Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докл***аното от съдия Томова гражданско дело № 5985 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по гр.д.№5985/2018г. по описа на ПлРС е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** Й.В. против Л.А.Г., ЕГН ********** ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 879,75лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016г.
до 31.01.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 62,94 лв. за
периода от 04.05.2016г. до 13.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***. на
ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Твърди
се, че ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона
за енергетиката и че за периода от 01.03.2016г. до 31.01.2018г. не е погасил своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – ***с абонатен номер ***, като
начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер
на 879,75лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане
на датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер
на 62,94лв. за периода от 04.05.2016г. до 13.05.2018г.
Излага се, че процесните суми били
претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***. по описа
на ПлРС, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но
при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на
кредитора за предявяване на иск за установяване на вземанията му.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за следните суми: 879,75 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016г.
до 31.01.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 62,94лв. за периода
от 04.05.2016 г. до 13.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Л.А.Г., чрез назначения му особен представител
***.В.Н. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции. Оспорва твърдения от ищеца факт, че ответника е бил
собственик на процесния имот през процесния период от време. В о.с.з. навежда
доводи, че предвид ангажираните от ищеца доказателства, ответника следвало да
отговаря за половината от начислените суми, съответно на правата му на
собственост върху ½ ид.ч. от имота.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим
и следва да се разгледа по същество.
Установява се от приложения препис
на нот.акт за дарение на недвижим имот №***. на нотариус при ПлРС, че на ***.
ответника Л.Г. е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот,
въз основа на извършено дарение от неговата ***.
Безспорно е, че имота се намира в
топлоснабдена сграда и има открита за него партида при „***” с аб.№***.
От
приложеното счетоводно извлечение по сочената партида е видно, че ответника е
посочен като титуляр на същата партида.
Видно
е от представената от ищеца молба, постъпила при него през м.март 2009г. от
потребителите на топлинна енергия, живущи в топлоснабдена сграда на ***, че
ответника Л.Г. се е представил по повод на отправеното с молбата искане като
потребител на ищцовото дружество за процесния ******
Установява се от приложеното
счетоводно извлечение и преписи на издадени от ищцовото дружество фактури, че
през периода от 01.03.2016г. до 31.01.2018г. по партидата за процесния имот с
абонатен №*** е била начислена сума в общ размер на 879,75лв. за консумирана
топлоенергия.
При съобразяване разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, *** е начислила върху
дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 62,94лв.
за периода от 04.05.2016г. до 13.03.2018г., видно от приложеното счетоводно
извлечение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи се от обсъдените
доказателства, че ответника Л.Г. е собственик на ½ ид.част от процесния ******
Безспорно
се установи също така, че за имота има открита при ищцовото дружество партида
за доставяната топлинна енергия, заведена на името на ответника. Последният се
е представял и за потребител в отношенията с топлофикационното дружество към
2009г.
Съдът
намира, че с оглед тези установени факти, ответника Л.Г. има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)
при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. За възникване на това правоотношение, в случая не е
определящ обема на правата в съсобствеността. Откриването на партида на името
на ответника, въпреки че той не е единствен собственик на имота,
предпоставя, че в съответствие с Общите условия, е уведомил ищцовото дружество
за промяната в собствеността и е декларирал съгласието си да бъде титуляр по
партидата. С това се е
съгласил в отношенията с топлопреносното предприятие, в качеството на
съсобственик, да отговаря за стойността на доставената в имота топлинна
енергия.
Поради
горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане на цената на доставената
топлинна енергия до процесния имот през
процесния период от време от 01.03.2016г. до 31.01.2018г. Както се установи от
обсъдените писмени доказателства – препис-извлечение от сметка и фактури за
същия период, стойността на доставената топлинна енергия е била в общ размер на
879,75лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от
приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 62,94лв.
за процесния период от 04.05.2016г. до 13.03.2018г.
С
оглед изложеното, съдът счита, че се установи в настоящото производство
задължението на ответника спрямо ищеца за процесните суми от 879,75лв.,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.03.2016г.
до 31.01.2018г. и 62,94лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04.05.2016г. до 13.05.2018г.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство
са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а разноските за
юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или
общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство ищеца е направил
разноски за държавна такса в размер на 25лв., за юрисконсултско възнаграждение,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП в размер на 100лв. и за
възнаграждение за особен представител в размер на 250лв. или общо 375лв. Така
сторените в заповедното и исковото производство са изцяло дължими от ответника,
с оглед изхода на спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Л.А.Г.,
ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на “***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата
от 879,75 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.03.2016г. до 31.01.2018г. и сумата от 62,94 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 04.05.2016г. до 13.05.2018г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1284
от 22.03.2018г. по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.03.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Л.А.Г.,
ЕГН **********,***
ЗАПЛАТИ на “***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 375лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: