РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. гр.Мадан, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100415 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. А. Щ. против С. Е.
А. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000
лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, причинени вследствие на извършен деликт, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 800 лв. /осемстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди, причинени от горепосочения деликт, които се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение за повереник по договор за правна защита и
съдействие № 41870/ 18.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на настъпването им - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че в нощта на **срещу ****г. ищецът
посетил дискотека „****”, гр. С. в компанията на Петрана Димитрова, с която
е във фактическо съжителство и техните общи приятели Б. Р. и В. Д. Между
3:00 ч. и 4:00 ч. на ***** г. излязъл от заведението и видял приятеля си Б. Р. да
лежи на земята в безпомощно състояние, а в непосредствена близост до него
стоял изправен ответникът С. А.. Ищецът се затичал към приятеля си, за да му
окаже помощ и когато се приближил, ответникът внезапно и безпричинно му
нанесъл силен удар с десния си юмрук в областта на лявата част на челюстта
му. Ударът бил неочакван и непредизвикан, поради което Н. Щ. бил лишен от
възможността да се предпази. В резултат на нанесения тежък юмручен удар.
ищецът се свлякъл на земята и започнал да кърви обилно. До този момент
ответникът и ищецът не се познавачи и между тях не е имало физически,
вербален или какъвто и да е друг конфликт. Ищецът незабавно посетил
„Център за спешна медицинска помощ” - гр. С., където бил прегледан от
1
дежурния лекар и последният констатирал, че причиненото му телесно
увреждане в областта на челюстта е изключително сериозно и го посъветвай
да посети „Клиниката по лицево - челюстна хирургия“ при УМБАЛ „*******“
ЕАД – гр. П. На *******г. ищецът бил хоспитализиран в „********” при
УМБАЛ „****“ ЕАД - гр. П. и му била поставена окончателна диагноза:
S02.61 - Счупване на долна челюст, открито. Фрактура комплета аперта
корпорис мандибуле синистра ет фрактура иикомплета клауза процесус
короноидеус декстра. На 1***** г. на ищеца била извършена оперативна
интервенция, изразяваща се в репозиция и му били поставени метални шини
на горна и долна челюст.
В молбата се сочи, че в резултат на нанесения побой ответникът
причинил на ищеца средна телесна повреда но смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в две счупвания в областта на долната челюст на тялото вляво и
на клона й вдясно, които довели до счупване на челюстта. Във връзка с
описания инцидент било образувано наказателно производство, което
приключило с протоколно определение №**/**** г.. постановено по НОХД №
***/ **** г. по описа на Районен съд - С., с което на основание чл. 382, ал. 7 от
НПК било одобрено постигнатото споразумение за решаване на наказателното
производство по ДП № **/ *** г. по описа на РУ - С.. С визирания съдебен акт
ответникът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 7 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 от НК. в това че: На ****** между 3:00
ч. и 4:00 ч.. в гр. С., пред дискотека „******“, чрез нанасяне ни удар с юмрук в
областта на брадата на Н. Щ. му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в две счупвания в областта на долната челюст на тялото вляво и
на клона й вдясно, които довели до счупване на челюстта и му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и 4 месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66. ал. 1 от НК било отложено с
изпитателен срок от четири години.
Ищецът сочи, че бил изписан на ******г. от болничното заведение, а
лечението му продължило в домашни условия с постоянен прием на
обезболяващи медикаменти, проследяване на общото състояние,
рехабилитации и контролни прегледи. Причиненото счупване на челюстта,
довело до ограничаване на нормалната му дъвкателна и говорна дейности в
продължение на повече от 2 месеца. Твърди, че в резултат па описаното
престъпно деяние, извършено от ответника С. А., е претърпял значителни по
обем неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни по сила и интензитет
физически болки и страдания, породени от сериозната травма, като особено
интензивни били болките в областта челюстта непосредствено след
инцидента, които продължили повече от два месеца. Този период от време бил
изключително мъчителен поради поставените метални шини на горна и долна
челюст, а болките били толкова силни, че не се повлиявали дори от
постоянния прием на болкоуспокояващи медикаменти. Сочи, че се хранел
единствено с течна храна, което довело до рязкото му отслабване, не можел да
говори, а всеки опит да каже нещо бил съпроводен с остра болка. Челюстната
фиксация му причинила допълнително неудобство и притеснения относно
начина на комуникация с хората като неестетичен външен вид и невъзможност
да си отваря пълноценно устат а, за да се получи нормална артикулиция в
говора. Страдал, затворил се в себе си, от казвал да се вижда с близки и
2
приятели, тъй като се срамувал от външния си вид. Бил силно травмиран и
унижен, тъй като побоят му бил нанесен на обществено място пред множество
свидетели. Бил психически сломен и се чувствал непълноценен баща, защото
състоянието му не позволявало да полага обичайте грижи за двете си
малолетни деца. Твърди, че за периода от време на челюстната фиксация
отказвал осъществява контакти с децата си, защото видът му би ги стресирал.
След премахването на шините болките продължили за около една година, а
при хранене и говорене продължавал да усещал дискомфорт в областта па
челюстта.
Ищецът счита, че всички претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в изключително сериозните и значителни физически и морални
болки и страдания, причинени в резултат на процесния деликт, следва да
бъдат обезщетени от ответника С. А., на който с влязъл в сила осъдителен акт
е ангажирана наказателната отговорност, поради което ще следва да се приеме
за безспорно, че С. А. е реализирал от обективна и субективна страна
процесното деяние /средна телесна повреда, изразяваща се в две счупвания в
областта на долната челюст на тялото вляво и на клона и вдясно, които довели
до счупване на челюстта/, което деяние същевременно е противоправно и
виновно. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който
оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че действително на *****г. с
протоколно определение по НОХД ***/*****г. PC С. одобрил постигнатото с
РП С. споразумение, с което му било наложено наказание за извършено от
него деяние по чл. 129 от НК. Твърди, че като пострадал от това деяние
ищецът напълно неоснователно и при липса на убедителни доказателства
претендира обезщетение в един необосновано завишен размер, който не
съответства на реално причинените му неудобства, болки и страдания, като се
позовава на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение, стига вредата му да е
действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат: характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, както и всички последващи факти,
свързани с поведението на пострадалия.
Ответникът счита, че в конкретния случай следва да бъдат отчетени
обстоятелствата и фактите, при които се е осъществило самото деяние и сочи,
че за да се стигне до настъпване на твърдените от ищеца вредоносни
последствия, ищецът сам е допринесъл със своите действия. Твърди, че след
като Щ. е употребил голямо количество алкохол, той се е намесил във
възникнал спор между приятеля си Б. Р. и ответника С. А.. Това се е случило
пред заведение „ ******“ в град С. Без да се заинтересува от причината за
възникналото спречкване между Р. и А., ищецът е започнал да бута със сила
ответника. Това предизвикало и ответната защитна реакция на А. спрямо Щ..
По този начин Щ. сам с действията си е допринесъл за настъпване на
3
вредоносния резултат, поради което в случая е налице съпричиняване.
Сочи, че напълно неподкрепени с писмени доказателства са и
твърденията за продължил повече от една година възстановителен процес,
доколкото освен епикризата от извършената оперативна интервенция в
УМБАЛ „******** град П. друга медицинска документация, от която да се
направи извод за наложило се медикаментозно лечение или последващи
оплаквания на ищеца липсват. Твърди, че по делото няма данни ищецът Щ. да
е посещавал медицински специалисти с конкретни оплаквания, както и да е
бил в болничен, поради което счита, че той е бил работоспособен, респективно
твърденията за сериозни по сила и интензитет физически болки и тежка
психическа травма, са недостоверни и преувеличени. Сочи, че е разбрал от
общи приятели, че след случая ищецът е бил в добро състояние, виждан е
многократно на публични места и заведения, като е правил коментари, че ще
изчака известно време и ще заведе дело срещу него, за да изкара много пари.
