Решение по дело №474/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№          /15.04.2019 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 474 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 38, ал. 1, т.т. 2 и 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година (Наредба № 14 от 28.05.2015 година).

Образувано е по жалбата на Д.Т.Д. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 03/06/1/0/0123/2/01/04/01 от 09.01.2019 година, издаден от директора на Областна дирекция гр. Варна на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказано изплащането на финансовата помощ в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 03/06/1/0/01023 от 08.03.2016 година по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 година, прекратен е Договор  № 03/06/1/0/01023 от 08.03.2016 година и е разпоредено възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо първо получено плащане по цитирания договор, ведно със законната лихва от 26.10.2016 година.

Жалбоподателят твърди, че АУПДВ е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че в акта не се съдържат мотиви, както и че не са налице предпоставки за прекратяване на договора, респективно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година, тъй като в бизнес плана за стопанската 2014/2015 година е посочено засаждане на 5 дка. лешникови насаждения, 20.3 дка. – тиквички и 24.698 дка. – угари, като след направена справка в Регистъра на земеделските стопани културите, посочените в бизнес плана съвпадат с отбелязаните в анкетната карта към 16.07.2015 година. Твърди, че с Анекс № 1/27.09.2016 година към Договора от 08.03.2016 година е извършено изменение на договора, като първоначално одобреното Приложение № 2 е изменено в частта „създаване на трайни насаждения (лешници) с агротехнически мероприятия“ от 42 дка. и засаждане на черупкови овощни насаждения – лешници – 30.80 дка., а не както се сочи в АУПДВ – закупуване. Твърди, че създаването на стопанството е започнало през есента на 2014 година, когато са засадени първите 5 дка. лешници, като съобразно Наредба № 14/28.05.2015 година е недопустимо, по посочената подмярка, да се кандидатства с намерения за засаждане през следващата стопанска година. Твърди, че стопанисва земя с цел производство на земеделска продукция, считано от регистрацията му като земеделски производител на 11.12.2014 година, или 7 месеца по-рано от датата на подаване на заявлението за подпомагане – 17.07.2015 година. Твърди, че отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 година. Твърди, че органът неправилно е приел, че е налице втори ръководител на стопанството, поради извършени от Д. банкови транзакции, както и че ползвателят не е изпълнил бизнес плана с първоначална крайна дата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени АУПДВ от 09.01.2019 година, издаден от директора на Областна дирекция гр. Варна на Държавен фонд „Земеделие“, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в размер на 720 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 03.04.2019 година, чрез процесуален представител, изразява подробните си съображения.

Ответникът, директорът на Областна дирекция гр. Варна на Държавен фонд „Земеделие“ Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че оспореният акт е издаден при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Твърди, че с акта не е оспорено, че стопанството е създадено и че има насаждения. Твърди, че с акта правилно е прието, че фиданките са закупени и засети, преди подаване на заявлението за подпомагане и преди сключване на договора, както и жалбоподателят има втори ръководител. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.    

Обжалваният АУПДВ от 09.01.2019 година е връчен на жалбоподателя на 28.01.2019 година (видно от приложеното известие за доставяне по преписката). Жалбата е депозирана на 06.02.2019 година. Предвид горното съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.07.2015 година Д.Д. е подал Заявление (л. 35-47 от административната преписка (АП)) за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 03/170715/67874, с приложен Бизнес план (л. 51-66 от АП). След извършване на необходимите проверки е прието, че подпомагането е допустимо, поради което на 08.03.2016 година е сключен Договор № 03/06/1/0/01023 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер 48 895 лева (л. 148-169 от АП), платима на два етапа - първо плащане в размер на 50 % от сумата, платима в срок от два месеца от сключването на договора, и второ плащане – остатъкът от сумата, платима в тримесечен срок след получаване на УИН и одобрение на заявката за второ плащане. Между страните е подписан Анекс № 1/27.09.2016 година (л. 170-171 от АП), с който е удължен срока на договора до 19.03.2018 година и е прието Приложение № 2, в което е предвидено да бъде извършена инвестиция засаждане на черупкови овощни насаждения – лешници 42 дка., и засаждане на черупкови овощни насаждения – лешници 30.8 дка., закупуване на трактор с прикачен инвентар – 1 бр.

Между страните не се спори, че жалбоподателят е получил сумата от 24 447,50 лева.

С Писмо уникален номер 03/06/1/0/01023/2/01/22/01 (л. 12-14 от АП) директорът на Областен отдел гр. Варна на Държавен фонд „Земеделие“ е уведомил жалбоподателя, че открива производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, поради установено неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 4 от Договора и чл. 38, ал. 1, т. 20 от Наредба № 14/28.05.2015 година за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“. В писмото е посочено, че част от лешниковите фиданки са заплатени от банковата сметка на майката на бенефициера – Веселина Диамандиева. Определен е размер на финансовата корекция от 100 % от одобрената финансова помощ по договора, общо в размер на 48 895 лева. Жалбоподателят е депозирал възражение срещу писмото.

С писмо изх. № 01-033-6500/234/22.08.2018 година (л. 19-21 от АП) директорът на Областен отдел гр. Варна на Държавен фонд „Земеделие“ е уведомил жалбоподателя, че открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Изложени са мотиви, че при извършване на административните проверки е установено, че бенефициентът не е спазил разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от Договора от 08.03.2016 година, чл. 14 от Наредба № 14/28.05.2015 година. Посочено е, че съгласно Приложение № 2 „Таблица за инвестиции в Дълготрайни материални и нематериални активи“ Анекс 1 към Договора от 08.03.2016 година е заложено закупуването на овощни насаждения (лешници) за 72,8 дка, като част от лешниковите фиданки са закупени преди датата на сключване на договора. Посочено е, че общият размер на задължението възлиза на 24 447,50 лева. Жалбоподателят е възразил срещу писмото.

С Акт за установяване на публично държавно вземане от 09.01.2019 година (л. 4-10 от АП) директорът на Областен отдел гр. Варна на Държавен фонд „Земеделие“ е отказал изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по договора, прекратил е Договора от 08.03.2016 година и е разпоредил възстановяване на сумата от 24 447,50 лева, представляваща изплатено първо плащане по договора, ведно със законната лихва от 26.10.2016 година. За да постанови този резултат органът е приел, че са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година. Приел е, че жалбоподателят е закупил 2 268 броя фиданки по фактури № № ********** от 13.03.2015 година, ********** от 16.11.2015 година, ********** от 22.06.2015 година и ********** от 10.11.2015 година преди подписването на Договора, поради което е нарушил чл. 6 от Договора и чл. 14 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година. Приел е, че са извършени плащания на 26.10.2016 година и 28.07.2017 година от В.Ж.Д. – майка на жалбоподателя, поради което стопанството има втори ръководител по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 14 от 28.05.2015 година.

С Решение № 2/26.03.2019 година (л. 33-35 от делото) на директора на Областен отдел гр. Варна на Държавен фонд „Земеделие“ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в оспорения акт, като е променен номерът на Договора от № 08/06/1/0/01023 на № 03/06/1/0/01023.

