Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 57 10.05.2022
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 48 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Е. Х. А. от с. М., обл. Р., чрез адв. К. К. от АК - Разград, срещу Решение №
1012-16-51/1 от 07.03.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него
е потвърдено Разпореждане № 2140-16-10 от 24.01.2022 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ –
Разград, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 23.08.2021 год.
В жалбата се твърди, че административният орган неправилно не е зачел за
действителен осигурителен стаж времето от 12.01.1975 год. до 12.03.1976 год.,
през което тя е родила и отглеждала второто си дете като неработеща майка.
Позовавайки се на действащите през този период нормативни актове в областта на
осигуряването оспорващата твърди, че за нея е възникнало правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като времето,
през което е родила и отглеждала детето си като неработеща майка, следва да се
зачете за действителен осигурителен стаж. Излага доводи, че този извод следва
от разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. От съда се иска да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, като даде задължителни указания по
приложението на закона, и да й присъди направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Т. А., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на Е. Х. А. с
вх. № 2113-16-742 от 25.08.2021 год.,
подадено по електронен път на 23.08.2021 год., до директора на ТП на НОИ –
Разград за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението са били приложени и съответните
документи за доказване на осигурителния стаж. Допълнително пред съда е
представено удостоверение за родените от майката деца с изх. № 2158 от
12.04.2022 год. на Община Разград от което е видно, че заявителката е майка на
две деца – С. С. И. с ЕГН ********** и С. С. И. с ЕГН
**********. Съгласно описа на осигурителния стаж
/л. 18-19/ на оспорващата е зачетен осигурителен стаж от III-та категория в размер на 10 години 09 месеца и 27
дни, в т.ч. 1 година 2 месеца и 00 дни майчинство за времето от 12.01.1975 год.
до 12.03.1976 год., и осигурителен стаж от II-ра
категория в размер на 04 години 07 месеца и 14 дни. Общо зачетения на
оспорващата осигурителен стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО е 15 години 05 месеца и 11 дни, а превърнат към трета категория, е в размер на
16 години 07 месеца и 07 дни.
С Разпореждане №
2140-16-10 от 24.01.2022 год. /л.15-16/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ –
Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващата, считано от
23.08.2021 год. Административният орган приел, че лицето има навършена
изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, но няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно
посочения в описа на осигурителния стаж, но не е зачел за действителен
осигурителен стаж времето от 12.01.1975 год. до 12.03.1976 год. (една година и два месеца), през което
тя е била неработеща майка, която е отглеждала второто си дете – С. И., позовавайки
се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като по този начин е приел, че
действителния осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО на оспорващата е 14
години 03 месеца и 11 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания
от закона 15 години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на
чл. 104 от КСО. Разпореждането е обжалвано
пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба на 07.02.2022 год.
С Решение №
1012-16-51/1 от 07.03.2022 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е
отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният орган се е
позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като е приел че
времето, през което Е. Х. А. е родила и отглеждала детето си като неработеща
майка, не отговаря на определението за „действителен стаж”, дадено в тази
разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението е връчено на
оспорващата на 09.03.2022 год., съгласно известие за доставка /л. 6/, а жалбата
срещу него е подадена на 15.03.2022 год., чрез административния орган.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа
правни и фактически основания. При неговото постановяване административният
орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а и оспорващият не твърди наличието на такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през времето от 12.01.1975
год. до 12.03.1976 год. оспорващата е родила и отглеждала второто си дете като
неработеща майка. Спорният въпрос е дали това време следва да бъде зачетено за
действителен осигурителен стаж или не следва да бъде зачетено за действителен,
а само за общ такъв. Съдът не споделя извода на административният орган, че не
следва да се зачита.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2021
год. изискуемата възраст по тази разпоредба за жените е 66 години и 8 месеца,
която оспорващата е имала навършена към датата на подаване на заявлението –
23.08.2021 год.
Допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО,
която дефинира понятието "действителен стаж" като действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през
което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр.
107 от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода 1975 – 1976 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
Според
действащата тогава норма на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 год., обн. в ДВ, изв. бр. 5 от 17.01.1958
год., в сила до 1.01.2000 год.) за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите
(отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен
отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали и
Постановление на Министерския съвет № 61 от 28.12.1967 год. за насърчаване на
раждаемостта (отм.), Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на
жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност,
раждане и за отглеждане на деца (обн. в ДВ. бр. 15/1970 год.), издадена по
приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението (отм.), и Инструкция №
2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967
год. (отм.). Съгласно чл. 9, ал. 4 от ПМС № 61/1967 г. на жените-майки, членове
на ТКЗС или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца се
зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения
в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките –
работнички и служителки. Според т. 4 от Инструкция № 0-4 при
раждане/осиновяване на живо дете, което не е починало преди изтичане на
сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда,
на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо
дете и 14 месеца при второ дете.
Аналогична е и
сега действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО
за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и
раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал.
7, пр. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през
което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се
внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на
държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на
пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за
отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло,
независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по
смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС).
Анализът на
цитираните норми от различните нормативни актове, действали през различни
периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и последователен във
волята си да се признава този период за действителен осигурителен стаж, без
значение дали са неработещи или работещи майките, които отглеждат своите деца.
Противното тълкуване на относимите норми би довело до противоречие с
разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на РБ, регламентиращи закрила
на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права. В
този смисъл е и трайно установената съдебна практика, изразена в изразена в
Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. дело № 488/2015 г., VI о.,
Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2009/2018 г., VI о.,
Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о.,
Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о.
С оглед на това
спорният период от 12.01.1975 год. до 12.03.1976 год., през който Е.Х.А. е родила и отглеждала
детето си, следва да се признае за действителен осигурителен стаж по смисъла на
§ 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. След отчитането като действителен осигурителен
стаж на този период, общият действителен осигурителен стаж от ІІІ-та категория,
придобит от оспорващата, ще бъде повече от 15 години и с оглед навършената от
нея възраст към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, то тя
е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
68, ал. 3 КСО.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172, ал. 2 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната
преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото
решение.
С оглед изхода
на делото искането на оспорващата за присъждане на направените по делото
разноски, като своевременно направено е основателно и доказано в размер на 350
лв., договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-51/1 от 07.03.2022 год. на
Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-10 от 24.01.2022 год. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на Е. Х. А. от с. М., обл. Р.,
разноски по делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/