действителното неизпълнение на дадените от изпълнителния
директор на АУЕР с писмо изх. № *** г. задължителни предписания в указания за това
срок, предвид което съдът прие за доказано, че „***“ АД, с предишно наименование „***“
АД, е осъществило състава на нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗЕЕ от
обективна страна. Нарушението е извършено на 02.12.2021 г. /денят, следващ деня, в който е
изтекъл определеният за изпълнението срок/. Място на извършването му е гр. София,
седалището на АУЕР, където уведомлението за изпълнение на предписанието е следвало да
бъде подадено.
Независимо от обективното установяване на факта, че нарушението е извършено обаче,
съдът констатира основания за отмяна на атакуваното предупреждение по чл. 28, ал. 1
ЗАНН. Последното се налага поради допуснати при издаването му нарушения на
процесуалните правила, които се изразяват в липса на съществени за съдържанието му
реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 5 и т. 6 ЗАНН, актът по ал. 1 следва да
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, които сочат, че е маловажен случай /т.
5/, и законовите разпоредби, които са нарушени /т. 6/. Видно от съдържанието на процесното
предупреждение по чл. 28, ал.1 ЗАНН обаче, липсва каквото и да било описание на
нарушението, като единствено е цитирано неизпълненото предписание, без да са посочени
както конкретното му съдържание, така и датата и мястото на извършеното нарушение. Не
са посочени също законовите разпоредби, които се твърди да са нарушени / чл. 89, ал. 2, т. 4
вр. ал. 1, т. 2 ЗЕЕ/. В този смисъл правото на защита на санкционираното лице е нарушено,
като същевременно и съдът е лишен от възможността да прецени дали деянието, за което е
издадено предупреждението, е съставомерно, респективно по силата на коя нормативна
разпоредба.
Поради това настоящият състав прецени, че атакуваното предупреждение по чл. 28, ал.
1 ЗАНН следва да бъде отменено като процесуално незаконосъобразно. Този извод следва
4
от принципното положение, че в административнонаказателното производство актовете по
чл. 58д, в това число предупреждението по чл. 28 ЗАНН, имат „обвинителна функция“,
предвид което следва да съдържат всички задължителни за съставомерността на
нарушението елементи, в това число ясно и точно описание на изпълнителното му деяние и
законовите разпоредби, които се твърди да са нарушени. Извеждането на съответна воля на
наказващия орган по тълкувателен път или въз основа доказателствата по делото, е
недопустимо. По изложените съображения депозираната жалба е основателна и следва да
бъде уважена. Атакуваният акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 2
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ предупреждение № *** г. по чл. 28, ал. 1 ЗАНН, издадено от *** за
изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/ срещу
„***“ АД, с предишно наименование „***“ АД, за неизпълнение на дадено предписание №
*** г. за изпълнение на определените му за 2020 г. цели.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5