РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Пловдив, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502769 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на Х. В. Г. срещу
Решение № 3263 от 13.07.2023 г. по гр.д. № 2008/2022 г. на РС – Пловдив по допускането на
делбата, с което искът за делба на процесния имот е отхвърлен по отношение на Х.,
съответно имотът е допуснат до делба само между З. К. С. и Г. К. З. при равни квоти.
За постановяването на този резултат районният съд е приел, че нито един от
представените по делото два ръкописни документа от дата *** г. и *** г., изпълнени от
наследодателката Е. З. не съставляват саморъчно завещание по смисъла на чл. 13 от ЗН, тъй
като не съдържат воля за разпоредително действие с имуществото и в частност с процесния
апартамент за след нейната смърт, а съставляват обещание за прехвърляне на имущество,
което обещание не е същинско изявление за завещаване, съответно не може да породи
наследствени права за лицето, в чиято полза е дадено.
Въззивницата поддържа да е неправилен горния извод на съда. Твърди, че този си
погрешен извод съдът направил без да съобрази възрастта на завещателката и нейната обща
и правна грамотност, правилата на формалната и житейската логика във връзка и с
разочарованието на завещателката от нейната дъщеря / съделителя З. С. /, която отказала да
се грижи за болната си майка и вследствие това й поведение последната успешно провела
срещу нея иск по чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора с предмет процесния апартамент.
Цитира се Решение № 855/11.12.2010 г. по гр.д. № 1497/2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение
№ 24/19.02.2015 г. по гр.д. № 3526/2014 г. на ВКС, Второ г.о. и други. Поддържа се и при
формиране на горния си извод съдът да е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон – не е поддържано от противната страна „ липса на воля за завещаване „
1
като основание за недействителност на завещанието и отказ на съда да разпита свидетели за
обстоятелствата във връзка със завещанията и волята на завещателката преди и към тяхното
съставяне, като е неправилен извода на съда така поисканите гласни доказателства да са
недопустими. Цитира се Решение № 75/31.03.2014 г. по гр.д. № 5152/2013 г. на ВКС, Първо
г.о.. Поддържа се довода, че волята на завещателката следва да се извежда от самото
завещание, но при отчитане и на обективно съществуващи факти и обстоятелства към датата
на съставянето му и така да се тълкува при спазване общото правило на чл. 20 ЗЗД вр. чл.
44 от ЗЗД.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението и допускане на делбата по
отношение и на въззивницата Х., при квоти на страните в съсобствения имот от 4/6 ид.ч. за
нея и по 1/6 ид.ч. за въззиваемите Г. и З..
Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемата страна З. С. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Счита
за правилна преценката на съда, че представените два писмени документа с автор общия
наследодател Е. З. не съставляват завещателни разпореждания, тъй като в същите не са
обективирани разпоредителни изявления в този смисъл, а съставляват обещание за
прехвърляне на процесния апартамент след приключване на делото по разваляне на
алеаторния договор. Обещанието за завещаване не е завещателно разпореждане и не
поражда правните последици на завещание. Възрастта, ниската образованост и липсата на
правна грамотност не могат да санират горната недействителност. Невярно било
твърдението на въззивниците, че за тази недействителност не е възвела своевременно
възражение, поддържа че основанието „ липса на воля за завещаване „ в документа е
релевирала още в първото съдебно заседание по делото. Поддържа още да не е налице и
възведеното с жалбата процесуално нарушение, изразяващо се в неоснователен отказ за
допускане на свидетели на въззивниците за изясняване волята на завещателката. Поддържа
че волята на завещателя се установява единствено от съдържанието и смисъла на
направените от него волеизявления в саморъчно съставения писмен документ –
завещателното разпореждане. Счита за неотносимо към спора цитираното Решение №
75/31.03.2014 г., тъй като същото разглежда въпроса за допустимостта на свидетелските
показания във връзка с оспорване авторството на завещанието, а в случая авторството е
несъмнено установено по делото и не е спорно. Заявява да поддържа и всички релевирани в
първоинстанционното производство възражения за недействителност/ нищожност на
процесните завещателни разпореждания, за това че завещателят не е бил собственик на
процесния имот към датата на завещателните разопреждания и към датата на откриване на
наследството – починала е преди приключване на производството по разваляне на
алеаторния договор досежно процесния имот. Заявява да поддържа и направеното при
условие на евентуалност искане за намаляване на завещателното разпореждане до размера
на запазената й част от наследството.
По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски за въззивното производство.
Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемият Г. З. не е депозирал отговор по чл. 263 от ГПК.
Съдът установи следното:
Искът е за делба във фазата по допускането.
Безспорно между страните и установено по делото е, че собствеността върху
процесния апартамент е придобита от К. Г. З. и Е. Х. З. по време на брака им;
К. З. е починал на *** г., оставил наследници по закон съпругата си Е. и децата си З.
К. С. и Г. К. З.. Така, след смъртта на К. имотът е съсобствен между тримата наследници
2
при квоти 4/6 ид.ч. за Е. и по 1/6 ид.ч. за З. и Г.;
С договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от *** г.
Е. е прехвърлила своите 4/6 ид.ч. от апартамента на дъщеря си З.. С влязло в сила на *** г.
Решение № 260 727/31.05.2021 г. по гр.д. № 3036/2020 г. по описа на ОС – Пловдив
договорът е развален по предявен от Е. иск по чл. 87 от ЗЗД. Решението е влязло в сила като
необжалвано. Ищцата е починала след приключване на устните състезания по делото, но
преди постановяването и влизането в сила на решението. Развалянето има обратно
действие;
След смъртта, настъпила на *** г. Е. З. е оставила наследници по закон съделителите
З. С. / дъщеря / и Г. З. / син/.
Представени са два броя саморъчни завещания с означен автор Е. З., подписани от
нея. Първото е от дата *** г. и с текст „ Аз, Е. Х. З. искам да прехвърля моя дял от
апартамента на првнучката ми Х. „ . Второто е от дата *** г. с текст „ Аз Е. З., посочен ЕГН
ишкам след приключване на делото моя дял да бъде прех влян на првн внучката ми Х. Г.“. И
двете са съставени по време на висящността на производството по иска за разваляне на
казания алеаторен договор.
При представянето им въззиваемата – ищца е оспорила авторството им, изпълнение
на изискванията за съдържание по чл. 25 ал. 1 от ЗН. Заявила е възражение и че волята на
завещателката е изцяло неясна, както и възражение за недействителност поради това, че
завещателката не е била собственик на апартамента към датата на откриване на
наследството. В случай, че съдът ги намери за действителни и пораждащи правно действие
е заявила претенция за възстановяване на запазената й част – 1/3, от наследството на
завещателката.
Безспорно е установено чрез заключение на графологична експертиза, че текста и на
двата саморъчни документа е изпълнен от Е. З., от нея са изпълнени и положените в същите
подписи. Така е неоснователно възражението на съделителя З. същите да не са написани и
подписани от Е.. Всяко следващо завещание отменя предходното, поради което е без
значение възражението на въззиваемата – ищца, че в първо съставеното от *** г. датата на
документа следва подписа на съставителката. Във второ съставеното от дата *** г. са
изпълнени всички изисквания за съдържание по чл. 25 ал. 1 от ЗН. Неоснователно е и
възражението, че към датата на откриване на наследството Е. не е била собственик на
процесния апартамент. Развалянето на договора за прехвърляне на апартамента срещу
задължение за издръжка и гледане има – както се каза по горе, обратно действие / чл. 88 ал.
1 от ЗЗД /, т.е. към датата на откриване на наследството й Е. е била собственик на
апартамента на основание влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен иска по чл. 87
от ЗЗД независимо че смъртта й е настъпила преди влизането в сила на решението. Освен
това, разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗН в случая е неприложима, тъй като завещанието е
универсално – предвид безспорно установения по делото факт за липса на друго имущество
в наследствената маса..
Възражението на въззивницата за несвоевременно заявено от въззиваемата
възражение документът да не е завещание по смисъла на чл. 13 ал. 1 от ЗН с оглед
изразената в него воля е неоснователен – същото е заявено още в първото по делото
заседание, в което и двата документа, представени с отговора на исковата молба са приети
от съда. Основателно е обаче възражението й да е неправилен извода на районния съд, че
текстът на нито един от двата ръкописни документа не съдържа изявление за разпореждане
на Е. З. с притежаваното от нея имущество и в частност с процесния апартамент, а само
обещание за извършване на такова. Настоящият съд приема, че и двата документа и
конкретно последния такъв от *** г. съдържа материализирано в същия желание,
съставляващо еднозначно волеизявление на разпореждане с апартамента и то е за след
3
смъртта на съставителката – предвид безспорно установената по делото невъзможност да
извърши това разпореждане приживе поради висящността на делото по иска й по чл. 87 от
ЗЗД към датата на съставяне на завещанието, което дело не е било приключено и към датата
на смъртта на завещателката, който факт е и изрично посочен от нея в документа / след
приключване на делото моят дял от апартамента да бъде прехвърлен на …/. Така е
изпълнено и изискването на чл. 13 ал. 1 от ЗН. Изводът на районния съд в противна насока е
формиран в нарушение на чл. 20 ЗЗД във вр. 44 от ЗЗД. Съдът не е тълкувал волята на
завещателката, изразена в текста на самия документ във връзка и с казаните обективно
съществуващи факти и обстоятелства извън него. Тълкуването на настоящия съд по
изложените доводи е в насока действителност на завещанието и по смисъла на чл. 13 ал. 1
от ЗН, за формирането на който извод свидетелски показания не са необходими.
Предвид изложеното завещателното разпореждане от *** г. / отменящо предходното
такова от *** г. / е действително и като така придава на Х. качеството на наследник на
прабаба й Е. / чл. 16 ал. 1 от ЗН /.
При това положение следва да се разгледа възражението на ищцата за неговото
намаляване до размера на запазената й част от наследството – 1/3 съгласно разп. на чл. 29
ал. 1 от ЗН.
То е основателно. Както се каза по горе завещания апартамент изчерпва цялото
оставено от наследодателката Е. З. наследство, тоест завещателното разпореждане е
универсално. Като така то се намалява квотно – с 1/3, като за да реализира правото си на
това намаляване не е било необходимо ищцата да е приела наследството по опис / т. 4 от ТР
№ 3/19.12.2013 г. на ВКС, ОСГК /.
Предвид изложеното обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Поради което се отменя и след намаляване на завещателното разпореждане / универсално / с
1/3 - за възстановяване на запазената част на З. С., делбата на процесния апартамент се
допуска между нея, Г. З. и Х. Г. при квоти 7/18 ид.ч. за З., 3/18 ид.ч. за Г. З. и 8/18 ид.ч. за
Х..
С оглед така постановения инстанционен резултат се присъждат на жалбоподателката
направените от нея разноски за въззивното производство в размер на 40 лв. / ДТ/, дължими
от въззиваемата З. С.. На процесуалния й представител адвокат Н. У.-К. се присъжда
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 1 500 лв. – минимума съгласно чл.
7 ал. 4 от Наредбата по чл. 36 от ЗА.
И съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 3263 от 13.07.2023 г. по гр.д. № 2008/2022 г. на РС –
Пловдив, вместо което Постановява:
Намалява с 1/3 / една трета / саморъчно универсално завещание от *** г. на Е. Х. З.,
починала на *** г., с което Е. Х. З. е завещала на Х. В. Г., ЕГН – ********** притежаваните
от нея 4/6 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***,
находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД – *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, самостоятелният
обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи: 9, брой
подземни етажи: 0, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, площ: 98,30 кв.м., прилежащи части:
изба № ***, таван № *** и 0,777 % ид. части от общите части на сградата, съседни
4
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта - ***, и над обекта – ***
– за възстановяване на запазената част на З. К. С., ЕГН - **********.
Допуска до делба между З. К. С., ЕГН – **********, Г. К. З., ЕГН – ********** и Х.
В. Г., ЕГН – ********** САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***,
находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД – *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, самостоятелният
обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи: 9, брой
подземни етажи: 0, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, площ: 98,30 кв.м., прилежащи части:
изба № ***, таван № *** и 0,777 % ид. части от общите части на сградата, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта - ***, и над обекта – ***,
при Квоти:
За З. К. С. - 7/18 ид.част;
За Г. К. З. - 3/18 ид.част;
За Х. В. Г. - 8/18 ид.части.
Осъжда З. К. С., ЕГН – ********** да заплати на Х. В. Г., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 40 / четиридесет / лева.
Осъжда З. К. С., ЕГН – ********** да заплати на адвокат Н. М. У.-К. от АК - ***
възнаграждение по чл. 38 ал. вр. ал. 1 от ЗА в размер на 1 500 / хиляда и петстотин /лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5