РЕШЕНИЕ
№ 607
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330116856 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.72 ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по подадена жалба от Б. Н. П., ЕГН: **********, чрез адв.
К.А., срещу Заповед за задържане на лице рег. № ******* на ****** при
отдел ******* на ОД на МВР ****** – М.М., с която му е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт,
в частност липса на посочено фактическо и правно основание за задържане на
жалбоподателя. Възразява се, че отразеният в заповедта час на задължение и
действителния такъв не съответстват, доколкото жалбоподателят е бил
задържан в 12:00 часа на ***** г., а е освободен в 14:30 часа на ***** г. По
този начин са нарушени правото на свобода и сигурност, регламентирано в
чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Навеждат се доводи за неспазване на установения в чл. 6
от АПК принцип на съразмерност като материално изискване за
законосъобразност на административния акт, доколкото липсва обосновано
подозрение за извършено престъпление от страна на жалбоподателя.
Възразява се, че липсват мотиви, които да обосновават издаването на
административния акт. Посоченото възпрепятства неговата проверка за
законосъобразност.
Поради изложеното моли съдът да отмени оспорената заповед.
Претендира разноски.
1
В указания срок от ответника М.М., ******* в сектор „******“ при ОД
на МВР *****, е постъпил отговор, с който се оспорва депозираната жалба.
Излагат се съображения, че заповедта съдържа всички необходими реквизити
по чл. 74, ал.2 ЗМВР, издадена е от компетентен орган в предвидената в
закона форма, спазени са административнопроизводствените правила и е
приложен правилно материалния закон. В тази връзка се посочва, че по
отношение на лицето са били налице данни за извършено престъпление по чл.
234, ал.1 НК – държане на склад на акцизни стоки без бандерол. Предвид
изложеното се навеждат съображения, че заповедта е издадена в съответствие
с целта на закона – да се предотврати и разкрие престъпление, като временно
се ограничат правата на лицата, за които има данни, че са извършени
престъпления. Претендират се разноски. Възразява се за прекомерност на
уговореното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно
уведомен, се явява лично и с адв. А.. От последния се излагат съображения,
идентични с депозираната жалба. Акцентира се, че до момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция на
жалбоподателя не е повдигнато обвинение.
Ответникът М.М., ***** в сектор „*****“ при ОД на МВР *****,
редовно уведомен не се явява, не изпраща представител.
Контролиращата страна Районна прокуратура Пловдив, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и
обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок,
произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима. По същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,
като съображенията за това следните:
При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на
основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата
законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение
№ 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния
административен съд/.
При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/,
длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на
юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и
йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно
производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност
на ***** орган към структурата на звено към ОД на МВР ******, следва да се
приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
2
Правомощията на ***** орган произтичат пряко от закона и са осъществени в
съответния териториален обхват. Посоченото се потвърждава и от приетите
по делото Заповед № ***** г. на ****** на ОД на МВР ***** /л.30/ и акт за
встъпване в длъжност от ****** г. /л.31/, от които се установява, че
ответникът е назначен на длъжността „*****“ в сектор „******“ към отдел
„******“ при ОД на МВР *******.
Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на
административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.74, ал. 2 ЗМВР.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно
фактическо основание за задържането, съгл. изискването на чл.74, ал.2, т.2
ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащи се в административната
преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в заповедта норма
- чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. В тази връзка неоснователно се явява възражението за
на жалбоподателя, че издадената заповед се явява незаконосъобразна,
доколкото в същата не са посочени фактическите и правни основания за
задържането. Като фактически основания е посочено. че лицето се задържа
във връзка с извършено престъпление по чл. 234, ал.1 НК- който държи на
склад акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон.
Настоящият съдебен състав намира посоченото в заповедта за достатъчно за
изпълнение на изискването по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР, доколкото е посочено,
че са налице данни за извършено престъпление, като същото е
конкретизирано, както като правна квалификация – чл. 234, ал.1 НК, така и
като описание от фактическа страна – държи на склад акцизни стоки без
бандерол, който се изисква по закон. В тази връзка следва да се посочи, че
правилно е определено и правното основание на задържането, а именно: чл.
72, ал.1, т.1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Досежно съобразяването на оспорения акт с материалноправните
норми, то съдът намира, че видно от приобщеното по делото писмо вх. №
81138/29.12.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, изпратено от Районна
прокуратура Пловдив /л.36/, задържането на жалбоподателя е извършено във
връзка с оперативна информация, на база на която са извлечени данни, че С.
Т. е организатор на престъпна дейност по чл. 234, ал.1 НК, като е подпомаган
от жалбоподателя, а последният е предоставил за ползване собствен имот,
находящ се в гр. ****** и два броя МПС. Въз основа на изложеното е
образувано досъдебно производство № **** г. на отдел „******“ при ОД на
МВР ****** с първото действие по разследването. В имота, собственост на
жалбоподателя, са намерени 25 броя туби с вместимост по 10 литра със
специфична миризма на ****, като жалбоподателят собственоръчно е
посочил, че тубите са пълни с ****.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице данни за извършено
3
престъпление от страна на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че законът
борави с терминът „налице данни“, не и със сигурност, която е необходима за
постановяване на съдебен акт, респ. достатъчно за осъществяване на
задържането за срок от 24 часа е наличието на индиция за съпричастността на
жалбоподателя към извършено престъпление, каквато в случая е била налице.
На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният
акт съответства на целите на закона. Според принципа на законността,
нормативен израз на който е нормата на чл.4 ал.2 от АПК, административни
актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона.
А според принципа на съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение
на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като
същият е задържан от полицейски органи на ****** г., когато в неговия имот
е установено количеството акцизни стоки без бандерол. Съобразно
конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а
съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането
правото на свобода и сигурност в съответствие с чл. 6 ал.1 АПК.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не възприема и изложеното
от жалбоподателя, че задържането е продължило повече от 24 часа.
Действително, в тази насока събраните по делото гласни доказателства, а
именно: показанията на свидетеля Д. М., намираща се във фактическо
съпружеско съжителство със жалбоподателя. Същата си спомня, че в 12:00
часа на **** г. жалбоподателят е бил откаран от ***** с МПС. Въпреки
изложеното, настоящият съдебен състав не кредитира показанията на
свидетеля М., доколкото на първо място същата се намира във фактическо
съпружеско съжителство с жалбоподателя, респ. нейните показания следва на
основание чл. 172 ГПК да бъде преценявани с оглед заинтересоваността й от
изхода на спора. Само по себе си единствено посоченото обстоятелство не
може да изключи показанията на свидетелката, но съдът намира, че същите се
оборват и от приобщените по делото протокол за обиск на лице /л.18/ и
декларация за запознаване с правата при задържане /л.20/. Видно от
приобщената по делото декларация, на жалбоподателя са разяснени правата
при задържане в 16:00 часа на ******* г., а обискът по отношение на същия е
извършен в 16:25 лева.
Поради всичко изложено, доколко оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона,
както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява
законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ал.3
4
ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета
на органа, издал атакувания акт – ОД на МВР *****, сумата от 100 лева
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер
съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 63288/27.10.2021 г., депозирана от Б. Н. П.,
ЕГН: **********, чрез адв. К.А., срещу Заповед за задържане на лице рег. №
***** на ***** при отдел ***** на ОД на МВР***** – М.М., с която му е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок
от 24 часа".
ОСЪЖДА Б. Н. П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
****, с адрес: гр. ****, ул. "***" №*, сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5