Р
Е Ш Е
Н И Е № 11
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 24.01.2018
г.
ДОБРИЧКИ
ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесет и четвърти януари
през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря ………….............. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т..д.№328
от
Постъпила е искова молба от „***“АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление-гр.Г.Тошево,ул.“***“№5,представлявана от
изпълнителния директор Х.И.П.,чрез АД“***“,БУЛСТАТ
***,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,ул.“***“№2А,ет.3,представлявано
от адв.Н.К.–управляващ съдружник ,с адвокат пълномощник П.А.,*** срещу „***“ООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление-гр.София ,район „***“,ул.“***“№4,ет.2,ап.7,представлявано
заедно от управителите Д.С.Д. и С.С.К. ,с цена на иска сумата от 45 000
лв. и правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Исковата молба е допустима и редовна,с
внесена държавна такса по сметка на РС гр.Г.Тошево.
Ответникът не оспорва претенциите на ищеца по
делото.
Ищецът твърди,че по силата на договор от
10.08.2016г.,сключен между „***“ЕООД,ЕИК*** и ответника „***“ООД,ЕИК*** е
постигнато съгласие за сключване на предварителен договор за покупко-продажба
на обособена част от търговското предприятие
,по силата на който е следвало в срок до 30.03.2017г. ответникът да прехвърли обособена част от търговското си
предприятие,представляваща „Проект за изграждане на Ветроенергиен парк Г.Тошево,включващ
изграждането на 150 броя вятърни генератори,с мощност 300 MW и
две електрически подстанции 35/110 KV и съпътстваща техническа
инфраструктура,включваща съответните права ,задължения и фактически отношения,в т.ч.,но не само и :
Всички права и задължения,произтичащи от НА
за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти№6,том VІІ,рег №2528,дело
№713/2011г.на Нотариус С.Ж.,район на действие ГТРС,изменен с НА за изменение и
допълнение на НА за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти№69,том
VІ,рег.№1851,дело №532/2012г.по описа на Нотариус С.Ж..
Разрешения за строеж №031,032,033,034 от
19.04.2012г.,издадени от главния архитект на Община Г.Тошево и
№038/27.04.2012г.на главния архитект на Община Г.Тошево
Решение за оценка на въздействието върху
околната среда№ВА-8/2012г.,издадено от РИОСВ –Варна за одобрение на
инвестиционния проект на настоящия предварителен договор
Ведно с пълната документация на обособената
част от предприятието включително ,но не само:разрешения,лицензии,съгласувания
от държавни и общински органи и
институции,свързани с осъществяването на дейността му към момента на
подписването на предварителния договор.
Условието за влизане в сила на
предварителния договор,описано в исковата молба е настъпило,поради което ищецът
счита,че същият е влязъл в сила на 01.01.2017г.
Чл.8 от предварителния договор предвижда,че
окончателен следва да се сключи на 30.03.2017г.,но въпреки настояванията на „***“ЕООД и конкретно уговорен ден и час,ответникът не
се е явил за сключване на окончателния договор.Това не е станало и след
отправената покана на 06.04.2017г.
На 15.09.2017г.чрез писмен договор и
стъпвайки на правото си по чл.7 от процесния предварителен договор „***“ЕООД
прехвърля на „*** „АД всички свои права и задължения на купувач по
предварителния договор.
Отправена е покана уведомление от
приобретателя на правата по договора ,получена от ответника на
18.09.2017г.Въпреки това и към момента на подаване на исковата молба не е
прехвърлена собствеността върху обособената част от търговското предприятие на
ответника.
Настоява се съдът да обяви за окончателен
сключения предварителен договор,като са налице предпоставки за това,а именно
уговорки за всички съществени елементи на окончателния договор-страни,предмет и
цена.
Окръжният съд,като се запозна с
доказателствата по делото,намира за установено следното:
По делото е представен предварителен договор
за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие от 10.08.2016г.по
силата на който „***“ООД,в качеството му на продавач се задължава да продаде на
купувача“***“ЕООД ,по смисъла и при условията на чл.15 от ТЗ обособена част от
търговското предприятие на продавача, представляваща „Проект за изграждане
на Ветроенергиен парк Г.Тошево,включващ
изграждането на 150 броя вятърни генератори,с мощност 300 MW и
две електрически подстанции 35/110 KV и съпътстваща техническа
инфраструктура,включваща съответните права ,задължения и фактически отношения,в т.ч.,но не само и :
Всички права и задължения,произтичащи от НА
за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти№6,том VІІ,рег №2528,дело
№713/2011г.на Нотариус С.Ж.,район на действие ГТРС,изменен с НА за изменение и
допълнение на НА за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти№69,том
VІ,рег.№1851,дело №532/2012г.по описа на Нотариус С.Ж..
Разрешения за строеж №031,032,033,034 от
19.04.2012г.,издадени от главния архитект на Община Г.Тошево и
№038/27.04.2012г.на главния архитект на Община Г.Тошево
Решение за оценка на въздействието върху
околната среда№ВА-8/2012г.,издадено от РИОСВ –Варна за одобрение на
инвестиционния проект на настоящия предварителен договор
Ведно с пълната документация на обособената
част от предприятието включително ,но не само:разрешения,лицензии,съгласувания
от държавни и общински органи и
институции,свързани с осъществяването на дейността му към момента на
подписването на предварителния договор.
Уговорена е цена на продаваната обособена
част в размер на 45 000 лв.
Продавачът следва да се яви в кантората на
предварително уговорен между страните нотариус на 30.03.2017г. за сключване на
окончателен договор.
Предварителния договор влиза в сила от
01.01.2017г. само и единствено при положение,че в този срок продавачът „,***“ООД
не изпълни задълженията си към И.Х.и съпругата му Д.П.,по раздел ХVІІІ,т.1.1 и
т.1.2 от Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти
№6,том VІІ,рег №2528/,дело №713/2011 г.на нотариус С.Ж.,район на действие РС
гр.Г.Тошево.Представен е цитирания в договора нотариален акт за учредяване на
право на строеж върху описаните в акта недвижими имоти,по силата на който
горните физически лица учредяват на продавача по предварителния договор право
на строеж върху 152 броя поземлени имота
срещу заплащане от страна на приобретателя на учредителите сумата от 21 900 000 евро,от които
9 210 000 евро,платими в едноседмичен срок след влизането в сила на
виза за проектиране,издадена след одобряването и влизането в сила на подробните устройствени планове за имотите,в
които се намират съответните елементи на
ветрогенераторен парк-отделните 150 ветрогенератори и две подстанции и сумата
от 12 690 000 евро,платими в едноседмичен срок от влизането в сила на
разрешение за строеж на гореописаните имоти.В противен случай учредителят на
правото на строеж ще развали договора-т.1.3 от разд.ХVІІІ-насрещна престация от
сключения договор за учредяване на право на строеж.
Страните по делото не спорят,че така
уговореното задължение към учредителите на право на строеж не е изпълнено,като
считат,че с неизпълнението на това условие сключения между тях предварителен
договор влиза в сила,съгласно чл.10 от същия.
С покана –уведомление от „***“ЕООД ответникът по делото е поканен да изпълни
задълженията си по предварителния договор-така покана уведомление от
06.04.2017г.
На 15.09.2017г. между ищеца по делото и „***“ЕООД е сключен договор за цесия,по силата на
който „***“ЕООД прехвърля на ищеца правата и задълженията си на купувач по
процесния предварителен договор,сключен на 10.08.2016г. с „***“ЕООД.
Ответното дружество е уведомено за цесия с
уведомление-покана от 18.09.2017г.,като дружеството е поканено в срок от пет
работни дни от получаване на уведомлението да се яви в офиса на ищеца в гр.Генерал Тошево за финализиране
на организацията по сключване на окончателен договор за покупко-продажбата на
обособената част от търговското предприятие,съобразно Предварителен договор от
10.08.2016г. и посещение при Нотариус за изповядване на сделката.
Не се спори ,че окончателен договор между
страните не е сключен.
При така установените факти съдът достига до
следните правни изводи:
По принцип сключването на предварителен
договор по чл.15 от ТЗ за обособена част от търговско предприятие е
допустим,доколкото е допустимо и сключването на договор за прехвърляне на цялото
търговско предприятие на търговеца-Решение №213 от 30.12.2010 г.на ВКС по
т.д.№29/2010г.на Второ ТО.За да бъде индивидуализиран предмета на договора
съществува особено изискване,а именно прехвърляната част да бъде счетоводно
обособена или по друг начин,позволяващ индивидуализация на предмета на
сделката,т.е. правата,задълженията и фактическите отношения,за които е
постигнато съгласие да преминат от патримониума на отчуждителя в този на
приобретателя.Обособяването зависи от волята на страните,но следва да бъде
осъществено така,че да не съществува съмнение относно съдържанието на
съвкупността.Спазването на изискването за обособяването на реална част от
предприятие е условие за валидността на прехвърлителната сделка и за пораждане
на правните й последици.
В
настоящия случай не се представиха доказателства,че прехвърляните права са
счетоводно обособими и съставляват част от търговското предприятие на
прехвърлителя,поради което липсва яснота за съдържанието на съвкупността.
На следващо място съдът счита,че уговорката
–действието на предварителния договор да е под условие,че не бъдат изпълнени
паричните задължения по договора за учредяване на право на строеж към
учредителите на това право,противоречи на закона.Прехвърлителят не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение-неизпълнение на договорни
задължения.Договорите имат силата на закон между страните и следва да бъдат
изпълнявани точно от страните по тях.
С тези мотиви съдът намира,че исковата
претенция е неоснователна и въпреки признанието на иска от страна на ответното
дружество ,не следва да бъде уважена.Признанието на фактите по делото се
преценява в съвкупност с всички останали доказателства –чл.175 от ГПК и не
освобождава съда от задължението му да следи за валидността на предварителния
договор,чието обявяване за окончателен се иска .Невъзможността да се
индивидуализира предмета на предварителния договор,както и наличието на
незаконосъобразна уговорка за пораждането на неговото действие е пречка за
сключване на окончателен договор по отношение на обособената съвкупност от
търговското предприятие на ответника.
Само за пълнота следва да се добави,че няма
доказателства за изпълнението от страна на прехвърлителя на задължението му по
чл.15 ал.4 от ТЗ,в сила от 22.12.2017г.за изплащане на дължимите неизплатени
трудови възнаграждения,задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите на дружеството.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от „***“АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление-гр.Г.Тошево,ул.“***“№5,представлявана от
изпълнителния директор Х.И.П.,чрез АД“***“,БУЛСТАТ
***,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,ул.“***“№2А,ет.3,представлявано
от адв.Н.К.–управляващ съдружник ,с адвокат пълномощник П.А.,*** срещу „***“ООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление-гр.София ,район „***“,ул.“***“№4,ет.2,ап.7,представлявано
заедно от управителите Д.С.Д. и С.С.К. за обявяване на окончателен на
предварителния договор,сключен на 10.08.2016г.,с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от обявяването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: