МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 63/17.04.2018
г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 232/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
Производството по делото е инициирано от обвинителния
акт на ЯРП, с който подсъдимите М.К.А., К.Н.Г., С.Н.Г. и С.Н.Г.,***, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Същото е във фаза след отмяна на Присъда № 154/06.11.2017г. по НОХД №
1225/2017г. на ЯРС, с която подсъдимите са признати за виновни по предявеното
им обвинение, като са им наложени наказания от по шест месеца лишаване от
свобода за всеки. По отношение на подсъдимите К. Г., Ст. Г. и С. Г. е
постановено е отложено изтърпяване на наложените наказания за изпитателен срок
от пет години, а по отношение на подс. М. А. е постановено ефективно
изтърпяване на наказанието при първоначален общ режим. С отменителното Решение
№ 14/22.02.2018г. по ВНОХД № 408/2017г. на ЯОС делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ЯРС, заради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липсата на определение по реда на чл.374
вр. чл.283 от НПК за приобщаване на писмените доказателства по делото чрез
прочитането им.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимите така, както е по обвинителния акт. С оглед направеното
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира
обвинението за доказано по безспорен начин и пледира да бъдат признати за
виновни. Предлага на всеки от подсъдимите да се наложи наказание от по шест
месеца лишаване от свобода, като по отношение на неосъжданите подсъдими К. Г.,
Ст. Г. и С. Г., пледира за отложено изтърпяване на наказанията, за изпитателен
срок от три години. По отношение на подс. А. счита, че са налице пречки за
прилагане института на условното осъждане и пледира наложеното му наказание да
бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим.
Подсъдимите, редовно призовани,
участват лично в с.з., признават изцяло изнесените от обвинението факти и изразяват
съжаление за стореното. Чрез защитниците си също молят за определяне на наказанията под
най-ниския предел на предвиденото в закона от една година лишаване от свобода и
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, с оглед наличието на многобройни
смекчващи отговорността им обстоятелства – дадените в досъдебна фаза подробни
обяснения, приносът им за разкриване обективната истина по делото, проявената
критичност към извършеното, невисоката стойност на отнетите вещи и семейното
положение на всеки от тях, а по отношение на подсъдимите К. Г., С. Г. и С. Г., и чистото съдебно минало.
Считат обаче, че следва да им се наложат наказания в законовия минимум от три
месеца лишаване от свобода. По отношение начина на изтърпяване на наказанията
се солидаризират със становището на прокурора.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
На неустановен точен ден в периода от началото на
месец януари 2017 г. до 12:00 часа на 04.02.2017 г. четиримата подсъдими М.К.А., К.Н.Г., С.Н.Г. и С.Н.Г., се намирали в местността „Нови лозя“ в гр.Ямбол и се разхождали. Минавайки
покрай бл.21, парцел 47, видели сезонна постройка и решили да откраднат каквито
вещи намерят вътре. С помощта на лост, който носели в себе си, разбили вратата
на постройката и влезли вътре. Там намерили и взели метална ръчна количка заа
28 лева, макара със стоманено въже с
дължина 8 м и ф 10 мм за 32 лева, двукрака метална стълба за 38 лева, четири
мотики по 5 лева всяка, брадва за 7 лева, кирка за 6 лева, 10 бр. метални жабки
по 6 лева за брой, 3 бр. тръби за тринога по 1.5 цола всяка, на стойност 8 лева
за брой, кофа със стари болтове и гайки, с общо тегло 10 кг, на стойност 2,50
лева, пет калибровани метални пръчки с размер ф 10 мм с дължина 4 м всяка по
2,80 лева за брой, или веки на обща стойност 231,50 лева, които били
собственост на свидетеля Г.П.Г. ***. След това четиримата подсъдими отнесли
вещите в дома на подсъдимия С.Г.. На следващия ден се свързали със св. Г.Г.
Стойков, за да ги откара с автомобила си на пункт за изкупуване на метали
„Маргарита“, където св. С. предал отнетите вещи със своята лична карта. Полеучената
сума свидетелят предал на подсъдимия С. Г.,
който я разделил с останалите трима подсъдими.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимите К.Г., С.Г. и С.Г. са неосъждани.
Подс. М. А. е
осъждан шест пъти на лишаване от свобода за престъпления от общ характер – с
присъдите по НОХД № 497/19982г. на ЯРС, по НОХД № 232/1085г. на ВС – Пловдив,
по НОХД № 209/1987г. на СлВС, по НОХД № 485/1994г. на ЯРС, по НОХД № 839/1997г.
на ЯРС и по НОХД № 1582/2009г. на ЯРС. С последната от изброените по-горе
присъди, влязла в сила на 01.04.2010 г., му е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като е постановено
отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Направеното от подсъдимите признание на изложените
обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство
доказателства – от обясненията им, от показанията на свидетелите Г.П.Г. и Г.Г.
С., от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза,
както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което се
кредитират изцяло.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
И от обективна, и
от субективна страна, подсъдимите М. А., К. Г., Ст. Г. и С.Г., са извършили
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като в периода от неустановен ден от началото на месец
януари 2017 г.
до 12:00 часа на 04.02.2017 г. от сезонна постройка, находяща се в гр. Ямбол,
местност „Нови лозя“, блок 21, парцел 47, действайки в съучастие, като
съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
- взломяване вратата на постройката, са отнели чужди движими вещи на обща
стойност 231,50 лева, от владението на собственика им Г.П.Г. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Авторството на
деянието от страна на подсъдимите се установява по безспорен начин както от
обясненията им, които съдът кредитира изцяло като непротиворечащи и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, така и от показанията на св.
Стойков и от писмените доказателства по делото.
От обективна страна, подсъдимите са осъществявил всички признаци от състава
на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите
от мястото, където са били оставени, и отнасайки ги със себе си, са извършили
действия по прекратяване владението на собственика върху тях и установяване на
свое такова, при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.
Обективно, се касае за
извършена от подсъдимите взломна кражба, тъй като, за да си осигурят и да
улеснят достъпа си до вещите, същите са разбили вратата на постройката. И тъй
като тази вещ по естеството и предназначението си цели да изключи достъпа на
трети лица до вътрешността на постройката, и до намиращите се в нея вещи,
обективно четиримата са осъществили квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК.
От изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактически положения, които се признават от четиримата подсъдими, и които
се подкрепят от обясненията на подс. в
подкрепа на които са събрани доказателства се установява и това, че за
разбиване вратата на постройката подсъдимите са използвали и техническо
средство – лост, тъй като тази вещ по своето естество е предназначена за
извършване на технически операции. В този смисъл четиримата са осъществили и
квалифицирания състав на чл.195, ал.1,
т.4, предл.2 от НК, но поради липсата на фактическо обвинение, съдът не може да
се произнесе с присъда.
От обективна страна, подсъдимите са действали в
съучастие по смисъла на чл.20, ал.1 от НК, като всеки от тях лично, със
собствени действия виновно е допринесъл за осъществяване на деянието.
Четиримата са взели участие в самото изпълнително деяние на престъплението,
както в отнемането на вещите, така и в установяване на фактическата си власт
върху същите. Т.е., действали са като
извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл. Съзнавали са,
че лишават от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждали са
преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са
и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт
върху вещите са се разпоредили с тях като със свои, продавайки ги на пункт за
изкупуване на метали с помощта на св. С. Разбирали са противоправния характер
на извършеното, но са целели противоправното си облагодетелстване. Подсъдимите
са разбирали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи. Знаели са, че вратата на постройката цели да изключи достъпа на
трети лица до вътрешността й, че разрушаването на тази преграда съществено ще
улесни достъпа им до вещите и са целели именно това. Същевременно всеки от
подсъдимите е знаел и това, че не действа сам.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За извършеното от
подсъдимите престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет години. При това положение, с оглед императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК, и на
основание чл.58а, ал.4 НК, наказанията им бяха определени в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК, под най-ниския предел на
предвиденото в закона наказание от една година ришаване от свобода, а именно – ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки. За да определи размера на наказанията за
всеки от подсъдимите при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът отчете
многобройните смекчаващи отговорността им обстоятелства – дадените по време на ДП подробни обяснения, приносът им за разкриване на обективната истина по делото,
обстоятелството, че признават и осъзнават вината си и проявяват
критичност към извършеното, сравнително невисоката стойност на отнетите вещи в размер на 231,50 лева, както
и чистото съдемно минало на подсъдимите К.Г., С.Г. и С.Г., при което намери, че
спрямо четиримата подсъдими и най-лекото предвидено в закона наказание от една
година лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко. От друга страна обаче, съдът отчете завишената степен на обществена опасност
на деянието, която се обуславя от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, от обстоятелството, че деянието е
извършено от четири лица, от важността на присвоеното, което на практика
представлява целият инвентар, с който пострадалият е разполагал, че деянието е
квалифицирано по два квалифициращи признака, макар да липсва обвинение за
квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.4 от НК, и поради това счете, че
спрямо подсъдимите не е оправдано определяне размера на наказанията в законовия минимум от три месеца, както и че така определени по вид и размер, наложените им
наказания са необходими
и достатъчни да окажат
необходимото поправително и възпиращо въздействие, както върху личността им, така и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ
На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът постанови отложено изтърпяване на наложените на подсъдимите К.Г., С.Г. и С.Г. наказания ЗА
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в
сила, като намери, че спрямо тях не са налице законови
пречки за прилагане института на условното осъждане. Както вече се посочи, тримата са неосъждани. Поради това, с
оглед чистото им съдебно минало и размера на наложените им
наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три години, съдът счете, че
в случая няма пречка за постановяване отложено изтърпяване на наказанията. От друга страна, отчитайки изброените
по-горе смекчаващи отговорността им обстоятелства,
съдът намери, че за
тяхното поправяне и
превъзпитание не е наложително същите да
изтърпят ефективно наложените им наказания.
С оглед предходното осъждане на подс. А. на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер – с присъдата по НОХД № 1582/2009г. на ЯРС, за
което не е настъпила реабилитация по чл.88а от НК, а реабилитация по право е
неприложима, тъй като осъжданията са няколко, спрямо него са налице законови
пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови наложеното му наказание да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
При този изход на
делото, тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното им
обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в тяхна тежест бяха присъдени и
направените по делото разноски за изготвяне на експертиза общо в размер на 63,48
лева, или по 15,87 лева за всеки, вносими по сметката на ОД на МВР – Ямбол,
както и разноските за служебна защита в размер на по 500 лева за всеки, вносими
в полза на НБПП – София.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: