№ 1404
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ася Събева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501885 по описа за 2022 година
С решение № 1187 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 13 595/2021 г., СГС, І-21
с-в, осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на С. Б. Х. сумата от 40 000 лв. за
неимуществени вреди ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ за неимуществени вреди над 40 000 лв. до предявения размер от 60
000 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от С. Б. Х.. Твърди се,
че решението не е спазило принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, тъй като
не е отчетено, че пострадалата имала трайно затруднение в движението за
повече от 6 месеца на левия крак, все още не е възстановена, макар че от
инцидента са минали повече от 2 години, че тя получила сериозни физически
увреждания, преживяла силен психически стрес, изпитвала все още болки и
страдания и до края на живота си ще продължава да се придвижва
накуцвайки, с бастун. Сочи, че възрастта на ищцата предполага по-бавно
възстановяване. Намира, че определеният размер е занижен и не е съобразен с
обществено-икономическите условия. Моли да се присъди допълнително
сумата от 20 000 лв. като се редуцират присъдените разноски.
1
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, като акцентира върху
противоречие в доказателствения материал относно мястото на увредата.
Поддържа възражението си за принос, поради пресичане на пешеходна пътека
без да се вземе предвид приближаващото МПС.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата С. Б. Х. (64 г.) твърди, че на 21.07.2020 г. при пресичане на
обозначена пешеходна пътека, била блъсната от лек автомобил, който завивал
наляво. На ищцата била поставена диагноза счупване на лява патела, която
била лекувана оперативно с поставяне на метална плака с винтове, които в
последствие били отстранени оперативно. Ищцата търпяла болки и
страдания, провела активна рехабилитация, но не била възстановена,
използвала помощни средства за придвижване, качеството на живот се
влошило, преживяла психически стрес. Претендира ответникът, при когото
била налице валидна застраховка на гражданската отговорност на виновния
водач, да й заплати обезщетение на стойност 60 000 лв., ведно със законната
лихва от 21.10.2020 г. (дата на застрахователната претенция) и разноски.
Претендирани са и имуществени вреди.
Ответникът по иска ЗД „Бул Инс“ АД оспорва същия досежно размера,
като още твърди наличие на съпричиняване. Счита, че е налице случайно
деяние, както и че е налице противоречие в доказателствения материал
относно мястото на фрактурата.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 21.07.2020 г. настъпило ПТП, като ищцата пресичала
на обозначена пешеходна пътека, а водачът на МПС извършвал ляв завой.
Противоправността на деянието и вината на водача е установена с влязла в
сила присъда, в която е прието, че водачът е нарушил чл. 119, ал. 1 и 4 ЗДвП
и по непредпазливост причинил на ищцата Х. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване капачката на ляво коляно, довело до трайно
2
затруднение движението на левия крак за повече от 30 дни.
Приетата по делото СМЕ (л. 120) е дала становище, че ищцата е
получила закрито счупване на лявата голямо пищялна кост в долния край -
външен кондил, като е пояснено, че така описаното травматично увреждане
се различава частично от първоначалната диагноза, отразена в част от
медицинската документация (епикриза от 29.07.2020 г. на л. 14), където е
прието, че се касае до закрито счупване на пателата (колянното капаче), като
е отразено, че именно тази първоначална диагноза е възприета в исковата
молба и в диспозитива на присъдата. В съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че описаната диагноза е била грешно вписана в документацията и
реално се касае до вътреставно счупване на коляното (о.з. от 31.03.2022 г.,
стр. 3, л. 126). Установено е, че ищцата е лекувана оперативно с две
интервенции – за поставяне и отстраняване на синтезен материал, търпяла е
болки със силен характер за около 14-15 дни и болки с умерен интензитет за
около 6 месеца. Установя се още, че болките могат да са перидични и с по-
ниска интензивност, обусловени от външни фактори и преумора. Отразено, е
че походката е накуцваща с бастун, а лявото бедро е по-слабо с 5 см.
Движенията са ограничени с 20 % от нормата. В голямопищялната кост е
установен остатък от счупен винт. При преглед се установява, че движението
на ставата е частично ограничено, а ищцата се придвижва с накуцване и
помощно средство. Експертът е посочил, че предстои операция за смяна на
колянната става с изкуствена. В о.з. е посочено, че е констатирана артронза
болес, причинена както от инцидента, така и от възрастовите изменения.
Св. Ц. Б. Г. сочи, че ищцата е била на постелен режим, не можела да се
движи и да се обслужва сама, което наложило наемането на свидетелката за
полагане на грижи и обслужване, вкл. за сутрешен тоалет (миене на лице и
зъби), упражнения, храна, пране, да се изправи в леглото, да отиде до
тоалетна. За лечението и възстановяването на ищцата се наложило
провеждане на рехабилитация като я посещавал специалист, ползвала
патерици за движение и изпитвала най-силни болки при упражнени и
раздвижване. Възстановителният период продължил 5-6 месеца, в който
период тя имала нужда от съдействие.
Приета е САТЕ – л. 114. Прието е, че водачът е можел да спре аварийно
и да предотврати ПТП.
3
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Въззивният жалбоподател излага оплаквания само относно размера на
обезвредата, а ответникът счита, че следва да се отчете принос от
пострадалата.
Категорично се установява, че ищцата е предприела пресичане по
пешеходна пътека, като при маневра „завой на ляво“ водачът на МПС е
нарушил правилата за движение, като не е подсигурил безпрепятственото и
безпроблемно преминаване на пешеходката. Чл. 47 от ЗДвП предвижда, че
водачът, приближаващ се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство. САТЕ е дала становище, че скоростта е
позволявала да се предприеме аварийно спиране, но това не е било сторено.
Съгласно чл. 119, ал. 4 ЗДвП водачът е имал задължението при завиване да
пропусне пешеходците, но не е изпълнил същото. Според разясненията на
вещото лице, в случая се налага извода, че не се касае до внезапно появяване
на пешеходеца на платното, по начин осуетяващ реакцията на автомобилния
водач. Обратно – произшествието е характеризирано като предотвратимо.
Следва да се отбележи, че ищцата не е имала задължение да пресече с тичане
за да изпревари навлизащия в завоя автомобил. Подобно поведение не е
предписано от закона. В тежест на водачите на МПС е възложено да
съблюдават поведение, с което да охраняват безопасността на движение на
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Необходимо е
да се отбележи още, че правилото на ал. 5, от същия текст, гласи, че при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека" (каквато в случая е установена), когато
водачът е нарушил правило от Закона за движението по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие.
Предвид казаното възражението за принос подлежи на отхвърляне.
Що се касае до размера на дължимото обезщетение, съдът приема, че
същият е надлежно определен и жалбата на ищцата е неоснователна. На
първо място следва да се поясни, че по делото се установява разминаване в
точното медицинско наименование на получената от пострадалата телесна
4
увреда, респ. налице е непрецизно установено местоположение на фактурата
– от една страна е посочено, че се касае до фрактура на капачето, а от друга –
за вътреставно счупване на колянна става. На практика се касае до счупване в
областта на коляното на левия крак, което отговаря на медицинските
критерии за средна телесна повреда. Лечението е било инвазивно – с две
операции за поставяне и премахване на синтезния материал. Пострадалата е
изпитвала болки и страдания, които макар и неинтензивни след първите 2
седмици, са продължили за значителен период от време – 6 месеца.
Установява се, че лицето е имало нужда от ежедневния грижи и съдействие,
тъй като лечението е предполагало предимно постелен режим. Тези данни
сочат, че ищцата е имала продължителни битови затруднения, които
неминуемо са донесли дискомфорт. Установява се, че понастоящем походката
е увредена (накуцваща), движенията в ставата са с ограничен обем от 20 % и
се налага ползване на помощно средство бастун. В същото време обаче от
СМЕ е видно, че при пострадалата са налични артрозни изменения, които
освен на ПТП се дължат и на възрастови фактори (ищцата е над 64 г. възраст),
а смяната на колянната става, която е планирана, не е изцяло предпоставена от
пътния инцидент. Следва да се държи сметка, че в зоната на травмата е
констатиран остатъчен елемент от синтезния материал, което обстоятелство
не се намира в пряка причинна връзка с ПТП. Наличието на чуждо тяло в
ставата при всички случай пречи на пълното възстановяване и влияе
негативно на функциите на долния ляв крайник. Причините за попадането му
обаче в травмираната зона не са пряко свързани със самото ПТП, а са
последица от лечебния процес, който очевидно е свързан с медицински
пропуск.
Като отчита казаното по-горе съдът приема, че размерът на
обезщетение е надлежно определен на 40 000 лв. и съобразен с всички данни
по делото. За този извод въззивният състав отчита възрастта на пострадалата,
оперативното лечение (двукратно), продължителния период на
възстановяване и търпене на болки, наличната увреда в ставата, смущенията
от битов характер по време на лечение, ограниченията при придвижване и
необходимостта при обслужването да се получава съдействие, преживения
стрес и пр. Съдът съобрази принципа на справедливост, съдебната практика и
обществено-икономическите условия към датата на събитията.
При този изход на спора на жалбоподателката не се следват разноски,
5
но същата дължи такива в размер на 1 356 лв. за адвокатска защита на
ответника, определени въз основа на данните за заплатено възнаграждение,
припадащ се ДДС и възражение за прекомерност в молба от 14.11.2022 г.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1187 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 13
595/2021 г., СГС, І-21 с-в, в частта, в която искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на С.
Б. Х. срещу ЗД „Бул Инс“ АД е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до
пълния претендиран размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА С. Б. Х., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, разноски в размер на 1356 лв., като адвокатско
възнаграждение, с припадащ се ДДС.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6