Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 5824
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 133483 от 05.06.2019 г., постановено по
гр. д. № 5179/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 172 състав, са отхвърлени предявените от И.К. Г.срещу
Н. Ц. ЗА О. И К. В С. ЗА С. М. П., с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за
признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със
заповед № РД-15-955 от 18.12.2018 г.; чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност; чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225,
ал.1 КТ – за заплащане на сумата от 11 959, 16 лв. – обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода 20.12.2018 г. – 12.04.2019
г. Производството по делото в частта на
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, алл.1 КТ – за
заплащане на сумата над 11 959, 16 лв. до 19 050 лв. и за периода 13.04.2019 г.
– 25.06.2019 г., е прекратено като преждевременно образувано.
С определение № 21482/19.09.2019 г., постановено по
гр. д. № 9847/2019 г. по описа на СГС, ГО, е отменено решението от 05.06.2019
г. в частта, с която е прекратено производството по делото в горепосочената
част, като делото е върнато за произнасяне по същество.
С решение № 298703 от 11.12.2019 г., постановено по
същото дело, по реда на чл.250 ГПК е допълнено и изменено горепосоченото
съдебно решение, като вместо първоначалните диспозитиви да се чете: отхвърля
исковете, предявени от И.К. Г.срещу Н.Ц.за обучение и квалификация в системата
за С.М.П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ – за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено
със заповед № РД-15-959 от 18.12.2018 г. на министъра на здравеопазването; за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ – за заплащане на сумата от 19 050,
лв., представляваща обезщетение за периода 20.12.2018 г. – 25.06.2018 г., през
което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва,
считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу основното съдебно решение в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, както и срещу допълнителното съдебно решение са
депозирани въззивни жалба от ищцата – И.К. Г.– С.. Излага съображения, че основното
решение е неправилно и необосновано. Счита, че неправилно решаващият съд е
приел, че е изпълнявала функции като едноличен орган на изпълнителната власт по
смисъла на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм., което е послужило като основание за
отхвърляне на предявените искове. СРС не е обсъдил и анализирал представените
по делото доказателства. Концепцията за развитие на системата за С.М.П. в
Република България 2014 – 2020 г. не е представена и приета като писмено
доказателство по делото. Този факт не е бил обсъден и в изготвения доклад по
делото. Също така неправилно съдът е обсъдил Приоритет № 2 от Националната
здравна стратегия, приета с решение на 43-то народно събрание на 17.12.2015 г. Счита,
че въз основа на ангажираните по надлежния процесуален ред доказателства по
делото се налага изводът, че ищцата не е имала качеството на едноличен орган на
изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм., поради което
обжалваното уволнение е незаконосъобразно. Поддържа, че в трудовия й договор
липсва позоваване на ЗАдм., поради което няма посоченото качество. Този извод
следва и от клаузите на трудовия договор. Видно от посочения код по НКПД –
13427002 (Директор здравно заведение), заеманата от нея длъжност попада в подклас 13 –
Ръководители в производството и специализираните услуги и единична група 1342 –
Ръководители в здравеопазването. Същевременно в НКПД е предвидена и единична
група 1112 – Висши представители на държавни органи, сред които не попада
заеманата от нея длъжност. В трудовия й договор е уговорен 6 – месечен срок за
изпитване в полза на работодателя, в т.9 от договора е предвидено едномесечно
предизвестие за двете страни, като е налице изрично препращане към условията на
КТ. В случай, че заеманата от нея длъжност попада в приложното поле на чл.19,
ал.4, т.4 ЗАДм., то 6 – месечния изпитателен срок и едномесечното предизвестие
са лишени от смисъл. Решаващият съд не е обсъдил представената по делото
длъжностна характеристика. В случая НЦОКССМП е създаден с ПМС № 239 от
13.09.2016 г. за структурни промени в системата на здравеопазването. В
длъжностната й характеристика обаче не са й възложени функции във връзка с
осъществяването на изпълнителната власт. Също така в чл.13, ал.3 ЗАдм, в сила
от 04.12.2001 г. няма органи на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4,
т.4 ЗАдм., които да заемат длъжността си по трудово правоотношение. Същевременно
в чл.2 от горепосоченото ПМС предвижда, че центърът по чл.1 се ръководи от
директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, проведен по реда на КТ
от министъра на здравеопазването. Счита, че след като е работила по трудово
правоотношение, не е могла да упражнява функциите на орган на изпълнителната
власт. По отношение постановеното по реда на чл.250 ГПК решение поддържа, че не
е депозирала молба за допълване. Като се е произнесъл по посочения ред, съдът е
нарушил диспозитивното начало. Поддържа, че произнасянето на съда противоречи
на чл.249 ГПК, доколкото е налице постановен диспозитив „изменя“. Също така
допълнителното съдебно решение е и неправилно. Тъй като уволнението й е
незаконно, има право а обезщетение за оставане без работа за период от 6
месеца. Моли съда да отмени обжалваните
решения и да уважи изцяло предявените искове, като й присъди сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на
въззивната жалба от ответника – В.Ц.ЗА О. И К. В С. ЗА С.М.П., с които ги
оспорват. Ответникът е създаден с ПМС № 239 от 13.09.2016 г. за структурни промени
в системата на здравеопазването . в предметния обхват на заеманата от ищцата
длъжност „директор“ са включени функции във връзка с осъществяването на
изпълнителен – разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Счита, че
законосъобразно решаващият съд е съобразил приложимите актове за спорното
правоотношение. Ответникът е юридическо лице по чл.60 ЗАдм. към министъра на
здравеопазването, създадено с горепосоченото ПМС. Същият е второстепенен
разпоредител с бюджетни средства към министъра на здравеопазването. По силата
на чл.4, ал.1 вр. с чл.17, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на
ответника директорът на НЦОКССМП е органът, на който с нормативен акт са
възложени функции, свързани с осъществяване на държавна политика по проучване и
анализиране на потребностите от обучение в областта на спешната медицинска
помощ. В чл.17 от посочения правилник на ответника е възложена дейност по
обучение и квалификация на кадри в системата на С.М.П., която дейност е ключова
за изпълнението на приоритет 2 от Националната здравна стратегия, а именно:
приоритетът по провеждане на политика за осигуряване на устойчиво развитие на
човешките ресурси в системата за С.М.П.. С оглед на това счита, че чрез
създаването на НЦОКССМП МС, като орган, който ръководи и контролира държавната
политика в областта на здравеопазването, е делегирал на директора на центъра
осъществяването на функции, свързвани с изпълнение на стратегия, т. е функции,
попадащи в обхвата на държавната политика в областта на здравеопазването. С
оглед на това счита, че е налице разглежданото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради което уволнението на ищцата е извършено
законосъобразно. По отношение постановеното допълнително решение счита, че е допустимо,
правилно и обосновано. Допълнителното решение е постановено в резултат на
упражненото от ищцата право на жалба срещу прекратяване на част от
производството по делото. След отмяна на
основното съдебно решение в частта, с която е прекратено част от производството
делото, същото е върнато на СРС за произнасяне по същество. С постановеното
допълнително решение съдът не е отменил или изменил решението си, а е изпълнил
указанията на СГС. Тъй като уволнението
е извършено законосъобразно , правилно с допълнителното решение е отхвърлен
иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ
и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че е работила при
ответника по трудов договор, сключен след проведен конкурс с министъра на
здравеопазването, на основание чл.61, ал.2 КТ, за длъжността „директор“ на
НЦОКССМП. Със заповед № РД-15-955 от 18.12.2018 г. на министъра на
здравеопазването, връчена на 20.12.2018 г. трудовото й правоотношение е
прекратено без предизвестие, считано от датата на връчване. Като основание за
издаване на заповедта е посочено чл.19а, ал.2 ЗАД“дм. И чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. – по преценка на органа по назначаването, в
качеството на служителя на ръководител на структурата създадена мс ПМС № 239 от
13.09.2016 г. за структурни промени в системата на здравеопазването. Излага
съображения, че уволнението й е незаконосъобразно, тъй като не е извършено на
някое от предвидените в КТ основания. Макар НЦОКССМП да е създаден с ПМС – 239
от 13.09.2016 г. за структурни промени в здравеопазването, същият не
представлява държавна институция и съответно неговият директор няма качеството
на орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм.
Ответникът е вид здравно заведение. За да се приеме, че заеманата от нея длъжност
попада в приложното поле на чл.19, ал.4,
т.4 ЗАдм., от значение е функционалното предназначение на НЦОКССМП – дали е
възложена изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. На
директора на центъра не са уредени конкретни държавно – властнически
правомощия, свързани с издаване на индивидуални административни актове,
осъществяване на какъвто и да е вид контролна или административно-наказателна
дейност. Заеманата от нея длъжност не попада в клас І „Ръководители“, подклас
11 „Законодатели, висши представители и изпълнителни директори, група 111
„Законодатели и висши представители и съдържащите се в нея единични групи от
НКПД. Моли съда да отмени уволнението й, като незаконно, да я възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да й заплати сумата от
19 050 лв. – обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца,
считано от 20.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове. Излага съображения, че уволнението
на ищцата е извършено законосъобразно. В случая органът по назначаването –
министъра на здравеопазването, е
прекратил трудовото правоотношение на ищцата в рамките на своята материална и
персонална компетентност, на валидно правно основание, като заповедта е
мотивирана. НЦОКССМП е орган на изпълнителната власт,създаден с ПМС №
239/13.09.2016 г. за структурни промени в системата на здравеопазването. По
силата на чл.1 от посоченото ПМС ответникът е юридическо лице на бюджетна издръжка,
със седалище в гр. София, с изрично посочен предмет, както и е второстепенен
разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването. Счита, че според реда
и начина на създаването му, ответникът е държавна институция, част от
изпълнителната власт, поради което директорът на същия попада в обхвата на
чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. Изпълняваните от ответника функции са свързани с
осъществяване на изпълнителната власт в сферата на здравеопазването – чл.17 вр.
с чл.1, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на НЦОКССМП – научна,
експертно -консултативна, информационно - аналитична, методическа и учебна
дейност в областта на спешната медицинска помощ и медицинската помощ при
бедствия, аварии и катастрофи. Поддържа, че Националният център, като здравно
заведение, представлява публично-правна институция, с делегирани по закон
правомощия и като така е част от публичния държавен апарат и орган на изпълнителната
власт. Счита, че в случая чл.13, ал.3 ЗАдм. Не може да намери приложение. При
прекратяване на трудовото правоотношение не е необходимо мотивиране на
заповедта на органа по назначаването. Моли съда да отхвърли предявените искове,
като му присъди сторените по делото разноски.
По искане на ответника и на основание чл.219, ал.1 КТ
като трето лице – помагач е конституирано Министерство на здравеопазването. Излага
съображения, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно. На основание
чл.4, ал.1 вр. с чл.17, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на
НЦОКССМП директорът на същото е орган, на който с нормативен акт са възложени
функции, свързани с осъществяване на държавна политика по проучване и
анализиране на потребностите от обучение в областта на спешната медицинска
помощ, разработване на програми за първоначално и периодично обучение и
квалификация в областта на спешната медицинска помощ, съгласувано с националните
консултанти по съответните медицински специалности, които да бъдат утвърдени от
министъра на здравеопазването, организиране и провеждане на обучения,
мониторинг и оценка на качеството на проведените обучения, проучвания, обсъжда
и подпомага въвеждането на иновации в областта на спешната медицинска помощ,
разработва методики за оценка на компетентностите на персонала в центровете за С.М.П.
на работещите в спешните отделения на лечебните заведения за болнична помощ,
оказва методическа помощ на ръководителите на центровете за С.М.П. във връзка с
провеждането на непрекъснато обучение на работното място и оценка на
компетентностите на персонала и др. счита, че заеманата от ищцата длъжност по
начина си на възникване и функционалното си предназначение е ръководна длъжност
в държавно учреждение – център по смисъла на чл.60 ЗАдм., създаден с акт на МС
към министъра на здравеопазването и разполагащ със собствен бюджет.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства
се установява, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор №
РД-15-1188/19.10.2017 г., сключен с министъра на здравеопазването, по силата на
който ищцата е заемала длъжността „директор“ на НЦОКССМП, код по КИД 8411, код
по НКПД 1342 7002, срещу заплащане на месечно трудово възнаграждение. Страните
са уговорили, че договорът може да се прекрати с писмено предизвестие от всяка
една от страните по него с 30-дневно предизвестие при условията на КТ.
По делото е представена длъжностна характеристика за
заеманата от ищцата длъжност, утвърдена на 14.12.2016 г. от министъра на
здравеопазването. Сред основните задължения за тази длъжност са: организира,
ръководи и контролира цялостната дейност на центъра, както и връзките му с
други организации; разпорежда се с бюджетни средства на центъра, носи
отговорност за тяхното управление и за законосъобразното им разходване; изготвя
годишен план за дейността на центъра, който съгласува с министъра на
здравеопазването в срок до 15 декември на предходната календарна година и др.
Със заповед № РД-15-955/18.12.2018 г. на министъра на
здравеопазването, на основание чл.19а вр. с чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. Е прекратено
трудовото й правоотношение с ответника. Заповедта е връчена на ищцата на
20.12.2018 г.
Съгласно представения фиш за работна заплата за
м.06.2018 г. брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 3 175
лв., от което: 2 500 лв. – основно трудово възнаграждение и 675 лв. –
допълнително трудово възнаграждение за прослужени години.
В проведеното на 12.04.2019 г. открито съдебно
заседание СРС е извършил констатация по представената в оригинал трудова книжка
на ищцата ,при която е установил, че след отразяване на прекратяването на
трудовото правоотношение между страните липсват вписани други обстоятелства,
касаещи започване на работа при друг работодател.
Във въззивното производство е прието удостоверение за
декларирани данни от НАП, както и справка актуално състояние на действащи
трудови договори за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. в последната е
удостоверено, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните
на 20.12.2018 г. ищцата е започнала нова работа при друг работодател на
23.12.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че основното съдебно решение в обжалваната част е валидно, като
същото е процесуално допустимо.
Между страните в производството е съществувало валидно
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор за неопределено време от 19.10.2017
г., като ищцата е заемала длъжността „директор“ на НЦОКССМП.
С оспорената заповед № РД-15-955/18.12.2018 г. на
министъра на здравеопазването, връчена на 20.12.2018 г., органът по
назначаването е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.19а,
ал.2 ЗАдм.
В чл.19а, ал.2 ЗАдм. е предвидено, че правоотношенията
със заместник - министрите, областните управители, заместник областните
управители, както и с посочените в чл.19, ал.4 еднолични органи, техните
заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без
предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова
преценка. В чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм., към която препраща цитираната разпоредба, е
предвидено, че за органи на изпълнителната власт се считат и ръководителите на
държавни институции, създадени със закон или с постановление на министерския
съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
В случая се установи, че ответникът е създаден с ПМС №
239 от 13 септември 2016 г. за структурни
промени в системата на здравеопазването, прието на основание чл.22, ал.1 ЗЗ,
съгласно който Националните центрове по проблемите на общественото здраве са
юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, които
се откриват, преобразуват и закриват с постановление на Министерския съвет по
предложение на министъра на здравеопазването. Също така НЦОКССМП е второстепенен
разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, на основание чл.1,
ал.3 от Правилника за устройството и дейността на националния център за
обучение и квалификация в системата за С.М.П..
Спори се между страните в производството дали
ответникът е държавна институция, която има функции във връзка с
осъществяването на изпълнителната власт или не.
В Правилника за устройството и дейността на Националния
център за обучение и квалификация в системата за С.М.П. не е изрично посочено,
че му се възлагат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Такъв извод обаче може да се обоснове от изрично възложените с чл.17 от
посочения правилник дейности, които се осъществяват от ответника. Същите основно
са свързани с проучване и анализ на потребностите от обучение в областта на
спешната медицинска помощ; разработване
на програми за първоначално и периодично обучение и квалификация в областта на
спешната медицинска помощ, съгласувано с националните консултанти по
съответните медицински специалности, които да бъдат утвърдени от министъра на
здравеопазването; разработване на учебни, методически и информационни
материали; организиране и провеждане на първоначално, периодично обучение;
извършване на мониторинг и оценка на качеството на проведените обучения;
проучване, обсъждане и подпомагане въвеждането на иновации в областта на
спешната медицинска помощ; разработване методики за оценка на компетентностите
на персонала в центровете за С.М.П. и на работещите в спешните отделения на
лечебните заведения за болнична помощ и др.
Посредством очертаните в Правилника за устройството и
дейността на Националния център за обучение и квалификация в системата за С.М.П.
дейности на същия са възложени функции във връзка с осъществяването на
изпълнителната власт, свързани с обучението и квалификацията в системата на
спешната медицинска помощ. Възложените на ответника функции пряко кореспондират
и с възложените на ищцата задължения с длъжностната й характеристика, обсъдена
по - горе.
Правно релевантно за законосъобразността на
извършеното уволнение е обстоятелството дали са налице регламентираните в
нормата на чл.19а ЗАдм. вр. с чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. предпоставки. Без значение
за законосъобразността на уволнението, извършено на разглежданото правно
основание, е обстоятелството какъв е кодът по НКПД на заеманата от ищцата
длъжност, доколкото това обстоятелство не е свързано с елементите от фактически
състав на разглежданото уволнително основание. Ето защо изложените във
въззивната жалба доводи относно кодът по НКПД на заеманата от ищцата длъжност
са без значение за законността на уволнението й.
Въззивният съд счита, че без значение за законността
на уволнението на ищцата е и обстоятелството, че в договора е предвиден срок за
изпитване в полза на работодателя, както и едномесечно предизвестие за
прекратяване на трудовия договор. Наличието и на други възможности в полза на
работодателя за прекратяване на трудовия договор на ищцата не изключват
възможността същият да се прекрати на разглежданото уволнително основание при
наличие на предпоставките за това.
Решаващият съд е достигнал до извода, че за постигане
на Приоритет № 2 от Концепцията за развитие в системата за С.М.П. в Република
България 2014 – 2020 г., приета с
решение на МС от 28.11.2014 г., свързан с осигуряване на устойчиво развитие на
човешките ресурси в системата за С.М.П., е създаден НЦОКССМП.
Тъй като посочената концепция е публикувана в сайта на
МЗ, същата е общодостъпна и съставлява общоизвестен факт, който по силата на чл.155 ГПК не подлежи на доказване.
Ето защо не е необходимо концепцията да се приобщи към доказателствения
материал по делото. Въззивният съд счита, че възлагането на функции във връзка
с осъществяването на изпълнителната власт в случая е осъществено посредством
приемането на ПМС № 239 от 13 септември 2016 г. за структурни промени в
системата на здравеопазването, с който е създаден НЦОКССМП, както и с устройствения
правилник, с който изрично са очертани възложените на същия дейности. Обсъденият
от решаващия съд Приоритет № 2 „Осигуряване на устойчиво развитие на човешките
ресурси в системата за С.М.П.“ има допълнително, но не и решаващо значение при преценка
на обстоятелството дали на ответника са възложени функции във връзка с осъществяването
на изпълнителната власт.
Предвид обстоятелството, че ответникът покрива
белезите на държавна институция, чийто ръководител е орган на изпълнителната
власт, като НЦОКССМП е създаден с ПМС, както и има възложени функции във връзка
с осъществяването на изпълнителната власт, следва да се приеме, че е осъществен
фактическия състав на разглежданото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение от органа по назначаването. С оглед на това предявеният иск за
отмяна на уволнението като незаконно, както и акцесорните искови претенции – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, се явяват
изцяло неоснователни.
По релевираните доводи относно допълнителното съдебно
решение:
С допълнителното съдебно решение СРС е разгледал иска
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ – за присъждане
на обезщетение за оставане без работа за периода 20.12.2018 г. – 25.06.2019 г.
Същевременно искът е предявен за период от 6 месеца, считано от 20.12.2018 г.,
т. е. за периода 20.12.2018 г. – 20.06.2019 г. По този начин с постановеното
допълнително съдебно решение съдът е излязъл извън спорния предмет, в нарушение
на чл.6, ал.2 ГПК и установения принцип на диспозитивното начало. Този период е
обсъден и в мотивите на съдебния акт, поради което не е налице допусната
очевидна фактическа грешка. Ето защо допълнителното решение в частта, с която
съдът се е произнесъл за периода 21.06.2019 г. – 25.06.2019 г., е процесуално
недопустимо и като такова следва да се обезсили в тази му част, на основание
чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. Доколкото с тази част съдът е излязъл извън спорния
предмет, не е налице основание за прекратяване на производството по делото в
тази му част.
Жалбоподателката поддържа, че допълнителното съдебно
решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл без да е отправено искане
за допълване на съдебното решение.
В случая допълнителното съдебно решение не е
постановено въз основа на молба на някоя от страните, а по силата на
задължителни указания на въззивния съд, дадени с определение № 21481/19.09.2019
г., постановено по гр. д. № 9847/2019 г. по описа на СГС, ГО, с което е
отменено основното съдебно решение в частта, с която е частично прекратено
производството по делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ за периода 13.04.2019 г. – 25.06.2019 г. за сумата над
11 959, 16 лв. до пълния предявен размер от 19 050 лв. и делото е върнато на
СРС за произнасяне по същество по този иск. Ето защо допълнителното съдебно
решение е постановено в изпълнение на задължителните указания на въззивния съд,
а не по инициатива на съда. С оглед на това същото в валидно и процесуално
допустимо извън горепосочената недопустима част.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че с
допълнителното съдебно решение съдът е нарушил нормата на чл.246 ГПК, съгласно която
след като обяви решението по делото, съдът не
може сам да го отмени или измени. В случая използвания диспозитив на
допълнителното съдебно решение „изменя“ следва да се тълкува корективно, тъй
като решаващият съд не е изменил постановеното от него първоначално съдебно
решение посредством изменение на първоначално формираните изводи, а е разгледал
по същество искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ
в частта, която първоначално е прекратена с основното съдебно решение. Така с
допълнителното съдебно решение са изпълнени указанията на въззивния съд.
Използваната правна техника за формулиране на диспозитива на съдебното решение чрез
преповтаряне и на диспозитива от основното съдебно решение не е уместна и подходяща.
Доколкото обаче решаващият съд не е формирал повторно изводи по останалите
искови претенции, това сочи на наличието на несъответствие между действително формираната
воля на съда и нейното външно обективиране в диспозитива на решението. Правно релевантно
е обстоятелството, че с допълнителното решение не е преразгледан вече решения
от съда спор с основното съдебно решение.
По изложените съображения и доколкото предявените
искове са неоснователни, основното решение в обжалваната част и допълнителното
съдебно решение извън недопустимата част следва да се потвърдят.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 800 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 298703 от 11.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 5179/2019 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 172 състав, В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявеният иск от И.К. Г.– С., ЕГН **********, срещу Н.Ц.ЗА О. И К. В С. ЗА С.М.П., БЕЛСТАТ ******,
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за периода 21.06.2019 г. – 25.06.2019 г., на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, като процесуално недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133483 от 05.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 5179/2019 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 172 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която са отхвърлени предявените искове от И.К. Г.– С., ЕГН **********,
срещу Н.Ц.ЗА О. И К. В С. ЗА С.М.П., БУЛСТАТ
******, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, както и допълнително решение № 298703 от 11.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 5179/2019 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 172 състав, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ,
с която е отхвърлен предявеният от И.К. Г.– С., ЕГН **********, срещу Н.Ц.ЗА О. И К. В С. ЗА С.М.П., БУЛСТАТ ******,
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане
на сумата над 11 959, 16 (единадесет
хиляди деветстотин петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки) лв. до пълния
предявен размер от 19 050 (деветнадесет
хиляди и петдесет) лв. и за периода 13.04.2019 г. – 20.06.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.К. Г.– С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес *** – адв. В.Т., да заплати на Н.Ц.ЗА О. И К. В С. ЗА С.М.П., БУЛСТАТ ******,
с адрес гр. София, ул. „******и съдебен адрес ***, партер – адв. Л.Г., сумата
от 800 (осемстотин ) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един
адвокат за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, на основание
чл.280, ал.3, т.3 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.