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, определен със Заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015 година (л. 2-3 от делото) и Заповед № 05-РД/286/01.02.2017 година (л. 1 от делото) на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и в съответствие с нормата на чл. 166, ал. 2 ДОПК, чл. 20а ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“. В конкретния случай АУПДВ от 09.01.2019 година е издаден от директора на Областен отдел гр. Варна на Държавен фонд „Земеделие“, на когото съобразно регламентираната в чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на замеделските производители (ЗПЗП) правна възможност са делегирани правомощия за  издаване на заповеди за одобрение/отказ за финансиране на заявленията за подпомагане, подадени по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година със Заповед № 03-РД/1404/23.07.2015 година, в т. ІІ. 2 да вземат решения за изплащане или отказ от изплащане на финансовата помощ по договорите за предоставяне на финансовата помощ по подмярка 6.1 при спазване на основанията за това, посочени в Наредба № 14 от 28.05.2015 година и клаузите на сключените договори. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 11, ал. 1, ал. 2, т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП във връзка с Наредба № 79 от 01.06.2006 година за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция Държавен фонд „Земеделие“ е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС, като съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. В АУПДВ е посочено, че при извършване на административни проверки преди второто плащане в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) е установено, че част от лешниковите фиданки са заплатени от банковата сметка на майката на бенефициера – В.Ж.Д., като са посочени номерата и датите на фактурите. Посочено е също, че в периода преди подписването на Договора жалбоподателят е закупил лешникови фиданки с фактури за авансово плащане от 13.03.2015 година, 16.11.2015 година, 14.11.2015 година, 22.06.2015 година и 10.11.2015 година, което е нарушение на чл. 14 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година. В акта е посочено, че за точното изпълнение на инвестицията, заложена в Приложение № 2 от договора и Анекса към него, се вземат предвид само лешниковите фиданки закупени след подписването на договора и преди подписването на заявката за второ плащане.

Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Административният орган е спазил регламентираните в чл. 35 и чл. 36 от АПК задължения за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебно събиране и преценка на доказателствата. Жалбоподателят е уведомен с писмо от 21.05.2018 година (л. 12 от АП), че е открито производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), по което е подадено възражение от жалбоподателя, с което е оспорил установените от директора на Областен отдел гр. Варна на Държавния фонд „Земеделие“ Варна факти. С писмо от 22.08.2018 година (л. 19 от АП) жалбоподателят е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, че срещу него е открито производство по издаване на АУПДВ. В законоустановения срок жалбоподателят е оспорил установеното неизпълнение на договора от 08.03.2016 година и Наредба № 14 от 28.05.2015 година.

Предвид изложеното съдът намира, че е спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, според която преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.

АУПДВ от 09.01.2019 година е издаден след изтичане на срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ срок, но съдът намира, че този срок е инструктивен, поради което не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. 

С оглед горното съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на акта само на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година  ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година изпълнението на бизнес плана по ал. 1 трябва да започне до девет месеца, считано от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.

Между страните не се спори, а се и установява от представените фактури № № ********** от 13.03.2015 година, ********** от 16.11.2015 година, ********** от 22.06.2015 година и ********** от 10.11.2015 година, че жалбоподателят е закупил 2 268 броя лешникови фиданки преди сключване на договора.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че съгласно Приложение № 2 „Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи“ от Анекс 1 към Договора е заложено не закупуването на овощно насаждение, а засаждането на такова. Съдът намира, че бенефициерът по договора следва да изпълни поетия ангажимент по бизнес плана, съобразно поетия ангажимент по съответната програма, в посочените срокове, съобразно договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и в съответствие с действащото законодателство. В приложения към Заявлението за подпомагане – Бизнес план, в т. ІІІ (л. 59 от АП) е посочено кога и какво трябва да бъде извършено, което означава, че дейностите подлежат на извършване в бъдещ период. Съдът намира, че съобразно разписаните правила на подпомагане не подлежат дейности, които вече са извършени. В този смисъл жалбоподателят не е изпълнил, съобразно изискването на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година, договора и органът правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същата наредба.

Съобразно разпоредбата на 38, ал. 1, т. 20 от Наредба № 14 от 28.05.2018 година ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато през периода на изпълнение на бизнес плана се установи, че стопанството на ползвателя има втори ръководител.

Легално определение на понятието „Втори ръководител на земеделско стопанство“ е дадено в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 14 от 28.05.2015 година и това и „лице, различно от кандидата/ползвателя, собственика на предприятието на кандидата/ползвателя ЕТ или собственика на капитала на кандидата/ползвателя ЕООД, което организира търговската и земеделската дейност на стопанството, разпорежда се с активите и/или извършва финансови операции от и за сметка на земеделското стопанство, включително е назначено като управител и/или прокурист на кандидата/ползвателя ЕООД или ЕТ или действа в качеството си на пълномощник на кандидата/ползвателя, на собственика на предприятието на кандидата/ползвателя ЕТ или собственика на капитала на кандидата/ползвателя ЕООД“.

В конкретния случай е установено, че фактури № № ********** от 01.11.2016 година и ********** от 28.07.2017 година са с наредител В.Д., майка на жалбоподателя.

Обяснението, дадено от жалбоподателя (л. 502 от АП) е, че е отсъствал от страната за обучение в магистърска степен и се е връщал в Република България за кратки периоди, за  да извърши агротехнически мероприятия по засаждането.

От условията за кандидатстване по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, се установява, че целта на мярката е да бъдат финансирани/подпомогнати млади хора, които ще се занимават със земеделие/животновъдство, развитие на селските райони в България.

В случая, от представените писмени документи не се установява, че жалбоподателят е бил извън страната, по каква причина и за какъв период от време.

Органът е посочил, че за да бъде оправдано едно такова плащане от друго лице, то следва да са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 от Договора от 08.03.2016 година. Според цитираната разпоредба неопределима сила е всяко едно събитие – смърт на бенефициера, дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера, тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството, случайно унищожаване на постройките за животни на стопанството, които предпоставки няма данни, а и не се и твърди да са настъпили. Жалбоподателят не е навел такива твърдения, а посочената в обясненията му причина не попада в обхвата на цитираната разпоредба.

След извършена справка в приложената административна преписка се установява, че за периода на изграждане и развитие на земеделското стопанство са извършени 8 броя разплащания за дейността на стопанството (закупуване на овощни насаждения, машини и съоръжения), като от тези 8 броя разпореждания, 2 броя плащания са извършени от името на Д.Д. и от неговата банкова сметка – ***.06.2016 година (л. 237 от АП) и от 07.11.2017 година (л. 363 от АП). От останалите 6 броя плащания, 4 са извършени от името и банковата сметка на Веселина Диамандиева – майка на жалбоподателя (платежни нареждания от 13.03.2015 година (л. 316 от АП), от 16.11.2015 година (л. 319 от АП), от 18.06.2015 година (л. 327 от АП) и от 09.11.2015 година (л. 331 от АП). Два броя плащания са извършени от банковата сметка на жалбоподателя, но с наредител В.Д. – 26.10.2016 година (л. 241 и л. 242 от АП). При тези данни съдът извежда извод, че 75 % от дейността на стопанството, в сферата на разплащанията, е извършена от В.Д., която е трето лице за стопанството (8 бр. плащания, от които 6 – извършени от Диамандиева). Платежните нареждания, с които е извършено плащане от банковата сметка на В.Д. – майка на бенефициера и от банковата сметка на жалбоподателя, с наредител Д., в полза на земеделското стопанство, са частни документи с формална доказателствена сила, неоспорени от жалбоподателя, поради което правилно директорът на Областен отдел гр. Варна на Държавен фонд „Земеделие“ е приел, че плащането не е извъшерно от бенефициера.

Отделно от това, видно от трудов договор от 01.02.2017 година (л. 426 от АП) жалбоподателят е назначил В.Д. на длъжност „овощар“ с място на работа - овощни градини в с. Баново и с. Слънчево, област Варна. Не може да се приеме, че след като В.Д. е назначена, като овощар в земеделското стопанство, има основание да извърши плащането от 28.07.2017 година, тъй като длъжността, която е заемала, не е ръководна.

Отделно от това в преписката се съдържат фискални бонове за извършени плащания (л. 246 и 265) от името на земеделския производител, но предвид факта, че плащането е извършено в брой, съдът не може да изведе извод кой е извършил тези плащания.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Д., ЕГН **********,***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №03/06/1/0/01023/2/01/04/01 от 09.01.2019 година издаден от директора на Областен отдел гр. Варна на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – Областен отдел гр. Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ :