ПРОТОКОЛ
№ 364
гр. Варна, 19.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско
дело № 20223100900451 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:02 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Ищцата Т. З. З. , редовно уведомена, не се явява лично, представлява
се от адв. П. Р., преупълномощен от адв. Н. Д. и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, редовно
уведомен, представлява се от адв. Т. Г. , редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Свидетелката М. Р. Н., не е призована, не се явява.
Вещото лице С. М. Я., редовно призовано, явява се лично.
Вещото лице Р. Б. М., редовно призовано, явява се лично.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Р.: Госпожо съдия, ако допуснете и ако колегата се съгласи, моля
да изслушаме съдебно-автотехническата експертиза след разпита на
свидетелката М. Р. Н.. Считам, че евентуално биха възникнали обстоятелства,
които би трябвало експертът да съобрази, тъй като този свидетел е водачът и
ще свидетелства относно механизма на произшествието. Вариант е и след
разпита на свидетеля да се допусне допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза.
1
АДВ. Г.: Не възразявам.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 10007/24.04.2023 г. по
допуснатата допълнителна съдебномедицинска експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно
медицинската експертиза, вещото лице по която е със снета самоличност по
делото:
Вещото лице Р. Б. М.: Поддържам представената експертиза.
АДВ. Р.: Нямам въпроси към д-р М..
-та
В. л. М. на въпроси на адв. Г. : На стр. 3 в таблицата съм посочил
кредитно известие от 16.05.2022 г. към фактура с посочена стойност 350 лв.,
тъй като от 1800 лв. стойността е намалена на 350 лв.
Не съм направил общо изчисление на всички суми, гледах само
металните неща.
Първоначално като подписах заключението, считах, че всичко е ясно,
но накрая реших да направя едно уточнение, което ако може сега да го кажа:
При постъпването е направена една спешна операция на левия крак, тъй като
е с открита фрактура и има опасност от инфекция и усложняване на
лечението. Тогава е обработена раната – промита е по хирургичен начин и е
поставена една външна заключваща планка. Тя се поставя извън кожата,
само винтовете влизат в костта и това е, за да задържа почти наместено
положението на костите, за да може след зарастване на раната и като няма
опасност за инфекция на костта, да се пристъпи към следващия. Тогава,
според мен, е сложена една планка за 1350 лв.
При второто приемане и втората операция са поставени 2 планки на
десния крак – едната е от едната страна, а другата – отзад. Там са отишли
1350 лв. и 1450 лв.
Постъпва за трети път с евентуална инфекция на костта, но тогава
операция няма. При постъпването на 12.05.2023 г. е направена третата
операция, като е направена остеопластиката на левия крак, като е свалена
планката, която е извън костта и е поставена една друга за 1450 лв. с
винтовете или всичко е 5700 лв., като това е само за металните неща.
По това кредитно известие са върнати пари.
Първата планка при спешна операция е извън правилата – обикновено
чакат да се плати, да се вземе метала и тогава се прави операция, но тъй като
клиниката разполага с такива средства, са направили това, което е трябвало
да направят.
Направил съм схема на представените касови бонове и фактури.
Единствено има едно „АЦЦ“, което е отхрачващо и то не влиза в контекста на
лечението.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
2
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза е от съществено значение за
изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
200.00 лева, съобразно представената справка от вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 200.00
лева от бюджета на съда.
(Издаден РКО за 200 лв. от Бюджета на съда).
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 9553/18.04.2023 г. по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
Вещото лице С. Я. М. - **, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. М.: Поддържам представената експертиза.
В. л. М. на въпроси на адв. Р.: Предвид маневрата на автомобила –
завой наляво, по-скоро е правилно изпълнена маневрата от водача, тъй като
се вижда, че тя е вдясно изместена, т.е. той се е движел в средата на нейната
лента. Ще го формулирам така - по разположението на автомобила в момента
на удара и там, където е намерен от разследващия полицай и разположението
на лентата, в която се е движел, може да се направи извода, че траекторията е
технически правилна. Ако разделим пътното платно мислено, тъй като в
случая няма никаква хоризонтална маркировка.
По отношение на въпроса дали пешеходците са имали възможност да
предотвратят произшествието, предвид това къде точно е бил автомобилът,
когато те са предприели пресичане на площада, къде са се намирали в този
момент и имали ли са видимост, заявявам следното: Видимостта на
пешеходците към автомобила се открива на отстояние 15.75 метра от мястото
на удара по траекторията им на движение. Това се установи при оглед на
района на ПТП от вещото лице. Точката, от която се открива видимост, се
намира на пътното платно за движение на автомобили. При това положение
смятам, че пешеходците не са имали възможност да предотвратят ПТП.
Когато автомобилът ги е забелязал, те вече са били на платното за движение и
3
по-правилно е било автомобилът да ги пропусне, да ги изчака, да ги
заобиколи, при положение, че се е движел и с такава малка скорост.
От точката, от която се открива видимост от автомобила към
пешеходците, съответно се открива видимост и от пешеходците към
автомобила. От точката, която съм посочил тук на фиг. 6, стр. 9, пешеходците
могат да видят автомобила. Тя е била на 15 метра от мястото на удара. От
тази точка вече се открива видимост към улицата и видимостта е поне 200
метра, съответно автомобилът също е имал възможност да види пешеходците
и съответно пешеходците са имали възможност да видят автомобила.
От тази точка, от която се открива видимост на пешеходците към
автомобила и съответно на автомобила към пешеходците, ако се приеме, че
пешеходците са се движели със спокоен ход, то тогава автомобилът е отстоял
на 104.96 метра от мястото на удара по траекторията си на движение, т.е. още
се е намирал в улицата. А ако се приеме, че пешеходците са се движели с
бърз ход, то в точката, от която се открива видимост, автомобилът е на
отстояние от 84.13 метра от мястото на удара, пак в улицата.
Според мен, по-скоро пешеходците са нямали видимост към така
създалата се ситуация. Според мен, тук ключовият момент е дали
автомобилът е подал сигнал дали ще завива или не, няма данни автомобилът
да е подал какъвто и да е бил сигнал, но ако беше подал, пешеходците казват,
че те не са го видели. Те казват, че са го видели, вече като ги е блъснал.
Огледали са се и не са видели автомобил. За да вземат пешеходците някакво
решение накъде да се движат, те трябва да знаят накъде ще се движи
автомобилът.
Те казват, че са пресичали площада по диагонал, като преди това са се
огледали и е нямало коли. В момента, когато са се оглеждали, пешеходците са
се намирали в тази точка, от която са нямали видимост, но вече, когато са
навлезли да пресичат и са вървели, тогава е можело да го видят.
В. л. М. на въпроси на съда: От гледна точка на правилата за движение
по-скоро движението на пешеходците не е правилно. Те са се движили по
диагонал на площада. Най-правилното техническо действие, съобразено с
правилата на движение на пешеходците, е да се движат по тротоара надолу и
после да пресекат уличката, която е тясна. Там няма пешеходна пътека, но
там е най-безопасно.
АДВ. Р.: Да, но не можем да сме сигурни, че ако бяха пресичали оттам,
нямаше да има удар.
В. л. М.: Ако бяха преминали оттам, значително по-голяма е
вероятността да няма удар, защото разстоянието, което е трябвало да
преминат е значително по-малко, видимостта е перфектна, но това е в сферата
на предположенията.
В. л. М. на въпроси на адв. Г. : На стр. 8, най-долу в заключението:
Когато пешеходците са се намирали в точката, от която имат видимост към
4
автомобила и автомобилът към тях, автомобилът е отстоял на 104.96 м от
мястото на удара по траекторията му на движение, ако се приеме, че
пешеходците са се движели със спокоен ход. Ако се приеме, че пешеходците
са се движели с бърз ход, то автомобилът е отстоял от тази точка на 84.13
метра от мястото на удара.
Приемам, че автомобилът не е опасност за пешеходците при условие, че
те се движат на пътното платно, тъй като е бавно движещ се автомобил на
такова голямо отстояние не е опасност, защото той като ги види, би трябвало
да ги пропусне.
Пешеходците във всички случаи са участници в движението, особено
когато се намират на платното за движение. Движещият се автомобил не е
опасност за тях, когато те са на платното за движение, защото е далече и се
движи бавно. Един автомобил, който се намира далече и се движи бавно,
съгласете се, че и вие като тръгнете да пресичате, няма да го чакате.
АДВ. Г.: Не съм съгласен. Аз преди да пресека, винаги се оглеждам и ги
чакам да минат. Това е субективно положение.
АДВ. Р.: Затова въпросът е принципен.
АДВ. Г.: Защо е опасност? Може да бъде и обратното – опасност ли са
тогава пешеходците, при условие, че се намират на платното за движение?
В. л. М.: Да, опасност са, тъй като са на платното за движение.
АДВ. Г.: А защо за единия е опасност, а за другите не са?
В. л. М.: Защото автомобилът е далече.
В. л. М. на въпроси на съда: Базирам извода си, че автомобилът не е
опасност за пешеходците на това, че те са възприели, че той се движи с бавна
скорост и съответно те са приели, че той може да спре. Нормално е да спре,
технически правилно е да спре, когато види пешеходци на средата на пътното
платно.
АДВ. Г.: Според вас излиза, че пешеходците не са длъжни да се
съобразяват с правилата за движение и да взимат мерки, а само водачите, така
ли е?
В. л. М.: В този конкретен случай по-скоро да.
В. л. М. на въпроси на адв. Г. : Пешеходците твърдят, че не са видели
автомобила, нито автомобилът е видял пешеходците.
Ако го бяха видели, според мен, по-скоро технически автомобилът
нямаше да е опасност, но пак казвам, от ключово значение е дали той е
сигнализирал какво ще прави. Дори да беше сигнализирал, те не са го видели.
По-скоро бихме могли да разсъждаваме дали той представлява опасност, ако
знаем дали е подал мигач и какъв мигач е подал.
В. л. М. на въпроси на адв. Г. : От такова отстояние е възможно човек
без зрителни увреждания, нормално телосложение и без използване на
помощни средства да забележи движещия се автомобил и да предприеме
5
някакви действия, каквито намери за добри.
АДВ. Г.: Защо в конкретния случай приемаме, че са нямали техническа
възможност тогава?
В. л. М.: Защото той се е намирал много далече, движел се е бавно.
Какво е трябвало да направят пешеходците, според вас?
АДВ. Г.: Техническа възможност означава на това разстояние мога ли
да избягам или не мога да избягам на тротоара?
В. л. М.: А знаете ли накъде ще ходи автомобилът, за да знаете накъде
да бягате?
АДВ. Г.: Той и автомобилът не знае те къде ще ходят. Могат ли да
направят нещо от това разстояние изобщо?
В. л. М.: Могат да направят много неща. Могат да тръгнат напред,
назад, да спрат на едно място.
АДВ. Г.: След като могат да направят много неща защо нямат
техническа възможност да избегнат ПТП?
В. л. М.: Защото автомобилът се е намирал много далече и се е движел
бавно.
АДВ. Г.: Тогава, ако беше близко и се движеше бързо, какво щяха да
направят? Щяха ли да имат техническа възможност да направят нещо?
В. л. М.: Все едно ме питате, ако на един автомобил му се открие
видимост към пешеходци, когато те са на средата на пешеходната пътека,
дали той представлява опасност за тях и какво ще направят.
АДВ. Г.: Естествено, че ще представлява опасност.
Ако беше близко автомобилът, какво щяха да направят, щяха ли да имат
техническа възможност?
В. л. М.: Ако пешеходците бяха видели автомобила, най-вероятно щяха
да сметнат, че няма нужда да правят каквото и да е и нямаше да възприемат
автомобила като опасност.
АДВ. Р.: Следва да разграничим тук нещата. Част от въпросите са
принципни и касаят принципни положения, а другите въпроси касаят
възприятия на свидетелите. И след като свидетелите не са възприели,
естествено, че вещото лице няма как да отговори на въпрос ако бяха
възприели, какво трябваше да направят пешеходците.
АДВ. Г.: Говорим принципно. Защо да са нямали техническа
възможност пешеходците? Ако бяха погледнали в този момент, щяха да имат.
„Техническа възможност“ е да имам възможност за определено време
да предприема определени действия в определена ситуация.
АДВ. Р.: Именно, вещото лице как да отговори, след като автомобилът
се движи бавно и на разстояние 100 метра? Какво да каже вещото лице?
6
В. л. М.: Изводът, че пешеходците са нямали техническа възможност
съм обосновал с това, че те не са видели автомобила и когато са го видели, не
са знаели накъде ще тръгне автомобилът. При положение, че са се намирали
на пътното платно, технически по-правилно е той да се съобрази с това. И аз
ако бях пешеходец, и аз щях да очаквам, че автомобилът ще ме пропусне. Ако
бавно се движа, кой би очаквал, че ще изскочи автомобил?
АДВ. Г.: Написали сте на стр. 12, че причината за ПТП е невниманието
на водача на автомобила. Само това ли е основната причина? Поведението на
пешеходците може ли да се приеме за причина за настъпване на ПТП, защото
са се движели по платното за движение, примерно?
В. л. М.: Няма достатъчно данни, за да се направи такъв анализ, че
невниманието на пешеходците е причина за удара.
АДВ. Г.: А от кои данни съдите, че причина за ПТП е невниманието на
водача на автомобила – той също не ги е видял и те не са го видели?
В. л. М.: Автомобилът следва да се съобрази с уязвимите участници в
движението. Не мога да дам правни квалификации. Не са пресичали по
пешеходна пътека, а са пресичали по пътното платно, но това са въпроси от
юридически характер, които не следва да тълкувам. В така създалата се
опасна ситуация - предпоставка за ПТП, водачът на автомобилът е следвало
да пропусне пешеходците. Това е технически най-правилно в тази конкретна
пътна ситуация. Няма данни автомобилът какво е искал да направи.
Пешеходците, когато се открива видимост, са се намирали на пътното платно.
Адв. Р.: Изводът, който сте направил по отношение на действията на
водача, сте го направил, въз основа на това, че след като за него се открива
видимост към пешеходците, от този момент нататък за тях те са били
опасност на пътя и той е имал техническа възможност да спре и да
предотврати ПТП, така ли е?
В. л. М.: От автотехническа гледна точка опасността възниква точно от
този момент – в момента, в който се открива видимост. Това е точката, в
която възниква опасната ситуация и за водача на автомобила, и за
пешеходците. Как да анализираме какви действия е трябвало да предприемат
пешеходците, след като не се знае автомобилът накъде ще ходи. Ако тръгнат
назад и автомобилът продължи напред, ще стане ли удар според вас? Затова
казвам, че няма данни, за да направим такъв анализ.
АДВ. Г.: Нямам други въпроси към вещото лице. Оспорвам
заключението, ще изразя становище след малко и ще направя доказателствено
искане в тази посока.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза е от съществено
значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
7
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
400.00 лева, съобразно представената справка от вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 400.00
лева от внесения от ответника депозит и от бюджета на съда.
(Издаден РКО за 400 лв., като за 100 лв. от Бюджета на съда и за 300 лв.
по вносна бележка от 07.02.2023 г.)
СЪДЪТ докладва постъпило писмо № 3004/2022 г. от Районна
прокуратура – Варна, с което са изпратени заверени копия от фотоалбум и
протоколи за разпити на свидетели по ДП № 80/2022 г. по описа на Сектор
„ПП“ – ОД на МВР Варна.
АДВ. Р.: Моля да бъдат приети представените документи по ДП №
80/2022 г. Запознат съм.
АДВ. Г.: Да, запознат съм и моля да бъдат приети представените
документи.
СЪДЪТ намира, че постъпилите заверени копия от фотоалбум и
протоколи за разпити на свидетели по ДП № 80/2022 г. по описа на Сектор
„ПП“ – ОД на МВР Варна следва да бъдат приети и приобщени към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
постъпилите заверени копия от фотоалбум и протоколи за разпити на
свидетели по ДП № 80/2022 г. по описа на Сектор „ПП“ – ОД на МВР Варна, а
именно М. Р. Н., П. А.М., Я.А. Р., Т. З. З..
АДВ. Г.: Госпожо Председател, аз оспорвам заключението на вещото
лице. Първо, от прочита му не става ясно каква точно е причината за
настъпване на ПТП, като вещото лице не даде в днешно съдебно заседание
категоричен отговор защо е приел, че основната причина за настъпването на
ПТП е невниманието на водача на автомобила. Съгласно данните по делото,
вкл. и приетите в днешното съдебно заседание доказателства от ДП, се
твърди, че водачът не е забелязал пешеходците и очевидно пешеходците
твърдят /ищцата в случая/, че не са забелязали автомобила. От гледна точка
на това не може да се приеме, че според становището на вещото лице
причина за настъпване на ПТП е само невниманието на водача на автомобила.
Отделно от това, вещото лице не е дало отговор на въпрос № 8 на стр.
16 от заключението, като се приповтаря отново отговор на друг даден въпрос.
Отделно от това, вещото лице приема, че не става ясно защо вещото лице
приема, че пешеходците са нямали техническа възможност да избегнат ПТП,
както с оглед записаното в заключението в писмената му част, така и с оглед
8
дадените отговори в днешното съдебно заседание.
Не стана ясно също така защо вещото лице приема, че на определената
от него точка, независимо от това, че пешеходците са се намирали на
платното за движение, не е правилно в противоречие със ЗДвП. Според
вещото лице за пешеходците автомобилът не представлява опасност и
обратно - пешеходците не представляват опасност за водача на ПТП.
В общи линии, в заключението на вещото лице се повтаря едно и също
като отговор на почти всички въпроси, като се говори за точката на навлизане,
видимостта, скоростта, мястото на удара, виждането и невиждането на единия
или другия участник в ПТП и видимостта им един спрямо друг.
С оглед на това считам, че вещото лице не е дало пълни и достатъчно
обосновани отговори на поставените въпроси, с оглед на което считам
заключението за непълно и необосновано, поради което оспорвам същото и
правя искане да бъде назначена повторна автотехническа експертиза със
същите задачи и при условие, че намерите същото за необходимо, то
евентуално, ако не допуснете такава повторна експертиза с поставените вече
задачи, вещото лице да отговори на всички поставени въпроси, след разпита
на свидетеля в залата и ако назначения повторно автоексперт да допълни
заключението по този начин в следващо съдебно заседание, при определен от
Вас депозит, разбира се. Искам отговор по всички въпроси. Няма как да
искам повторна експертиза само на определени въпроси.
АДВ. Р.: Госпожо Председател, аз считам, че експертизата е отговорила
на всички поставени въпроси, предвид доказателствата по делото.
Експертизата ясно е посочила защо счита, че вина за въпросното ПТП носи
водачът, а именно, че същият обективно е имал възможност да възприеме
пешеходците на пътното платно и е имал достатъчно време да реагира на
създалата се ситуация. Това, че водачът не ги е възприел, няма никакво
отношение към това дали е налице вина, тъй като в случая е важно какви са
били налице обективните предпоставки и при положение, че са налице такива
и ако водачът, при по-високо внимание… да, това е въпрос по същество, но
има отношение към това дали е отговорено на въпроса.
Същото е мнението ми и по отношение на въпроса, свързан с
действията на пешеходците. Вещото лице е отговорило принципно на този
въпрос. Всеки пешеходец, естествено, че при пресичане на пътното има
задължение да се огледа, да се съобрази с останалите участници в
движението и да предприеме съответно пресичане и когато той види, че
автомобилът е далеч, той предприема това пресичане. В случая, пешеходците
са предприели вече пресичане на пътното платно, няма данни при това тяхно
движение те дали са възприели автомобила, но вещото лице отговаря
принципно дали отдалечен автомобил в създалата се ситуация представлява
опасност за пешеходците по принцип и той отговаря, че по принцип такова
бавно движещо се МПС в такава ситуация не представлява опасност за тези
пешеходци, тъй като то е надалеч. Оставям настрана това, че по делото
9
въобще не е ясно в каква посока е трябвало да се движи това МПС, въобще
те възприели ли са го или не. Затова считам, че при така събраните
доказателства, вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси.
Единственото доказателство, което следва да се събере е разпита на водача,
така че аз моля да прецените и обстоятелството, че по събраните до момента
доказателства вещото лице е отговорило абсолютно изчерпателно.
СЪДЪТ намира, че вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза е отговорило на всички въпроси, като оспорването
на ответника е своевременно и са налице основания за назначаване на
повторна съдебно-автотехническа експертиза, която ще съобрази и разпита на
свид. М. Р. Н..
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА назначаване на повторна съдебно-техническа
експертиза със задачите, поставени на първоначалната такава, като вещото
лице следва да съобрази и показанията на допуснатия свидетел в следващото
съдебно заседание М. Р. Н..
Определя депозит в размер на 400 лв., вносим в едноседмичен срок от
днес от ответната страна.
Вещото лице ще бъде определено в закрито заседание при внасяне на
депозита.
АДВ. Г.: По отношение на свидетеля, той е призоваван в гр. Варна,
местност „Боровец Юг“. От данните в ДП, от протокола за разпит на водача
на МПС от 09.03.2022 г. се установява, че той има посочен адрес за
призоваване в ****, като е посочен и мобилен № ****.
С оглед на това, ще моля свидетелят да бъде призован на посочения
адрес, съответно да бъде уведомен по телефона на посочения по-горе
телефонен номер. Ако лицето не бъде открито на посочения адрес и
посочения телефонен номер, то моля да бъде извършена справка, както от
„НБД Население“ по отношение на регистриран настоящ или постоянен адрес
съобразно ЗГР на свид. М. Р. Н., с ЕГН ********** и евентуално след това да
се извърши справка, при условие, че е неуспешно уведомяването по
посочените от мен начини, да бъде извършена справка от НАП Варна по
отношение на регистрираните трудови договори на същото това лице. Ако
има извършена справка от „НБД Население“ и адресът е този, на който е
призована, то тогава ще оттегля това искане. Адресите, които са ни известни
на нас, са тези, които са посочени в протокола.
Нямам други доказателствени искания.
Допуснатият свидетел да бъде уведомен първоначално на посочения
мобилния номер, като ако не отговаря и не може да бъде намерен – да бъде
призован на адреса, посочен от адв. Г., след което ако не може да бъде
намерен, ще бъдат предприети последващи действия.
10
За изслушване разпит на допуснатия свидетел и изготвяне на
допуснатата повторна съдебно-автотехническа експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 28 юни 2023
година от 11:30 часа, за която дата и час страните са уведомени от днес.
Вещото лице ще бъде призовано след определянето му.
Свидетелят да бъде уведомен по телефона - ****, като ако не отговаря и
не може да бъде намерен, да бъде призован на адреса в ****.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:45
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11