№ 222
гр. П., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500718 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на СТ. АНГ. Ч. от гр.П. ,подадена от пълномощник-адв. З.М. против
Разпореждане от 13.08.2021г. по изп.дело № 371/2020г. по описа на ЧСИ Д.С., рег.№889 на
КЧСИ с район на действие-Окръжен съд П..
Жалбоподателят твърди,че на 03.09.2021г. е уведомен,че насроченият с разпореждане от
21.06.2021г. на ЧСИ Д.С. опис на недвижим имот -упи №ХХ-99 с площ от 1308,00 кв.м.,
находящ се в квартал 152 по плана на с.М.К., обл.П., ведно с построената в имота
едноетажна полумасивна жилищна сграда, застроена на площ от 86,00 е пренасрочен с
разпореждане от 13.08.2021 г.
Препис от разпореждане от 13.08.2021г.му е предоставен на 07.09.2021г. и в законния срок
депозира жалба против него, като твърди,че разпореждането е незаконосъобразно.
Жалбоподателят твърди,че е собственик на имота по силата на нотариален акт №123, том I,
рег.№1701, дело №100/2009г. Имота е единствен за него и дъщеря му-А.С. Ч.а ,и
представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК.
Посочва,че съгласно Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството
му /в сила от 01.03.2008г./ за двучленно семейство, каквото е жалбоподателят и дъщеря му,
жилищната площ е 40 кв.м., като в тази площ не се включват кухнята и обслужващите
помещения,като процесния имот напълно отговаря на тези изисквания. Като същевременно
имота не би могъл да бъде разделен и да се обособи нов самостоятелен обект на
собственост.
1
Твърди,че е незаконно извършването на опис на малко жилище /едноетажна полумасивна
жилищна сграда в с.М.К., обл.П./, което е единствено за него и е несеквестируемо по силата
на чл.444, т.7 от ГПК.В двора има насадени овощни дръвчета, лозе и зеленчуци, които са за
лична употреба. Както къщата, така и дворът е единствен за жалбоподателя и е
несеквестируем по силата на закона.
На следващо място жалбоподателят твърди, че частният съдебен изпълнител не се е
съобразил и с разпоредбата на чл.445 от ГПК, съгласно която от забраните по чл.444 от ГПК
не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека,
когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор; от забраните по чл.444 от ГПК не
могат да се ползват длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено
увреждане и от финансови начети. Твърди,че по изпълнителното дело няма качеството на
длъжник по учреден залог или ипотека, нито взискателят по делото е заложен или
ипотекарен кредитор, предмет на задължението не са задължения за издръжка, за вреди от
непозволено увреждане, нито пък произтичат от финансови начети,поради което по
отношение на него намира приложение разпоредбата на чл.444 от ГПК и имуществото му е
несеквестируемо.
Неправилно ,на следващо място твърди жалбоподателят, ЧСИ е назначил експертиза със
задача : „ вещото лице да определи каква точно част от имота и кои конкретни сгради от
имота се явяват секвестируеми и могат да ли бъдат изнесени на публична продан”. Освен
това посочва,че в имота живеят родителите му, които са на преклонна възраст и с оглед на
пандемичната обстановка от „ковид 19” не следва да имат контакти с външни лица,като
наред с това извършването на опис на имота от ЧСИ ще влоши значително здравословното
им състояние, особено на баща му, който е с три байпаса. Искането е насроченият опис на
недвижим имот да бъде отменен като незаконосъобразен.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК не е постъпило становище по жалбата от взискателя по
изпълнителното дело Б. СТ. Л. от гр.П..
ЧСИ излага подробни мотиви съобразно чл.436,ал.3 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд установи следното:
Изпълнително дело № 371/2020г. по описа на ЧСИ Д.С. е образувано с разпореждане на
ЧСИ на 20.05.2020г. по молба на Б.Л. и въз основа на изп.лист ,изд. по ч.гр.дело №
847/2020г. по описа на ПРС срещу С.Ч. за сумата в размер на 7000,00 лева -представляващо
неизпълнено задължение по договор за заем, ведно със законната лихва считано от
27.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и за сторените съдебно-деловодни
разноски.
Няма спор, че жалбоподателя-длъжник в производството С.Ч. е собственик на поземлен
имот ХХ-99 с площ от 1308,00 кв.м., находящ се в квартал 152 по плана на с.М.К., обл.П.,в
който смисъл е приложен по делото нотариален акт №123, том I, рег.№1701, дело
№100/2009г. по описа на нотариус М..
С разпореждане от 21.06.2021г. е насрочен опис на поземления имот,ведно с построената
2
сграда за 16.08.2021г. от 11,00 часа, а така също и опис на движими вещи за 02.09.2021г. от
11.00 часа.
С разпореждане от 13.08.2021г. описът на поземления имот е пренасрочен за 13.09.2021г. -
това разпореждане е предмет на настоящата проверка.
По отношение допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното: В разпоредбата на чл.
435, ал. 2 от ГПК лимитативно са очертани изпълнителните действия, които длъжникът
може да обжалва, а именно: постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както
и постановлението за разноските.
Няма спор, че жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство.
Действително, според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни
2015 год., в жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои
действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.,
като съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават, като
отделното обжалване на тези действия не е допустимо.Доколкото от съдържанието на
жалбата става ясно, че жалбоподателят обжалва насрочването на опис на недвижим имот, за
който твърди, че е несеквестируем, то от тази гледна точка и оглед разясненията в
цитираното тълкувателно решение жалбата е допустима.
Жалбата е неоснователна.
Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 от ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден
процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на
длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да
осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата
несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.
Съгласно императивната разпоредба на чл.444,т.7 от ГПК ,изпълнението не може да бъде
насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали
длъжникът живее в него, като само ако жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на МС, надвишаващата част
от него се продава, ако са налице условията на чл.39,ал.2 от ЗС. Тази разпоредба следва да
бъде съобразявана служебно от съдебния изпълнител във всяко положение на
изпълнителното производство, щом основанията за приложението й са били налице, т.е. до
приключване на изпълнителното производство съдебният изпълнител следва да следи за
спазването на нормата на
чл.444,т.7 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК е от публичен порядък, поради което съдебният
3
изпълнител е задължен преди да насочи изпълнение, служебно да събере данни относно това
дали имотът е несеквестируем или не. В този смисъл, ЧСИ следва да провери дали
длъжникът е с адресна регистрация на адреса на съответния жилищен имот; дали притежава
и други имоти на територията на РБ, които имат характеристиката на „жилище“ по смисъла
на § 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ; от колко човека се състои семейството на длъжника, колко
жилищни помещения обитава то; дали жилището надминава жилищните нужди на
длъжника и на членовете от семейството му; ако надхвърля жилищните им нужди– дали са
налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС и т.н. За получаването на горната информация,
съдебният изпълнител има право на основание чл. 431, ал. 3 от ГПК и чл. 18 от ЗЧСИ да
извършва справки в съответните институции.
Видно от данните по изпълнителното дело,към момента на издаване на обжалваното
разпореждане са налице данни ,че процесния имот може да бъде годен обект на
принудително изпълнение, а и от мотивите на самото разпореждане се установява,че ЧСИ е
назначил експертиза, със задача: да се определи каква точно част от имота и от кои
конкретни сгради се явяват несеквестируеми и могат да бъдат обект на принудително
изпълнение, съобразно изискванията на НЖНДЧНС. В този смисъл изцяло несъстоятелен е
доводът на жалбоподателя,че ЧСИ не следва да назначава експертиза,а доколкото в жалбата
се излагат доводи,че в имота живеят и трети лица,които не са от домакинството на
длъжника, то тези доводи са неотносими към конкретния казус. Т.е, към настоящият момент
от развитието на принудителното изпълнение, не може да се направи извод за
несеквестируемост на имота-предмет на изпълнението, поради което и жалбата като
преждевременно предявена се явява неоснователна.
По изложените съображения, съдът намира, че насочване на изпълнението по отношение на
имот ХХ-99 с площ от 1308,00 кв.м., находящ се в квартал 152 по плана на с.М.К., обл.П.
към настоящият момент от принудителното изпълнение, извършено с Разпореждане от
13.08.2021г. не нарушава несеквестируемостта ,поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 13.08.2021г. по изп.дело № 371/2020г. по описа на ЧСИ
Д.С., рег.№889 на КЧСИ с район на действие-Окръжен съд П.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5