Определение по дело №2287/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2225

 

                               гр.Пловдив, 30.10.2019г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, VІ –ти граждански състав, в  закрито заседание на 30.10.2019г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                           ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия В.Куршумова в.ч.гр.дело  № 2287 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274,  ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена  от  П.Н.Б., ЕГН ********** с адрес: ***, **** - 5, вх.Б, ет.1, чрез пълномощника адвокат Н.Т.,  против  разпореждане № 3287 от 30.04.2019,  постановено по гр.д.№2055/ 2015г. по описа на II гр.с. на Районен съд Асеновград, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.2, вр.чл.261, т.4 ГПК, подадената от нея жалба против постановеното по делото Решение № 539 от 19.12.2018 г.

Частният жалбоподател релевира оплакване за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби. Излага доводи, че е поискал от съда удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на  въззивната жалба, поради невнасяне на дължимата ДТ, но не е бил уведомен за това от съда. Посочва се, че П.Б. работи в Германия и е във влошено здравословно състояние, както и е претърпяла хирургична операция през месец януари, а към момента е на последващо допълнително лечение. Поради тази причина се посочва, че жалбоподателят не може и няма възможност да полага труд и съответно да реализира доходи, а дължимата ДТ е в значим размер. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното разпореждане и предоставянето на нов срок за внасянето на ДТ.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на частната жалба от  насрещната страна Н.Н.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адвокат В.Ц., с който се оспорва жалбата с искане за оставянето й без уважение. Претендира разноските по делото в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Представя договор за правна защита и съдействие от 19.07.2019 г.

Насрещната страна по частната жалба – А. Н. А., ЕГН:********** с адрес: *** не взема становище по жалбата.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното разпореждане № 3287 от 30.04.2019 г.,  постановено по гр.д.№2055/ 2015г. по описа на II гр.с. на Районен съд Асеновград, е върната на основание чл.262, ал.2, т.2, вр.чл.261, т.4 ГПК, въззивната жалба, подадена от П.Н.Б., чрез пълномощника адвокат Н.Т., против постановеното по делото Решение № 539 от 19.12.2018 г. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че констатираните от съда нередовности на жалбата и указания за внасянето на ДТ по сметка на ОС Пловдив в размер на 935 лева и представяне на доказателства за това по делото не са били отстранени  в дадения от съда срок, въпреки неговото удължаване.

Разпореждането е правилно.

По делото се установява, че П.Н.Б., чрез адвокат Т., е депозирала въззивната жалба с вх.№ 1538/31.01.2019 г. в регистратурата на АРС, която с разпореждане на съда от същата дата е била оставена без движение за внасянето на държавна такса по сметка на ОС - Пловдив в размер на 935 лв. и представянето на доказателства за това по делото. Разпореждането на съда е връчено на адвокат Т. на 21.02.2019 г. като посочен по делото пълномощник на страната. На основание чл.63 ГПК и предвид молба от 01.03.2019 г. на жалбоподателя първостепенният съд е продължил с две седмици срока за внасянето на ДТ, считано от изтичането на първоначално определения срок, поради което държавната такса е следвало да бъде внесена в срок до 14.03.2019 г. В предвид невнасянето на ДТ в посочения срок, законосъобразно районният съд е постановил обжалваното разпореждане на 30.04.2019 г., с което е върнал въззивната жалба.

В частната жалба не се сочи изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите в срок, както и към момента не се твърди същите да са изпълнени. Възраженията на жалбоподателя са, че не е бил уведомен от съда за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите и за невъзможността на страната да заплати държавната такса. Така изложените възражения не могат да бъдат споделени. Съдът няма задължение да уведоми страната за определението, с което е продължил срока, а същата следва да следи за това. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 63, ал.2, изр.2 от ГПК, която изрично сочи, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок, а не от съобщението до страната. Освен това преписи се връчват само от подлежащите на обжалване актове, а този, с който молбата за продължаване на срока се уважава не е от тях. Относно възражението, че жалбоподателят се лекува и не може да реализира доходи, следва да се има предвид, че въз основа на същите тези обстоятелства жалбоподателят е поискал с молбата си от 01.03.2019 г. продължаване на срока с поне още две седмици, което искане е било уважено от съда. Съдът законосъобразно е постановил обжалваното разпореждане, след като нередовностите не са били отстранени в допълнително дадения срок. В случая съдът не е длъжен да изследва причините за невъзможността на жалбоподателя да заплати държавната такса. При условие, че жалбоподателят не е в състояние да заплати таксата на сочените от него основания, то е имал на разположение възможността да депозира искане  по реда на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски в производството. Изложените обстоятелства за невъзможността на страната да заплати държавната такса не обосновават незаконосъобразността на обжалваното разпореждане, доколкото пред първостепенният съд не е било депозирано искане по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, по което същият да се произнесе.

По гореизложените съображения, частната жалба ще се остави без уважение, а обжалваното определение ще бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            С оглед изхода на делото, основателно е искането на ответника по жалбата Н.Н.Г. за присъждане на разноските в производството в размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение, направата на които разноски се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 19.07.2019 г., в който е отбелязано заплащането им в брой.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд

 

 

О   П  Р  Е  Д  Е  Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА   разпореждане № 3287 от 30.04.2019 г.,  постановено по гр.д.№2055/ 2015г. по описа на II гр.с. на Районен съд Асеновград, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.2, вр.чл.261, т.4 ГПК, жалбата подадена от П.Н.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Н.Т., против постановеното по делото Решение № 539 от 19.12.2018 г.

ОСЪЖДА П.Н.Б., ЕГН ********** с адрес: ***, *** - 5, вх.Б, ет.1 да заплати на Н.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ - разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване  пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                     2.