Твърди, че изложеното в исковата молба на ищеца не кореспондира с
действителността, поведението му с нищо до настоящия момент не сочи той
да е изпитвал сериозни по сила и интензитет болки, страдания и стрес, както
се твърди в исковата молба. Сочи, че претендирания размер на обезщетението
от Н. Щ. е изключително завишен и необоснован, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат, поради което искът да бъде уважен в частта касаеща
неимуществени вреди до размер от 2 000 лева от претендираните 20 000 лв. и
изцяло отхвърлен в частта, касаеща претенция от 800,00 лева - заплатени
разноски по досъдебно производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на главния иск, ищецът следва да докаже
положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.
е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
противоправно деяние; вреда /посочените в исковата молба неимуществени и
имуществени вреди/; пряка и непосредствена причинна връзка между
деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи
такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или
погасяват претендираното вземане, като при установяване на горните
елементи от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.
С влязло в сила определение на съда, постановено по НОХД №
***/****** г. на РС С., се установява, че на ***** г. е одобрено споразумение
между РП – С. и ответника, с което ответникът С. Е. А. е признат за виновен,
че е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 1 вр.
ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на **** г., между 03:00 ч. и 04:00 ч., в гр.
С., пред дискотека „*****“, чрез нанасяне ни удар с юмрук в областта на
брадата на Н. А. Щ. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
две счупвания в областта на долната челюст на тялото вляво и на клона й
вдясно, които довели до счупване на челюстта, като престъплението е
извършено повторно, за което му е наложено наказание 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода. Горното се установява от приложеното като писмено
4
доказателство НОХД № ***/****** г. по описа на Районен съд - Смолян.
Влязлата в сила присъда /на която по последици е приравнено
одобреното от съда споразумение, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК/, е
задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2
НПК/, т. е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по описания
начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.
Признатите от наказателния съд вреди настоящият съд следва да приеме
за безспорно установени, а именно, че на ищеца е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в две счупвания в областта на долната челюст на
тялото вляво и на клона й вдясно, които довели до счупване на челюстта.
Освен тези неимуществени вреди, ищецът претендира от същото деяние
и имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение за повереник по договор за правна
защита и съдействие № 41870/ 18.02.2022 г., приложен по НОХД №
***/****** г. на СмРС /л. 24 от ДП № **/** г./.
По делото от приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
което съдът кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено и неоспорено
от страните, от наличните медицински документи, се установява, че при
инцидента на *******г. в гр. С. на ищеца Н. Щ. му е било причинено: Открито
счупване на тялото на долната челюст в ляво и не пълно счупване на долната
челюст в дясно в областта на короноидния израстък. Множество драскотини
по лявата предмишница в горната средна трета. Вещото лице е направило
изводът, че всички травматични увреждания на Н. Щ. са причинени от удар с
или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да са причинени по
начина, описан от ищеца в исковата молба. Вещото лице сочи, че откритото
счупване на тялото на долната челюст в ляво и не пълно счупване на долната
челюст в дясно са довели до счупване на челюст, а останалите травматични
увреждания са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
Вещото лице установява още, че непосредствено след инцидента пострадалия
е изпитвал умерени по сила и интезитет болки и страдания, на моменти и по –
силни, които постепенно в хода на оздравителния процес постепенно са
затихвали до степен да са епизодични при захлаждане или при натоварване на
долната челюст при дъвчене. Оздравителния процес е траел 30 - 45 дни, при
благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в неговото протичане, за
каквито липсват писмени и гласни доказателства по делото. Възпалението на
венците в областта на залавянето на фиксаторите е включен в този период на
оздравяване, като същото се възстановява за 10 – 15 дни. Възстановителният
процес е траел 2 – 3 месеца. Вещото лице сочи, че към момента ищеца няма
ограничения в отварянето на устата, както и нарушения в говорната и
дъвкателната функция, като единствено при дъвчене на по – твърди храни
същия получава болки в областта на счупването, както и при застудяване на
времето. В открито съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението
си.
