№ 42
гр. Пазарджик , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215200600275 по описа за 2021
година
С присъда № 260000 от 08.01.2021, постановена по НЧХД № 16/20г. на РС -
Панагюрище, е постановено следното:
Признава подсъдимия Д. Д. Д. от гр. С., за виновен в това, че на 17.07.2019г., в гр.
С., на заседание на ПоС.на комисия „Образование, култура, здравеопазване, спорт, социални
и младежки дейности, интеграция на етническите общности, вероизповедания" към
Общински съвет гр. С. публично е разгласил неистинско позорно обстоятелство за М. Д. Н.
от гр. С., като е казал че е използвал натиск при събиране на подписката от инициативния
комитет за присъждане на званието „Почетен гражданин на гр. С." - престъпление по чл.
148, ал.2, във връзка с ал. 1, т.1, във връзка с чл. 147, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, платима в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Панагюрище, като го признава за
невиновен и го оправдава за това, че на същата дата и същото място е разгласил неистински
позорни обстоятелства за М. Д. Н. от гр. С., като е казал че е създал батальон пародия и че се
самопредпага за почетен гражданин на гр, С..
Признава подсъдимия Д. Д. Д. от гр. С., за невиновен в това, че на 17.07.2019г., в гр.
С., на заседание на ПоС.на комисия „Образование, култура, здравеопазване, спорт, социални
и младежки дейности, интеграция на етническите общности, вероизповедания" към
Общински съвет гр. С. публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.
Д. Н. от гр. С., като го е нарекъл „самозван офицер" и „самозванец", поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.
148, ал. 1, т.1, във връзка с чл. 146, ал.1 от НК.
Осъжда Д.Д. Д. да заплати на М. Д. Н. парична сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
1
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението по чл.
148, ал.2, във връзка с ал. 1, т.1, във връзка с чл. 147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 17.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендирания пълен размер от 2 500,00 лв., отхвърля иска като
неоснователен.
Отхвърля като неоснователен предявения от М. Д. Н. с срещу Д. Д. Д. граждански
иск за сумата от 2 500 лв., претендирани за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. З от НПК осъжда подсъдимия Д. Д. Д. да заплати на М. Д.
Н. сторените по делото разноски в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ - платен адвокатски
хонорар.
Осъжда подсъдимия Д. Д. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Панагюрище държавна такса върху размера на уважения
граждански иск, а именно държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/, както 5,00 лв.
(пет лева) държавна такса само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на наложеното наказание глоба и присъдената държавна такса.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия
Д.. Излагат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Поддържа се, че за да
постанови осъдителната си присъда, районният съд е дал неправилно тълкуване на думата
„натиск“. Такъв не винаги се оказвало чрез използване на сила, заплашване или други
противоправни действия. Натиск бил налице и когато човек извършвал нещо, за което не е
принуден от някого или от обстоятелствата, но не би го извършил, ако не е бил помолен или
подсетен. Съдът не разграничавал натиск от принуда. Иска се постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Не се правят искания по
доказателствата.
Присъдата се обжалва и в гражданско-осъдителната част. Поддържа се, че уваженият
граждански иск бил недоказан и неоснователен. По делото нямало доказателства тъжителят
да е претърпял каквито и да било неимуществени вреди.
Присъдата се обжалва и от частния тъжител чрез неговия повереник. Тук предмет на
обжалване е оправдателната част на съдебния акт. Оплакването е за необоснованост и
нарушение на материалния закон. Поддържа се, че от събраните писмени и гласни
доказателства било доказано категорично, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението клевета като твърдял, че М.Н. бил
създал батальон пародия и че се самопредлагал за почетен гражданин на гр. С.. Поддържа
се, че бил осъществен и състава на чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК
– публична обида.
Постъпило е и допълнение към така подадената жалба от частния тъжител. Поддържа
се, че съдът изградил вътрешното си убеждение, възприемайки превратно част от
обстоятелствата по делото. Така съдът превратно бил възприел обстоятелството, твърдяно
от свидетелите Ф., Г. и Ц., че частният тъжител бил помолил свидетеля Ц. да подкрепи
кандидатурата му. Непонятно било защо районният съд бил възприел за истина твърдението
на подсъдимия, че Н. се самопредлагал, след като показанията на свидетеля Ц. били в
съвсем друг смисъл. Н. не се бил самопредложил, а помолил Ц. да напише характеристика за
2
него, ако има желание, както и помолил Ф. да се подпише в подписката на Инициативния
комитет, издигащ го за почетен гражданин, но Ф. отказал. Възприетото от съда не
кореспондирало и с писмените и гласни доказателства, а именно приложените по делото
предложения за присъждане названието „почетен гражданин на гр. С.“ по отношение на
тъжителя. Поддържа се, че съдът неправилно оправдал подсъдимия по повдигнатото
обвинение за обида. Подсъдимият бил осъществил цитирания престъпен състав, като на
17.07.2019 г. на публично заседание на Комисията нарекъл тъжителя Н. „*************“.
Единствено свидетелят Ш. твърдял, че тъжителят Н. се бил запознал с процесната
декларация на СОСЗР гр. С., изготвена от подсъдимия още на 27.06.2019 г. Свидетелката Д.
опровергавала казаното от Ш., която твърдяла, че не можела да каже дали Ш. присъствал на
заседанието на Общинския съвет. Съдът мотивирал присъдата си единствено с показанията
на Ш.. Съдът игнорирал обстоятелството, че самият подсъдим в съдебно заседание на
13.10.2020 г. заявил, че лично е изготвил текста на декларацията и прочел същата преди да
се приеме. Това се съдържало и в показанията на свидетеля У.. На 27.06.2019 г. подсъдимият
формално запознал своите колеги от СОСЗР с текста на предварително изготвената от него
декларация.
Поддържа се, че съдът не бил изградил вътрешното си убеждение въз основа на
всички обстоятелства по делото. Съдът кредитирал показанията само на част от свидетелите,
без да се мотивира защо не е дал вяра на твърденията на останалите, в нарушение на
разпоредбата на чл. 14 от НПК. Иска се отмяна на присъдата в обжалваната част и
постановяване на нова, осъдителна по отношение на подсъдимия Д. за престъпления по чл.
148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т.
1 и във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа доводите, изложени
в жалбата и допълнението към същата, както и искането за отмяна на присъдата в
обжалваната част и признаване на подсъдимия за виновен в нанасянето на публична обида и
публична клевета на частния тъжител.
Защитникът също поддържа и развива доводите, изложени в жалбата и искането за
оправдаване на подсъдимия.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият Д. иска отмяна на
присъдата в осъдителната й част и признаването му за невиновен, както и потвърждаване на
присъдата в останалата част, с която Д. е оправдан.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Частният тъжител М.Н. бил офицер от запаса. През 2008г. със заповед на Министъра
на отбраната той бил повишен в звание „******“. Професионалният му път бил преминал в
обучение на ученици по военно дело. Той бил учредител на Специализиран ученически
3
батальон „**********“ със седалище в гр. С., вписан в Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел към Пазарджишкия окръжен съд като сдружение с идеална цел с цели и
задачи: патриотично възпитание на подрастващите, подготовката им за справяне с природни
бедствия и производствени аварии, физическо, нравствено и интелектуално израстване на
младежта. Посредством батальона частният тъжител обучавал учениците на гр. С. и гр.
Панагюрище как да реагират при опасни ситуации като бедствия и аварии, организирал
мероприятия в памет на исторически личности и събития, като с дейността си допринасял за
постигане целите на формированието.
През първата половина на 2019г. граждани на гр. С. изготвили предложение до
Общински съвет С., до неговия председател и до кмета на общината частния тъжител да
бъде удостоен с званието „почетен гражданин на гр. С.“. В предложението бил коментиран
приноса на частния тъжител за възпитанието на учениците, неговото родолюбив и неуморна
дейност по прослава на войнската гордост и чест. Предложението съдържало подписите на
19 граждани, които били посочени с трите си имена. То било внесено за разглеждане на
заседание на Общински съвет С. насрочено за 27.06.2019г., заедно с десетки предложения от
различни формирования и личности, имащи отношение към създадения от частния тъжител
ученически батальон.
Подсъдимият, който бил председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса
и резерва /СОСЗР/ в гр. С. научил, че на 27.06.2019г. Общински съвет С. ще разгледа
предложението за удостояване на частния тъжител със званието „почетен гражданин на
гр.С.“. Д. имал негативно отношение към дейността на частния тъжител, свързана с
ученическия батальон. Смятал, че обучението в този батальон не било необходимото ниво.
Имал впечатление, че учениците не били научени на елементарни строеви команди и не
познавали военния ред и дисциплина. Подсъдимият смятал, че частният тъжител има
поведение, което е в разрез с всички морални норми на войнския етнос. Тъй като на
подсъдимия било известно, че частният тъжител не бил завършил военна академия, той не
го припознавал като част от офицерите.
Воден от това си разбиране, на 26.06.2019г. подсъдимият свикал извънредно
заседание на СОСЗР гр. С., на което петима членове подкрепили мнението му, че частният
тъжител не е достоен, за да му бъде присъдено званието „почетен гражданин на гр. С.“. След
обсъждане, подсъдимият прочел на членовете на СОСЗР гр. С. изготвена от него
декларация, адресирана до Председателя на Общински съвет С. и всички общински
съветници. Тази декларация описвала частния тъжител в негативен аспект. Представяла го
като гражданин, който с дейността си, свързана с ученическия батальон публично уронвал
престижа на военната професия. В декларацията частният тъжител бил наречен самозван
офицер и самозванец. Били изложени твърдения, че е създал батальон-пародия и че се
самопредлага и самоиздига за почетен гражданин на гр. С.. Последното твърдение
подсъдимият изложил, тъй като бил научил, че тъжителя посещавал домове на свои познати
в гр.С. и ги молел да подпишат предложението, обяснявайки им че това е много важно за
него. Дори свид. А. Ф., чиито имена и подпис фигурирали на позиция *** в предложението
за присъждане на почетното звание бил споделил на подсъдимия, че частния тъжител го е
посетил в дома му и го е молил да се подпише в подкрепа на предложението, което носил
със себе си, но Ф. отказал.
След като получил подкрепата на присъствалите на събранието членове на СОСЗР
гр.С. относно съдържанието на декларацията /л.43 и л.117 от делото/, подсъдимият я
подписал като председател на съюза и на следващия ден, 27.06.2019г., я внесъл в Общински
съвет С.. Декларацията била представена на вниманието на всички общински съветници по
имейлите им кратко време преди самото заседание.
На заседанието, проведено на 27.06.2019г. в младежкия дом при общинска
4
администрация гр. С., присъствали както подсъдимият, така и частният тъжител. Заместник
председателят на общинския съвет докладвал декларацията, като обяснил че в негативен
аспект изразява несъгласието на СОСЗР гр. С. частният тъжител да бъде удостоен със
званието „почетен гражданин на гр.С.“. Докладвал и още една декларация на граждани на
Община С., които също изразявали несъгласие на частния тъжител да бъде присъдено
почетното звание, /л.118 и л.119 от делото/. Последвал дебат. Заместник председателят на
общинския съвет дал думата на подсъдимия, който пред всички присъстващи 12 общински
съветници, служители на Община С., кметове на кметства в района и граждани, вкл. и пред
частния тъжител казал че това което е изложил в декларацията, поднесена на вниманието на
съветниците е вярно и може лесно да се докаже. Казал, че създадения от частния тъжител
батальон е една пародия, занятията и обучението, които тъжителят провеждал също били
пародия. Изказването на подсъдимия завършило с реторичния въпрос: „***************
*************?! ************** на г-н Н. за почетен гражданин?!“ /л.121 от делото, задна
страна/. След изказването на подсъдимия председателят на Общински съвет С. взел решение
за оттегляне на предложението и връщане на преписката на поС.ната комисия
„Образование, култура, здравеопазване, спорт, социални и младежки дейности, интеграция
на етническите общности, вероизповедания” /Комисията/ за обсъждане и становище.
Веднага след заседанието на Общинския съвет гр. С., свид. Ш., който присъствал на
заседанието, предоставил на частния тъжител декларацията от СОСЗР гр. С., написана и
подписана от подсъдимия, както и декларацията от граждани на Община С., изразяващи
също несъгласие за удостояването му с званието „почетен гражданин на град С.“. Свид. Ш.
получил декларациите от заместник председателя на Общинския съвет гр. С. и председател
на Комисията, с която живеел на съпружески начала. Подсъдимият прочел декларациите.
Разстроил се от написаното. Огорчен напуснал сградата на общинската администрация.
На инкриминираната дата, 17.07.2019г. се провело заседание на Комисията, в
дневния ред на което бил включено обсъждането на въпроса за удостояване на частния
тъжител М. Д. Н. със званието „почетен гражданин на гр. С.“. На заседанието присъствали
председателя и членове на комисията, председателя на Общински съвет гр. С., заместник-
кмета и секретаря на Общината, директори на училища, служители на общинската
администрация и граждани, сред които подсъдимият и частният тъжител. На заседанието
подсъдимият представил на комисията протокола от заседанието на СОСЗР гр. С.,
проведено на 26.06.2019г. /л.163 - л.167 в делото/, съдържащ изказването на присъствалите
членове за незадоволителната дейност на ученическия батальон и несъгласието им тъжителя
Н. да бъде удостоен с званието „почетен гражданин на гр.С.“. След това подсъдимият
станал, за да се изкаже. Пред всички присъстващи, вкл. и пред тъжителя М.Н. подсъдимият
казал, че Н. се самопредлага за почетен гражданин. След това подсъдимият казал, че Н. е
използвал натиск при събиране на подписката от инициативния комитет, за да му бъде
присъдено званието „Почетен гражданин на гр. С.”. Казал още, че е използвал натиск и
върху всички, които са писали писма в подкрепа на предложението, като изрично посочил
името на свид. Ц..
Казаното от подсъдимия на 17.07.2019г. на Комисията още повече разстроило
частния тъжител. То се отразило негативно на здравето му. Започнал да вдига кръвно.
Затворил се в себе си. Изпитвал срам. Не искал да общува.
Тази фактическа обстановка районният съд възприел изцяло от показанията на
свидетелите А. Ш., С. Ц., Н. Й., Т.Г., Г.Г., А. Ф., М. Д., отчасти от показанията на свид.
И.У., отчасти от обясненията от подсъдимия, както и от писмените доказателства.
Неоснователен е доводът в жалбата на повереника на частния тъжител за липса на
пълен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Районният съд е обсъдил всички
релевантни доказателства и доказателствени средства, като е направил обосновани изводи за
5
фактите по делото, подкрепени от събраните и налични по делото доказателства.
Правилно районният съд е дал вяра на подсъдимия, че не бил чел дословно
декларациите нито на заседанието на Общинския съвет, нито на заседанието на Комисията.
Показанията на свидетелите Ш., Г. и Д. убедително подкрепят тези обяснения на
подсъдимия.
От протокола от проведеното заседание на Общинския съвет от 27.06.2019 г. също се
установява, че подсъдимият е казал, че създаденият от частния тъжител батальон бил една
пародия. От протокола на Комисията от 17.07.2019 г. се установява, че подсъдимият
публично заявил, че Н. се самопредлагал за почетен гражданин и използвал натиск върху
всички, които са писали писма в подкрепа на предложението, като изрично посочва името
на свидетеля Ц.. От показанията на свидетелката Д. се установява, че подсъдимият казал, че
тъжителят бил използвал натиск при събиране на подписката от Инициативния комитет.
Районният съд обосновано е кредитирал с доверие и показанията на свидетелката Г., че
частният тъжител бил ходил в дома й, за да я помоли да се подпише под предложението на
Инициативния комитет, тъй като това било важно за него. В тази насока са и показанията на
свидетеля Г., пред когото Г. споделила случая. В тази насока са и обясненията на
подсъдимия в съдебно заседание на 26.08.2020 г. за това, че знаел, че частният тъжител
лично е събирал подписите от лицата, които го предложили. Свидетелят Ф. установява, че
Н. ходил в дома му с молба да се подпише под предложението на Инициативния комитет, но
Ф. отказал.
Правилно районният съд е възприел, че от фактическа страна на 17.07.2019 г. на
заседание на Комисията, подсъдимият не е нарекъл частния тъжител „самозван офицер“ и
„самозванец“. Това било сторено в по-ранен момент чрез изготвянето и подписването на
декларацията на СОСЗР С., която станала доС.ие на тъжителя още на 27.06., след
приключване на заседанието на Общинския съвет гр. С.. Това обстоятелство се установява
убедително от показанията на свидетеля Ш..
Доколкото на 17.07.2019 г., за която дата не е установено подсъдимият да е изричал
цитираните обидни думи по отношение на тъжителя, то подадената в съда тъжба на
15.01.2020 г. се явява просрочена. Същата е подадена повече то 6 месеца от датата на
деянието, считано от 27.06.2019 г.
Правилно районният съд е приел и че на инкриминираната дата 17.07.2019 г. на
заседание на Комисията, подсъдимият не е казал, че частният тъжител бил създал батальон
пародия. Това също е извършено в по-ранен момент, чрез изготвянето и подписването на
декларацията на СОСРЗ гр. С., която станала доС.ие на общинските съветници на датата на
заседанието – на 27.06.2019 г. Тогава подсъдимият и устно, публично повторил това
обстоятелство. По делото липсват доказателства на 17.07.2019 г., датата посочена в тъжбата,
подсъдимият отново да е изрекъл това позорно за тъжителя твърдение.
При тези данни районният съд правилно е оправдал подсъдимия по обвиненията за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК затова, че на 17.07.2019
г. в гр. С., на заседание на Комисията, е казал нещо унизително за честа и достойнството на
тъжителя М.Н., като го нарекъл „самозван офицер“ и „самозванец“. Правилно подсъдимият
е признат за невиновен за това, че на 17.07.2019 г. в гр. С., отново на заседание на
Комисията, публично разгласил позорно обстоятелство за тъжителя Н., като казал, че бил
създал батальон пародия.
В съответствие с доказателствата районният съд приел за установено от фактическа
страна, че на 17.07.2019 г. в гр. С., на заседание на Комисията, подсъдимият публично казал,
че частният тъжител се самопредлага за почетен гражданин.
6
От показанията на свидетелите Ц., Г. и Ф., подкрепящи обясненията на подсъдимия,
се установило, че подсъдимият е ходил в домовете на свидетелите като помолил Г. и Ф. да
се подпишат под предложението на Инициативния комитет, а Ц. да напише предложение в
негова подкрепа, като за целта му дал изготвени вече предложения от други граждани.
Свидетелите били споделили тези факти с подсъдимия. При това положение обосновано
контролираната инстанция е приела, че в съзнанието на подсъдимия, изричайки
споменатото позорно обстоятелство, е била налична ясната представа, че същото е вярно. От
тук районният съд правилно е направил извод в съответствие с чл. 147, ал. 2 от НК,
доколкото истинността на разгласените позорни обстоятелства е била доказана.
При тези данни районният съд правилно е оправдал подсъдимия по обвинението за
клевета, извършена на 17.07.2019 г. в гр. С. на заседание на Комисията чрез твърдението, че
тъжителят се самопредлагал за почетен гражданин.
Настоящата инстанция намира за обоснован и фактическия извод на районния съд, че
е установена верността на твърдението за оказан натиск от страна на тъжителя при събиране
на подписката от Инициативния комитет за присъждане на званието „почетен гражданин на
гр. С.“ на Н.. Видно от съдържанието на показанията на свидетелите Ц. и Г. недвусмислено
се установява, че частният тъжител ги помолил да подпишат предложението на
Инициативния комитет, без да е оказвал натиск върху тях.
Доколкото по делото безспорно е установено обстоятелството, че на посочените
място и време тъжителят публично е разгласил цитираното обстоятелство, районният съд
обосновано и в съответствие със закона е достигнал до извода, че подсъдимият е
осъществил престъпния състав по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е имал представа за обективните елементи, включени в състава на
цитираното престъпление, включително и за квалифициращото. Подсъдимият е съзнавал, че
е разгласил неверни, опозоряващи обстоятелства по отношение на тъжителя. Подсъдимият е
имал ясна представа, че е извършил това публично, поради което следва да се приеме, че е
действал с пряк умисъл.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, изложени в жалбата и
пледоарията по същество, че за да постанови осъдителната си присъда, районният съд
неправилно тълкувал съдържанието на думата „натиск“. Граматическото тълкуване на
съществителните имена „натиск“ и „молба“ безспорно води до еднозначния извод, че тези
две действия се различават съществено по своето естество. Молбата на тъжителя към
посочените свидетели да се подпишат на подписката не може да бъде приета за упражняване
на натиск. Такъв би имало, ако тъжителят беше опитал настойчиво да промени волята на
свидетелите в обратния на желания от него смисъл. Такива действия Н. не е извършвал.
При определяне вида и размера на наказанието, районният съд се е съобразил изцяло
с правилата на чл. 36 относно целите на наказанието и чл. 54 и следващите от НК за
неговата индивидуализация.
Правилно са отчетени обществената опасност на деянието, на извършителя,
подбудите за извършване на деянието, както и съотношението между смекчаващи и
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
Обосновано и в съответствие със закона районният съд приел, че е налице хипотезата
на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба. При това като отчел обстоятелствата, имащи
отношение към индивидуализацията на наказанието, както и имотното съС.ие на
7
подсъдимия, правилно районният съд е определил размера на наложената глоба в нейния
минимум от 1000 лв.
Обосновани и съответстващи на закона са изводите на районния съд за наличието на
хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, очертаваща елементите на деликта. Доказателствата по делото
безспорно установяват факта на извършеното от подсъдимия деяние /разпространяване
публично на клеветническо твърдение/, претърпените от частния тъжител вреди,
изразяващи се в преживените от него срам и унижение и последвала промяна в поведението
му, и причинната връзка между деянието и вредите за пострадалия. Налице е и виновно
поведение от страна на подсъдимия.
Като съобразил всички релевантни обстоятелства, при спазване на изискването за
справедливост, районният съд определил размера на паричното обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 1000 лв., като за разликата до 2500 лв. отхвърлил
гражданския иск като неоснователен.
Настоящата инстанция споделя изцяло доводите на районния съд за определяне на
обезщетението именно в този размер.
Доколкото подсъдимият е оправдан по обвинението за публична обида и по делото
не е установено, че на посочените в тъжбата дата и място със свое виновно поведение
подсъдимият да е причинил неимуществени вреди на тъжителя, правилно районният съд е
отхвърлил изцяло предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за вреди.
С оглед изхода от делото и в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК, правилно районният
съд е присъдил разноските по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата.
Доколкото жалбите и на двете страни са неоснователни и присъдата на районния съд
следва да бъде потвърдена,, разноските пред настоящата инстанция следва да останат така,
както са направени от страните. В този смисъл исканията и на двете страни по разноските за
пред настоящата инстанция са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Пазарджишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260000 от 08.01.2021, постановена по НЧХД № 16/20г.
на РС - Панагюрище.
Оставя без уважение исканията на страните за присъждане на разноски, направени в
производството пред настоящата инстанция.
8
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9