Р Е Ш Е Н И Е № 41
28. 06. 2018 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 18. 06. 2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР К.
Секретар: М.
ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане
докладваното от Районен съдия ТИХОМИР К.
Гр. дело
номер 297 по описа за 2018 година.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и е за
разваляна на алеаторен договор поради виновно неизпълнение на същия от страна
на ответниците.
Ищците, чрез процесуалния си представител адв. П.К. изнасят в исковата си
молба, че на 20.03.1991 год. с Нотариален акт № 163, том I, дело № 378/1991 год. на Районен съд
Чирпан, прехвърлили на първия ответник, собствеността върху: ВТОРИ ЕТАЖ,
западните стаи от избеното помещение и половината таван от ЖИЛИЩНА СГРАДА,
без дворното място, построена в урегулиран поземлен имот обозначен под
№ VII-1419 (римско - седем, арабско- хиляда
четиристотин и деветнадесет), в квартал 63 (шестдесет и трети) по подробния устройствен
план на гр. Чирпан, целият от 520 (петстотин и двадесет) квадратни метра, при граници
на УПИ: улица, УПИ № VIII-1416, УПИ II-За музей, УПИ № III -1418 и УПИ № VI-1420, срещу задължението,
приобретателя -- Н.А.Р., „да се грижи и гледа продавачите -
неговите родители - до края на живота и на двамата, като им осигури храна, облекло,
отопление, осветление, помощ при старост и немощ, медицинска помощ при болест, въобще, като им
създаде условия необходими за един сносен и спокоен
живот."
Тъй като, към датата на сключването на договора за гледане и издръжка и прехвърлянето
на собствеността на процесния имот, приобретателят имал сключен граждански
брак, по силата на чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (Обн. ДВ. бр. 41 от 28 Май 1985 г.,
отм. ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), имотът предмет на алеаторния
договор, придобил статут на съпружеска имуществена общност за първия ответник -
приобретателя - Н.А.Р. и съпругата му втория ответник В.П.Р..
Задълженията по договора за гледане и издръжка се разпростирали и върху втория ответник
- съпругата В.П.Р..
Въпреки поетото задължение, ответниците Н.А.Р. и В.П.Р., не
проявили никаква активност за изпълнение на сключения между тях
алеаторен договор и те, кредиторите не получавали дължимите „храна, облекло,
отопление, осветление, помощ при старост и немощ, медицинска помощ при болест" и не им създавали „условия
необходими за един сносен и спокоен живот.", срещу които задължения, те
прехвърлили собствеността си върху процесния недвижим
имот.
Твърдят, че е налице пълно неизпълнение на алеаторния договор, поради което
за тях възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Молят съда да постанови
решение, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, да развали сключения на
20.03.1991 год. с Нотариален акт № 163, том I, дело № 378/1991 год. на Районен съд Чирпан, алеаторен договор, поради виновно неизпълнение
на поетите от страна на ответниците задължения.
Молят да им бъдат присъдени
направените разноски в това съдебно производство.
Ответникът Н.А.Р., редовно призован,
явява се лично и както в отговора на ИМ, така и в с.з. взема становище, че
признава изцяло иска.
Ответницата В.П.Р., редовно
призована, не се явява, но се представлява от адв. Нунев, като също както в
отговора на ИМ така и в с.з. признава иска.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и от
становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Исковата претенция е допустима и
основателна, поради следното:
Видно от Нотариален акт № 163, том I, дело № 378/1991 год.
на Районен съд Чирпан прехвърлили на първия ответник, собствеността върху: ВТОРИ ЕТАЖ,
западните стаи от избеното помещение и половината таван от ЖИЛИЩНА СГРАДА,
без дворното място, построена в урегулиран поземлен имот обозначен под
№ VII-1419 (римско - седем, арабско- хиляда
четиристотин и деветнадесет), в квартал 63 (шестдесет и трети) по подробния устройствен
план на гр. Чирпан, целият от 520 (петстотин и двадесет) квадратни метра, при граници
на УПИ: улица, УПИ № VIII-1416, УПИ II-За музей, УПИ № III -1418 и УПИ № VI-1420, срещу задължението,
приобретателя -- Н.А.Р., „да се грижи и гледа продавачите -
неговите родители - до края на живота и на двамата, като им осигури храна, облекло,
отопление, осветление, помощ при старост и немощ, медицинска помощ при болест, въобще, като им
създаде условия необходими за един сносен и спокоен
живот."
Тъй като, към датата на сключването на договора за гледане и издръжка и прехвърлянето
на собствеността на процесния имот, приобретателят имал сключен граждански брак,
по силата на чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (Обн. ДВ. бр. 41 от 28 Май 1985 г.,
отм. ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), имотът предмет на алеаторния
договор, придобил статут на съпружеска имуществена общност за първия ответник - приобретателя
- Н.А.Р. и съпругата му втория ответник В.П.Р..
Целта на алеаторния договор е да се
осигури на възрастния човек / най- често / максимум от грижи, било то в натура
или пари, с оглед създаване на условия за един нормален и спокоен живот.
Необходимо е в случая наличието на определени морални отношения между
прехвърлителя и лицето поемащо задължението за издръжка и гледане.
Обстоятелство което по настоящето дело не се установи да е налице.
Нещо повече, в хода на делото се
установи, че ответниците не са живяли в едно домакинство с прехвърлителите А.К.Р.
и М.Р.Р.. Обстоятелство, което константната практика на ВКС е наложила като
задължително при договорите за издръжка и гледане. Целта на алеаторния договор
е да се осигури един спокоен и нормален живот, чрез полагане на грижи и
внимание от страна на приобретателите към прехвърлителя по начин и обстановка
близка до тази в семейната среда. Като изпълнението следва да бъде ежедневно,
ежечастно, непрекъснато във време, обстоятелство което предполага съвместно
живеене през цялото време в едно домакинство. Следва да се има предвид, че в
болшинството от случаите този договор се сключва с оглед личността на
приобретателя или приобретателите.
От направеното и от двамата
ответници признание на исковата претенция съдът приема, че за прехвърлителите
по договора е налице пълно неизпълнение, тъй като същите не са живели в едно
домакинство с приобретателите и не са получавали от тях в пълен обем,
ежедневно, ежечастно, непрекъснато във времето нужните грижи и издръжка, чрез
които да им се осигурят един нормален и спокоен живот, съгласно клаузите на
договора, обстоятелства които не се оспорват от ответниците по делото.
Предвид направеното признание и по
искане на ищцовата страна и съгласно нормата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
прекрати съдебното дирене като счита, че следва да уважи предявения иск, тъй
като в случая са налице и предпоставките визирани в нормата на чл. 237, ал. 3,
т. 1 и т. 2 от ГПК, като указва на страните, че решението му се основава на
направеното от ответниците признание.
При иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
ищецът трябва да докаже само, че той или неговия праводател е сключил договора.
Той не е длъжен да доказва, че ответникът не е изпълнил задължението си.
Съгласно нормата на чл. 87 ал.3 от ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. По отношение на разпределение на направените по делото разноски съдът счита, че следва да посочи, че съгласно чл. 78 ал.2 от ГПК се дава възможност на ответника същият да не бъде натоварван със заплащане на разноски, но само при две кумулативно предвидени предпоставки. В конкретният случай както бе посочено по – горе обаче, единствения възможен ред за разваляне на процесния алеаторен договор е съдебният, изрично посочен от Законодателя в нормата на чл. 87 ал.3 от ЗЗД. Следователно в случая не следва да се приема, че с поведението си ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. Напротив, същата с неизпълнението на поетите си по алеаторния договор задължения е „принудила“ ищцовата страна по единствено възможния начин – съдебния ред, да защити правата си.
Що се касае до направеното в хода на съдебното
производство възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от пълномощника на ответницата адв. Александър Нунев, то съдът
счита, че следва да посочи, че съгласно нормативната уредба за извършената
дейност от един адвокат се дължи възнаграждение, което изчислено по реда на чл.
36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и при определената цена на иска – 29 114лв. възлиза на
1 403,42лв. Т.е. в конкретният случай не е налице хопотезата на чл. 78
ал.5 от ГПК по отношение на платеното от ищците възнаграждение на адв. П.К.,
тъй като същото е в минимален размер определен съгласно посочените по-горе
норми.
С оглед на горните обстоятелства,
съдът счита, че иска за развалянето на договора за издръжка и гледане поради
неизпълнение следва да бъде уважено, поради което и на основание чл. 87 ал. ІІІ
от ЗЗД и чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
РАЗВАЛЯ сключения на 20. 03. 1991 г. договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с Нотариален акт № 163, том I, дело № 378/1991 год.
на Районен съд Чирпан, с който А.К.Р.,
ЕГН ********** и М.Р.Р., с ЕГН **********
***.Загора, със съдебен адрес и чрез адв. П.Т.К. от АК Ст.Загора, кантора: гр.
Чирпан, бул. Георги Димитров № 26 А, са прехвърлили на сина си и
ответник по делото Н.А.Р., с ЕГН ********** ***.Загора, следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в гр. Чирпан, област Стара Загора: ВТОРИ ЕТАЖ,
западните стаи от избеното помещение и половината таван от ЖИЛИЩНА СГРАДА,
без дворното място, построена в урегулиран поземлен имот обозначен под
№ VII-1419 (римско - седем, арабско- хиляда
четиристотин и деветнадесет), в квартал 63 (шестдесет и трети) по подробния устройствен
план на гр. Чирпан, целият от 520 (петстотин и двадесет) квадратни метра, при граници
на УПИ: улица, УПИ № VIII-1416, УПИ II-За музей, УПИ № III -1418 и УПИ № VI-1420, срещу задължението,
приобретателя -- Н.А.Р. да се
грижи и гледа продавачите - неговите родители - до края на
живота и на двамата, като им осигури храна,
облекло, отопление, осветление, помощ при старост и немощ, медицинска помощ при
болест, въобще, като им създаде условия необходими за един сносен и спокоен живот, поради
виновно неизпълнение от страна на Н.А.Р., с ЕГН ********** ***.Загора и В.П.Р.
с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Н.А.Р., с ЕГН ********** ***.Загора да заплати
на ищците А.К.Р., ЕГН ********** и М.Р.Р., с ЕГН ********** ***.Загора
направените по делото разноски в размер на 864,13 лева.
ОСЪЖДА В.П.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати на
ищците А.К.Р., ЕГН ********** и М.Р.Р., с ЕГН ********** ***.Загора
направените по делото разноски в размер на 864,13 лева.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:. . . . . . . . . . . . . . . . . .