Решение по дело №404/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 131
Дата: 24 март 2025 г.
Съдия: Миглена Илиева Площакова
Дело: 20245300900404
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Пловдив, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20245300900404 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена на 02.07.2024 год. от С. М. Х. против „ЗАД Армеец“ АД, с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че ищецът е сключил с ответното застрахователно дружество
договор за застраховка „Защитен дом“ за периода от 20.10.2023 год. до
19.10.2024 год. с полица № 0813Х0119943. Договорът обхващал като
застраховано имущество жилищна сграда, находяща се на адрес ***, както и
съоръжения от специален тип – термопомпа за охлаждане и отопление на
сградата и соларно съоръжение. Застрахователната стойност на термопомпата
според въпросника към договора била 36 000 лв. В изпълнение на
задълженията си по договора, на 04.10.2023 год. ищецът заплатил
застрахователна премия в размер на 673,08 лв.
На 28.02.2024 год. настъпил застрахователен риск – авария на
термопомпата. Ищецът установил, че температурата в къщата пада, отишъл в
помещението, където се намира термопомпата и установил, че свети червена
1
лампа, сигнализираща за проблем. Извиканите на място технически лица
потвърдили, че термопомпата е аварирала и не може да бъде поправена
поради навлизане на вода във фреоновата инсталация, довело до смесване на
масло и вода и блокиране на компресора.
Ищецът уведомил застрахователното дружество за настъпилия риск и
поискал изплащане на обезщетение. Ответникът образувал преписка по щета.
Негови представители извършили оглед и съставили два констативни
протокола, които потвърждавали, че термопомпата е в неработещо състояние.
Застрахователят отказал да изплати обезщетение, приемайки, че не е посочена
причина от външен характер и поради това не е налице настъпил подлежащ на
обезщетяване осъществил се риск. Ищецът счита отказа на застрахователното
дружество за необоснован и неоснователен и предприема действия по защита
на правата си по съдебен ред.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което осъди ЗАД „Армеец“
АД да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 36 000 лв.,
съставляващо застрахователната стойност на термопомпата, включена в
обхвата на застрахователния договор, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД е подал отговор на исковата молба в
двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Счита иска за допустим, а по същество –
неоснователен.
Оспорва се настъпването на застрахователен риск, от който за ищеца да
са настъпили вреди. Търпените от ищеца вреди не били в резултат от
договорен и покрит по полицата застрахован риск. Изброява покрити с
договора рискове, каквито са пожар, мълния, експлозия, буря, ураган,
земетресение, вандализъм, авария на водопроводни, климатични и др.
инсталации и пр. Позовава се на т. 144 от ОУ, според които при авария на
отоплителни инсталации се покриват вреди от намокряне, причинени от
случайна авария /повреда, спукване, избиване, пробиване, счупване/ на тръби
и съоръжения от отоплителни инсталации или на включените към тях уреди, в
резултат на която се нарушава нормалната им експлоатация и става изтичане
на студени, затоплени или мръсни води, които образуват продължителна водна
2
повърхност в застрахованото помещение. Оспорва се да е налице проявление
на която и да е от посочените повреди. От приложените доказателства било
видно, че повредата на термопомпата е настъпила вследствие на пробив във
външен топлообменник /кондензатор/ и попадане на вода във фреоновата
инсталация, но не се установявала причината за пробива и наличието на
външно въздействие, довело до вредите. Оспорва се, че процесният
застрахователен договор осигурява застрахователно покритие за авария на
самата вещ – термопомпа.
При условията на евентуалност, искът се оспорва по размер –
претендирана сума била завишена. Прави се и възражение за лимит на
отговорността на застрахователя съобразно чл. 346 КЗ, без да е
конкретизирано с колко е надвишен лимитът.
Оспорва се претенцията за законна лихва предвид акцесорния й
характер и неоснователността на главния иск.
Претендират се сторите по делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията в
отговора, счита същите за неподкрепени с доказателства. Определя
възраженията за ненастъпил застрахователен риск като необосновани и
неоснователни. Позовава се на следващо изречение от същия чл. 144 от ОУ,
цитиран непълно от ответника и счита, че то дава достатъчно основание за
извод, че договорът дава застрахователно покритие на термопомпата като
специално съоръжение. Оспорват се и изложените при условията на
евентуалност възражения срещу размера на предявения иск.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат доводите и
възраженията, развити в първоначалния отговор и се оспорват доводите и
твърденията в допълнителната искова молба.

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 343, ал. 1 от
Кодекса на застраховането. Възражението на ответника, свързано с лимита на
отговорността, е с правно основание чл. 346 ТЗ.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
3
възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение
между страните, породено от договор за застраховка “Защитен дом“ по полица
№ 0813Х0119943; получаването от застрахователя на писмено уведомление,
отправено от ищеца, за настъпил застрахователен риск; отказът на
застрахователя да изплати обезщетение.
Установява се, че застрахователният договор между С. М. Х. и ЗАД
„Армеец“ по полица „Защитен дом“ е сключен на 04.10.2023 год. със срок на
действие една година – от 20.10.2023 год. до 19.10.2024 год. Обектите на
застраховане са два:
- самостоятелна жилищна сграда, находяща се в ***, постоянно
обитавана, застрахована за сумата 766 000 лв. и
- съоръжения от специален тип – термопомпа за охлаждане и
отопление, застрахована за сумата 36 000 лв. и соларно съоръжение,
застраховано за сумата 2 500 лв.
Във въпросника към полицата е отразено, че състоянието на
застрахованите помещения е отлично, не са настъпвали застрахователни
събития в последните 12 месеца; имуществото не е застраховано при друг
застраховател; предишен застраховател е бил също ЗАД „Армеец“; не е
извършван оглед на имуществото от представител на застрахователя преди
сключването на договора. Застрахователната премия в общ размер на 673,08
лв. е платена еднократно в деня на сключването на договора, за което е
представена квитанция. Покритите застрахователни рискове са А – Пожар и
пр.; Б – Буря и пр.; Д - Авария на ВиК, късо съединение, токов удар, удар от
ППС, увреждане на имущество при смяна на адреса; В – Вандализъм и пр.; З
– земетресение и др., С, О, Р, Х, Н.
Договорът е сключен при общи условия /ОУ/ – застраховащият е
декларирал, че е получил подписан от представител на застрахователя
екземпляр от ОУ по застраховка „Защитен дом“, запознат е с тях и ги приема.
Общите условия са представени от ответника, същите са влезли в сила през
2017 год. и не се оспорва от ищеца, че са в приложимата към договора
4
редакция.
В глава ХХ от ОУ са описани характеристиките на рисковете и
специалните изключения. Ищецът се позовава на клауза Д от Общите условия,
който е включен в покритите рискове според полицата. На клауза се позовава
и ответната страна.
В т. 11.3. от ОУ е посочено, че клауза Д включва авария на
водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации, късо
съединение и токов удар, удар от пътно превозно средство или животно,
увреждане на имущество по време на транспортирането му от един адрес на
друг със собствен или нает транспорт.
Рискът по клауза Д: „Авария на водопроводни, канализационни,
отоплителни и климатични инсталации“ е подробно дефиниран в т. 144 от
Общите условия. Според тази клауза по посочения застрахователен риск се
покриват: вреди от намокряне, причинени от случайна авария /повреда,
спукване, избиване, пробиване или счупване/ на тръби и съоръжения от
водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации или
на включените в тях уреди, в резултат на която се нарушава нормалната им
експлоатация и става изтичане на студени, затоплени или мръсни води, които
образуват продължителна водна повърхност в застрахованото помещение.
Застрахователят покрива и разходите за ремонт на авариралите инсталации,
освен ако същите не са увредени от износване, корозия или фабричен дефект.
Не се обезщетяват вредите, описани в т. 144.1-144.4, а именно при
неизползвани или оставени без надзор над 30 дни или недовършени сгради;
вреди от парни, отоплителни, вентилационни и други инсталации, ако същите
не са работили и не са били източени и продухани по подходящ начин; от
авария, настъпила при извършване на строителни или ремонтни работи в
застрахованите помещения; причинени при изпитания или изпробване на
водопроводи, отоплителни и климатични инсталации. По делото ответникът
не въвежда възражения за изключване на отговорността му на основание на
някое от изброените в т. 144.1-144.4 от ОУ изключения, поради което
посочените в тези разпоредби четири изключения не подлежат на изследване.
