РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. ХАСКОВО, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
Членове:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437 ал. 1 вр. чл. 435 ал. 2 от
ГПК .
Образувано е по жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ -
София против постановление от 11.06.2022 година на ЧСИ Николета
Кавакова, рег. № 929 на КЧСИ, по изп.д. № 20229290401112, с взискател – Б.
Ж. К. от ****. С този акт на ЧСИ е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за намаляване поради прекомерност на приетия размер на
разноските за адвокатски хонорар, претендирани от взискателя.
Жалбоподателят твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение -
поради незначителна правна и фактическа сложност на делото и поради
ограничен обем на действия, предприети от процесуалният представител на
взискателя в хода на изпълнителното производство. Твърди, че е изплатил
задължението в срока за доброволно изпълнение. Освен това счита, че
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ е прекомерна и
определена неправилно. Моли съда да отмени атакувания акт на ЧСИ, като
претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение да
бъдат редуцирани до минималния размер по чл. 10 т. 1 и 2 от Наредба №
1
1/09.07.2014 година – 200 лева, а освен това, таксата по чл. 26 от Тарифата да
бъде определена без отчитане на сумата за адвокатския хонорар. На свой ред,
жалбоподателят претендира деловодни разноски, направени пред ХОС.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК взискателят подава писмено
възражение срещу жалбата. Изразява становище за нейната неоснователност.
Твърди, че адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер, а
и взискателят не е станал причина за образуване на делото, съответно не
следва да понесе тежестта от разноските.
ЧСИ Николета Кавакова, в писмените си мотиви по обжалвания
акт за разноски, намира подадената жалба за процесуално допустима, но
неоснователна. Счита, че размерът на направените от взискателя разноски е
доказан надлежно, а заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно,
тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си доброволно и по-
нататъшният ход на изпълнителното производство не би могъл да се
предвиди.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди направените доводи
и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнителното производство по изп.дело № 20229290401112 по
описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 е образувано по молба от Б. Ж.
К. от ***** чрез Адвокатско дружество „Генев и Марков“, представлявано от
адв. Кирил Генев. Ведно с молбата е представен изпълнителен лист, издаден
на 28.04.2022 година по силата на решение № 1018/25.03.2022 година по гр.д.
№ 17016/2021 година по описа на Районен съд Пловдив и отнасящ се за
задължението на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД - София да заплати
на Б. Ж. К. сумата 1000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно с лихва за забава върху тази главница, за
периода 10.07.2021 година до окончателното изплащане, както и деловодни
разноски в размер на 150 лева. С молбата е направено и искане за определяне
и събиране от ЧСИ на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от
ЗАдв, наред с другите разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е поискал да се изпрати покана за доброволно изпълнение за
заплащане на дължимата сума, а в случай, че длъжникът не изпълни
2
задължението си в срок, да бъде извършена справка за движимите вещи и
опис на същите. С молби от 06.06.2022 година взискателят, чрез
упълномощен адвокат, е поискал извършване на справки за притежаваните от
длъжника МПС, банкови сметки. След това, с молби от 17.06.2022 година,
подадени от адв. Генев, е поискано налагането на запор върху притежаваните
от длъжника моторно-превозни средства и откритите банкови сметки. По
изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие и
адвокатско пълномощно, от които се установяват както представителната
власт на адвокатското дружество да представлява взискателя по
изпълнителното дело, така и факта, че е уговорено – адвокатското
възнаграждение да бъде определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 32501/01.06.2022 година по описа на ЧСИ № 929, за сумата от 1915,37 лева
по изпълнителния лист, от които главница – 1000 лева, лихви за забава –
94,44 лева, разноски за исковото производство 150 лева, 432 лева – разноски
за изпълнителнителното производство под формата на адвокатското
възнаграждение и 238,93 лева – такси към ЧСИ. Видно от приложената
разписка, поканата е връчена на дружеството-длъжник на 03.06.2022 година.
Длъжникът е подал възражение вх. № 70032/06.06.2022 година
срещу приетите от ЧСИ разноски, като е заявил прекомерност на
определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение, а освен това е поддържал,
че размерът му не следва да бъде включен в събраната сума, върху която се
начислява пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. С атакуваното
постановление от 11.06.2022 година ЧСИ е оставил възражението без
уважение, като е отказал да намали определения от него размер на
адвокатското възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следните правни изводи.
По допустимостта на жалбата:
Атакуваният от жалбоподателя акт на ЧСИ следва да се
разглежда като такъв за разглеждане и оставяне без уважение на
възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл. 78 ал. 5
ГПК. При тази преценка съдът изхожда от същността на произнасянето и
последиците, които то поражда. А те на практика са идентични с последиците,
3
които би имало едно постановление за разноски в частта на произнасяне по
чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство и уредбата му в Част І
от ГПК е относима както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство. При общия исков процес е предвидена
изрична процедура по допълване и изменение на постановеното решение
именно в частта за разноските, а освен това е дадена изрична възможност за
обжалването на новото решение (чл. 248 ГПК), докато такива не са уредени в
раздела за изпълнителното производство. Произнасянето на съдебния
изпълнител по искането за изменение на разноските в изпълнителното
производство и намаляване на приетото адвокатско възнаграждение не е
същинско изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване
на притезанието по изпълнителното основание. Въпреки това, доколкото
разпоредбата на чл. 435 ал. 2 ГПК предоставя на длъжника правото да
обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, настоящият
съдебен състав приема, че на същото основание може да бъде обжалвано и
постановлението, с което е отказано изменението на разноските.
Следователно жалбата е подадена против подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, изхожда от надлежно упълномощен представител на
страна, която има правен интерес от обжалването и е подадена в
законоустановения срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Тази норма е приложима и в изпълнителното производство,
като компетентен да се произнесе по молбата за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност е съдебният изпълнител.
Действително, от доказателствата по делото се установява, че
досега са извършени ограничен брой действия във връзка с изпълнителното
производство против длъжника, от страна на пълномощника на взискателя, а
именно - изготвянето и подаването на молбата за образуване на
4
изпълнителното дело пред ЧСИ и подаване на молби, конкретизиращи
исканията на взискателя във връзка с установяване на имуществото на
длъжника, върху което да бъде насочено изпълнението, както и за прилагане
на изпълнителни способи. От доказателствата по делото се установява, обаче,
че след получаване на покана за доброволно изпълнение длъжникът не е
предприел такова, т.е. не е платена нито сумата по изпълнителния лист, нито
безспорната част от разноските. Твърденията на жалбоподателя за противното
не намират опора в материалите на представеното от ЧСИ копие на
изпълнителното дело, а и жалбоподателят не представя доказателства в тази
насока с жалбата си. От тук следва, че при липса на изпълнение, обемът от
работата, която ще следва да извърши адвокатското дружество по сключения
с взискателя договор за правна помощ, се явява неопределен. И доколкото
след изтичане на срока за доброволно изпълнение (а той е изтекъл)
задължението подлежи на принудително изпълнение, то възнаграждението за
този обем защита следва да се определи по реда на чл. 10 т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1/2014 година на Висшия адвокатски съвет (ВАС) за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Минимално дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 10 т.
1 от Наредба № 1/2004 година (в ред. ДВ бр. 68/2020 година) е в размер на
200 лева и то е просто, а не пропорционално, т.е. не е обвързано с размера на
вземането по изпълнителния титул. Възнаграждението по т. 2 е ½ от
съответните възнаграждение по чл. 7 ал. 2 от Наредбата, т.е. адвокатският
хонорар е обусловен от определен материален интерес. В случая намира
приложение чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, относима за дела с оценяем интерес
от 1000 до 5000 лева и предвиждаща възнаграждение в размер на 300 лева
плюс 7% за горницата над 1 000 лева. Т.е. по чл. 10 т. 2 от Наредбата се
следва възнаграждение в размер на ½ от 316,94 лева. Или общо по чл. 10 т. 1
и т. 2 от Наредба № 1/2014 година се дължи адвокатски хонорар в размер на
430,16 лева с ДДС. ЧСИ е определил на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв
адвокатско възнаграждение в размер на 432 лева с ДДС, т.е. практически в
минималния размер, следователно то не е прекомерно. Ето защо
постановлението на ЧСИ Николета Кавакова, с което е отказано намаляването
на разноските за адвокатското възнаграждение на адвокатското дружество
„Генев и Марков“ е правилно, а въззивната жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
5
За пълнота е необходимо да се отбележи, че и останалите
доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакувания акт на ЧСИ
са неоснователни: След като адвокатското възнаграждение не е прекомерно и
то не е заплатено от длъжника доброволно, то целият му размер следва да
бъде включен в общия размер на събраната от ЧСИ сума. Следователно,
правилно е определен действителният материален интерес, върху който
следва да бъде изчислена дължимата към ЧСИ пропорционална такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Поради извода на съда за неоснователност на жалбата, на
жалбоподателя не се дължи възстановяване на разноски и искането му в тази
част се явява неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ – София против постановление от 11.06.2022 година на ЧСИ
Николета Кавакова, рег. № 929 на КЧСИ, по изп.д. №20229290401112, с
взискател – Б. Ж. К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6