Определение по дело №44/2016 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юли 2016 г.
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20162300900044
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

22.07.2016г. гр.Ямбол


Ямболският окръжен съд,                                                                                        гражданско отделение,

На 22.07.2016година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Т. дело №44 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на ищеца „УниКредит Булбанк" АД гр.София, с която против Д.И.П., М.Г.М. и Г.А.И., трите с посочени данни, е предявен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и цена 140 000.51 лв.

В срока за писмен отговор на исковата молба ответниците са депозирали такъв, в който са изложили, че в обезпечение на сключения с ищцовата банка договор за кредит, кредитополучателят Мима Вълчева е сключила застраховка „Кредитна протекция" (пакет А) със ЗК„Кардиф-Животозастраховане"АД, като застраховката е в полза на ищцовата банка „УниКредит Булбанк"АД. Поради настъпилите по време на действие на договора за кредит застрахователни събития - трайна неработоспособност, а след това и смърт на кредитополучателя, ответниците, които са солидарни длъжници, считат, че ищцовата банка следва да се удовлетвори от застраховката като правоимащо лице, като съществува вероятност ищецът вече да е удовлетворен от застрахователя. С тези си твърдения са обосновали искането си застрахователят да бъде конституиран като трето лице-помагач на страната на ответниците, като срещу застрахователя ответниците са предявили и обратен иск по чл.242, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл.134 ЗЗД - за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на исковите суми от 92 261.28 лв. - главница и 47 739.23 лв. - договорна лихва в полза на кредитора „Уникредит Булбанк" АД.

ЯОС намира, че с оглед изложените в отговора на исковата молба твърдения на ответниците, същите имат правен интерес от привличането на застрахователя като трето лице-помагач, тъй като решението по делото може да окаже въздействие върху правното положение на това трето лице-застраховател. Налице са и предпоставките по чл.219 ГПК - искането за привличане на трето лице е направено с отговора на исковата молба, поради което съдът следва да конституира застрахователя като трето лице-помагач на страната на ответниците.

Същевременно, извършвайки проверка на исковата молба, с която е предявен обратният иск срещу третото лице-помагач, ЯОС констатира нередовност на същата по смисъла на чл.128, т.2 ГПК, както и нередовност по чл.127, ал.1, т.4 ГПК - липса на изложени фактически обстоятелства, обосноваващи правния интерес и активната процесуална легитимация на ответниците да предявят обратния иск в защита на чужди имуществени права - тези на „УниКредит Булбанк" АД за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката.

С оглед горното, на първо място на ответниците следва да бъде указано, че върху цената на обратния иск следва да заплатят държавна такса в полза на ЯОС в размер на 4 %, или сумата 5 600.02 лв. - изискване на чл.128, т.2 ГПК. Предявяването на обратния иск трябва да отговаря на всички изисквания за редовност на исковата молба, като без правно значение за дължимата ДТ е обстоятелството, че обратният иск в случая е предявен при условията на евентуалност, тъй като по правило обратен иск срещу третото лице-помагач се предявява като евентуален - ако бъде уважен първоначално предявеният иск ( в този смисъл е „Българско гражданско процесуално право" проф. Д-р Живко Сталев, §91).

На следващо място, както се посочи по-горе, предявеният обратен иск съдът квалифицира по чл.242. ал.1 КЗ (отм.), вр. с чл.134 ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени от ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 138/05.01.2016г. по т.д. №1727/2014., II т.о., разпоредбата на чл.242, ал.1 КЗ (отм.) регламентира правото на иск на физическото лице, застраховано по застраховка „Живот" или „Злополука", сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическото лице, което е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Според ВКС, искът на основание посочената правна норма предпоставя твърдение в исковата молба за плащане на задължението към кредитора (банката). По сочено е, че в КЗ не е уредено право на пряк иск на застрахования кредитополучател или на неговите наследници срещу застрахователя преди плащане на задължението към банката, нито иск на кредитополучателя, респ. неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователната сума в полза на банката. В същото решение е прието, че разпоредбата на чл.134 ЗЗД е тази, която урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права-имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора. В този смисъл е посочено, че застрахованият по застраховка „Живот" или „Злополука" кредитополучател, респективно неговите наследници, притежават правен интерес и активна процесуално-правна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката при наличие на процесуалните предпоставки по чл.134 ЗЗД, а именно: 1. ищецът (процесуален субституент) твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице, т.е., че има вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2. ищецът (процесуален субституент) твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3. неупражняването на правата на длъжника на ищеца заплашва удовлетворяването на последния, т.е. с бездействието си длъжникът (в случая банката) рискува да намали имуществото си; 4. ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията.

Предвид тази задължителна практика на ВКС, ЯОС намира, че кредитополучателят, който е застраховал живота си срещу определени рискове, респективно наследниците на застрахования, а в случая и солидарните длъжници, имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователя в защита на имуществените права на банката, като поискат осъждането на застрахователя да заплати на банката дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, само ако твърдят наличие на всички посочени предпоставки на разпоредбата на чл.134 ЗЗД. В случая ответниците нито твърдят предпоставките на чл.134 ЗЗД, даващи им право като процесуални субституенти да предявят обратния иск в защита на имуществените права на банката-ищец, нито твърдят те да са извършили плащане на задълженията в полза на банката, което им дава право да предявят прекия иск по чл.242, ал.1 КЗ в защита на своя интерес. Поради това, на ответниците следва да бъдат дадени указания за излагане на обстоятелствата по обратния иск, обосноваващи предявяването му или в защита на ищцовата банка, или в защита на правата на самите ответници.

Водим от изложеното, ЯОС

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответниците Д.И.П., М.Г.М. и Г.А.И., трите с посочени по делото данни, ЗД „Кардиф-Животозастраховане, Клон България" КЧТ България, със седалище и адрес на управление:гр.София-1000,        Община Столична,   Район   Средец,   ул. „Христо

Белчев" № 29, вх.А, ет.1-3.

На третото лице-помагач да се връчат преписи от исковата молба и от отговора на исковата молба, с указания, че застрахователят ще бъде уведомен и за т.н. двойна размяна на книжа между главните страни по чл.372 и чл.373 ГПК, след което третото лице може да вземе становище по спора до първото по делото о.с.з.

Да се уведоми и ищецът „УниКредит Булбанк" АД гр.София за настоящото определение, с което е конституирано третото лице-помагач на страната на ответниците.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на основание чл.129, ал.4 ГПК, вр. с чл.127, ал.1,т.4 и чл.128,т.2 ГПК исковата молба на ответниците Д.П., М.М. и Г.И., с която са предявили обратен иск срещу ЗД „Кардиф-Животозастраховане -Клон България" КЧТ България И ДАВА едноседмичен срок на ответниците от получаване на съобщението, в който: 1. да внесат по сметката на ЯОС ДТ в размер на 5 600.02лв. върху цената на обратния иск, както и 2. съобразно мотивите на настоящото определение да изложат подробно обстоятелствата по исковата молба, обосноваващи правния им интерес и активната процесуална легитимация от предявяването на обратния иск против застрахователя в защита на имуществените права на банката-ищец, или да изложат обстоятелства, обосноваващи правния им интерес от предявяването на обратния иск в защита на своите имуществени права, в който случай да формулират и съответния на тези права петитум.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците, че при неизправяне в срок на исковата молба, с която са предявили обратния иск, този иск няма да бъде приет за съвместно разглеждане по делото и исковата молба ще им бъде върната.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се връчи на ответниците.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.