Решение по дело №40/2017 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

гр. Силистра, 19.07.2017г.

 

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                          

Председател:Пламен Неделчев                  Членове: Кремена Краева                                                  Ралица Райкова

 

с участието на секретаря А.Ценкова като разгледа, докладваното от съдия Краева в.т.д.№ 40/ 2016г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл ГПК.

 

I.К.З.С., ЕГН ********** и Й.В.Г., ЕГН ********** обжалват решение № 104/ 24.11.2016г. постановено по гр.д. № 371/2015г. по описа на РС ТУТРАКАН, в частта в която се уважават установителните искове по чл. 422 ГПК вр. чл.240 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ  ЕАД, както и в частта, в която са уважени предявените от ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ  ЕАД осъдителни искове по чл.240, ал.1 от ЗЗД. 

Искането е да се отмени в обжалваната част решението, като се отхвърлят изцяло предявените от ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ  ЕАД претенции. В о.с.з. навежда оплаквания за недопустимост на решението и се иска обезсилването му.

Въззивниците обжалват и постановеното допълнително решение №33/23.01.2017г. по гр.д. № 371/2015г. по описа на РС ТУТРАКАН с искане то да бъде отменено изцяло.

Ответникът по жалбата -  ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ  ЕАД не депозира становище.

II. ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ  ЕАД обжалва решение № 104/ 24.11.2016г. постановено по гр.д. № 371/2015г. по описа на РС ТУТРАКАН, в частта в която се уважават установителните искове по чл. 422 ГПК вр. чл.240 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ.

 

Счита за недопустимо произнасянето по предявения установителен иск, т.к. неговото правно основание е отпаднало с отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение.

Искането е да се отмени в обжалваната част решението и се уважат предявените осъдителни искове.

Ответниците по жалбата на дружеството -  К.З.С., ЕГН ********** и Й.В.Г.  депозират становище за неправилност на постановеното решение и  произнасянето и по двата заявени иска, но не с оглед заявените от въззивника основания, а с оглед факта, че поръчителството е погасено.

 

Съдебният състав на ОС – Силистра по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

По допустимостта на обжалваното решение:

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен от цесионера ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, който е частен правоприемник на заявителя – кредитор по договора за банков кредит. При това  положение съгласно задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК - Решение № 1 от 1.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3228/2015 г., II т. о., ТК, ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д. № 518/2011 г. на РС Тутракан, тъй като няма специалното качество банка по чл. 417, т. 2 ГПК и не може да се ползва от този ред за принудително изпълнение спрямо длъжника.

 Обжалваното решение в тази част, като постановено по процесуално недопустими иск следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

По делото е останал за разглеждане предявеният в условията на евентуалност иск за присъждане на главница по договора за кредит от 03.12.2004 г., по отношение на вземанията, които не са уважени при разглеждането на главния иск. Настоящият състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционното решение по въпросите за нищожност и унищожаемост на договора за кредит с анекси към него и този за поръчителство, непораждане на действие на договора поради непредоставяне на заетата сума, по твърдяната обективна новация и частична нищожност на клаузите на договора – чл. 26 ал. 4 ЗЗД вр. с чл. 146 ЗЗП, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Въззивниците С. и Г.  оспорват приетото от съда, че отговорността на втория поръчител може да бъде в по- голям размер от тази на поръчителя Г., който не е подписал Анекс №1 от 22.04.2009г. По съображения от чл.141, ал.2 ЗЗД считат Анекса за нищожен.

Оплакването е неоснователно. По отношение на договора за поръчителство и Анекс №1 следва да се посочи, че документите обективират писмени волеизявления на повече от едно задължени лица, и след като отв. С. е автор на изявлението в анекса от 22.04.09г., под което се е подписала, то не може да се прогласи и по отношение на двамата поръчители пълната му неистинност или нищожност с аргументи от чл.141, ал.2 ЗЗД. Правилото всъщност установява, че съпоръчителите отговарят солидарно към кредитора, освен ако не уговорят разделност, и от него не може да се обоснове извод в посочения от страната аспект.

Решението на РС – Силистра се оспорва и при въведени оплаквания за наличие на хипотеза по чл.146, ал.5 ЗПК. Съгласно  посочената разпоредба наличието на отделни неравноправни клаузи в потребителски договор не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага е без тези клаузи. В случая договорът за потребителски кредит може да действа и да се изпълнява и без клаузите, предвиждащи възможност за едностранно изменение на първоначално уговорената лихва. Предвид това възражението се отклонява.

Началният момент на преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД, на който ответниците се позовават, е обвързан с окончателната или предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит.  С оглед казаното, в случая изтичането на сроковете за заплащането на посочените в жалбата вземания е ирелевантен.

Доводите за изтекла погасителна давност на претендираните договорни лихви не се разглеждат от въззивния съд, тъй като такива не са присъждани с решението на ТРС.

С оглед констатираната неоснователност на въззивните възражения на С. и Г., обжалваното решение № 104/ 24.11.2016г. (допълнено с решение №33/23.01.2017г.) постановено по гр.д. № 371/2015г. по описа на РС ТУТРАКАН  в частта, с която, са били уважени осъдителни претенции  на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, за осъждане на поръчителите по кредит за текущо потребление, за плащане на придобито по цесия вземане за неизпълнено задължение на кредитополучателя за връщане на предоставена главница се потвърждава.

ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД не е обжалвало решението в отхвърлителната му част по предявените от дружеството осъдителни искове и в тази му част решението е влязло в сила. Предвид факта, че решението по отношение на него в отхвърлителната му част е влязло в сила – въззивният съд не може да се занимава с въпросите по основателността на исковете над присъдените от РС суми.

Водим от горното, ОС

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение  № 104/ 24.11.2016г. (допълнено с решение №33/23.01.2017г.) постановено по гр.д. № 371/2015г. по описа на РС ТУТРАКАН, в частта в която се уважават установителните искове по чл. 422 ГПК вр. чл.240 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ  ЕАД и ПРЕКРАТЯВА производството по по гр.д. № 371/2015г. по описа на РС ТУТРАКАН в тази част и по възз.т. д. 40/2017 г. на СОС в съответната част.

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 196/ 13.05.2016г. (допълнено с решение №33/23.01.2017г.)  постановено по гр.д. № 1774/2014г. по описа на РС Тутракан в частта с която са уважени предявените от ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ  ЕАД осъдителни искове по чл.240, ал.1 от ЗЗД ведно с присъждане на обезщетение по чл.86 ЗЗД върху присъдените суми от 30.04.2015г. до окончателното погасяване на вземането.

Решението  подлежи на обжалване в месечен срок пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                                        2.