От писмените доказателства по делото може да се съди, че на 01.03.2024
год. С. М. Х. е уведомил застрахователното дружество за това, че е настъпил
застрахователен риск по сключения договор. Дата на уведомлението и на
5
описаното увреждане, констатирано на 28.02.2024 год. са включени в периода
на застрахователното покритие. При „ЗАД „Армеец“ АД е била образувана
преписка по щета № 26024081300009/01.03.2024 год.
На 06.03.2024 год. е съставен констативен протокол от търговско
дружество, очевидно ангажирано от застраховащия, отразяващ констатациите
на специалисти в сферата на климатичните инсталации, направени при оглед
на авариралата термопомпа. В протокола е отразено, че термопомпата е в
неработещо състояние. С приемателен протокол от 07.03.2024 год. ищецът е
предал на представител на ответника констативен протокол по щета /не се
спори, че това е протокола от 06.03.2024 год./, както и два броя снимки, които
са представени по делото от ответника и не се оспорват от ищеца.
На 11.03.2024 год. на бланка на ЗАД „Армеец“ е съставен констативен
протокол по щета № 26024081300009. Подписан е от застраховащия Х. и от
В.Б.Н., за който не се спори, че е представител на застрахователното
дружество. В протокола е посочено, че по информация на собственика С. Х. на
28.02.2024 год. през нощта след 23,00 часа се е усетило, че температурата в
помещенията на сградата в *** спада. При проверка в избеното помещение се
установило, че топлинната инсталация вода-вода на цялата сграда не работи,
термопомпата също. Отразено е, че на 06.03.2024 год. е бил извършен оглед на
инсталацията от техници, които са достигнали до извод, че е попаднала вода
във фреонния кръг и се е стигнало до блокиране на компресора.
С писмо от 02.04.2024 год. ответното дружество е уведомило ищеца за
следното: тъй като отправената застрахователна претенция касае аварирал
външен топлообменник на термопомпа, като не е посочена конкретна причина
от външен характер, която да доведе до уврежданията, същите не
кореспондират с характеристиките на покритите рискове. Поради това е
отказано изплащането на застрахователно обезщетение. С електронно писмо
от 08.04.2024 год. ищецът е аргументирал становище, че е настъпил покрит
застрахователен риск; счита отказа за изплащане на обезщетение за
неоснователен. Уведомил е застрахователното дружество, че ако в
едноседмичен срок не предприеме действия по изплащане на обезщетение, ще
потърси правата си по съдебен ред. В отговор, на 08.04.2024 год.
застрахователното дружество е уведомило Х., че не намира основание да
преразгледа вече изразената позиция по случая.
6
По искане и на двете страни по делото е допусната и приета съдебна
техническа експертиза. Експертът е извършил оглед на процесното
съоръжение, находящо се в имота на ищеца в ***. Посочил е, че същото
представлява термопомпен агрегат вода-вода, който служи за покриване на
топлозагубите през зимния период и съответно, топлоприходите през летния;
използва за топлоносител и студеноносител вода, която захранва сградната
отоплителна и климатична инсталация. По време на огледа на агрегата от
експерта през м. 02.2025 год. е установено неработещото му състояние.
Открит е пробив в тялото на кондензатора на машината; цялата система на
компресора е пълна с вода и това е довело до неговото блокиране. Смесването
на маслото и водата в системата е компрометирало цялата регулираща и
измервателна апаратура на термопомпения агрегат, включително
регулиращия клапан, четирипътния вентил, редуциращия клапан и
дехидрататора. Термопомпеният агрегат е изцяло компрометиран без
възможност да функционира. Налага се тотална смяна на всички части от
агрегата или подмяната му с нов. В съдебно заседание експертът е дал
допълнителни разяснения, като е посочил, че в увредата на топлообменника
не се открива каквато и да е човешка намеса.
Вещото лице е изчислило, че доставката на части и елементи за
системата на термопомпения агрегат е на стойност 20 254 лв. без ДДС.
Монтажът на елементите по цената на най-ниската оферта е на стойност 9 200
лв. без ДДС Или общата стойност за отремонтиране на машината би възлизала
на 29 454 лв. без ДДС /са с ДДС – 35 344,80 лв./. Поради това експертът е
приел, че машината не подлежи на ремонт, тъй като цялостният й ремонт е
нерентабилен. Нито една от страните не е поставила въпрос към експертизата
за стойността на същото по характеристиките си ново съоръжение от
специален тип, поради което и доказателства в тази насока по делото липсват.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно 343, ал. 1, чл. 349 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на
премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора
застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно
7
обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.
Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да
бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1- 3 или 5 и започва да тече от деня, в
който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Застрахователното обезщетение следва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като е
еквивалентно на стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.
343, вр. чл. 394 КЗ, са: 1. наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява
покрит от застраховката риск; 3. изпълнение на задълженията за уведомяване
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е
пълно и главно да докаже наличието на тези предпоставки, както и размера на
вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Страните не спорят по наличието на първата и третата от описаните
предпоставки, а именно, че между тях е налице валиден застрахователен
договор за имуществена застраховка, приложим както към описания
недвижим имот, така и към съоръжение от специален тип, както и относно
това, че ищецът е уведомил застрахователното дружество за настъпилия риск,
предоставил е поисканата от него документация и е осигурил достъп на
определен от застрахователя експерт, който да извърши оглед на авариралото
съоръжение. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че
застрахованото съоръжение от специален тип е в неработещо състояние както
към м. 03.2024 год., когато застрахованият е уведомил застрахователя за
настъпването на риск и е извършен оглед на вещта, така и година по-късно,
към момента на изготвянето на заключението по настоящото дело. От текста
на полицата е ясно предназначението на застрахованото съоръжение от
специален тип – за охлаждане и отопление, т.е. има функциите както на
отоплителна, така и на климатична инсталация по см. на чл. 144 от ОУ.
8
Спорът е концентриран около осъществяването на втората предпоставка,
а именно дали преустановяването на работата на съоръжението от специален
тип и в частност на термопомпата съставлява покрит застрахователен риск.
Приложимата към настъпилата увреда на съоръжението е клауза Д,
наименована в полицата „Авария на ВиК“ и дефинирана в т. 144 от ОУ.
Основателен е доводът на ответника, че при тълкуване на нейното
съдържание от значение са писмено приетите общи условия към застраховката
„Защитен дом“, а не краткото извлечение от тях, имащо характер на
обобщение, представено от ищеца с допълнителната искова молба.
Анализът на експерта по приетата техническа експертиза за причините
за неработещото състояние на термопомпата, сочи, че то се дължи на пробив в
тялото на кондензатора на машината, на това, че цялата система на
компресора е пълна с вода, което е довело до неговото блокиране. При така
установената причина за нефункционирането на термопомпата, свързано с
досег с вода до елементи, които по дефиниция следва да са изолирани от нея,
обосновано може да се приеме, че увреждането на застрахованото съоръжение
се дължи на „намокряне“ по смисъла на ОУ. Думата намокрям според
Тълковния речник на българския език означава: „да направя нещо да стане
мокро“, а мокър от своя страна означа: „натопен или полят с течност, който
още не е изсъхнал; който е влажен; който съдържа вода“. В случая именно
проникването на вода в компресора и смесването на маслото с вода в
системата е компрометирало термопомпата.
Това намокряне е причинено от случайна аварияповреда по см. на ОУ,
пробиване на тялото на кондензатора.
Договорът не изисква причината за намокрянето да е „външна“, то да е
резултат от „външно въздействие“, както се настоява в отговора на исковата
молба. А и според Тълковният речник на българския език думата авария има
значение на “сериозна повреда на машина, съоръжение, устройство по време
на работа или в движение“. Т.е. и от смисъла на думата авария, и от
значението, което й е придадено в т. 144 ОУ, не се налага извод за
необходимост причината за повредата на съоръжението да е от външен
характер. А от обстоятелството, че увредата е довела до трайно и трудно
преодолимо /с цената на изключително скъп ремонт/ преустановяване на
работата на съоръжението следва, че повредата е „сериозна“, „нарушена е
9
нормалната му експлоатация“, поради което има характеристиките на авария,
в резултат на която се нарушава нормалната й експлоатация.
Факт е, че текстът на изречение първо на т. 144 съдържа и следните
думи, на които се позовава ответникът: „… в резултат на която се нарушава
нормалната им експлоатация и става изтичане на студени, затоплени или
мръсни води, които образуват продължителна водна повърхност в
застрахованото помещение“. Не се твърди и не се установява в процесния
случай при аварирането на застрахованото съоръжение да е настъпило
изтичане на студени, затоплени или мръсни води, които образуват
продължителна водна повърхност в застрахованото помещение. Това на първо
четене би могло да доведе до извод, че не е завършен фактическия състав на
застрахователното събитие. Но този отговор би бил необоснован, тъй като би
се основавал на буквално /дори буквоядно/ тълкуване на нормата на т. 144,
каквото не е съвместимо с правилата за тълкуване на договорите, установени
в закона.
Според чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните; отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката
и добросъвестността.
При прилагането на така установените в закона правила за тълкуване
съдът приема, че буквалистичният подход при тълкуването на текста на т. 144
от ОУ е недопустим към казуса поради спецификата му. Тя произтича от това,
че процесната застраховка не е обичайна застраховка „защитен дом“ с един
обект на застраховане. В типичния случай обектът на застраховане е само
един – а именно недвижимия имот, жилището. В случая, вследствие на
изричното съгласие на страните, договорът дава комбинирано покритие както
на недвижим жилищен имот, обект на застраховане по т. 5.1. от ОУ, така и на
съоръжение от специален тип – вещ по т. 5.3. от ОУ. Съоръжението от
специален тип – термопомпа за охлаждане и отопление е изведено в
самостоятелен обект на застрахователна защита, на същото е дадена отделна
оценка, посочена е отделна застрахователна сума и отделна премия, участвала
при формирането на общата премия по договора.
Съдът приема за съобразен с правилата на логиката и на действителната
10
воля на страните изводът, че залегналото в текста на т. 144 ОУ изискване да е
налице „изтичане на студени, затоплени или мръсни води, които образуват
продължителна водна повърхност в застрахованото помещение“, е относимо
единствено към настъпването на риск от авария на климатични инсталации,
довело до увреждане на застрахования недвижим имот. Това е така, тъй като
изтичането на води и създаването на водна повърхност е необходимо условие,
за да настъпят вреди от намокряне в застрахования недвижим имот. В случай,
че аварията на термопомпата бе довела до изтичане на води и създаването на
водна повърхност в застрахованото жилище на адрес ***, това би дало
основание за застраховащия да търси обезщетение от увреждането на
недвижимия си имот, вследствие на намокрянето му, съизмеримо с разходи за
смяна на подова настилка, евентуално за замазване на стани, пребоядисване и
пр. В случая обаче ищецът не търси обезщетение, свързано с аварирането на
климатичната инсталация за вреди, нанесени върху намокрения недвижим
имот, а търси конкретно застрахователно обезщетение от настъпването на
авария в изрично и отделно застрахованото съоръжение. Поради това
обстоятелството дали са изтекли студени, затоплени или мръсни води, които
образуват продължителна водна повърхност в застрахованото помещение, е
напълно ирелевантно за извода дали е настъпил покрит риск и за дължимостта
на конкретно претендираното обезщетение, свързано с увреждането на
съоръжението, а не на застрахования недвижим имот.
За извода дали е настъпило застрахователно събитие, свързано със
застрахованото съоръжение от специален тип, е достатъчна констатацията, че
съоръжението от специален тип, което е част от климатична и отоплителна
инсталация, е увредено от /вътрешно/ намокряне, причинено от случайна
авария /повреда, пробиване на тялото на кондензатора/ и в резултат на това е
нарушена нормалната му експлоатация. Аварирането на застрахованата
термопомпа съставлява застрахователно събитие и реализиран
застрахователен риск по см. на т. 4.5. и т. 4.4. от ОУ.
Ето защо и по основния спорен въпрос по делото съдът приема, че
аварирането на застрахованото съоръжение съставлява покрит от полицата
застрахователен риск, съответно увреждането на застрахованото имущество е
реализирано застрахователно събитие.
Според чл. 394 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
11
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно
условията на застрахователния договор.
Според т. 87 от ОУ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените от увреденото лице вреди към деня на
настъпването на събитието, но не повече от посочената в застрахователната
полица сума за съответното имущество или група имущества. Според т. 88 и
89 дължимото обезщетение се определя на база представените документи и
извършените огледи на увреденото имущество, експертизи относно причините
за настъпването на застрахователното събитие и оценка на размера на вредите.
Действителният размер на вредата се определя на база предвиждани разходи
към датата на застрахователното събитие за възстановяване на увреденото
имущество, в това число разходи за труд, доставка, материали, монтаж в
състояние, приближаващо се, но не по-добро от състоянието, в което се е
намирало като ново.
Въз основа на приетата по делото експертиза се установиха
необходимите разходи за възстановяване на увреденото имущество. Разходите
за доставката на части и елементи за системата на термопомпения агрегат са
на стойност 20 254 лв. без ДДС. Монтажът на елементите по цената на най-
ниската оферта е на стойност 9 200 лв. без ДДС. Или общият размер на
разходите за отремонтиране на съоръжението за възстановяване на
състоянието му преди аварията са в размер на 29 454 лв. без ДДС. Върху тази
цена е дължимо ДДС. В общодостъпния през сайта на НАП списък на лицата,
регистрирани по ЗДДС, се установява, че ищецът не е регистриран по ЗДДС.
Поради това и данъкът добавена стойност, който ще му бъде начислен за
доставените резервни части и предоставени услуги за ремонт на съоръжението
няма да подлежи на възстановяване и ще остане в негова тежест. Така цената
на разходите за отремонтирането, респ. възстановяването на увреденото
имущество са в размер на 35 344,80 лв.
При тези доказателства съдът приема, че дължимото застрахователно
обезщетение е в размер на посочената сума. Същата не надвишава
договорената застрахователна сума досежно застрахованото съоръжение от
специален тип и в частност застрахователната сума на неговия компонент
термопомпа за охлаждане и отопление от 36 000 лв.
12
Неоснователен е доводът на ищеца, че застрахователното обезщетение
следва да се съизмери със застрахователната стойност на термопомпата от
36 000 лв. Тази сума е единствено лимит на отговорността на застрахователя,
т.е. дори разходите за възстановяването на авариралото имущество да бяха по-
големи от 36 000 лв., застрахователят не би носил отговорност да обезщети
застраховащия над лимита.
До сумата 35 344,80 лв. искът е доказан по размер и ще се уважи, а за
разликата до пълния претендиран размер от 36 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Като законна последица от уважаването на иска, главницата следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 02.07.2024 год. до окончателното плащане.

По въпроса за разноските:
Предвид частичното уважаване на иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.
Същите се констатираха в размер на 1440 лв. внесена държавна такса и 300 лв.
депозит за експертиза. На ищеца е предоставена правна защита по договор за
правна защита, в която насока се представя фактура № 1408 / 12.03.2025 год.,
по който договорената и изплатената сума е в размер на 1800 лв. с ДДС. В
отговора на исковата молба ответникът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът приема, че възражението е
неоснователно, тъй като изплатеното възнаграждение кореспондира с цената
на иска, както и с фактическата и правна сложност на делото. Така, разноските
на ищцовата дружество са в размер на 3 540 лв. От тях в полза на ищеца ще се
присъдят 3 475 лв., пропорционално на уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000,
13
район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на С. М. Х., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата 35 344,80 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по отношение
на термопомпа - съоръжение от специален тип, дължимо по силата на договор
за застраховка „Защитен дом“, сключен на 04.10.2023 год., по полица №
0813Х0119943, със срок на покритие от 20.10.2023 год. до 19.10.2024 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата
молба – 02.07.2024 год. до окончателното плащане, както и сумата 3 475 лв.,
разноски по делото, пропорционално на уважената част от иска,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 35 344,80
лева до пълния претендиран размер от 36 000 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14