Р Е Ш
Е Н И Е
№ 71 / 27.01.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1066 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД; от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж - Франция, с рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София сгр.14, представляван от заместник управителя Д.Т.Д.; против Р.Й.Д. с ЕГН ********** ***.
При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния
иск, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за покупка на стоки или услуги с
номер PLUS – 14846075, ответницата дала съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard. На 24.11.2017 г. тя
активирала предоставената й от ищеца кредитна карта № CARD – 15419333 с максимален кредитен лимит от 1 000 лв. Същият
представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви трансакции чрез картата. Върху усвоената сума се
начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно
определения ГЛП. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение, да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.03.2018 г., когато било последното й плащане по нея, като балансът бил на
минус 1 111,33 лв. Това принудило ищеца, да блокира използването й.
Въпреки многократните опити за контакт с ответницата и отправените й покани, тя
продължавала виновно да не изпълнява задълженията си, което породило интереса
за ищеца, да потърси съдебна защита на вземането си. Към датата на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответницата по кредитната
карта било в размер на 1 111,33 лв., представляващо използваната главница в
размер на 931,53 лв., както и 179,80 лв. договорна лихва от 01.03.2018 г.
/първата пропусната вноска/ до 06.08.2018 г. /дата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение/ върху използваната сума; както и 49,10 лв. обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 06.08.2018 г. /дата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение/ до 11.02.2019 г. /дата на завеждане на
делото/; или всичко общо 1 160,43 лв. Ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до ХРС. Образувано било производство
по ч.гр.дело № 472/2019 г., издадена била заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Според дадените му указания и на
основание чл.415 ал.1 от ГПК, ищецът предявявал настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
установи, че е налице вземане на ищеца от ответницата за горепосочените суми,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, в случай на
отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – ищецът предявява и осъдителен иск против ответницата
за същите суми, които да му бъдат присъдени от съда. Този иск имал характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем при връчване на препис от
него на ответницата. Ищецът претендира, да му се присъдят и направените по
делото разноски. Тези искания се поддържат в допълнителни писмени становища от
ищеца, чрез негов пълномощник - юрисконсулт.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният й на
същото основание особен представител, който счита предявените искове за
недопустими, неоснователни и недоказани, като иска отхвърлянето им изцяло.
Оспорва се твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на процесните
вземания, т.к. ответницата не била уведомена за такава и то преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо договорът не бил прекратен. Особеният
представител на ответницата възразява, че липсвали договорни отношения между
страните по делото, като оспорва всички фактически твърдения на ищеца, в т.ч.
че ответницата е получила сума по кредита и в тази връзка оспорва и
счетоводните записвания на ищеца. По делото не се представяли доказателства, че
пластиката и пин-кода са получени от ответницата, респ. че тя е теглила суми от
картата, а дори и да са теглени и погасявани суми – не можело да се направи
извод, че това е правено именно от ответницата. Особеният представител на ответницата
оспорва истинността на всички представени писмени доказателства, както относно
подписите на ответницата, така и относно съдържанието им. Възразява, че
ответницата не ги е подписвала. В условията на евентуалност, се позовава на
нищожност на всички клаузи от договора за паричен кредит, ОУ и всички
приложения, на основание чл.143 т.9-13 и т.18 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.01.1993 г., като неравноправни за ответника и противоречащи на
добрите нрави. Само в изписването на имената под договора, ответницата
допуснала 4 груби правописни и граматически грешки, което сочело на нейна
неграмотност, при което нямала необходимите познания да чете и да пише, респ.
била в невъзможност да се запознае със съдържанието им. Като неграмотна вместо
подпис тя следвало да положи отпечатък от палеца си, като договорът и
приложенията му се приподпишат от двама свидетели. Особеният представител на
ответницата прави възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие
и предписаната от закона форма и поради накърняване на добрите нрави и
създаване на значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на
потребителя и търговеца, при неспазване разпоредбите на ЗПК и при наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – чл.26 ал.2 пр.2 и 3 и ал.1 пр.3 от ЗЗД. За неравноправния характер на клаузите съдът следял и служебно, като те
като нищожни не пораждали правни последици в отношенията между страните. В
открито съдебно заседание ответницата се представлява от особения си
представител, който иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между ищцовото дружество, като кредитор, и ответницата,
като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS – 14846075, оторизационен
код а262t7е8, от 09.06.2017 г., при подробно описани условия. По силата на т.12 от същия, ищецът- кредитор може
да предостави за ползване на ответника – кредитополучател кредитна карта с
максимален лимит до 10 000 лв., като ще я издаде и
достави, след получаване на изпълнението
на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя, но не
по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че всички задължения, свързани с
ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадената кредитна карта. Кредитният лимит на картата
едностранно се определял от кредитора и се съобщавал на кредитополучателя, като
може да се преразглежда от кредитора и да се променя по негово предложение,
като влиза в сила след съобщаването му по избран от кредитора способ; като
представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на
кредитополучателя за ползване посредством кредитната карта /т.13/. Кредитополучателят може да извършва трансакции
/операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, като
всяка трансакция представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски
кредит /т.14/. Срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора
и е различен от безсрочния договор за револвиращ потребителски кредит /т.15/. За
ползването на кредитния лимит, кредитополучателят се задължава да заплаща
годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването
му; както и да заплаща такси, които лихви и такси ще се посочат в приожението
по чл.21 /т.16/, в което ще се посочи и минималната месечна погасителна вноска
/т.18/. Съгласно т. 19 от договора, кредиторът може да преразглежда размера на
лихвата и таксите всеки месец. Влизането в сила на новите им размери става след
обявяването им от кредитора на интернет страницата www.bnpparibas-pf.bg и съобщаването им на кредитополучателя. В случай,
че последният не е съгласен с промените, той трябва да блокира картата си и да
изплати задълженията си по посочените в последното издадено извлечение размери
на лихва и такси. Всяка трансакция с кредитната карта след влизане в сила на
новите лихва и такси означава, че същите са приети. Съгласно т.21 от договора,
с доставянето на кредитната карта на кредитополучателя се доставя и документ –
приложение, което съставлява неразделна част от договора и което съдържа всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата. Задължение за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат
след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията
към него. Договорът носи подписите на двете страни, като за ответницата са
отразени три имена, подпис, както и датата 06.09.2017 г. По делото се представи
и приложение към горепосочения договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS – 14846075, CARD – 15419333 от 09.06.2017 г., без посочена дата на приложението. Според него, ищецът – кредитор отпуска на ответницата - кредитополучател
револвиращ кредит в размер на 1 000 лв., при следните допълнителни плащания за
ползването му: годишен лихвен процент – 35%, годишен процент на разходите –
44,90 %, теглене на пари в брой от банкомат в страната и чужбина – 2 лв.+2% от
изтеглената сума; справка за разполагаем лимит на банкомат в страната – 0,40
лв.; месечна такса за обслужване /начисляваща се при трансакции и/или
задължения в отчетния период/ - 4 лв.; такса за администриране на просрочени
задължения – 12 лв.; обезщетение за забава – в размер на законната лихва /ОЛП
на БНБ + 10 %/. Съгласно приложението, кредиторът издава на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, посредством която се осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит.
Кредиторът се задължава и да издава месечно извлечение за осъществените
трансакции до 15-то число на месеца, като до първо число на месеца, следващ
издаването на извлечението се правят месечни погасителни вноски най-малко в
размер на 60 лв. Приложението е подписано от представител на
кредитора, но не и от кредотополучателя. Ищецът представи по делото товарителница № 919111715419333/1971330/15.11.2017 г. от „МиМБ Експрес“
ООД; видно от която той е изпратил до ответницата пратка по договор, с отразено
съдържание: «документи» , като е посочено, че пратката е получена лично на
16.11., като е положен подпис и са посочени имена на получател «Р.Д.». Ищецът е
адресирал до ответницата последна покана с дата 09.08.2018 г., като я е
уведомил, че е активирала и използва кредитна
карта MasterCard CARD–15419333, както и че е преустановила плащанията
по вноските на01.03.2018г.,катодължи главница в размер на 931,53 лева, договорна лихва в размер на 179,80лева
и 0,78 лв. обезщетение за забава, всичко общо 1 112,11 лв. Няма
данни по делото, тази покана действително да е била изпратена и получена от
ответницата.
По направени от ответницата оспорвания и по нейно искане, съдът откри
производства по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК, по оспорване авторството на
положените подписи за ответницата и неин почерк в следните документи: договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14846075 сключен на 09.06.2017г. между „БНП Париба пърсънъл
файненс“ ЕАД и Р.Й.Д.; кратък медицински въпросник за приемане за застраховане,
сертификат № PLUS-14846075 на
застраховани лица по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“ и общи
условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по договор
за паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, сертификат № PLUS-14846075 за покрити рискова и застрахователна сума по
пакет „Защита на плащанията по кредитни карти“; както и по оспорване
истинността на съдържанието на следните документи: приложение към договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-14846075 от 09.06.2017г. и месечно извлечение по кредитна карта и детайли
на извлечението на кредитна карта, приложено към исковата молба. В рамките на
това производство и по нейно искане, съдът назначи и изслуша съдебно –
графологична експертиза, чието заключение приема, като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещото лице сочи, че ответницата е изпълнила всички
подписи и ръкописен текст във всички оспорени по авторство документи. Допълнително,
то е установило, че в горецитираната товарителница ръкописният текст за
получател не е изпълнен от нея, а подписът за получател не бил пригоден за
почерково изследване.
За цялостното изязняване на
фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша
и съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещото лице е установило, че по процесната кредитна
карта са усвоени суми, както следва: на 24.11.2017 г. – 400 лв. и на 04.12.2017
г. – 600 лв. Погасявания са правени, както следва: на 13.12.2017 г. – 60 лв. и
на 12.02.2018 г. – 120 лв. Задълженията възлизат, както следва: главница от
931,53 лв., лихва от 179,80 лв. и обезщетение за забава върху главницата от
51,50 лв. за периода 06.08.2018 г. /датата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение/ до 20.02.2019 г. /датата на завеждане на заявлението по
чл.410 от ГПК/.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК с вх.рег. № 3583/ 20.02.2019 г., въз основа на което е образувано
ч.гр.дело № 472/2019 г. на ХРС. Той е основал заявлението си на процесните
обстоятелства. По това дело е издадена заповед № 235 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 22.02.2019 г., по силата на която е разпоредено,
длъжникът – ответницата в настоящото производство да заплати на кредитора –
ищецът в настоящото производство сумите както следва – главница в размер на
931,53 лв., както и 179,80 лв. договорна лихва от 01.03.2018 г. до 06.08.2018
г.; 49,10 лв. обезщетение за забава от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г.;
представляващи неизплатени задължения по договор за
револвиращ потребителски кредит PLUS-14846075 от 24.11.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 19.02.2019 г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, при което на 22.04.2019 г.
заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си,
което той е сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 2605/10.05.2019
г., изпратена по куриер на 09.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло неоснователен и недоказан. Въпреки указаната му доказателствена
тежест, в т.ч. с изрични указания по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не доказа
твърденията си, че с ответницата е сключил договор № CARD – 15419333 за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard, сключен с активирането на картата от ответницата на 24.11.2017 г., като
предоставен й бил кредитен лимит от 1 000 лв., който е бил усвоен от нея. Процесният
договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него е
приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила
от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК, този
вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра– по един за всяка
от страните по договора. Съдът намира, че в
процесния случай, при изрично оспорване от ответната страна, тези изисквания не
са били спазени. Страните по делото са постигнали съгласие по клаузите на
сключения помежду им договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 14846075, оторизационен код а262t7е8, от 09.06.2017 г. В тази
връзка, неоснователно е ответното възражение, че този договор не е бил подписан
от ответницата, предвид изготвената по делото съдебно – графологична
експертиза. Като част от този договор са рамкирани и параметрите на процесния
договор за кредитна карта MasterCard CARD–15419333, без обаче да са
индивидуализирани конкретните му клаузи. Уговорена е принципната възможност, ищецът да издаде и предостави за ползване на
ответницата кредитна карта, като всички задължения, свързани с ползването й, ще възникнат само след
активирането й от кредитополучателя. Кредитният лимит на картата се определя и съобщава
на кредитополучателя, от който момент влиза в сила, като представлява
револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя
за ползване посредством кредитната карта. За ползването му кредитополучателят се задължава да
заплаща годишна лихва върху усвоената част за срока на ползването му и да
заплаща такси, при минималната месечна погасителна вноска – всичко определяемо
конкретно на по-късен етап с приложението по т.21 от договора, с което на
кредитополучателя се изпраща и самата карта. Задължение за кредитополучателя за
плащания по картата, изрично е предвидено, че възниква след активирането и
използването й в съответствие с договора и приложенията към него. В настоящия
случай обаче, при оспорване от ответната страна, не се установи, както
посоченото приложение и самата кредитна карта да са били получени от
ответницата, така и тя самата да е активирала картата и да е усвоила кредитния
й лимит, при което за нея не възникват задължения за погасяване на суми по
картата. Единственото представено от ищеца писмено доказателство за доставка на
пощенска пратка до ответницата е товарителница №
919111715419333/1971330/15.11.2017 г. от „МиМБ Експрес“ ООД. Дори и да се
приеме, че тази пратка е съдържала именно приложението и картата, макар да не
съдържа изрични такива указания, недоказано остава обстоятелството, че именно
ответницата е получила същите. Назначената по делото съдебно – графологична
експертиза установи, че ръкописният текст за получател не е изпълнен от нея, а
подписът за получател не е пригоден за почерково изследване. Ето защо, липсва
основание да се приеме, че именно тя е и активирала тази карта, за да се
ангажира договорно с клаузите на този договор. В тази насока, както се посочи,
клаузата в договора е изрична, че всички задължения, свързани с ползването на картата, ще възникнат само след
активирането й именно от кредитополучателя, а не от кое да е друго лице.
Същевременно, изпратеното приложение към договора, индивидуализиращо
конкретните му параметри, е подписано единствено от представител на
кредитодателя, но не и от кредитополучателя. В този смисъл, не могат да се
приемат за удовлетворени изискванията на чл.10 ал.2 и 3, вр. ал.1 от ЗПК, и
ищецът не може да претендира плащания от ответницата, въз основа на това
приложение. Нещо повече, същото не отговаря и на минимално необходимото
законово съдържание на договора за потребителски кредит, установено в чл.11
ал.1 от ЗПК. Ето защо и на основание чл.22 от ЗПК, процесният договор е
недействителен. В такава хипотеза и на основание чл.23 от ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В конкретния случай обаче, както вече се посочи, ищецът не доказа
именно ответницата да е усвоила кредитния лимит от 1 000 лв. по картата,
за да дължи връщането му. По общо правило, договорът за заем е реален договор.
Затова писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си
признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като
доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на
такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца,
която твърди, че ответникът не й е върнал съответната сума. От
представените по делото доказателства, по вече изложените съображения, не би
могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била
получена от ответницата, както и че тя именно е извършвала транзакции,
възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Ето защо, с оглед и на реалния
характер на договора на заем, съдът намира за недоказано наличието на сключен
между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните
в исковата молба и уточнението към нея параметри.
Гореизложените съображения на съда за липса на
облигационна връзка между страните по делото по повод процесния договор за
кредитна карта представляват достатъчно основание за отхвърлянето на исковата
претенция изцяло, както по главния установителен, така и по евентуалния
осъдителен иск, без да се коментират останалите ответни възражения против тях.
На основание чл.78 ал.3, вр. ал.6 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата от
300 лв., изплатена от бюджетните средства на съда на вещото лице по назначената
по искане на особения представител на ответницата съдебно-графологична
експертиза, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събирането й – и държавна такса от още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”С.А., Париж - Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София сгр.14,
представляван от заместник управителя Д.Т.Д.; против Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** – да
се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва:
931,53 лв. главница, 179,80 лв. договорна лихва от 01.03.2018 г.
до 06.08.2018 г. и 49,10 лв. обезщетение за забава от 06.08.2018 г. до
11.02.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане; които били дължими
на основание договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard CARD–15419333, активирана на 24.11.2017 г., който договор бил сключен по повод
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 14846075, оторизационен код а262t7е8, от 09.06.2017 г.; за които суми е била издедна заповед № 235 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.02.2019 г. по ч.гр.дело № 472/ 2019
г. на Районен съд – Хасково.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”С.А., Париж - Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София сгр.14,
представляван от заместник управителя Д.Т.Д.; против Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** – ответницата
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумите, както следва: 931,53 лв.
главница, 179,80 лв. договорна лихва от 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г. и
49,10 лв. обезщетение за забава от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане; които били дължими на основание
договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard CARD–15419333, активирана на 24.11.2017 г., който договор бил сключен по повод
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 14846075, оторизационен код а262t7е8, от 09.06.2017 г.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., Париж -
Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София сгр.14, представляван от заместник
управителя Д.Т.Д.; ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 300 лева, изплатена от бюджетните
средства на съда на вещо лице, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събирането й – и държавна такса от още 5 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.Б.