Р Е Ш Е Н И Е
№ 4118
гр. Варна, 16.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3566 по
описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., чрез
пълномощника им юрисконсулт Б.М. срещу К.М.К., с ЕГН ********** и адрес ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество следната сума, за която е издадена Заповед № 350/17.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 626/2018г. по описа
на ВРС:
сумата
от 706.67лв. /седемстотин и шест лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица
№ ***, по щета №*** за реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП) между
МПС марка „Рено”, модел „Меган-Сценик“ с рег. № ***, собственост и управлявано
от К.М.К. и МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, собственост на
М.В.М., ЕГН **********, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с № ***
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението - 15.01.2018г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че на
01.10.2017г. в гр.Варна по вина на К.М.К. настъпило пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил „Рено Меган-Сценик“ с ДКН ***, собственост на
ответника и управлявано от него и паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
ДКН ***, собственост на М.В.М.
За настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол за ПТП от 12.10.2017г., придружен с писмо от 30.10.2017г.,
в които било отразено по надлежните форми и ред, че причините за произшествието
се дължат по вина на водача на лек автомобил „Рено Меган-Сценик“ с ДКН ***, както и че ответника като водач на
автомобила напуснал мястото на ПТП преди
пристигане на органите за контрол на движението по пътищата.
Към момента на произшествието автомобила
управляван от виновния водач (ответника) бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ищцовото
дружество. Застрахователя бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
претенцията била заведена като щета под № *** и след направена оценка на
щетата, на собственика на увреденото при произшествието МПС М.В.М. била
изплатена сумата от 706.67 лева.
Тъй като ответника напуснал мястото на
настъпване на пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, то за ищцовото дружество възникнало правото на
законова суброгация до размер на всичко платено на увреденото лице, като в тази
връзка застрахователя имал право на регресен иск срещу ответника за
възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение, включително лихвите
и разноските.
Ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано
ч.гр.д. № 626/2018г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение. В
срока по чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение от ответника срещу дължимостта
на вземането по издадената заповед за изпълнение, което породило у ищеца правен
интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като неоснователна.
Посоченото в исковата молба наказателно постановление било отменено с решение
№504/26.03.2018х. по АНД № 5337/2017г. по описа на Районен съд гр.Варна, поради
липса на доказателства за това, че ответника е извършил твърдяното ПТП, както и
че е напуснал мястото на настъпването му. Предвид, че решението не било влязло
в законна сила, а било обжалвано пред Административен съд гр.Варна ответника
прави искане за спиране на настоящето производство до решаване на спора относно
издаденото по повод произшествието наказателно постановление.
В открито съдебно заседание страните не
изпращат представител. Ищецът с писмено становище моли за даване на ход на
делото, прави искания по доказателствата и изразява становище по същество на
спора. Признава извършено на 31.08.2018г. плащане от ответника в размер на
706.67 лева. Ответникът с писмена молба прави искане да бъде даден ход на
делото и също представя доказателства за направено плащане в размер на 706.67
лева, с посочено основание „плащане по регрес щета № ***.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Видно от приетото като доказателство по делото ч.гр.д. № 626/2018г.
по описа на ВРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за процесните вземания на 15.01.2018г., като същото е уважено изцяло и в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 350/17.01.2018г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 05.02.2018г., като последния е подал
възражение срещу дължимостта на вземанията по заповедта на 13.02.2018г., в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Със застрахователна полица № ***г. между К.М.К. и ищцовото
дружество е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с предмет лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рама №
*** със срок на
договора от 02.01.2017г. до 01.01.2018г. /л.9/.
Като
доказателство по делото е прието заверено за вярност копие от Протокол за ПТП №
*** съставен на 12.10.2017г. от мл. Инспектор Е.П. за настъпило на 01.10.2017г.
около 05:00 часа ПТП в гр.Варна, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ пред дом №108,
при което застрахования при ищцовото дружество лек автомобил, управляван от
ответника, е блъснал паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДКН *** /л.10/.
Ищцовото
дружество е изплатило на собственика на увредения автомобил М.В.М.
застрахователно обезщетение в размер на 706.67 лева, като плащането е извършено
на 15.11.2017г. по банкова сметка ***, видно от представено с исковата молба
копие от преводно нареждане /л.8/.
На 27.10.2017г. е издадено Наказателно постановление № *** от
НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на ответника К.М.К. е
наложено административно наказания глоба за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП
– не е спрял и не е установил последиците от възникналото ПТП. В наказателното
постановление се посочва, че ответника като водач на лек автомобил Рено Меган
Сценик с ДКН *** е управлявал автомобила с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението, следствие на което загубил контрол над МПС и
блъснал паркираният лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДКН *** и допуснал ПТП с
материални щети, след което напуснал
местопроизшествието /л.6 от НАХД 5337/2018г. по описа на ВРС/.
Наказателното постановление е обжалвано от ответника, като с влязло
в законна сила Решение № 1554/17.07.2018г. по к.а.н.д.№ 1369/2018г. по описа на
Административен съд гр.Варна наказателното постановление е потвърдено.
В хода на процеса на 31.08.2018г. ответникът е внесъл по
сметка на ищцовото дружество сума в размер на 706.67 лева, с основание за
внасяне „плащане по регрес щета № ***“, което обстоятелство следва да се вземе
предвид при постановяване на решението /л.78/.
Предявеният с исковата молба установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК се явява процесуално допустим, доколкото за
процесното вземане има издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение и същата не е влязла в сила поради постъпило от ответника
възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищцовото дружество
бе да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпването на
твърдяното произшествие по описаните в исковата молба механизъм, място на
произшествието и участници в същото, включително ответника да е управлявал лек
автомобил „Рено Меган-Сценик“ с ДКН ***, наличието към момента на инцидента на
действащ застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ищцовото застрахователно дружество по отношение на управлявания от ответника
автомобил, ответника да е напуснал мястото на настъпване на произшествието
преди пристигане на органите за контрол на движението по пътищата, както и
размерът на дължимото в полза на М.В.М. застрахователно обезщетение и каква
сума е заплатило за погасяване на това свое задължение.
Настъпването на твърдяното произшествие по описаните в
исковата молба механизъм, място на произшествието и участници в същото, включително,
че ответникът е управлявал лек автомобил „Рено Меган-Сценик“ с ДКН *** и след
произшествието е напуснал мястото на настъпване на произшествието преди
пристигане на органите за контрол на движението по пътищата се установяват от
съставения протокол за ПТП № ***, както и от влязлото в сила наказателно
постановление, с което на ответника е наложено административно наказание.
Към момента на инцидента управлявания от ответника лек
автомобил е бил застрахован по действаща застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, както се установява от представена с исковата молба
застрахователна полица.
Причинените от инцидента щети по лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с ДКН ***, стойността за отстраняване на същите и начинът, по който е изчислена
тази стойност се установяват от представените с исковата молба писмени
доказателства, които не са оспорени от ответника. От същите доказателства се
установява и заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 706.67 лева
в полза на собственика на застрахования автомобил М.В.М.
Основните възражения на длъжника са свързани с това дали той
е управлявал автомобила при настъпване на произшествието и дали е напуснал
мястото на настъпване на произшествието преди пристигане на органите за контрол
на движението по пътищата, доколкото е обжалвал в срок наказателното
постановление, с което му е наложено административно наказание. След влизане в
сила на наказателното постановление, потвърдено с окончателно решение на
Административен съд гр.Варна ответникът е направил плащане на заплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение и е внесъл по сметка на ищеца сума в размер
на 706.67 лева.
Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователя има право да
получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение заедно със
заплатените лихви и разноски, когато виновния водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач. Ответникът е напуснал мястото на настъпване
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, посещаването на местопроизшествието от тях е било
задължително и ответника не излага твърдения и не сочи доказателства да е било
налице някое от изключенията (неотложните причини) по чл.500, ал.1, т.3 КЗ,
поради което и ищцовото дружество застраховател има право да получи от
ответника (виновния водач) заплатеното застрахователно обезщетение.
Исковата претенция за сумата от 706.67 лева следва да се
отхвърли, предвид извършеното в хода на процеса плащане от страната на
ответника.
Със заповедта за изпълнение сумата от 706.67 лева е
присъдена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.01.2018г. до окончателно плащане на задължението.
В случая окончателното плащане на задължението е извършено на 31.08.2018г.,
като за периода от 15.01.2018г. до 31.08.2018г. законната лихва върху
главницата е в размер на 44.95 лева, изчислена с програмен продукт „Апис
Финанси“. За тази сума предявения установителен иск се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на поискани и доказани разноски, съразмерно на уважената част от
исковете. Реализираните такива са в общ размер на 125 лева в исковото
производство и 75 лева в заповедното производство. Разноските в този размер
следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, срещу К.М.К., с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена
Заповед № 350/17.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 626/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 706.67лв. /седемстотин и шест
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № ***, по щета №*** за реализирано
пътнотранспортно произшествие (ПТП) между МПС марка „Рено”, модел
„Меган-Сценик“ с рег. № ***, собственост и управлявано от К.М.К. и МПС марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, собственост на М.В.М., ЕГН **********,
за което е съставен Констативен протокол за ПТП с № *** от 12.10.2017 г., поради извършено плащане на сумата в хода на процеса.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.М.К., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** следната сума, за която е издадена заповед
за изпълнение № 350/17.01.2018г. по ч.гр.д. № 626/2018г. по описа на ВРС,
XLI-ви състав:
сума в размер на 44.95 лв. /четиридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща законната лихва върху
главницата от 706.67 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № ***, по щета №*** за реализирано
пътнотранспортно произшествие (ПТП) между МПС марка „Рено”, модел
„Меган-Сценик“ с рег. № ***, собственост и управлявано от К.М.К. и МПС марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, собственост на М.В.М., ЕГН **********,
за което е съставен Констативен протокол за ПТП с № *** от 12.10.2017 г., за
периода от датата на подаване на
заявлението -15.01.2018г. до окончателно плащане на сумата -31.08.2018г.
ОСЪЖДА
К.М.К., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление *** сумата от 125 /сто
двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
К.М.К., с ЕГН ********** и адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 626/2018г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: