№ 884
гр. Перник, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20231720101609 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор против
Община Перник, ЕИК *********, със седалище: гр. ****, представлявана от
Станислав Владимиров - кмет.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на жилище в етажна
собственост, с административен адрес: гр. *****. Сочи, че по силата на
Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация Перник” АД на потребители в гр. Перник,
страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът
в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по
между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна
енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да
заплаща при равни части стойността на доставената му топлинна енергия,
ежемесечно до края на месеца, следващ този, за който е извършена
доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото
облигационно отношение, като през периода 01.05.2021 г. – 31.08.2021 г.
помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот
топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна
енергия е в общ размер на 152.85 лв. и клиентът не е изпълнил задължението
си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за забава върху
всяка просрочена месечна главница, считано от 08.07.2021 г. до 31.01.2023 г.
в размер на общо 28.28 лв.
1
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на
чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 794/2023 г. по
описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че ответникът е подал
възражение срещу нея.
Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 152.85 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия
доставена в жилище с административен адрес: гр. ***** през периода от
01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно с със сумата от 28.28 лв. - обезщетение за
забава върху всяка просрочена вноска считано от 08.07.2021 г. до 31.01.2023
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 28.02.2023 г. до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 794/2023 г. по описа на Районен съд – Перник. Заявени са претенция
за присъждане на направените разноски и възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че е заплатил на ищеца
претендираните суми. Искането му към съда е да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител –
юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Л. оспорва иска. Поддържа отговора. Сочи, че процесните суми
са дължими от физическото лице С.И.Б., на която се води разкритата в при
ищеца партида за топлоснабденото жилище, а не от ответника. Искането към
съда е да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл.
12 от ГПК и чл. 235 от ГПК намери следното:
На 28.02.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК въз основа на което е
образувано ЧГД № 794/2023 г. по описа на ПРС. С разпореждане №
2497/28.02.2023 г. същото е изцяло уважено и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 463/01.03.2023 г., с
която община Перник е осъдена да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД
сумата от 152.85 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. и изравнителна сметка за м. август 2022 г. за
топлофициран имот, находящ се в гр. *****, сумата от 28.28 лв. – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до
31.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
28.02.2023 г. /подаването за заявлението/ до окончателното плащане.
Заповедта е връчена на длъжника на 07.03.2023 г. На 16.03.2023 г. е подадено
възражение от същия. С разпореждане от 17.03.2023 г. е указано на заявителя,
че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането.
Указанията са съобщени на 20.03.2023 г. Настоящият иск е подаден на
18.04.2023 г.
2
По делото са представени общи условя за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД на потребители в гр.
Перник, утвърдени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР. С доклада
по делото съдът е обявил за общоизвестно обстоятелството, че същите са
публикувани във вестник „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и във вестник
„Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.
От представения с исковата молба акт № 11838 от 09.03.2017 г. за частна
общинска собственост се установява, че процесното жилище, представляващо
апартамент, с административен адрес: гр. Перник, ул. Младен Стоянов, бл. 2,
вх. Е, ет. 6, ап. 136 е собственост на община Перник.
От приложеното извлечение от сметка е видно, че за топлоснабдения имот
е открита партида в ищцовото дружество с абонатен № **********, с титуляр
С.И.Б..
По делото са приети, неоспорени от страните съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й. и съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице В. П.. Съдът ги кредитира изцяло, като
изготвени от експерти с необходимите професионални знания и опит. За
отговор на поставените им въпроси последните са се позовали освен на
приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от
тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за
дялово разпределение, поради което съдът намира заключенията за обективни
и обосновани.
От съдебно техническата експертиза се установява, че през процесния
период 01.05.2021 г. – 31.08.2021 г. сградата етажна собственост, в която се
намира процесния имот е обслужвана от фирмата за дялово разпределение
„Техем Сървисис“ ЕООД, с подизпълнител „Директ“ ЕООД. Системата за
дялово разпределение в сградата е въведена на 20.03.2002 г., за което е
сключен договор с ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД. Съдът приема, че е
изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в
сградата топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за
дялово разпределение.
Отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с
топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният
метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал
сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е
констатирано, че съответства на одобрения тип. Следователно същият може
да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за
достоверни
Между собствениците на имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно
нетното количество потребена топлинна енергия, след приспадане на
технологичните разходи и при спазване на Наредба 16-334/06.04.2007 г.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия
за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/.
През процесния период за топлоснабдения имот е разпределяна топлинна
енергия само за битово горещо водоподаване. Не е разпределяна топлинна
енергия за отопление. През периода 01.09.2021 г. – 30.04.2022 г. е
3
разпределяна топлинна енергия за отопление, отдадена от СИ, от
отоплителните тела в помещения хол и баня, както и за БГВ.
Топлоенергията за БГВ е отчитана прогозно помесечно. Не е осигурен
достъп за отчет, за което е съставен констативен протокол. Топлоенергията,
отдавана от сградната инсталация е разпределяна пропорционално на
отопляем обем, по изчислителен път при спазване на Наредба № 16 –
334/2007 г.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в жилището
на ответника е отчитана съобразно действащата през процесния период
нормативна уредба и съответства на реално потребената. Стойността и е
изчислена съобразно действащите цени на същата е 152.85 лв. Тя е идентична
с претендирана от ищеца сума.
От приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че
стойността на топлинната енергия, доставяна в процесното жилище през
спорния период е 152.85 лв. Партидата, разкрита при ищеца е с титуляр
С.И.Б.. Не са извършвани плащания за погасяването му. Общият размер на
обезщетението за забава за процесния период върху всяка просрочена вноска
е 28.28 лв. В счетоводството на ищеца по партида на ответника няма
непогасени задължения за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът е процесуално допустим. Правният интерес за воденето му се
основава на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца спорното
вземане, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр.
с ал. 4 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно правилата за разпределяне на доказаетлствената тежест, уредени
в чл. 154 от ГПК за уважаването му в тежест на ищеца е да установи
качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач
на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и
размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената
справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва
производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.
Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от
Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, за
които са спазени разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката и имат
обвързваща сила за страните по правоотношението свързано с доставка на
топлинна енергия.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача
4
на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите
условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
В настоящия случай безспорно е установено, че ищецът е собственик на
процесното топлоснабдено жилище, поради което през процесния период, той
има качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ и съответно дължи заплащане на доставената такава.
Ирелевантно е обстоятелството, че партидата, разкрита при ищеца за
имота, е с титуляр трето за делото лице. По силата на цитираните по-горе
правни норми задължението за заплащане на топлинната енергия е на
собственика, респективно титуляра на вещно право на ползване. Трето лице,
различно от собственик/ползвателя на имота, може да отговаря за
задължението, ако то ползва топлоснабдения имот на договорно основание и
е сключило договор с топлопреносното дружество за доставка на топлинна
енергия за битови нужди. /В този смисъл т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. т. д. №
2/2017 г. на ВКС/. При доказателствена тежест на ответника той не е
установил наличието на горните обстоятелства. Те не следват и от факта, че
партидата за топлоснабдения имот, разкрита при ищеца е на трето за делото
лице.
Предвид изложеното, ответникът е задължен за заплащане на доставената
топлинна енергия в процесния имот през спорния период. От приетите
експертизи се установи, че отчетената от ищеца топлинна енергия е съответна
на използваната и стойността и е правилно изчислена, а имено за процесния
период от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. и изравнителна сметка за месец август
2022 г. е 152.85 лв.
Предвид изложеното главният иск е основателен и следва да се уважи.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесет-дневен срок.
Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на
ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за
който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до
31.01.2023 г. и е в общ размер на 28.28 лв.
Предвид горното основателна е и претенцията за присъждане на законната
лихва за забава, поради което акцесорния иск следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в заповедното и в исковото производство разноски, а именно –
75.00 лв./25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/
и 575.00 лв. /25 лв. – държавна такса, 150 лв. – юрисконсултско
5
възнаграждение и 400 лв. – възнаграждения за вещи лица/.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, че
Община Перник, ЕИК *********, със седалище: гр. ****, представлявана от
***** ДЪЛЖИ на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата от 152.85 лв./сто
петдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена
топлинна енергия доставена в жилище с административен адрес: гр. *****
през периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., сумата от 28.28 лв. /двадесет и
осем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху всяка просрочена вноска за периода от 08.07.2021 г. до 31.01.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.02.2023 г. до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 794/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Перник, ЕИК
*********, със седалище: гр. ****, представлявана от ***** ДА ЗАПЛАТИ на
Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от
Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата от общо 75.00 лв. /седемдесет и пет
лева/, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от общо
575.00 лв./петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ЧГД №
794/2023 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6