РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. гр. Хасково, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20245640102223 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод на искова молба, от Застрахователна
компания „Лев Инс" АД, ЕИК *********, против М. П. М., ЕГН **********, с
която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 500 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 10.05.2024г., ЗК ЛЕВ ИНС АД е депозирало по
пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
пред Районен Съд Хасково, срещу М. П. М., ЕГН **********, като било
образувано е ч.г.д.№1190/2024г. 5 състав, РС Хасково като срещу заповедта е
подадено възражение от длъжника. Предвид горното било е указано, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението - 08.08.2024г, може да
предявят иск за установяване на вземането им. Посочват, че в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, предявяват настоящия иск, за това че на 18.06.2019г., около 11:20
часа в гр. Велико Търново, на ул. С.Р. №27 М. П. М. управлявлявал МПС
Волво ФХ с ДКН ***, несъобразил радуиса на завоя и радиуса на завиване и
със задната част на прикаченото ремарке блъснал паркирания л.а. Фолксваген
Туарег с ДКН ***, причинявайки му материални вреди. След като виновно
причинил ПТП, М. П. М. напуснал мястото на произшествието без да изчака
органите на МВР. При настъпилото ПТП били причинени имуществени вреди
на л.а. Фолксваген Туарег с ДКН ***. Сочи, че след като виновния водач бил
установен от органите на МВР за настъпилото ПТП е издаден Протокол за
1
ПТП №1687288/18.06.2019г. и спрямо него било взето административно
отношение с АУАН №500127/18.06.2019г, в които е отразено, че след
настъпване на ПТП, виновния водач М. П. М. е напуснал
местопроизшествието без да уведоми и изчака контролните органи. Към
датата на събитието отговорността на водача на виновния МПС Волво ФХ с
ДКН *** е застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК „Лев
Инс" АД, обективирана в застрахователна полица № BG/22/119001337039, със
срок на валидност от 17.05.2019г. до 16.05.2020г. Във връзка с настъпило
застрахователно събитие собственикът на увредения л.а. Фолксваген Туарег с
ДКН *** подал уведомление пред застрахователя по имуществена застраховка
„Каско" на МПС, ЗАД Армеец АД за извършване на оглед и оценка на щетите
и за заплащане на застрахователно обезщетение. Заведена е щета №
14019030100624 по имуществена застраховка „Каско" на МПС, обективирана
в полица № ********** с валидност към датата на ПТП. Сочи, че за
обезщетяване на щетите причинени при насгьпилото ПТП по имуществена
застраховка Каско е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
9182,58лв. с платежно нареждане на 14.10.2019 г. След изплащане на
застрахователното обезщетение на увредения автомобил и на основание
чл.411 от Кодекса за застраховането ЗАД Армеец АД встъпило в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховака „Гражданска
отговорност" на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а
именно ЗК ЛЕВ ИНС АД. Твърди, че При ЗК Лев Инс АД е образувана
ликвидационна преписка по щета № 0000-5111-19-5-05224. Дружеството
одобрило за възстановяване цялата предявена сума в размер на 9197,58 лв. с
включени 15 лв. ликвидационни разноски и е изплатило същата сума на ЗАД
Армеец АД чрез прихващане на насрещни задължения на 21.07.2020г. Във
връзка с изплатеното обезщетение по задължнтелна застраховка "Гражданска
отговорност", на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т.3 от Кодекса за
застраховането с изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ЗК "Лев Инс" АД
придобило право на регрес срещу виновния водач напуснал мястото на ПТП -
М. П. М. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
9197,58лв и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 20лв или
общо за сумата в размер на 9217,58 лева. С оглед гореизложеното се моли да
се постанови решенне, с което да се приеме за установено по отношение на М.
П. М., ЕГН **********, че дължи на ЗК "Лев Инс" АД сумите, както следва: -
9217,58лева - главница - законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.
Претендира разноски по настоящото и заповедното производство.
2
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор с който
твърди, че от описаното в ИМ, както и от представения като писмено
доказателство по делото протокол за ПТП се установявало. че в процесния
случай се касае за товарна композиция съставена от влекач и ремарке.
Мястото, описано в протокола. където е бил реализиран удара е при
извършване на ляв завой от страна на товарния автомобил. при която маневра
водача на увреждащото МПС нямал възможност да види и усети евентуалното
съприкосновение между задната дясна част на ремаркето и задната лява част
на лекия автомобил, каквато вероятно е била и причината водачът на товарния
автомобил да не види и усети. че "Остъргва" паркирания лек автомобил
Фолксваген. С оглед на техническите параметри на управлявания ответника
товарен автомобил и реализирания впоследствие удар със задната част на
ремаркето, напълно оправдано и допустимо било водачът на тежкотоварното
МПС да не е разбрал, че е реализирал ПТП с паркирания лек автомобил
Фолксваген. Сочи, че ответника разбрал за реализираното ПТП едва след
пристигането на служителите от сектор „Пътна полиция" ангажирани за
отработване на сигнала, подаден от собственика на увредения автомобил. Тези
действия на ответника водели до извод, че при реализиране на удара, водачът
на процесния товарен автомобил не е разбрал за неговото настъпване,
респективно, същият не бил имал умисъл да напуска местопроизшествието с
цел избягване на отговорност. Същият не бил възприел обстоятелството, че е
настъпил удар между управлявания от него товарен автомобил и лек
автомобил Фолксваген. рег. № *** респективно. не било налице и
неизпълнени на задължението му. предвидено в разпоредбата на чл. 123. ал. 1.
т. 3. б. "в" от ЗДвП. Посочва. че за да е налице неизпълнение на задължението
на водача да изчака пристигането на компетентните контролни органи. той
следвало да е възприел фактите. водещи до това му задължение. Съотнесено
към конкретния случай. ответникът следвало да е възприел. че между
управляваната от него товарна композиция и лек автомобил Фолксваген. рег.
№ *** е реализиран удар. довел до причиняване на имуществени вреди върху
процесното МПС и то това възприемане. следва да е настьпило в съзнанието
на водача на увреждащото МПС непосредствено след реализиране на удара. В
тази твърди. че нито бил забелязал. нито усетил. че е участник в ПТП.
Посочва. че в настоящия случай ищцовата страна. върху която пада тежестга
да докаже този факт. не била ангажирала надлежни доказателства. че е била
налице някоя от изчерпателно посочените хипотези. изискващи задължително
посещение на мястото на ПТП от органите на МВР. Липсвали и каквито и да е
твърдения в този смисъл. Не се твърдяло от ищцовата страна. а и нямало
данни по делото, да е имало разногласие между ответника и собственика на
увредения автомобил, относно обстоятелствата по настъпването на
инцидента. В съставения протокол за ПТП твърденията и на двамата
3
участници относно начина на възникването му са съвпадащи, като липсвали
възражения досежно механизма на ПТП и виновния за настъпването му.
Поради което и не би могло да се приеме, че е било налице разногласие между
участниците в ПТП. Намира за недоказано обстоятелството, че вредите на
увредения автомобил са причинени от виновното поведение на ответника, т.е.
наличието на вина не била доказана. Счита, че дори мястото на ПТП да е
посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от
някой от водачите, когато посещението им не е задължително по закон, нямало
да доведе до възникването на регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ
на виновния водач. Това нарушение можело да се осъществи само умишлено,
т.е. предполагало се съзнателен отказ от страна на участника в ПТП да вземе
участие в установяване на щетите. В конкретния случай нямало никакво
умишлено поведение от страна на ответника като по този начин не е
осъществил разпоредбата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. На следващо място твърди,
че видно от представения протокол за ПТП, същото било възникнало на
кръстовище, при извършване на маневра завой на ляво от увреждащия товарен
автомобил при спряло положение на увредения автомобил. Последният бил
спрян на самото кръстовище, което било видно от схемата от Протокола. С
тези действия водачът на увредения автомобил бил допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата, с която се
забранява спиране или престой на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.
Твърди, че нарушавайки посочената законова разпоредба, водачът на
увредения автомобил бил създал предпоставки за настъпване на процесното
ПТП и увреждане на собствения му автомобил, както и по този начин
допълнително е затруднил безопасното и безпрепятствено извършване на
маневра "завой наляво" от товарния автомобил. Недоказано от страна на
ищеца по делото бил механизма на настъпване на процесното ПТП и
наличието на отговорност на прекия причинител по чл. 45 от 3ЗД (деяние,
вреда, противоправност, причинна връзка и вина). Счита, че при така
описания механизъм на ПТП-то в Протокола за ПТП виновно е и поведението
на водача на увредения автомобил, който като е спрял на забранено за спиране
и престой място, явяващо се кръстовище, е нарушил виновно разпоредбата на
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и е станал причина за настъпване на процесното
ПТП. Спирайки увредения автомобил на кръстовището възпрепятствал
видимостта на останалите участници в движението по пътя при извършване на
маневри на кръстовището и създал предпоставки за настъпване на пътно‐
транспортни произшествия. Излага съображения за съпричиняване от страна
на водача на увредения автомобил. С настоящия отговор оспорва иска по
отношение на неговия размер като счита, че сумата е завишена и са заявени
повече детайли от автомобила и дейности за извършване пред застрахователя
за заплащане на обезщетение. Приложените от ищеца преписи от калкулация
4
ремонт, фактура, експертиза по щета и доклад по щета не установявали по
никакъв начин видът и размера на причинената щета. Счита, че определеното
и изплатено застрахователно обезщетение било завишено като стойност на
възстановителните и ремонтни работи, вкл. високи по размер и обем цени на
труд и материали, които не съответстват на действителните такива.С оглед
гореизложеното моли да се отхвърли, като неоснователен и недоказан
предявения срещу М. П. М., ЕГИ ********** иск с правно основание чл. 422
вр. чл.415, ал.1 от ГПК от застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********. Моли в случай, че се приеме заявената искова претенция за
основателна и доказана, да се намали стойността на същата до размера,
представляващ разликата между изплатеното обезщетение от ищеца за
въстановяване на причинените вреди и действителната пазарна стойност на
увреденото движимо имущество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1190/2024 г. по описа на Районен съд
Хасково, V- ти н.с, образувано по повод на депозирано от ЗК „Лев Инс” АД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите
предмет на настоящото дело, е издадена заповед № 567/16.05.2024 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като по същата е постъпило
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което с разпореждане на съда от
30.07.2024 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Предвид изложеното предявеният иск е допустими.
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства
се установява, че спрямо МПС рег. № *** е налице сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирана в
Застрахователна полица № *** от 07.09.2018г., издадена от ЗК „Лев Инс“,
ведно с Комбинирана застрахователна полица № ********** за застраховки
КАСКО и злополука; Добавка № 5 към Застрахователна полица „КАСКО“ №
***.
От приетото по делото копие от Свидетелство за регистрация част 2 №
*********, издадено от МВР – Велико Търново, че автомобил с рег. № *** –
5
марка Фолцваген Туарег е собственост на ЕТ „Ванчо Х.“, чрез Порше Лизинг
БГ ЕООД.
От протокол за Протокол за ПТП № 1687288 от 18.06.2019г. от МВР се
установява, че на дата 18.06.2019г. в гр. Велико Търново е настъпило ПТП
между автомобил с рег. № X5863KM и автомобил с рег. № ***.
От Уведомление декларация за щета по застраховка КАСКО на МПС“ от
18.06.2019г. се установява, че Г. Й. Х. е завел щета пред ЗАД Армеец във
връзка с процесното ПТП.
От приетите по делото Опис на щетите по претенция № 14019030100624 от
16.07.2019г. от ЗАД „Армеец“; Опис на щетите по претенция №
14019030100624 от 16.07.2019г. от ЗАД „Армеец“; Калкулация – ремонт №
0304-140-0 от 23.07.2019г. от ЗАД „Армеец“; Калкулация – ремонт № 0304-
140-0 от 23.07.2019г. от ЗАД Армеец“; Калкулация – ремонт № 0304-140-0 от
23.07.2019г. от ЗАД „Армеец“; Калкулация – ремонт № 0604-140-0 от
23.07.2019г. от ЗАД „Армеец“; Снимков материал, състоящ се от 8 броя
снимки с дата 22.08.2019г. и дата 19.08.2019г., находящи се на лист 20-21 от
делото се установяват вида на щетите, както и разходите по ремонта от ЗАД –
Армеец.
Доклад по щета № 14019030100624 от 26.08.2019г.; Фактура № **********
от 30.07.2019г. от „Авточойс“ ООД; Фактура № ********** от 30.07.2019г. от
„Авточойс“ ООД, се прави становище за упражняване на регресен иск и
плащане от ЗК Лев Инс АД спрямо автомобил Х 5863КМ, по във връзка с
предложение за изплащане на сумата от 9182.58 лева за ремонт на автомобил.
№ ***.
От платежно нареждане до „Централна Кооперативна Банка“ АД от
14.10.2019г. от ЗАД „Армеец“ АД се установява, че ЗАД „Армеец“ АД е
изплатило сумата от 9182,58 лева на Авточойс ООД.
От писмо до ЗК „Лев Инс“, относно щета № 14019030100624 се установява,
че от ЗАД – Армеец отправят покана до ЗК „Лев Инс“ за възстановяване на
изплатено обещетение в размер на 9182.58 лева, както и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева.
От Доклад по щета се установява, че от ЗК Лев Инс се изразява становище
за изплащене на сумата от 9197,58 лева на ЗАД Армеец, за настъпилата щета,
както и ликвидационни разходи в размер на 20 лева или общо 9217.56 по
процесното ПТП на ЗАД Армеец.
От представените и приети като доказателства Споразумение за разсрочено
плащане на регресни претенции № 364 от 07.04.2020г., сключено между ЗАД
„Армеец“ АД и ЗК „Лев Инс“, ведно с Приложение № 2 „Погасителен план“;
Платежно нареждане № BORD00398707 от 21.07.2020г. с получател ЗАД
6
„Армеец“ АД и наредител ЗК „Лев Инс“ за сумата 136296,65 лева; Платежно
нареждане № BORD09605227 от 21.08.2020г. с получател ЗАД „Армеец“ АД и
наредител ЗК „Лев Инс“ за сумата 134699,80 лева; Платежно нареждане №
BORD7365940 от 18.09.2020г. с получател ЗАД „Армеец“ АД и наредител ЗК
„Лев Инс“ за сумата 134948,12 лева; Платежно нареждане № BORD06767722
от 20.10.2020г. с получател ЗАД „Армеец“ АД и наредител ЗК „Лев Инс“ за
сумата 131891,01 лева; Платежно нареждане № BORD6319929 от 20.11.2020г.
с получател ЗАД „Армеец“ АД и наредител ЗК „Лев Инс“ за сумата 136375,70
лева; Платежно нареждане № BORD04954503 от 21.12.2020г. с получател ЗАД
„Армеец“ АД и наредител ЗК „Лев Инс“ за сумата 127164,28 лева, се
установява, че сумата от 9217,58 лева е била изплатена от ЗК „Лев Инс“ на
ЗАД „Армеец“ АД.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената САТЕ,
както и допълнително поставените му въпроси в о.с.з. се установява, че
Влекач марка Волво с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. № ***
извършва остър завой на ляво, като не осигурява достатъчно странично
разстояние до лек автомобил „Фолксваген“ модел „Туарег“ с рег. № ВТ *** и
го поврежда. В схемата начертана на протокола за ПТП установява, че
паркираният е в непосредствена близост до кръстовището, но е извън него.
Съгласно Закон за движение по пътищата необходимото отстояние е най-
малко 5 метра, но според приложената схема това не може да се определи
точно. Всички вреди по лек автомобил „Фолксваген Туарег" с рег. № *** са в
последователност и в една и съща височина. Повредите са в един участък по
купето. Действителната стойност на ремонта на автомобила е изразена в
данъчна фактура е 9182,58 /девет хиляди сто осемдесет и два лв. и 58 ст./.
Контакта с лекият автомобил е повърхностен, с повърхностно огънати
ламарини и е възможно да не бъде усетен от водача. Всички вреди по лек
автомобил „Фолксваген Туарег" с рег. № *** отговарят на естеството на удара.
Стойността на обичайните ликвидационни разноски е отразена в писмо от
ЗАД „АРМЕЕЦ" до 3К „Лев Инс" АД и е в размер на 15.00 лв. Задната част на
ремаркето попада в мъртва зона, тъй като влекачът е завил на ляво, а
ремаркето остава, така че огледалото вече не може да наблюдава тази задна
част на ремаркето, а ремаркето е дълго. Вещото лице е приложило снимка на
едно подобно ремарке да се има предвид колко е дълго и при завой задната
част винаги завива настрани в зависимост от завоя, така че водачът не може да
го наблюдава този момент. Би трябвало малко по-голямо разстояние още
преди завоя да остави водачът, но той не е успял да установи, а може би и не е
имал възможност, защото кръстовището е Х образно и той правил остър завой
и нямало как да забележи или пък даже да чуе щетата. Щетата е
повърхностна, лека, надраскано е на височината на борда на ремаркето, ако е
7
имало по-силен контакт би трябвало да има счупени стъкла, щяло да има
стъргане на ламарини и тогава можело да го усети, да го чуе, но един калник,
една врата засегнати, няма как да го усети с този автомобил, още повече, че до
него един двигател 400 конски сили и той също вдига шум и не е възможно да
усети. Не е могъл да разбере, че е причинил щетата, за да спре. С оглед на така
причинената вреда на пострадалия автомобил, той е могъл да се придвижва на
собствен ход, тъй като щетата е на височина над ходовото колело, а в ходовото
колело няма контакт, така че няма деформации по ходовата част, така че може
спокойно да се придвижи.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в неговата цялост, като
счита същото за обективно, пълно и обосновано.
От свидетелските показания на свидетеля Г. Й. Х. се установява, че си
спомня за ПТП-то. Автомобилът му бил паркиран пред едно павилионче
скара-бира, в което продават кебапчета и кюфтета, на около 100 метра от
офиса му. Преди обяд около 10-11 часа му се обадил собственикът на
заведението по телефона да му каже, че един тир се е набил в улицата,
започнал да прави завой нагоре към площадчето и го е ударил. Отишъл и
видял колата, че е ударена. Господинът, шофьорът на камиона /посочва
ответника по делото М. П. М./, явно бил объркал локацията. Той направил
една маневра, той му махнал, но той му казал, че не го е видял, след което
излезал от главната улица и отишъл на някъде. Обадил се до КАТ.
Собственикът на заведението му бил записал номера и му го казал. След един
час от КАТ му се обадили и го намерили на горната улица на един обект да
разтоварва тухли. Там направили протокол за автопроизшествието и това
било. Автомобилът му бил нов, марка „Фолксваген“, модел „Тоарег“ бил на
около един месец. Подписали протокола наа обекта, където разтоварвал
шофьора на камиона. Подписът на протокола от ПТП е негов. Схемата на ПТП
била отразена правилно. Мястото и датата на ПТП са били правилно отразени
в протокола – 18.06. Посочва, че неговия автомобилът бил марка
„Фолксваген“, модел „Тоарег“ с рег. № ***. Щетите по колата му били
колонките на предната лява страна на колата, както била паркирана били
сгънати. Не можел да вляза в колата. Органите на МВР ги повикали, след като
господинът /посочва ищеца по делото/ завил, те не знаели къде е и се обадил.
Тогава те го открили и му се обадили. Автомобилът му бил на лизинг си имал
оценител, тъй като лизингът е към „Порше лизинг“, а в „Авточойс“ – Велико
Търново му правели ремонта и просто не бил наясно със щетите. Ответникът
нямал възражения по протокола за ПТП, подписал се. След ПТП „Тоарегът“ не
се движел, влязъл в сервиза.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита че поднесената от
нея информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива
8
По правните аспекти на спора.
Правната квалификация на заявения регресен иск е по чл. 500, ал. 1 т. 3 от
КЗ. Застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност",
който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права
застраховател по имуществено застраховане застрахователно обезщетение,
може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу
причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при
ищеца, в случай че ответникът виновно е напуснал мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му
бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този
случай тежестта на доказване носи виновният водач.
За да бъде уважен този иск, следва да бъдат доказани кумулативно следните
материалноправни предпоставки: 1/възникване на извъндоговорна
отговорност за ответника, в случай, че вредите на увредения автомобил са
причинени от неговото виновно и противоправно поведение; 2/деликтната
отговорноет на ответника да е обезпечена при ищеца със сключването на
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност";
3/заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на увредения от
настъпилото застрахователно събитие и 4/ответникът да е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Съдът намира, че в производството по делото кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника не се
установяват.
При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на
въпроса дали е налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си,
даваща му регресно право да получи от делинквента платеното от него
застрахователно обезщетение и разноски на пострадалия от произшествието
лек автомобил. В случая, ищецът се позовава на разпоредбата на чл.500 ал.1
т.3 КЗ, а именно, че ответникът след настъпване на ПТП е напуснал
произшествието. Посочената правна норма регламентира регресното право на
застрахователя, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение на пътищата, когато
9
посещението от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
причина. Разпоредбата на чл.123 ЗДвП регламентира задълженията, които има
водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие. Ал.1 т.2
б "б" и т.3 б „в" на същата законова норма предвиждат две хипотези, когато
лицето е длъжно да остане на мястото на произшествието и да уведоми
компетентните органи на МВР, а именно в когато при произшествието са
пострадали хора и когато между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него. От друга страна случаите, когато
службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са
изрично посочени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП, а именно когато: 1 ./при
произшествието има убит или ранен човек; 2./произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; 3./ в произшествието участва ППС,
което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в
резултат на това създава опасност за движението; 4./има съмнение, че
участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
5 ./произшествието е с участието на ППС на Министерството на отбраната или
на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на
нея; б./между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 7./произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди. Изложеното несъмнено
води до извод, че за да възникване в полза на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност" право на регрес по
чл.500 ал.1 т.3 от КЗ срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието,
следва от произшествието да са пострадали хора или да е имало разногласие
между участниците относно обстоятелствата, свързани с него. Напусналият
местопроизшествието водач е възможно да е осъществил противоправно
поведение, което да се санкционира по ЗАНН като нарушение по чл.123 ал.1
т.1 ЗДвП, а именно да не е спрял, за да установи какви са последиците от
произшествието, но последното, не е достатъчно, за да породи в полза на
застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност право
10
на регрес срещу виновния водач. Т.е. не всяко действие от страна на виновния
водач по напускане на произшествието дава право на регрес, а само онова
поведение, когато то не е било съобразено с разпоредбата на чл.125 от ЗДвП,
предвиждаща задължително посещение на произшествието от контролните
органи на МВР. /Решение № 207 от 27.06.2022г. по в.гр.д. № 256/2022г. на
ХОС./ Настоящия съдебен състав, счита че не може да бъде ангражирана
отговорността на ответника във връзка с напускането на процесното ПТП,
след като той не е усетил това съприкосновение между двата автомобила и не
е имал реална видимост за реализирано ПТП, доколкото всички предвидени
хипотези на чл.500, ал.1 от КЗ, които обуславят за застрахователя право да
получи платеното обезщетение от виновния водач, касаят тежки умишлени
провинения на виновния При изясняване на механизма на процесното ПТП се
установява, че в процесния случай се касае за товарна композиция съставена
от влекач и полуремарке. Мястото, описано в протокола за ПТП, където е бил
реализиран удара е при извършване на ляв завой от страна на товарния
автомобил, при която маневра водача на увреждащото MПC нямал
възможност да види и усети евентуалното съприкосновение между задната
дясна част на ремаркето и задната лява част на лекия автомобил, каквато
вероятно е била и причината водачът на товарния автомобил да не види и
усети, че остъргва паркирания лек автомобил Фолксваген. Всичко това е било
извършено без ответника да има пряка видимост към лекия автомобил и
напълно вероятно е да не е усетил контакта между полуремаркето и
автомобила в каквато насока са и събраните доказателства по делото /САТЕ/.
Управляваната от ответника товарна композиция е била тежка и дълга около
20 метра, като при извършването на ляв завой, водача няма възможност да
види и усети евентуалното съприкосновение между десния борд на
полуремаркето и паркирания автомобил. В тази насока е и заключението на
назначената по делото автотехническа експертиза, която при изясняване
механизма на възникналото ПТП дава заключение, че при извършване на
маневрата от влекача, водача му не е имал пряка видимост към паркирания на
улицата от дясната му страна лек автомобил и водачът не би могъл да види
момента на контакта и да го предотврати. Описано е също така, че контакта с
лекият автомобил бил повърхностен, с повърхностно огънати ламарини и е
напълно възможно да не бъде усетен от водача. Поради тази причина той не е
останал на местопроизшествието. В потвърждение това са и дадените
11
показания от страна на свидетеля Г. Й. Х. - ползвателя на увреденото МПС
който посочва, че водача на товарния автомобил е продължил по пътя си, тъй
като не разбрал, че е остъргал автомобила му. Предвид това право на регрес
спрямо застрахования, изисква умисъл на водача да напусне мястото на ПТП,
т.е. водачът да знае, че ПТП с негово участие е реализирано и преди да
пристигнат органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещението им е задължително по закон, той да напусне мястото на
настъпването на ПТП. Настоящия съдебен състав счита, че не е налице
основание за регрес предвиден в хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, тъй като
не се касае до умишлено напускане на мястото на ПТП от страна на виновния
водач. Установява се от доказателствата, че ответникът е узнал за процесното
ПТП впоследствие, когато е бил издирен от полицейските служители по-
късно през деня. Същият не е имал умисъл за бягство от ПТП и избягване на
отговорност, тъй като видно от представените по делото писмени
доказателства и гласни такива на свидетеля Г. Х., същия е съдействал на
органите на МВР. Съдът споделя доводите, че въпросното ПТП е останало
незабелязано от ответника, доколкото от посочените в протокола щети на
превозното средство се касае за незначителни увреждания получени при
усукване. Ответника не може да се счита отговорен, че е напуснал мястото на
ПТП, след като той не е усетил съприкосновението между двата автомобила и
не е имал съзнание за извършено нарушение. Действително в съставения
АУАН и във впоследствие издаденото НП е обективирано, че ответника не е
спрял на местопроизшествието, за да установи последствията от ПТП, но
отново предвид конкретните обстоятелства, не може да се приеме, че това
поведение ответника е напускане на местопроизшествието по смисъла на
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Не всеки случай на напускане на местопроизшествието
от виновния водач дава основание на застрахователя да претендира регрес.
Изрично нормата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ регламентира, че застрахователят
има правото да иска възстановяване на платеното обезщетение от виновния
водач само ако по силата на закона той е бил длъжен да остане на мястото на
ПТП. Анализът на събраните доказателства показва, че в разглеждания случай
такова задължение за водача М. не е съществувало, доколкото и в
заключението на вещото лице същото категорично заяви, че водача не е могъл
да види, че такова ПТП е настъпило. Не се установи по делото и
доказателствата наличие на разногласия между участниците относно
12
обстоятелствата и механизма свързани с ПТПто. От представения протокол за
ПТП е видно, че ответникът го е подписал без възражения, т.е. съгласил се е с
изложеното досежно механизма на осъществяване на ПТП-то и е признал
обективния факт на увреждането. В конкретния случай, от доказателствата по
делото не се установява да е била налице нито една от предвидените в 3ДвП
хипотези за задължително посещение на ПТП от органите на МВР,
включително и между участниците в произшествието да е имало разногласие
относно обетоятелствата, свързани е него. Като най-вероятна причина за
напускане на местопроизшествието от страна на виновния водач, вещото лице
сочи липсата на пряка видимост към паркираното МПС при предприемане на
маневра завой, както и невъзможността в тази ситуация да се усети контакта
между полуремаркето и лекия автомобил. В този смисъл освен, че ответникът
не е напуснал произшествието умишлено, така също и посещението на
службите за контрол на МВР не е било задължително, поради което и в полза
на ищеца, не се е породило право на регрес срещу ответника, чиято деликтна
отговорност е била обезпечена при него. При това положение настоящия съд
приема, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за
уважаване на иска по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, а именно ответникът да е напуснал
мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
било задължително по закон.
Поради така изложените съображения следва да бъде отхвърлен иска за
установяване дължимостта на задълженията.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва
да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер от 1400 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.
Разноски за депозит за САТЕ в размер от 200лв и разноски за адвокатско
възнаграждение по делото, като заплатени в представен по делото
Договор за правна защита и съдействие от 02.11.2024г. в размер на 1200
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
13
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лев Инс" АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес гр. София, бул. "Симеоновско шосе", № 67А, против М. П. М., ЕГН
********** с адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 500 от КЗ, за признаване за установено по отношение
на М. П. М., ЕГН **********, че дължи на ЗК "Лев Инс" АД сумите, както
следва: 9217,58лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК „Лев Инс" АД, ЕИК ********* с
адрес и седалище гр. София, бул. "Симеоновско шосе", № 67А, ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. М., ЕГН ********** с адрес ***, сума в размер на 1400
лева /хиляда и четиристотин лева/, представляваща сторени разноски в
рамките на исковото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
14