РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Пазарджик, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220102287 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от УМБАЛ "св. Георги" ЕАД - гр. Пловдив
срещу А. Р. А. и Д. Ф. Б., двамата от с. К., общ. С, за признаване за установено по реда на
чл. 422 от ГПК, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 5672 лв.,
представляващи стойност на медицинско изделие - клапа и вентрикуларен катетър,
поставени оперативно на малолетното им дете за лечение на хидроцефалия, която стойност
не се поема от НЗОК. За вземането е била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответниците са подали възражения.
В исковата молба се твърди, че на 11.11.2020 г. детето А. Д. Б. е било доведено за лечение в
болницата от ответниците и впоследствие подложено на оперативно лечение за поставяне на
клапа, която отвежда излишната течност от черепа. Майката подписала декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ, а А. А., представил се като баща на
детето, подписал декларация за избор на вложените медицински изделия. Стойността на
медицинските изделия, използвани при операцията, била общо 6572 лв., но от тях НЗОК
поемала по клинична пътека само 1080 лв. Имало възможност разликата да бъде поета
отново от НЗОК от средствата за финансирането на лечението на български граждани под
18-годишна възраст по реда Наредба № 2 от 27.03.2019 г. на министъра на здравеопазването,
но ответниците не представили документите, нужни според изискванията на наредбата (в
исковата молба не се сочи кои именно документи). По тази причина се наложило разликата
от 5672 лв. да се поеме от болницата и тъй като двамата ответници носят вината за това,
1
болницата претендира те да и възстановят сумата заедно със законната лихва, считано от
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Искът е квалифициран от съда по чл. 82б, ал. 3 от Закона за здравето.
Ответниците не са подали отговор. В съдебно заседание се явяват и заявяват, че лекарите не
са им обяснили, че е трябвало да изпратят в София документите "с нейната лична карта" (на
Д.), а не с тази на А., понеже "децата са с нейното име".
Ищцовата страна претендира разноски. Ответниците не са направили такива.
Фактическата обстановка по делото се установява от писмените доказателства и е следната:
Детето А. Д. Б. е родено на ***2020 г. от ответницата Д. Ф. Б., която живее на съпружески
начала с другия ответник - А. Р. А.. Не се спори, че А. е биологичният баща както на А.,
така и на другото дете на Б., родено през 2022 г., но не е припознал никое от двете деца и
техният произход от бащата не е установен, т.е. съобразно акта си за раждане А. има само
един (известен) родител - Д. Б..
Детето А. е с вродено увреждане - вътрешна хидроцефалия, хипоплазия на дясна
малкомозъчна хемисфера, микрофталмия вдясно, в резултат на токсоплазмоза.
На едномесечна възраст детето е насочено от болницата в Пазарджик към УМБАЛ "Св.
Георги" - Пловдив за оперативно лечение на установената високостепенна хидроцефалия. В
УМБАЛ "Св. Георги" е извършена операция за поставяне на вентрикуло-перитонеален
шънт.
За медицинското изделие, поставено при операцията - програмируема клапа с
антибактериален катетър, - болницата е заплатила на търговеца доставчик на медицински
изделия "Ортосинтез-1" ЕООД общо 6752 лв. От тях 1080 лв. за възстановени от НЗОК по
общия ред, а за остатъка от 5672 лв. е следвало да се подаде заявление на основание чл. 82,
ал. 3 от Закона за здравето във връзка с чл. 23 и чл. 7 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за
медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и
условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на
здравеопазването.
Болницата представя декларация от 12.11.2020 г., подписана от А. Р. А., посочен като баща
на А., в която се заявява, че той желае да доплати сумата 6752 лв., желае да бъде използвано
медицинско изделие от посочения вид и ще извърши плащането в брой или по банкова
сметка.
Заявление до НЗОК за заплащане на осн. чл. 82, ал. 3 от ЗЗ било подадено от А. А. и било
оставено без разглеждане от управителя на НЗОК поради това, че не е удостоверено
качеството му на родител/законен представител на детето. В мотивите на заповедта от
04.03.2021 г., с която то се оставя без разглеждане, се сочи, че с писмо е било изискано
доказателство за качеството му, писмото му е връчено на 13.01.2021 г., но до момента на
издаване на заповедта изисканите документи не са представени.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
2
Няма изрична норма, според която заплащането за извършено лечение на деца в случаите,
когато лечението следва да се заплати от пациента, се дължи от техните родители, но такъв
извод може да се направи въз основа на общото правило на чл. 143 от Семейния кодекс,
доколкото заплащането на наложилото се лечение на едно лице също е част от неговата
издръжка.
Следва да се прецени дали в случая е налице задължение на пациента да заплати лечението
си.
Според този състав на съда на първо място е нужно да се отговори на въпроса дали в
случаите, когато поначало заявлението за финансиране по реда на чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от ЗЗ
е подлежало на одобряване съобразно изискванията на закона, но по вина на пациента
(заявителя) не е подадено или е подадено, но е било нередовно, пациентът дължи на
болницата възстановяване на цената на медицинските изделия, и в какъв срок следва да не е
подадено заявление, за да се счете, че е налице изделие или лечение, което не се заплаща от
НЗОК.
В конкретния случай заявлението, съобразно изискванията на Наредба № 2/27.03.2019 г., е
следвало да изхожда от Д. Б. или от упълномощен от нея служител на болницата (чл. 23, ал.
7 от наредбата), но такова заявление, изхождащо от легитимирано лице, не е подадено.
Настоящият състав не откри обаче в Закона за здравето или в наредбата уреден краен срок, в
който при започнало вече лечение и използвано медицинско изделие да следва да се подаде
заявление, а в противен случай да се счита, че изделието не се заплаща от НЗОК или
бюджета, и да се приложи чл. 82б, ал. 3 от ЗЗ или друг текст от закона, уреждащ заплащане
от пациента. Едномесечният срок по чл. 82, ал. 6 от ЗЗ се отнася за издаването на заповедта
след подаването на заявлението. След като липсва уреден такъв срок, а липсва и отказ на
НЗОК по съществото на заявлението, не би могло да се приеме за установено, че е
приложено лечение (изделие), което в частта над 1080 лв. не се заплаща от касата или
бюджета. Би трябвало да е без значение, че на собствената небрежност, незаинтересованост,
недостатъчна грамотност и пр. на ответниците се дължи неподаването на редовно заявление
за финансиране. В случай че болницата е имала съмнение, че те ще се справят с подаването
на заявление, тя е можела за своя сигурност да поиска от Д. Б. да упълномощи неин
служител по реда на чл. 23, ал. 7 или да се убеди по друг начин, че непосредствено преди
или след операцията Б. ще подаде със съдействието на болнични служители редовно
заявление, или поне - че и е разяснено как да го направи. Съдът достига до извода, че след
като няма основание да се приеме, че изделието не се заплаща от НЗОК или от държавния
бюджет, към настоящия момент няма и основание на Д. Б. като единствен установен
родител на А. да се възлага заплащането на разликата в стойността на вложеното изделие.
Още по-малко има такова основание по отношение на А. А., чието бащинство не е
установено по надлежния ред. Без значение е, че той не оспорва да е биологичен баща, или
че се е представил пред служителите на болницата като баща на детето. Без значение са и
мотивите на двойката да не се извършва припознаване на децата им от бащата (напълно
възможно е това да се прави умишлено, поради предполагана от тях облага).
3
Декларацията, с която А. е изразил писмено съгласие да заплати сумата, според настоящия
състав на съда също не е основание да се счете, че е възникнало задължение за него да я
заплати. Декларацията няма формулировката на договор за получаване на услуга (в случая
за трето лице - детето) срещу заплащане, а и би могъл да се постави въпросът доколко би
бил действителен един договор за заплащане на нещо, чиято цена предполагаемо се поема от
държавата. Декларацията има характер по-скоро на удостоверяване, че на А. му е съобщена
цената на изделието и му е разяснено, че ако не бъде одобрено финансиране от НЗОК, тази
цена според болницата ще следва да се заплати от него.
След като не намери основание да приеме, че ответниците дължат на болницата
заплащането на стойността на клапата и катетъра над платената от НЗОК сума от 1080 лв.,
съдът следва да отхвърли иска, поради което
РЕШИ:
Отхвърля иска на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД - гр. Пловдив, ЕИК *********, с адрес на
управление: Пловдив, бул. "Пещерско шосе" № 66, срещу А. Р. А., ЕГН **********, и Д. Ф.
Б., ЕГН **********, двамата от с. К., общ. С., ул. ***, за признаване за установено, че
двамата ответници дължат на ищеца солидарно сумата 5672 лв., представляваща
незаплатена от НЗОК част от стойността на медицинско изделие - клапа "Codman Hakim" и
вентрикуларен катетър "Codman Bactiseal", поставени на детето А. Д. Б. по време на
проведено оперативно лечение на 16.11.2020 г. в рамките на болничния му престой в
периода 11.11.2020 г. - 26.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.04.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №
650/12.04.2022 г. по ч.гр.д. 1126/2022 г. на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4