Решение по дело №1022/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1177
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20192100101022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер      546                            19.12.2019г.                        Град Бургас

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                   Граждански състав

На единадесети декември                    две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

                                                                    Председател:    Иво Добрев                            

                                                                             

Секретар: Ваня Димитрова

Прокурор: Валентина Чакърова

като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело номер 1022 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба на М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** против Т.В.Г., ЕГН ********** с искане за поставяне на ответника под пълно запрещение.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата по нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срок.

В съдебно заседание ищцата поддържа молбата си.

Ответникът се противопоставя на искането за поставянето му под пълно запрещение.

Представителят на прокуратурата заявява позиция, че искането е неоснователно.

Ответникът по време на изслушването му от съдебния състав отговаря адекватно на поставените му въпроси. Твърди, че е наясно със заболяването си и поставената диагноза. Споделя, че понастоящем приема редовно назначените му лекарствени средства и изпълнява назначеното му лечение. Разказва, че когато преустанови приема на медикаменти не се чувства добре и в такъв случай би се наложило отново настаняването му за лечение в съответното болнично заведение. Заявява, че се е случвало да се скара с майка си. Посочва също така, че заедно с други момчета е закупил телефон на свое име, който апарат следвало да се изплаща.

 

Бургаският окръжен съд след като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази закона намира следното:

  Ответникът Г. страда от психично заболяване параноидна шизофрения пристъпно-прогредиентно протичане. За състоянието му са характерни чести пристъпи с възбудно- параноидно-холюцинаторен синдром. Заболяването приело задълбочаващ се ход на развитие през последните години, с начална емоционално-волева промяна, като се проявявало с чести психотични епизоди, редуващи се с пълноценни терапевтични ремисии. По време на затихване на симптоматиката до пълно излекуване не се е стигнало, но нивото на снижение във всички сфери на психичен живот и функциониране е минимално и подлежи на терапевтична корекция.

            С оглед разпоредбата на чл.337 ал.1 ГПК съдът е разпитал Г. с цел придобиване на непосредствено впечатление за неговото състояние. Изслушан в съдебно заседание ответникът отговаря на поставените му въпроси и споделя подробности за минали и настоящи събития. Демонстрира добра ориентация за време и място. Проявява критичност към поведението си.

            Според разпоредбата на чл.5 от Закона за лицата и семейството Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

Следователно, за да бъде поставено едно лице под пълно запрещение е необходимо здравословното му състояние да не му позволява да се грижи за своите работи. Ако болният е с подобни страдания, но състоянието му не е така тежко, като има възможност да се ориентира относително добре в обстановката и да се справя с част от ежедневните си нужди и потребности, макар да не е в състояние пълноценно да разбира свойството и значението на постъпките си говорим за състояние на ограничена дееспособност.

Според заключението на вещото лице актуалното психично състояние на ответника дава основание да се приеме, че понастоящем Т.В.Г. е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, да се грижи за своите работи, като защитава интересите си.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като е убедително в констатацията си, че понастоящем не е необходимо поведението на ответника да се контролира от лице, което да взема решения вместо него, тъй като Г. може да формира такива самостоятелно.

При тези данни, съдът стига до извода, че е налице една от предпоставките на чл.5 от ЗЛС-а именно- наличие на душевна болест. Диагнозата, поставена от вещото лице, извършило преглед на ответника преди съдебното заседание по настоящето дело, недвусмислено сочи за наличие на посоченото по- горе психично заболяване. Само по себе си обаче, то не е достатъчно за преценка, че лицето не е в състояние да се грижи само за своите работи, за своя интерес.Тази преценка е втората предпоставка за обосноваване на основателността на иска по чл.5 от ЗЛС. Като се има предвид заключението на вещото лице, а и личните впечатления от ответника, преценени в съвкупност, съдът стига до извода, че ответникът, макар и да страда от душевна болест към настоящия момент е в състояние да се грижи пълноценно за себе си. Ангажираните по делото доказателства позволяват формиране на становище, че Г. е в състояние да се справи не само със своите обикновени ежедневни задачи, но е амбициран да се интегрира адекватно в обществото, включително в резултат на подобряване на състоянието си да започне работа и прави планове за бъдещото.

С оглед изложеното в постановление 5/79г. на Пленума на Върховния съд, съдът е компетентен с оглед медицинските и други данни да реши дали лицето да бъде поставено под пълно или под ограничено запрещение. В конкретния случай събраните по делото доказателства и особено заключението на вещото лице не сочат на състояние, което да е довело до пълна или ограничена дееспособност на Г., поради което съдът счита че не са налице всички кумулативни предпоставки за поставянето на лицето под запрещение, а исковата претенция следва да се отхвърли.  

Мотивиран от горното и на основание чл.5 ЗЛС вр. чл.336 и сл ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                         Р  Е  Ш  И: 

 

              ОТХВЪРЛЯ  предявения от М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** иск против Т.В.Г., ЕГН ********** за поставяне на ответника под пълно запрещение.

             Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     Съдия: