Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1355
гр.Бургас, 16.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLVII–ми наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Илияна Георгиева, като разгледа НАХД № 2906 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на, със седалище и адрес на
управление:, чрез управителя, против Наказателно постановление №02-000102/08.09.2015
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за
нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Твърди се, че не е доказано извършването на нарушението, както и че следвало да се приложи чл. 28 ЗАНН. Алтернативно се иска изменение на наказанието. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се представлява от адв., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк., която оспорва жалбата.
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от
разписката на л. 9-гръб, постановлението е връчено на 11.06.2018 г., а жалбата
е подадена на 15.06.2018 г.), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна,
като съдът, като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа страна следното:
При проверка на 17.06.2017г., в 12.25 часа, в бистро
”W”, находящо се в, било установено лицето С.С.С.,
ЕГН: **********. Същото лице полагало труд като сервитьор. Лицето попълнило
справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, в която посочило, че работи на
мястото на длъжност „сервитьор” от 12.06.2017 г. с работно време от 12.00 до
20.00 часа, с два почивни дни през седмицата и че получава възнаграждение в
размер на 500 лв. На работодателя било указано да представи документи в
Дирекция „Инспекция по труда”. На 22.06.2017 г. били представени документи от
пълномощник на представителя на дружеството, сред които бил и трудов договор, с
дата 18.06.2017 г., сключен между С.С.С. и.
Актосъставителят счел, че
от
констатираното следва, че жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1 във връзка с
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, поради което и на осн. чл.416, ал.5 във връзка
с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е ангажирана и административно –
наказателната му отговорност, като съставил АУАН №02-000102 от 22.06.2017 г. Актът
бил връчен на присъстващия представител на дружеството, който го подписал без
възражения.
Изложените факти били възприети и от
административнонаказващия орган, който издал обжалваното наказателно
постановление №02-000102/08.09.2015 г., с което за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса
на труда, на основание чл.416,
ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелите К.Г. и С.С. са
безпротиворечиви, еднопосочни и взаимнодопълващи се. Освен това, изложеното от
свидетеля С. изцяло кореспондира с попълнената справка по чл. 402 от КТ, за
която свидетелят потвърди, че е подписал именно той.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по
същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В
наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в
този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и
съдържа посочените задължителни реквизити, респ. не са налице формални
основания за неговата отмяна.
Административно
- наказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лв. на
основание чл.414,
ал.3 от КТ.
Съобразно
цитираната норма, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение. Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение, следва
да се установи, че е налице трудово правоотношение, без да има сключен договор
за това. Отношенията по предоставяне на работна сила
следва да се уреждат само като трудови (чл. 1, ал. 2 КТ), със сключване на
предвидения в писмен трудов договор преди постъпването на работа на работника.
Това е така, когато работникът е подчинен на работодателската власт на
физическо или юридическо лице, което определя условията, при които ще работи.
Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят техния
характер като такъв, а именно работно място, работно време и почивка, уговорено
възнаграждение на работника или служителя за положения труд, работодателска
власт и т.н.
С тълкувателно решение №
86/27.02.1986 г. на ОСГК на ВКС са посочени разликите между трудов и граждански договор, като основаната
такава се извлича от предмета на сключения договор, а именно дали е уговорено
престиране на работна сила или се дълги определен трудов резултат. Когато се
уговори престиране на определен трудов резултат, то сключеният договор не е трудов,
а граждански, регламентиран от разпоредбите на ЗЗД. Когато
предметът на сключения договор е престиране на работна сила и са изпълнени
следните условия: работникът или служителят има определено работно време,
работно място и трудово възнаграждение; работата се извършва чрез личния труд
на работника или служителя; работата, която се извършва е свързана с предмета
на дейност на възложителя; работникът или служителят изпълнява указанията на
работодателя за това кога, къде и как да работи; работата се извършва съгласно
реда и последователността, определени от работодателя, е налице трудово
правоотношение (трудов договор), което се урежда от разпоредбите на КТ. Също така
следва да се касае за многократно и повтарящо се изпълнение на трудова
операция.
От
показанията на свидетелите се установява, че лицето С. е полагало труд като
сервитьор в бистро „W”, стопанисвано от дружеството жалбоподател. С. е имал
определено работно време и е получавал възнаграждение за многокрано и повтарящо
се осъществяване на задълженията си,
свързани с предмета на дейност на. Установява се, че полагането на труда
предхожда датата на представения от жалбоподателя трудов договор, който е с
дата 18.06.2015 г. Тук следва да се отбележи, че наказателното постановление и
АУАН са ясно написани. Като нарушение е посочено това, че на 17.06.2015 г.
работодателят не е уредил отношенията си с работника като трудови, като е
посочено, че трудът е полаган от 12.06.2015 г. Иначе казано, въпрос на преценка
е дали наказващият орган ще приеме, че има и по-рано извършено нарушение без да
се накърняват правата на проверявания субект.
Съставът счита,
че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин от страна на АНО, тъй
като са налице доказателства за наличие, на който всички от гореизброените
елементи на трудовото правоотношение. Установява се уговорено работно време,
точната длъжност на С. и уговореното възнаграждение.
Според настоящия
състав не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. На първо
място, нарушението не е свързано с ощетяване на държавния бюджет (както е
посочено в жалбата), а с гарантиране установените на конституционно ниво права
на лицата, полагащи наемен труд. На практика, липсата на трудов договор влече
трудности за работника за осъществяване на което и да е негово право по Кодекса
на труда. На второ място, законодателят изрично е изключил приложението на чл.
28 ЗАНН по отношение на нарушенията на чл. 62, ал. 1 КТ с разпоредбата на чл.
415в, ал. 2 КТ, според която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Съдът
обаче намира, че действително размерът на санкцията е завишен, с оглед
конкретиката на нарушението. Неотносими са доводите, че в момента дружеството
имало друг управител, тъй като се касае са ангажиране обективната отговорност
на юридическо лице. Действително обаче, липсват данни за други доказани
нарушения, а освен това наказващият орган е приел, че нарушението е извършено само
на 17.06.2015 г., т.е. един ден преди датата на представения трудов договор.
Изложеното мотивира съда на намали размера на санкцията до минимално
предвидения в закона размер от 1500 лв.
Поради това постановлението
се явява материално законосъобразно и следва да бъде изменено само в
санкционната част.
По делото в хода на съдебното следствие бе разпитан
свидетелят С.С., като с определение от 20.09.2018 г. съдът е определил пътни
разноски на свидетеля в размер на 48 /четиридесет и осем/ лева, като е
постановил същите да му бъдат изплатени от бюджета на съда, за което е издаден
и РКО.
С оглед обстоятелството, че дружеството
жалбоподател е извършило нарушението за което е санкционирано, то на основание
т.2 б."а" от ТР № 3 от 08.04.1985г. по н.д. №98/1984г., вр. чл.
84 от ЗАНН, вр. чл.189
ал.3 от НПК
следва да бъдат възложени направените разноски от съда на жалбоподателя.
Мотивиран от
горното и на основание чл 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №02-000102/08.09.2015 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3
от Кодекса на труда на, със седалище и адрес на управление:, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000
лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложената санкция от 3000,00 лв. на 1500,00
лв. (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА, със седалище и адрес на управление:, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен
съд-гр.Бургас, сумата от 48.00 (четиридесет
и осем) лева – разноски по съдебно производство по НАХД № 2906/2018 г. по описа на РС-Бургас, както и държавна такса в
размер на 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Ил. Георгиева