№ 89
гр. Пазарджик, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200140 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. А. А., ЕГН **********, чрез адв. Л. Л., против
Наказателно постановление № 22 - 1006 003533/09.12.2022 г. издадено от началник група в
ОДМВР - Пазарджик, с което на жалбоподателката са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП -
глоба е размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал.1 от с.з.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят настоява да се отмени НП по изложените в
жалбата съображения, които допълва.
Въззиваемият АНО не присъства и не заема становище.
Съдът, след анализ на доказателствата по делото и по свое вътрешно убеждение,
установи:
На 20.05.22 г. полицай СПП при ОД МВР Пазарджик Сп. В. – спрял за проверка на АМ
Тракия, км. 90 движещия се там л.а. с ДКН *****. Установил в хода на проверката на водача
и на автомобила, че същият се управлява от жалбоподателката и е нейна собственост.
Последвала служебна проверка за статута на МПС и било установено, че същото е с
прекратена на 05.04.22г. регистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП – поради несключен договор за
1
ЗЗГО.
При тези данни полицаят съставил процесния акт против водача, който бил надлежно
предявен и с връчен препис.
Въз основа на него било издадено НП.
Актът е процесуално изряден, тъй като е съставени от материално и териториално
компетентни органи ( л. 8-9) , а съдържанието му отразява достатъчно ясно и пълно описание
на обстоятелствата на възприетото нарушение, получило и своята съответна правна
квалификация. Констативният и санкционният акт са съставени, предявени и връчени в
преписи по надлежния за това ред.
С мотивираната резолюция на л. 13 наказващият орган е прекратил образуваното по
процесния АУАН административно-наказателно производство поради наличие на данни за
извършено престъпление. Преписката била изпратена на прокурора, който постановил отказ
да се образува наказателно производство ( л. 10-11) , отчитайки явно незначителна степен
обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК и връщайки материалите на
наказващия орган в СПП ОД МВР Пазарджик за преценка за реализиране на отговорност за
извършено административно нарушение.
Така се стигнало до издаването на НП, в което се сочи основанието за това решение на
автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ на прокурора да образува
наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.1 от НК. До акта на прокурора се е
стигнало след постановената резолюция за прекратяване на административно-наказателното
производство, с оглед предписанието по чл.54, ал.1 т.9 вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН. Правилно е
било последващото процесуално поведение на наказващия орган да не информира
нарушителя за тази резолюция, защото така следва от чл. 54, ал.6 ЗАНН , доколкото
постановеният акт, с оглед чл. 54, ал.7 ЗАНН, е необжалваем, тъй като с постановяването
му не се прекратява изцяло производството за процесното деяние , а то продължава
развитието си пред прокурора. Именно липсата на окончателно финализиране на
наказателното ( по своята природа ) производство предпоставя както последвалия
резолюцията отказ на прокурора , така и издаденото след него НП в хипотезата на чл. 36, ал.2
от ЗАНН.
В процесната процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни
процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne bis in idem, на който е посветено
Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури
(bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като
другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява
паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод
същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на
принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото
преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква
2
състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на
наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи
положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и отговорът е също
в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия случай, тъй като формално
резолюцията прекратява административно-наказателното производство, но !- не и
окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред
администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието
защитава обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да решаване
от компетентния според националното законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл.
212, ал.1 НПК) . Тоест производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е
суверенно право само на прокурора , а за нея е необходимо процесуалното разрешение на чл.
33, ал.2 от ЗАНН, каквото правилно е взето от постановилия резолюцията наказващ орган. Да
се приеме, че акта по чл. 33, ал.2 ЗАНН слага окончателен край на производство за деянието,
означава след него да е недопустима и проверката на прокурора , защото тя ще отнася до
същите обвинителни факти.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно
производство,образувано със съставяне на процесния акт, прекратено с постановената
резолюция по чл. 33, ал.2 от ЗАНН, с която е и изпратено на прокурора, постановил отказ за
образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в
хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП , е напълно
законосъобразно. Този извод следва директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК
ВКС : „Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство,
приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният
първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би
възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното
производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието
за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са
изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“ . Да, вярно е, че
процесната резолюция формално не подлежи на обжалване ( както и актовете,с които се
прекратява съдебното производство поради друга подсъдност) и е така, тъй като не се слага
окончателен край на производството, а то продължава развитието си пред друг орган, чиято
преценка продължава да решава процесуалната съдба на обвинението. Влязъл в законна сила
акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен
спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 :
само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за
същото деяние. В хипотезата на чл. 33, ал.2 ЗАН законодателят сам е предвидил, че
производството продължава своето развитие пред прокурора, а негово решение по смисъла на
чл. 36, ал.2 директно е основание за санкционен акт, както е в случая.
Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и предпоставя
3
обсъждане на нарушението по същество.
По същество то не се оспорва и елементите от състава му са напълно доказани с всички
доказателствени средства, които са взаимнодопълващи си и непротиворечиви . Установено е,
че управляваният от жалбоподателката автомобил не е бил надлежно регистриран и че
същият се е движил по една от основните автомагистрали на страната,т.е. по път отворен за
обществено ползване, каквото понятие ползва чл. 3, ал.3 от ЗП.
Затова и в случая ( при липсата на данни, които да водят до обратния извод )
регулираните обществени отношения не са били засегнати в незначителна степен от това
правонарушение, което е обуславило неговата малозначителност и приложението на чл. 9,
ал.2 от НК от прокурора. Криминализирането на деянието, осъществимо посредством
управление на нерегистрирано МПС, чрез приемане му за административно нарушение по чл.
140, ал.-1 от ЗДвП или престъпление по чл. 345 от НК, е гаранция да не се допуска в
движението да участват МПС, чиято индивидуализация е невъзможна. Регистрационният
номер за автомобила от дадена марка, модел и цвят е уникална комбинация от буквени и
цифрови символи, които го персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и
неговия цвят ( последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя)
персонифицират конкретното превозно средство . Номерът е наличен върху табели ,
монтирани по съответния ред на предна и задна броня на автомобила. Така се създава
сигурност по отношение на участващите в движението МПС с оглед възможността за тяхното
установяване особено при или връзка с инциденти, нарушения и престъпления. Участието на
нерегистрирано МПС в движението създава несигурност от гледна точка на възможността за
установяването му във връзка с неправомерно поведение.
Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав наистина е
осъществен при управление на нерегистрирано МПС. Няма спор по делото, че регистрацията
на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП и поради предвиденото там
основание, считано от 05.04.22. На тази дата служебното прекратяване на регистрацията е
било вече факт.
Както става ясно от писмото на СПП от ОД МВР Пз-к ( виж в преписката) на
собственика на автомобила било изпратено уведомление за предстоящо прекратяване на
регистрацията, но поради липсата на задължение това да става с обратна разписка ( и.и
въобще да се удостоверява по какъвто и да е начин връчването), не е доказано собственикът ,
в случая самата жалбоподателка, да е бил уведомен.
Процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите
на МВР е по чл. 574, ал. 11, изр. второ от КЗ, но не е обвързана с получаването на
уведомителното писмо. В тази връзка законът не предвижда наличие на документ,
удостоверяващ получаването на уведомлението, тъй като съгласно Кодекса за застраховането,
срокът за потвърждение на наличието за сключена и действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите тече от датата на изпращане на
уведомлението.
4
Тоест - за нуждите на процедурата по служебната дерегистрация е важно изпращането на
уведомление на собственика за липса на договор за ЗЗГО на притежавания от него автомобил,
от която дата тече 14-дн. срок за предоставяне на информация за сключен такъв договор, след
изтичането на който, ако не е постъпила такава информация ГФ уведомява МВР за липсата
на договор на МВР и така възниква основание за „ предприемане на мерки за прекратяване на
регистрацията на МПС“ . За тази процедура е без всякакво значение дали собственикът е
получил уведомлението, тъй като нормативните правила изискват само изпращане на
уведомление, но не и неговото получаване. Затова и за служебното прекратяване на
регистрацията на процесното основание е достатъчно: 1.изпращането на уведомление от ГФ
до собственика и 2.уведомяването на МВР за това.
За субективната съставомерност на процесното нарушение обаче това съвсем не е
достатъчно, тъй като за да е налице е необходимо собственикът да бъде надлежно уведомен и
то не само, че ако не уведоми Фонда за сключен договор, че ще „бъдат предприети мерки по
прекратяване на регистрацията“, но дори да бъде уведомен за самия факт на прекратяването .
Без знание за този факт, не може да има съзнание у водача , че управлява автомобил със
служебно прекратена регистрация.
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11 ЗАНН), тъй като
липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на жалбоподателя ( който в случая е
само водач, но не и собственик) не е бил известен факт, който принадлежи към състава на
нарушението ( дерегистрацията).
Неправилното решение на наказващия орган в обратния смисъл е погрешно и следва да се
коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно санкционен акт.
Разноски са претендирани, като са в минимално предвидения по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения размер 500 лева и следва да се присъдят в тежест на
ОД МВР Пазарджик .
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 - 1006 003533/09.12.2022 г.
издадено от началник група в ОДМВР - Пазарджик, с което на Х. А. А., ЕГН
**********, са наложени по чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. А., ЕГН **********
5
сума в размер на 500 лева
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6