От показанията на свидетеля П. М. Д. която живее на семейни начала с
ищеца, се установява, че в деня на инцидента заедно с ищеца и приятелите им
В. Д. и Б. Р. били в дискотека „******“ в гр. С., където се забавлявали и си
5
говорили. Дошъл при тях момче с име С., който не познавали и поискал
телефонния номер на Д. и контакт с нея по социалните мрежи.Тя му отказала
и посочила, че са заедно с ищеца и приятелите им. С. ги видял и те го видели,
но нямало пререкания. С течение на времето С. станал по нахален, опитвал се
да флиртува със свидетелката и приятелката й, при което му била направена
забележка от тях и от ищеца и Б. Р. да не ги притеснява. С. се махнал като след
известно време пак се връщал на няколко пъти. В един момент той свалил
тениската си и започнал да танцува в близост до В. Д. Б. Р. му направил
забележка и му казал да си отиде на масата. След това Р. отишъл на бара и
говорил с охранител, който дошъл и ги попитал дали ответника ги притеснява
и дали да го изкара от дискотеката, но те пожелали а само поискали да не стои
при тях да ги притеснява. В един момент С. и Б. Р. се засекли, застанали един
срещу друг, погледнали се взаимно и излезли навън. Ищецът тръгнал след тях,
за да види какво се случва. След около 2-3 минути свидетелката излязла навън
пред дискотеката и видяла Б. Р. на земята, в кръв и Н. Щ. полуклекнал,
преведен настрани, който се държал отдолу за брадата и казал „счупиха ми
ченето“. Там бил ответника С. А., а С. не бил там. Отишли до спешна помощ в
МБАЛ С., за да прегледат Н. Щ.. Той разказал на свидетелката, че излизайки
навън видял Б. Р. на земята в кръв. Тръгнал към него и в момента, в който
излязал от вратата някой го ударил. Нямало преди това конфликт между Н. Щ.
и момчето, което го било ударило. В болницата в С. снимали ищеца на
рентген, защото му висяло ченето на едната страна. Дали им снимката на
ищеца и казали, че не могат да му помогнат, тъй като нямали специалист.
След това се прибрали в къщата на ищеца в гр. С., прибрали багажа и
тръгнали за гр. П., директно за хирургиите. Отишли в лицево-челюстен
кабинет и след направени допълнителни снимки на ищеца му обяснили, че
трябва да му се направи незабавно операция. След като ищеца заплатил
прекъснатите си здравни осигуровки, на 14 февруари му била направена
операция и на следващия ден – 15 февруари го изписали от болницата.
Устатата на ищеца била изцяло затворена, всеки един от зъбите му бил с тел, с
ластици вързани. Цялата му захапка била шинирана отдоле нагоре. Около 40
дни престояли тези шини. През този период от време и след това ищеца бил на
течен аналгин и други лекарства, които приемал със спринцовка. Изпитвал
болки. Храната, която приемал била в течно състояние и прецедена.
Вследствие на това ищеца свалил около 10 – 15 кг от теглото си, лицето му
станало изпито. Ищецът не можел да говори, опитвал се но се получавало
някакво фъфлене. Основно комуникирала с ищеца, чрез писане на лист с
химикал. Ищецът спрял да работи, да комуникира с хора, почти не излизал
навън, от студ много го боляло. Той имал други две деца, с които престанал да
се среща, заради външния си вид. След свалянето на шините ищецът
продължил изпитва болки при раздвижването на ченето. Освен ченето, долу
го болели челюстите от самото отваряне и затваряне на устата. Ищецът
фъфлил, говорил с полуотворена уста. Понастоящем при студено пак изпитвал
силна болка, при напрягане по време на работата му която била физическа
също получавал болки. Лекарите казали, че това ще е така защото ищеца имал
долу травма, зъбите се развалят и се вадят защото отдолу вече гният и
трябвало се смени зъбите.
Въпреки близките отношения, съдът прецени показанията съобразно
6
нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат възприети, тъй
като са ясни, конкретни и непротиворечиви, а и кореспондират на другите
събрани доказателства.
На ответника е била предоставена възможност за разпит на един
свидетел при режим на довеждане, като до приключване на съдебното
следствие същия не се е възползвал от предоставената му възможност и не е
направил допълнителни доказателствени искания.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от
правна страна намира следното:
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква
кумулативното наличие на следните елементи: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност следва да бъдат
установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние -
действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да
нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение.
Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна
укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна
норма.
С влязло в сила определение на съда, постановено по НОХД № /*******
г. на МРС, се установява, че на ********* г. е одобрено споразумение между
РП – С. и ответника, с което ответникът С. Е. А. е признат за виновен, че е
извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2
вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че на **********г., между 03:00 ч. и 04:00 ч., в
гр. С., пред дискотека „********“, чрез нанасяне ни удар с юмрук в областта
на брадата на Н. А. Щ. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
две счупвания в областта на долната челюст на тялото вляво и на клона й
вдясно, които довели до счупване на челюстта, като престъплението е
извършено повторно, за което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година и четири месеца.
Влязлата в сила присъда /на която по последици е приравнено
одобреното от съда споразумение, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК/, е
задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2
НПК/, т. е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по описания
начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.
Няма спор и от приложеното наказателно дело от общ характер се
установява, че в наказателното производството не е разгледан граждански иск
за обезщетяване на причинената от деянието вреда, като до момента
ответникът не твърди и не доказва да са платени суми на ищеца,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
вследствие на горепосоченото престъпление.
Ясно е също, че пострадалият в настоящото производство е ищецът, за
който безспорно това качество е признато в приключилия наказателен процес.
Признатите от наказателния съд вреди настоящият съд следва да приеме за
безспорно установени, а именно, че на ищеца е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в две счупвания в областта на долната челюст на
7
тялото вляво и на клона й вдясно, които довели до счупване на челюстта.
В конкретния случай, ищецът претендира обезщетение за причинените
му неимуществени вреди - за причинена средна телесна повреда, за която има
одобрено от съда споразумение по НОХД № ***/****** г. по описа на МРС,
така и за имуществени вреди, причинени му от същото деяние и изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение за повереник.
Съдът намира, че в конкретния случай, всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, са налице. Още повече, че за възникване на деликтната
отговорност важи презумпцията за вина – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само, че
не се оборва от данните по делото, но и безспорно се установява от
наказателния съд.
За да е налице пълният фактически състав на деликта, следва да бъдат
установени и останалите елементи, а именно: конкретни вреди
/неимуществени и/или имуществени/, както и причинната връзка между тях и
действията на делинквента.
Според правната доктрина и съдебна практика, вредата представлява
промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага.
Вредите могат да бъдат както имуществени – претърпени загуби и
пропуснати ползи, така и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неимуществените вреди са болките и страданията
/негативните психически преживявания/, които търпи или ще търпи
увредения. Същите се дефинират най – общо като състояние на болки и
страдания – физически или психически, на телесен, психически, емоционален
и/или социален дискомфорт, в отрицателни емоции, като гняв, стрес, уплаха,
срам, неудобство и прочие, които пострадалият преживява по повод на
конкретно противоправно деяние, извършено спрямо него – обида, клевета,
телесна повреда и др.
Относно вида и степента на претърпените от ищеца вреди се установява
следното:
На ***** г. ответникът е причинил средна телесна повреда,
представляваща две счупвания в областта на долната челюст на тялото вляво
и на клона й вдясно, които са довели до счупване на челюстта, за които има
одобрено от съда споразумение по НОХД № ***/***** г. по описа на МРС,
така и лека телесна повреда, изразяваща се в множество драскотини по лявата
предмишница в горната средна трета, които са довели до болка и страдание
без разстройство на здравето.
За причинените на ищеца Н. Щ. телесни увреждания са събрани, както
гласни доказателствени средства, така и е прието заключение на СМЕ.
От разпита на свидетеля П. М. Д. се установява, че ищецът е имал
силни болки в челюстта. Болките му са били активни около два месеца, като и
към момента при застудяване и физическо напрягане изпитва болки.
От съдебно - медицинската експертиза, и останалата медицинска
документация се установиха конкретните увреди, които е претърпял ищецът, а
именно: Открито счупване на тялото на долната челюст в ляво и не пълно
8
счупване на долната челюст в дясно в областта на короноидния израстък.
Множество драскотини по лявата предмишница в горната средна трета.
Възстановителният процес е траел 2 – 3 месеца.
С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че от претърпяната
травма, ищецът е изпитал силни и значителни по интензитет болки, страдания
и дискомфорт, които са продължили немалък период от време, като самото
възстановяване е отнело около два - три месеца. Освен това са довели и до
негативно психо – емоционално отражение на случилото се за личността на
ищеца.
Съдът съобразява установените факти относно получените увреждания
и свързаните с тях болки и страдания, като въз основа на приетото за
установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е сумата от 11 000 лева
от претендирания общ размер от ищеца - 20 000 лева.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52
ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение: с оглед характера, степента и вида на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на
ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се
посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането, начинът на
настъпването му, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички
онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги
съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор -
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените болки и страдания бяха ангажирани гласни
доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и
оздравителния процес се правят и въз основа на медицинските документи, и
заключението на съдебно медицинската експертиза.
От друга страна поведението на пострадалия не е било предмет в
наказателното производство. Това обстоятелство следва да бъде установено в
гражданското производство с оглед приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, т. е. следва да се установи дали пострадалия с поведението си е
допринесъл за причинените и вреди и при установяване наличието на такъв
принос, да се намали размера на вредите съответно на съпричиняването.
Твърдения от страна на ответника в тази насока са изложени бланкетно
единствено в отговора на ИМ, но в хода на съдебното следствие не са
ангажирани доказателства в тази насока. Следва да се отбележи, че ако
9
пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, повдигнатото и поддържано обвинение спрямо С. Е. А. в
проведеното наказателно производство би било за престъпление по чл. 132 от
НК, а не по предявеното такова по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 1,
вр. ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, по което обвинение той се е признал за
виновен по постигнатото с РП - С. споразумение по чл. 381 от НПК, което е
със сила на присъда, задължителна за гражданския съд по отношение на
виновността и противоправността на извършеното деяние.
В случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че
сумата от 11 000 лева съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД
и адекватно репарира причинените от травмата вреди – две средни телесни
повреди и лека телесна повреда, като се отчита и това, че ищецът е изпитвал
страдания. След инцидента е нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца.
Начинът на живот на същия се е променил - изпитвал е болки, срам. Засегнато
е и достойнството му.
С оглед горното, съобразно доказателствата по делото и закона – се
дължи обезщетение в размер на сумата от 11 000 лева, като за разликата до
пълния претендиран размер от 20000 лева, предявената искова претенция
следва да бъде отхвърлена. Върху посочената сума, на основание чл. 84, ал. 3
ЗЗД, следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
увреждането - ******* г. до окончателното й изплащане.
Настоящият състав намира за неоснователна претенцията на ищеца за
обезщетението за претърпени имуществени вреди (разходи за заплащане на
адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита по ДП №
**/***** г. по описа на РУ на МВР - С). Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съгласно чл. 75 от НПК на пострадалия се
предоставят редица процесуални гаранции за упражняване на неговите права
(да участва в наказателното производство, да има повереник и др.). По
конкретно образуваното НОХД № ******/***** г. на РС - С. по реда на Глава
ХХIХ от НПК ищецът не е имал възможност да претендира обезщетение на
тези вреди, тъй като за сключване на споразумение се изисква да бъдат
възстановени само съставомерните вреди, каквито в случая не са установени,
а и ищецът не е и участвал в съдебното производство. Следователно,
направените от пострадалия Щ. в ДП разноски не могат на основание чл. 189
от НПК да са предмет на присъждане със споразумението. Съобразно
цитирания текст на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, следва да се отбележи, че
непосредствените вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната връзка
между противоправността на поведението на деликвента и вредите.
Основавайки се на това разбиране, следва да се приемат като вреди по
смисъла на чл. 51 вр. чл. 45 от ЗЗД платените от гражданин с телесно
увреждане хонорари за преглед и лечение от лекар и зъболекар, платените от
собственик на увредена вещ хонорари за нейното възстановяване от съответен
специалист, и други подобни, макар и да няма законово задължение да бъде
потърсено съдействие от специалист в съответната област. Това е така, тъй
като се приема, че разходите за хонорари на тези специалисти са неотменно
свързани с увреждането, че без тяхна помощ увреденото лице не би се
10
справило адекватно с последиците от това увреждане и че те са породени
единствено и само от това увреждане, и ако то не беше налице, те не биха
били направени. Съвсем друго е разбирането за вредите, съставляващи
заплатено адв. възнаграждение за адвокат в досъдебното производство, които
не са нито непосредствени, нито преки и неотменно свързани с увреждането.
Направените разноски не били необходими за защита на интересите на ищеца
на фазата на досъдебното производство, тъй като той само е бил разпитан
единствено като свидетел и от негово име адвокатът не е предприел действия,
които да са били необходими за защитата на правата и интересите му. Ето
защо искът за дължимост на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 800 лв. и акцесорния му иск за лихви се явяват неоснователни.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца се следват разноски, съразмерно на уважената част от исковете. По
делото страната се представлява безплатно от адв. А. Б. поради затрудненото
си материално положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на
иска – съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 2110.00 лева за иска за
неимуществени вреди, като съразмерно с уважената част от исковете в полза
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
1160.50 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответника.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева, като съразмерно с отхвърлената част от исковете му се дължат
471.15 лева.
Доколкото ищеца е освободен от заплащане на държавна такса по
исковете и разноски (чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК), то на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС М. държавна такса в настоящото
производство в размер на 440 лева и сумата от 385 лева заплатен депозит за
СМЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД С. Е. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. М., ул. „*******“ № **, вх. *, ет. *, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. Щ.,
ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „*****“ № *, ет.*, ап. *, сумата в размер на
11000.00 лева (единадесет хиляди лева) – представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на виновно
противоправно поведение на ответника на ***** г. в гр. С., изразяващо се в
нанасяне на средна телесна повреда – две счупвания в областта на долната
челюст на тялото вляво и на клона й вдясно, които довели до счупване на
челюстта, за което ответника е признат за виновен със споразумение, одобрено
11
с определение по НОХД № ***/***** г. на Районен съд С., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 13.02.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
сумата в размер на 11000 лева до пълния претендиран размер от 20000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от страна
на Н. А. Щ., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „******“ № *, ет.*, ап. 4
против С. Е. А., ЕГН: **********, адрес: гр. М., ул. „*****“ № **, вх. *, ет. *,
ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. Щ., ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ул.
„******“ № *, ет.*, ап. *, сумата в размер на 800.00 лева (осемстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
от разходи за заплатено адвокатско възнаграждение за повереник по договор
за правна защита и съдействие № 41870/ 18.02.2022 г., вследствие на виновно
противоправно поведение на ответника на **** г. в гр. С., изразяващо се в
нанасяне на средна телесна повреда – две счупвания в областта на долната
челюст на тялото вляво и на клона й вдясно, които довели до счупване на
челюстта, за което ответника е признат за виновен със споразумение, одобрено
с определение по НОХД № ****/**** г. на Районен съд С., ведно със
законната лихва от датата на настъпването им – 18.02.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА С. Е. А., ЕГН: **********, адрес: гр. М., ул. „*******“ № **,
вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на адв. А. Б. Б., АК П., адрес на упражняване на
дейността: гр. П., бул. „******“ № ******, ет. * ,офис *, сумата от 1160.50
лева (хиляда сто и шестдесет лева и петдесет стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Е. А., ЕГН: **********, адрес: гр.M., ул. „******“ № **,
вх. *, ет. *, ап. *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд М., сумата от 825.00 лева (осемстотин двадесет и пет лева) -
разноски за настоящото производство по гр. д. № 415/2024 г. по описа на РС –
М.
ОСЪЖДА Н. А. Щ., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „******“ № *,
ет.*, ап. *, да заплати на С. Е. А., ЕГН: **********, адрес: гр. М., ул. „*****“
№ **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 471.15 лева (четиристотин седемдесет и
един лева и петнадесет стотинки) - разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред С. окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
12