Р Е Ш
Е Н И Е №164
Гр.Варна, 30.07.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на първи юли през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 102 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалба на Д.Р.Ш. *** и Ж.А.А. от
с.Върбане срещу решение № 41 от 05.11.2019г. по търг.дело № 163/18г. по описа
на Окръжен съд – Шумен, с което са отхвърлени предявените от тях срещу ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София искове с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД до размера на сумата по 100 000лв. за всеки от
ищците, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на Ж И Д, причинена в резултат на ПТП станало на 28.05.2018г.,
причинено от С Р С, който е нарушил правилата за движение при управление на лек
автомобил „Мерцедес С 180“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, ведно със законна лихва, както и
са осъдени да заплатят направени по делото разноски.
Във
въззивната жалба се твърди че решението в обжалваната от тях отхвърлителна част
е постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Оспорват
извода на съда, че ищците не са доказали наличието на създадени между тях и
пострадалия отношения, напълно сродни с тези на отношения между биологичен
родител и дете. Оспорва извода на съда, че ищците, които не са родни деца, нито
осиновени от починалия, не са отглеждани и не са имали изградена трайна и
дълбока емоционална връзка с него като между баща и дъщеря и син, и съответно
не попадат в кръга на лицата по чл.493а ал.3 от КЗ. Твърдят, че по делото са
събрани безпротиворечиви доказателства, че ищците са били отглеждани от
починалия като свои деца от тяхна ранна детска възраст. Между тях са били
установени отношения от семеен тип, като Ж Де бил фактически съжител на майката
на Д.Ш., съответно роден баща на по-малката сестра на Д., живели са заедно до
момента на смъртта на пострадалия в едно населено място, независимо от смяната
на адресните им регистрации. Твърдят че след настаняването им в Дом за деца и
юноши, децата са били върнати на семейството им.
Твърдят,
че съдът не е обсъдил в достатъчна задълбоченост показанията на разпитания по
делото свидетел, който установява продължителните психически страдания, промяна
в ежедневието, търпените болки и страдания, резултат от смъртта на пострадалия,
както и факта на отглеждане и полагане на грижи. Сочат че свидетелят К дава
сведения за различни периоди от живота им, които са напълно логични и
последователни. Сочат че свидетелят е добре запознат със семейството и техните
отношения, противно на приетото от съда. Твърдят, че съдът не е посочил
причини, поради които не кредитира показанията на свидетеля.
Твърдят
че съдът в нарушение на процесуалните правила не ги е запитал дали поддържат
искането си да бъдат заличени вторият допуснат свидетел и допусната
съдебно-психиатрична експертиза. Твърдят че съдът не им е предоставил срок да
се запознаят с представено в съдебно заседание на 12.07.2019г. удостоверение от
Комплекс за социални грижи гр.Велики Преслав, въпреки изричното искане от тяхна
страна в депозирана молба. Сочат че с това, съдът не е съдействал за
установяване на факти от значение за решаване на спорна.
Твърдят
че не следва да бъдат прилагани разпоредбите на § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, като
твърдят че обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.403а
ал.4 от КЗ, не следва да бъде определяно до размера на сумата 5 000лв.
Сочат че тази норма противоречи на правото на ЕС, доколкото в нея е предвидена
по-малка сума от посочените в чл.1 §2 от Двора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.
относно застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.
Позоват се на решение на Съда на ЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12,
постановено по преюдициално запитване. Твърдят че с установяването на горна
граница от 5 000лв., българският законодател в разрез с приложимото право
на ЕС необосновано и непропорционално е въвел подлимитиране, в сравнение с минималните
лимити на отговорност за останалите увредени лица по чл.493а ал.3 от КЗ, като
по този начин е ограничил дължимото от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ обезщетение при
настъпило застрахователно събитие.
Молят
съда да отмени решението на съда до размера на обжалваната от тях отхвърлителна
част и да постанови решение, с което исковете за обезщетение за неимуществени
вреди да бъдат уважен до размера на сумата по 100 000лв. за всеки от тях.
Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не
изразява становище по жалбата.
Въззиваемата
страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София в депозиран
в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба и моли
съда да потвърди решението в обжалваните от тях части. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.432 от КЗ и чл.497 от КЗ от Д.Р.Ш. и Ж.А.А. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ж И Д, който ги е
отглеждал като баща, починал при пътно-транспортно произшествие на
28.05.2018г., причинено виновно от С Р С при управление на лек автомобил с
рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, ведно със законна лихва.
Не са спорни пред въззивна инстанция:
настъпването на пътно-транспортното произшествие на 28.05.2018г., вината на
водача С Р С, установена с влязла в сила присъда, причинената смърт на Ж И Д,
починал на 45 години. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика
на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от С вреди при управлението на
лекия автомобил.
Първият
спорен въпрос поставен пред въззивната инстанция е легитимирани ли са ищците да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт. Твърденията на
ищците, изложени в исковата молба са че починалият Ж Д, макар и да не е бил
техен биологичен баща или осиновител, ги е отглеждал като свои деца.
Чл.493
ал.3 от КЗ и разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от
21.06.2018г., задължително за съдилищата, определят кръга на лицата, имащи
право да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък. Сред
тях е и отглеждано дете. За да са налице предпоставките за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на отглежданото дете отглеждането на детето от починалия при
непозволено увреждане следва да е трайно и да е създало връзки и чувства между пострадалия и ищеца, напълно
сродни с отношенията между родител и дете.
В тежест
на ищците, сега въззивници, е да установят при условията на главно и пълно
доказване, съобразно правилата на доказателственета тежест в гражданския
процес, както настъпилите
неимуществени вреди, така и факта и на съществуващите между тях и пострадалия
отношения на родител и деца. На доказване подлежат фактите на осъществяване на
трайна връзка, заключаваща се в общо домакинство, полагане на грижи на
отглеждащия към децата за тяхната издръжка, здраве, възпитание, емоционална
връзка и близост между тях.
По отношение на Д.Ш.:
Видно от представеното по делото
удостоверение за раждане въззивницата Д.Ш. е родена ***г. и няма вписан в акта
за раждане баща. Установено е по делото, че починалият Д към момента на
произшествието м.май 2018г. е живеел на съпружески начала с Ресмия Ш. Салиева,
майка на въззивницата Д.. Двамата имат общо дете Б, родена на ***г. Установено
е по делото че за периода 26.09.2008г. до 18.11.2009г. Д. е била възпитаничка
на Дом деца, лишени от родителски грижи в гр.Велики Преслав, като причината за
настаняването и предоставяне на полицейска закрила тъй като е била изоставена
от майка си.
Представени са по делото удостоверения за
промени в настоящ и постоянен адрес на ищцата и починалия Д. Установява се от
тях че за периода 07.10.2005г. – 30.11.2006г. двамата са живели на един адрес в
с.Върбяне, ул.Тунджа № 2. Това е периода, когато е родена и сестрата на Д. и
дъщеря на Д – Б. След датата 30.11.2006г. няма съвпадение в адресите – настоящи
или постоянни на двамата.
Към датата на смъртта на Д Д. е била на
почти 20г. Видно от удостоверението за родствени връзки Д. има дъщеря А И А,
родена през 2015г.
По отношение на Ж.А.А.:
Ж.А. е роден на ***г. Майка му, вписана в
акта за раждане е различна от майката на Д., няма вписан баща. От 04.08.2008г.
постоянният му и настоящият му адрес е в с.Върбяне, ул.Арда № 4, различен от
настоящия и постоянния адрес на Д.
В подкрепа на твърденията си за трайно
устанановена и продължителна фактически съществуваща връзка между починалия Д и
въззивниците от първата инстанция са събрани гласни доказателства - показанията
на свидетеля К Г К, познат на семейството от 2006г. и работодател на Ж.А.. В
показанията си свидетелят сочи че от както го познава, Ж е живял само с Ресмие Ш..
Живеел е заедно с всички деца в с.Стоян Михайловски. Сочи че Ж се е грижил за
прехраната на семейството и за всички деца. Макар и да му е било трудно е полагал
усилия да храни децата. По повод смъртта на Ж, сочи че децата трудно са понесли
загубата му, като Ж. е отказвал десетина дена след това да дойде на работа.
От така събраните по делото доказателства
въззивният съд намира, че ищците Ш. и А. не успяха да установят при главно и
пълно доказване факта на фактическо фактическата връзка между тях и починалия Ж
като връзка между деца и баща. Показанията на свидетеля К, макар и преки и
непосредствени, въззивният съд намира на първо място за твърде общи и
повърхностни, не съдържащи конкретика за действителните отношения между тях. В
някои свои части показанията противоречат и на безспорно установени по делото
факти, като различните постоянни адреси на децата и бащата, с изключение на периода
07.10.2005г. – 30.11.2006г., броя на децата в семейството, настаняването на
ищцата Д. в дом през 2008г. – 2009г. Само въз основа на така събраните по
делото показания на свидетеля К настоящият състав на въззивния съд не може да
си създаде сигурно убеждение в истинността на твърдяния от ищците факт че
отношения между тях и починалия Ж са били като на баща и деца. Дори и да се
приеме за установен факта, че е полагал грижи да осигури средства за прехрана
на децата, не е установено по делото съществуването на емоционални и духовни връзки
между тях, взаимност и общност, полагането на грижи от страна на Ж за
отглеждане и възпитание на децата, и най-вече не е установено по делото
отношението на ищците към Ж да е като към техен роден баща.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира, че по делото остава недоказан факта, че между въззивниците и починалия
при ПТП Ж има връзка, идентична на връзката между баща и дете, поради което и
не може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от неговата смърт и претенцията на ищците следва да се отхвърли.
С оглед на така изложеното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК и направеното
искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.25 от Наредбата
за заплащане на правната помощ в размер на сумата 200лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 41 от 05.11.2019г. по търг.дело № 163/18г. по описа на Окръжен съд –
Шумен.
ОСЪЖДА Д.Р.Ш.
***, ЕГН ********** и Ж.А.А. ***, ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 200лв.
/двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: