№ 20
гр. Дупница, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510101788 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. Й. срещу „Фератум България“
ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1211552 от 05.05.2022г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 2550
лв., който следвало да бъде върнат в срок от 12 месеца, с посочен ГПР от 49,66 %. В чл. 5 от
договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„Ferratum Bank” в полза на ответното дружество, без да е посочено възнаграждението на
поръчителя. След сключване на договора ищецът установил, че дължи и такса за
обезпечение за поръчителство в размер на 1275 лв. Намира договорът за кредит за
недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (не било
посочено кои разходи формират ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин). Освен това
посоченият в договора размер на ГПР не отговарял на действителния, тъй като в него не
била включена сумата за предоставяне на поръчителство. Счита, че действителният размер
на ГПР надхвърлял 70 %. Намира, че възнаграждението за поръчителство е пряко свързано с
договора за заем и невключването на същото в общите разходи по кредита е заобикаляне на
забраната по чл. 19, ал. 2 ЗПК. Моли да бъде прогласена нищожността на процесния договор
за кредит.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по силата на
договора кредитополучателят можел да избира начина за обезпечаване на задължението.
Счита договора за гаранция за отделно правоотношение, по което ответникът не бил страна.
1
Твърди, че ищецът бил избрал като поръчител Мултитуюд Банк (Малта). Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените установителни искове са по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК вр. чл. 143,
ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем,
наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание,
противоречието на клаузата за предоставяне на обезпечение с императивна разпоредба на
закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба;
размера на действителното ГПР.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ.
наличието на валидно основание за получаване на процесната сума.
В случая между страните не е налице спор, че между тях е имало сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1211552 от 05.05.2022г., по силата на който бил
отпуснат заем в размер на 2550 лв., който следвало да бъде върнат в срок от 12 месеца, с
посочен ГПР от 49,11 %.
Не е оспорено и това, че съгласно договора ищецът се задължава да предостави един от
посочени видове обезпечения, в т.ч. и поръчителство, както и това, че във връзка с
предоставено от трето лице поръчителство в тежест на ищеца е начислено и заплащането на
възнаграждение за поръчителство в размер на 1275 лв.
Единственото спорно обстоятелство се свежда до това дали описаното задължение на ищеца
за заплащане на възнаграждение за поръчителство следва да се включи в годишния процент
на разходите (ГПР), съотв. дали последното води до нищожност на процесния договор за
потребителски кредит, по който въпрос съдът намира следното:
В съдебната практика се приема, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на
потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са
сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в
отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а
като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се
гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на
потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на
закона и добрите нрави. От извършена служебно справка се установява, че към датата на
сключване на договора наименованията на двете дружества („Фератум България“ и
„Фератум Банк“) са сходни, което навежда за свързаност между тях. Този извод се
потвърждава и от обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на „Фератум
България“ ЕООД до 09.12.2024г. е именно Мултитют СЕ, Идентификация 1950969-1 (а след
09.12.2024г. - Мултитюд ПЛС, Идентификация C 109441), което наименование е идентично с
2
посоченото от ответника – Мултитюд Банк. Въз основа на изложените фактически
обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица,
съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за
кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на §
1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на
договора за кредит е видно, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е
било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това задължение на
кредитополучателя е липса на правоотношение между страните – при непредставяне на
обезпечение в посочения срок се счита, че заявлението за кандидатстване за кредит не е
одобрено, т.е. несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването
на поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е било необходима
предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,11 %, като при
включването на посоченото възнаграждение (равняващо се на 1275 лв. при кредит в размер
на 2550 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за
кредит.
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата
последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски
кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и
цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22).
При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор
за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
При този изход на спора право на разноски има ищецът за платените от него суми за
държавна такса в размер на 80 лв. и за платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 2400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от А. И. Й., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: общ. Сапарева баня, с. ***, ул. *** нищожността на договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1211552 от 05.05.2022г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул./ул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет.
9, ап. офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Й., ЕГН: **********, с настоящ адрес: общ. Сапарева
баня, с. ***, ул. *** стротените по делото разноски, а именно: 80 ЛЕВА – държавна такса и
2400 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4