№ 23280
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110148889 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *** против Ц. Д. Д., с искане
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ
размер на 2398,46 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за
предоставени мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства
и договорни неустойки, обективирани във съответните фактури, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване на дълга, предмет на издадена в полза на
дружеството срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 31911/2024 г. по описа на СРС, 177 с-в, срещу която длъжникът възразил.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения
относно наличието на облигационни отношения с ответника, възникнали на
основание сключени помежду им договори за мобилни услуги и договори за
лизинг. Излага доводи, че на 28.03.2022 г. между Ц. Д. Д. и ***, с
правоприемник ***, бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, за срок от 24 месеца, при уговорен абонаментен план ***, с
месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 29,99 лв. и месечен
абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 45,99 лв.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, като общата
стойност на незаплатените абонаментни такси и предоставени мобилни
услуги била в размер на 377,45 лв., дължима за отчетен период 30.03.2022 г. –
19.06.2022 г. С оглед неизпълнението на задълженията на потребителя, на
основание чл. 9 от договора, ищецът начислил неустойка в размер на 154,06
лв., съобразена с размера на три месечни абонаментни такси, обективирана
във фактура № *** На 28.03.2022 г. страните сключили и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***, при уговорен абонаментен план ***, по
който ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите
1
абонаментни такси и използваните мобилни услуги за отчетен период
20.04.2022 г. – 19.06.2022 г., в общ размер на 175,38 лв. Неизпълнението на
договорните задължения от страна на ответника обусловило начисляването на
неустойка от дружеството, на стойност от 154,06 лв., претендирана с фактура
№ ***
На 28.03.2022 г., във връзка със сключения между страните договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, същите сключили и договор за
лизинг, по силата на който лизингодателят предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване устройство – „Realme 8 5G 64GB Dual Black”,
с обща лизингова цена от 174,57 лв., разсрочена за изплащане с 23 на брой
месечни лизингови вноски, от които ищецът дължал сумата в общ размер на
166,98 лв., формирана, както следва: 7,59 лв. – лизингова вноска за отчетен
период 20.04.2022 г. – 19.05.2022 г.; 7,59 лв. – лизингова вноска за отчетен
период 20.05.2022 г. – 19.06.2022 г.; 151,80 лв. – 20 на брой изискуеми
лизингови вноски, дължими за отчетен период 20.07.2022 г. – 19.08.2022 г., на
основание чл. 12 от Общите условия (ОУ) към договора за лизинг,
обективирани във фактура № *** С оглед неизпълнението на задълженията на
ответника по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +***, същият
следвало да заплати на дружеството и сумата от 246,77 лв., представляваща
разликата между цената на предоставената лизингова вещ без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, начислена във фактура № ***
Ищецът е изложил твърдения, че по повод процесния договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, на 30.03.2022 г., сключили с
ответника и договор за лизинг, по силата на който предоставил на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари
срещу задължението за заплащане на дължимата лизингови цена, чрез внасяне
на 23 на брой месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 3,32 лв.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, в общ
размер на 73,04 лв., от които 6,64 лв. – лизингови вноски за отчетен период
20.04.2022 г. – 19.06.2022 г., както и 66,40 лв. – сбор от 20 на брой изискуеми
лизингови вноски за периода 20.07.2022 г. – 19.08.2022 г. На 27.04.2022 г.,
отново по повод процесния договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***, страните сключили договор за лизинг за пакет базови аксесоари, по
който ответникът дължал сумата в общ размер на 63,71 лв., за периода от
20.04.2022 г. 19.08.2022 г.
На 27.04.2022 г. страните сключили договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, за срок от 24 месеца, с избран абонаментен план
„Интернет +“, по който ищецът следвало да заплати непогасените
абонаментни такси за отчетен период 20.04.2022 г. – 19.06.2022 г., в общ
размер на 30,42 лв., както и неустойка, дължима на основание чл. 9 от
договора, на стойност от 53,42 лв. Ответникът имал непогасени задължения
към дружеството, дължими с оглед сключен на 27.04.2022 г. договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, с уговорен абонаментен план ***,
в общ размер на 72,89 лв. – дължими абонаментни такси и използвани услуги
в периода 20.04.2022 г. – 19.06.2022 г., както и 143,22 лв. – неустойка. По
повод последния договор, на 27.04.2022 г., страните сключили и договор за
лизинг за устройство – „Motorola Moto E20 32 GB Graphite”, по който
ответникът следвало да заплати разликата между стандартната и
преференциалната цена за лизинговата вещ в размер на 194,63 лв., предвид
неизпълнението на договорните задължения по договор за мобилни услуги с
2
предпочетен номер +***. Ищецът твърди, че задълженията за посочените
номера +***, + *** и +*** са предмет на издадените от дружеството фактура
№ *** за отчетен период 20.04.2022 г. – 19.05.2022 г., от стойността на която
претендира сумата от 222,91 лв., фактура № *** за отчетен период 20.05.2022
г. – 19.06.2022 г., на стойност от 83,14 лв., както и фактура № *** за отчетен
период 20.07.2022 г. – 19.08.2022 г., на стойност от 1068,47 лв.
Ищецът сочи, че на 14.04.2022 г. сключил с ответника договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, с уговорен абонаментен план ***,
по който потребителят дължал на дружеството сумата от 118,25 лв. –
неплатени абонаменти такси и използвани услуги за периода 05.04.2022 г. –
04.05.2022 г., както и 146 лв. – неустойка. По повод сключения договор за
мобилни услуги на 14.04.2022 г., на същата дата, страните сключили и договор
за лизинг за устройство – „Realme S11 23GB Grey”, по който ответникът
следвало да заплати сумата от 228,18 лв. – разликата между стандартната и
преференциалната цена на посоченото устройство, съобразена с периода, в
който ищецът е изпълнявал задълженията си по договора. Вземанията във
връзка с процесния договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
били предмет на издадени от дружеството фактура № ***, за отчетен период
05.04.2022 г. – 04.05.2022 г., от която се претендира сумата от 32,49 лв.,
фактура № **********/05.06.2022 г., за отчетен период 05.05.2022 г. –
04.06.2022 г., на стойност от 44,28 лв., фактура № ***., за отчетен период
05.06.2022 г. – 04.07.2022 г., на стойност от 41,48 лв., както и фактура № ***.,
за отчетен период 05.08.2022 г. – 04.09.2022 г., за сумата от 374,18 лв.
Претендираните от дружеството вземания били предмет на издадена в
полза на *** срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 31911/2024 г. по описа на СРС, 177 с-в, срещу която длъжникът възразил,
което обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящите
искови претенции. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че
ответникът дължи на *** сумата в общ размер на 2398,46 лв., представляваща
сбор от неплатени абонаменти такси, използвани услуги, лизингови вноски и
неустойки, дължими на основание процесните договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на процесните
вземания. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата
молба. Във възражението по заповедното производство е взел становище за
неоснователност на иска. Оспорва подписите на представените договори и
реалната доставка на мобилните услуги.
С писмено становище с вх. № 374314/20.11.2024 г. ищецът поддържа
твърденията относно наличието на облигационна връзка с ответника,
възникнала на основание процесните договори, като сочи, че е осигурил
достъп на потребителя до мобилната мрежа на оператора и предлаганите
далекосъобщителни услуги. Излага доводи относно потребени от абоната
услуги извън обхвата на уговорените абонаментни тарифни планове.
Твърди,че всички претендирани лизингови вноски са с настъпил падеж.
Поддържа предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
3
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.
92, ал.1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от
страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че са налице
валидни облигационни отношения по сключени с ответника договори за
електронни съобщителни услуги и договори за лизинг, изправност на ищеца
по договорите, а именно, че е предоставил на ответника предмета на
договорите за лизинг, съответно, че е изпълнил надлежно задълженията си по
договорите за предоставяне на мобилни услуги, изискуемост на процесните
вземания и техния размер, уговорена валидна клауза за неустойка, настъпване
на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане
на неустойка, както и размера на претендираните акцесорни вземания.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил процесните вземания.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за мобилни
услуги от 28.03.2022 г., сключен между *** и Ц. Д. Д., с предпочетен номер:
***, с избран абонаментен план *** и уговорена абонаментна такса от 29,99
лв. на месец за срока на договора – 24 месеца, както и декларация-съгласие от
28.03.2022 г., в която ответникът е удостоверил получаването на екземпляр от
Общите условия (ОУ) на дружеството. Представени са и Договор за мобилни
услуги от 28.03.2022 г. , с предпочетен номер: ***, с избран абонаментен план
*** и уговорена абонаментна такса от 29,99 лв. на месец за срока на договора
– 24 месеца; Договор за лизинг от 28.03.2022 г., сключен между страните,
съгласно който лизингодателят се задължава при условията на договора и ОУ,
неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване следното устройство - „Realme 8 5G 64GB Dual Black”, с
телефонен номер: ***, с обща лизингова цена от 174,57 лв., разсрочена за
изплащане с 23 на брой месечни лизингови вноски. Съгласно чл. 4 от договора
за лизинг, с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава
предаването на лизинговата вещ от лизингодателя. По делото са представени
като писмени доказателства Договор за лизинг за базови аксесоари от
30.03.2022 г., посочени в чл. 1, ал. 1 от същия, при уговорена лизингова цена в
размер на 79,76 лв., разсрочена за изплащане с 23 на брой месечни лизингови
вноски, всяка от които в размер на 3,32 лв., като съгласно чл. 4,
лизингополучателят е декларирал получаването на лизинговите вещи към
датата на сключване на договора, както и Договор за лизинг на базови
аксесоари от 27.04.2022 г., изброени в чл. 1, ал. 1, при уговорена лизингова
цена в размер на 66,56 лв., дължима чрез изплащането на 23 на брой месечни
лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,77 лв., като съгласно чл. 4,
лизингополучателят е декларирал получаването на лизинговите вещи към
датата на сключване на договора. Представен е препис от Договор за мобилни
услуги от 27.04.2022 г., с предпочетен номер: ***, с уговорен абонаментен
план „Интернет +“, за срок от 24 месеца, с абонаментна такса в размер на
10,99 лв. на месец. Като писмено доказателство е прието и Приложение към
договор за мобилни услуги от 27.04.2022 г. за предпочетен номер: ***, със
срок от 24 месеца, при уговорен абонаментен план – ***, с месечна
абонаментна такса от 39,99 лв. Представен е и сключен между страните
Договор за мобилни услуги от 14.04.2022 г., за предпочетен номер: ***, с
уговорен абонаментен план ***, при дължима абонаментна такса от 39,99 лв.
4
на месец за срока на договора – 24 месеца.
Следва да бъде съобразено, че представените по делото договори за
мобилни услуги и договори за лизинг носят подписа на ответника Ц. Д. Д.,
като в производството не е оспорена автентичността на посочените
документи. Договорите за предоставяне на мобилни услуги са консенсуални –
сключват се с постигане на съгласие на страните. Договорът е частен
диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на
доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с
обективирани в него изявления и произтичащите от това права и задължения –
арг. чл. 180 ГПК. Представените от ищеца договори съдържат необходимото
съдържание за договора – посочен е вид на услугата, която мобилният
оператор предоставя, размер на месечната такса и срок на договора.
Ищецът е представил по делото и справки с данни относно детайлно
потребление за фиксирани номера: +***, + ***, +***, +***.
По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги
представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по
силата на който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни
задължения: 1) да предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на
§ 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга включваща пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез
мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в количествен, качествен
и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ), така че да
осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално
от предоставената услуга. А за насрещната страна по договора се поражда
задължението да заплати ползваното количество електронни съобщителни
услуги – за мобилна телефония, мобилни съобщения и мобилен интернет.
Съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и
главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между
страните в производството са съществували валидни договорни
правоотношения по процесните договори, по които ищецът е осигурил достъп
на ответника до своята мобилна мрежа и предлаганите далекосъобщителни
услуги.
Видно от съдържанието на чл. 342, ал. 1 ТЗ е задължението на
лизингополучателя да заплати възнаграждение в полза на лизингодателя за
предоставянето за временно ползване на вещ, предмет на договора. С
подписването на процесните договори за лизинг, ответникът е удостоверил
получаването на предоставените от лизингодателя устройства, за което
обстоятелство същият дължи заплащането на възнаграждение в размер
установен съгласно уговорените погасителни планове. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, счита че между страните са налице валидни
облигационно правоотношения по сключени договори за лизинг с предмет -
процесните лизингови вещи.
Настоящият съдебен състав намира за недоказани облигационните
отношения на страните по сключени Договор за лизинг от 27.04.2022 г., с
предмет – мобилно устройство „Motorola Moto E20 32 GB Graphite”, както и
по Договор за лизинг от 14.04.2022 г. за устройство – „Realme S11 23GB Grey”,
доколкото преписи от същите не са приложени по делото. В този смисъл,
претенциите на ищеца за сумата от 194,63 лв., представляваща разликата
между стандартната и преференциалната цена за лизинговата вещ - „Motorola
5
Moto E20 32 GB Graphite”, дължима с оглед неизпълнението на договорните
задължения на ответника по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***, както и за сумата от 228,18 лв. – разликата между стандартната и
преференциалната цена за устройство „Realme S11 23GB Grey”, дължима с
оглед неизпълнението на договорните задължения на ответника по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По делото са представени като писмено доказателство Общи условия на
*** за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.
От пар. V, т. 26 от представените по делото ОУ, се установява, че при ползване
на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. Според чл. 27, плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й, като при неспазване на срока потребителят дължи неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Приети са като писмени доказателства Фактура № *** за отчетен период
30.03.2022 г. – 19.04.2022 г., на стойност от 236,86 лв., от която ищецът
претендира сумата от 227,86 лв., Фактура № ***. за отчетен период 20.04.2022
г. – 19.05.2022 г., на стойност от 356,46 лв., Фактура № ***. за отчетен период
20.05.2022 г. – 19.06.2022 г., на стойност от 386,45 лв., Фактура № *** за
отчетен период 20.07.2022 г. – 19.06.2022 г., на стойност от 531,51 лв., Фактура
№ ***, за отчетен период 20.04.2022 г. – 19.05.2022 г., в размер на 246,98 лв.,
Фактура № ***, за отчетен период 20.05.2022 г. – 19.06.2022 г., на стойност от
330,12 лв., Фактура № *** за отчетен период 20.07.2022 г. – 19.08.2022 г., на
стойност от 1374,52 лв., Фактура № *** за отчетен период 05.04.2022 г. –
04.05.2022 г., на стойност от 65,95 лв., от която ищецът претендира сумата от
32,49 лв., Фактура № **********/05.06.2022 г., в размер на 110,23 лв., Фактура
№ *** за отчетен период 05.06.2022 г. – 04.07.2022 г., на стойност от 151,71
лв., както и Фактура № ***. за отчетен период 05.08.2022 г. – 04.09.2022 г., на
стойност от 492,43 лв.
При съвкупна преценка на представените по делото доказателства се
обосновава извод, че ищецът е изправна страна по процесните договори, като
от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да бъде
видно, че е погасил задълженията си по процесните фактури. С оглед
установения в ОУ на дружеството срок за погасяване на вземанията по
издадените фактури, следва че процесните вземания са с настъпил падеж. В
тази връзка, при съобразяване на данните в представените по делото фактури,
за ответника е налице задължение за погасяване на вземанията за месечните
абонаментни такси и използваните услуги от дружеството в общ размер на
774,39 лв., от които 377,45 лв. по Договор за мобилни услуги от 28.03.2022 г., с
предпочетен номер: ***, дължими за периода 30.03.2022 г. – 05.07.2022 г.,
175,38 лв. по Договор за мобилни услуги от 28.03.2022 г., с предпочетен
номер: ***, за периода 20.04.2022 г. – 19.06.2022 г., 30,42 лв. по Договор за
мобилни услуги от 27.04.2022 г., с предпочетен номер: ***, за периода
20.04.2022 г. – 19.06.2022 г., 72,89 лв. по Договор за мобилни услуги
27.04.2022 г. за предпочетен номер: ***, за периода 20.04.2022 г. – 19.06.2022
г., както и 118,25 лв. по Договор за мобилни услуги от 14.04.2022 г., за
предпочетен номер: ***, за периода 05.04.2022 г. – 04.07.2022 г.
Съдът счита за основателни и претенциите на ищеца по отношение на
6
дължимите лизингови вноски по процесните договори за лизинг. Според чл. 5
от приложените по делото Общи условия на дружеството по договори за
лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на
плащане на задълженията на лизингополучателя, в качеството му на
потребител на мобилни или фиксирани телефонни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на мобилни или
фиксирани услуги и ОУ. В тази връзка, претенциите на ищеца за основателни
за сумата в общ размер на 303,73 лв., от която 166,98 лв. – дължими лизингови
вноски за периода от 20.04.2022 г. до 28.02.2024 г. по Договор за лизинг от
28.03.2022 г., с предмет: устройство - „Realme 8 5G 64GB Dual Black”, с обща
лизингова цена от 174,57 лв., 73,04 лв. – дължими лизингови вноски за
периода от 20.04.2022 г. до 29.02.2024 г. по Договор за лизинг за базови
аксесоари от 30.03.2022 г., при уговорена обща лизингова цена в размер на
79,76 лв., както и 63,71 лв. – дължими лизингови вноски за периода от
20.04.2022 г. до 27.03.2024 г. по Договор за лизинг на базови аксесоари от
27.04.2022 г., при уговорена обща лизингова цена в размер на 66,56 лв.,
доколкото всички са изискуеми и с настъпил падеж, предвид изтичане на
срока на договорите и липсата на ангажирани от ответника доказателства за
плащането им.
По отношение на претенцията на ищеца за сумата от 246,77 лв.,
представляваща разлика между стандартната цена без абонамент и
преференциалната цена за предоставеното, въз основа на Договор за лизинг от
28.03.2022 г., устройство - „Realme 8 5G 64GB Dual Black”, следва да бъде
съобразено, че видно от съдържанието на Договор за мобилни услуги от
28.03.2022 г., с предпочетен номер: ***, страните са уговорили, че при
прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число
приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички
най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но не за повече от
три месеца….(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок
на договора.
Според разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Потестативното право
по чл. 87, ал. 1 ЗЗД се упражнява от изправната по договора страна с
едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение,
което от своя страна следва да съдържа две изявления искане за изпълнение в
подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на
7
неизпълнение в дадения срок. Във всички случаи волята трябва да бъде
недвусмислено изразена. Следва да бъде съобразено, че нормата на чл. 87, ал.
1 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да уговорят отклонение от нея.
Съгласно Решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III
г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, едностранно разваляне
на двустранен договор от изправната страна е допустимо и при изтичане на
срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила, като в
хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за разваляне на договора е
обусловена от представяне от изправната страна на допълнителен срок,
подходящ за изпълнение с предупреждението, че след изтичането му, ще се
счита, че договорът е развален. Договорът може да бъде развален и с искова
молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на
договора се осъществява с исковата молба с петитума, на която се
претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне
на договора трябва да се установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД.
Развалянето на договора с исковата молба може да се реализира, ако
длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на
обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок.
В хода на производството се установи по безспорен начин, че ответникът
не е изправна страна по процесните договори, доколкото не е заплатил
изискуеми задължения за ползваните мобилни услуги и дължимите лизингови
вноски. Въпреки посоченото, липсват данни ищецът да е упражнил
потестативното си право за едностранно прекратяване на облигационните
отношения с ответника, поради което не са налице основания за претендиране
на сумата 246,77 лв., представляваща разлика между стандартната цена без
абонамент и преференциалната цена за предоставеното, въз основа на Договор
за лизинг от 28.03.2022 г., устройство - „Realme 8 5G 64GB Dual Black”,
доколкото не са изпълнени условията за търсенето на посочената неустойка, а
именно – разваляне на договора. Поради изложеното, претенцията на ищеца за
посоченото акцесорно вземане за неустойка, представляваща разликата между
цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по
договора за лизинг, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Основателността на претенциите на ищеца за заплащането на неустойки
по Договор за мобилни услуги от 28.03.2022 г., с предпочетен номер: ***, в
размер на 154,06 лв., както и 154,06 лв. – неустойка по Договор за мобилни
услуги от 28.03.2022 г. , с предпочетен номер: ***, 53,42 лв. – неустойка по
Договор за мобилни услуги от 27.04.2022 г., с предпочетен номер: ***, 143,22
лв. – неустойка по Договор за мобилни услуги от 27.04.2022 г. за предпочетен
номер: ***, както и 146 лв. – неустойка по Договор за мобилни услуги от
14.04.2022 г., за предпочетен номер: ***, е обусловена от доказването, че
между страните е имало валидно възникнало облигационно отношение на
основание твърдения договор, което ищецът е развалил, поради което
съобразно клаузите на договора да се дължи неустойка за разваляне –
неправилно именувана от ищеца неустойка за прекратяване, тъй като
твърдяното неизпълнение на договора обуславя неговото разваляне, а не
прекратяването му. В случая липсват доказателства, че процесните договори
са развалени по реда на чл. 87 ЗЗД, респ. въз основа на договорна комисорна
клауза. Във връзка с обстоятелството, че ищецът не е представил
доказателства относно прекратяването на договорите по вина на ответника,
съответно упражняването на правото му да развали сключените договори и да
начисли неустойки, следва че в негова полза е възникнало единствено правото
8
на претенция за неустойка за забава, съгласно чл. 27 от приложимите към
договорите ОУ. В тази връзка съдът намира предявените искове по чл. 422
ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът
е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е извършил
разходи в производството, както следва: 47,97 лв. – държавна такса в
заповедното производство, 503,90 лв. – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, 47,97 лв. – държавна такса в исково производство и
647,82 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Извършването на посочените разходи се удостоверява от приложените по
делото писмени доказателства. При съобразяване на задължителните
тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и в исковото производство. Предвид
уважената част от предявените искови претенции срещу ответника, следва че
дължимите в полза на ищеца разноски са на стойност от 560,83 лв.
До приключване на последното заседание по делото ответникът не е
представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
***, дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ, сумата в
общ размер на 1078,12 лева, ведно със законната лихва за забава от 29.05.2024
г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща сбор от
следните вземания: 774,39 лв., от които 377,45 лв. по Договор за мобилни
услуги от 28.03.2022 г., с предпочетен номер: ***, дължими за периода
30.03.2022 г. – 05.07.2022 г., 175,38 лв. по Договор за мобилни услуги от
28.03.2022 г., с предпочетен номер: ***, дължими за периода 20.04.2022 г. –
19.06.2022 г., 30,42 лв. по Договор за мобилни услуги от 27.04.2022 г., с
предпочетен номер: ***, дължими за периода 20.04.2022 г. – 19.06.2022 г.,
72,89 лв. по Договор за мобилни услуги 27.04.2022 г. за предпочетен номер:
***, дължими за периода 20.04.2022 г. – 19.06.2022 г., 118,25 лв. по Договор за
мобилни услуги от 14.04.2022 г., за предпочетен номер: ***, дължими за
периода 05.04.2022 г. – 04.07.2022 г., както и от сумата в размер на 303,73 лв.,
от която 166,98 лв. – дължими лизингови вноски за периода от 20.04.2022 г. до
28.02.2024 г. по Договор за лизинг от 28.03.2022 г., 73,04 лв. – дължими
лизингови вноски за периода от 20.04.2022 г. до 29.02.2024 г. по Договор за
лизинг за базови аксесоари от 30.03.2022 г., както и 63,71 лв. – дължими
лизингови вноски за периода от 20.04.2022 г. до 27.03.2024 г. по Договор за
лизинг на базови аксесоари от 27.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност от
2398,46 лв., съответно предявените от ищеца искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за следните суми: 194,63 лв., представляващи разликата между
стандартната и преференциалната цена за лизинговата вещ по Договор за
9
лизинг от 27.04.2022 г., с предмет – мобилно устройство „Motorola Moto E20
32 GB Graphite”, дължима с оглед неизпълнението на договорните задължения
на ответника по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
сумата от 228,18 лв. – разликата между стандартната и преференциалната
цена за устройство – „Realme S11 23GB Grey”, предмет на Договор за лизинг
14.04.2022 г., дължима с оглед неизпълнението на договорните задължения на
ответника по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, за сумата
от 246,77 лв., представляваща разлика между стандартната цена без
абонамент и преференциалната цена за предоставеното, въз основа на Договор
за лизинг от 28.03.2022 г., устройство - „Realme 8 5G 64GB Dual Black”, както
и за вземанията за неустойки в общ размер на 650,76 лв., формирани, както
следва: неустойка по Договор за мобилни услуги от 28.03.2022 г., с
предпочетен номер: ***, в размер на 154,06 лв., както и 154,06 лв. – неустойка
по Договор за мобилни услуги от 28.03.2022 г., с предпочетен номер: ***,
53,42 лв. – неустойка по Договор за мобилни услуги от 27.04.2022 г., с
предпочетен номер: ***, 143,22 лв. – неустойка по Договор за мобилни услуги
от 27.04.2022 г. за предпочетен номер: ***, както и 146 лв. – неустойка по
Договор за мобилни услуги от 14.04.2022 г., за предпочетен номер: ***, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 560,83 лева, представляваща сторените от ищеца разноски в
производството, съобразно уважената част от предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10