№ 361
гр. Русе, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100357 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432
от КЗ.
Ищцата М. БЮРХ. З., чрез упълномощен адвокат Я.Д., твърди, че на
22.12.2019 г. около 20 ч., пресичайки на обозначена пешеходна пътека на
кръстовището между бул. „Липник“ и ул. „Лозен планина“ в гр. Русе, е
претърпяла ПТП, предизвикано от водача на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.
№ Р2799КА, който не е спрял и не е осигурил предимство на преминаващия
пешеходец. Вследствие на инцидента ищцата получила травматично
увреждане, изразяващо се във фрактура на третата метатарзална (ходилна)
кост на лявото ходило. При постъпване в спешното отделение на „УМБАЛ –
Канев“ гр. Русе непосредствено след инцидента е поставена гипсова
имобилизация – шина на левия крак. В резултат на претърпяното ПТП ищцата
преживяла силна уплаха и стрес и продължителни двигателни затруднения,
произтичащи от невъзможността да използва пълноценно левия си долен
крайник, които наред с интензивната болка и неспособността да се придвижва
самостоятелно и да посреща ежедневните си битово-хигиенни нужди,
повлияли негативно и върху емоционалното състояние, предизвиквайки у
нея тревожност, напрегнатост, раздразнителност, нарушения в съня. Твърди
се наличие на перманентно посттравматично притеснение при пресичане на
пътни платна в градска среда. Посочва, че в резултат на увреждането се е
наложило да ползва отпуск поради временна неработоспособност за период
от 39 календарни дни и че е направила разходи във връзка с лечението в
размер на 40 лева. Ищцата сочи, че към датата на настъпване на събитието за
автомобила, участвал в ПТП, е била налице валидна застраховка „Гражданска
1
отговорност“ на автомобилистите в ЗД „БУЛ ИНС“ АД и че по реда на чл.
380 от КЗ е предявила претенция към ответното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение, като застрахователят е изискал представяне на
допълнителни документи и до момента на депозиране на исковата молба
претенцията не е удовлетворена. Твърди, че по повод процесното ПТП РРС е
одобрил споразумение с влязло в сила определение от 18.01.2021г. по НОХД
№ 2115/20. Претендира от ответното дружество репариране на претърпените
вреди чрез заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за
неимуществени вреди и 40 лв. за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба, както и деловодни
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва
иска по основание и размер, изразява становище, че искът е недопустим и че
не е дал повод за завеждане на делото, доколкото ищцата го е поставила в
невъзможност да извърши доброволно плащане, тъй като не представила
ведно със застрахователната си претенция номер на банкова сметка, по която
да бъде преведено застрахователното обезщетение. Навежда твърдения за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и претърпените от ищцата
вреди, възразява за тяхната прекомерност, претендира деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С влязло в сила определение от 18.01.2021 г. на РРС по НОХД № 2115 /
2020 г. е одобрено споразумение, с което Р. ИВ. ДР. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр. 8, б. „А“, пр. 2 във
вр. с чл. 343, ал. 1, буква „б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК - за това,
че на 22.11.2019 г. в гр. Русе, управлявайки лек автомобил марка „Ауди“
модел „А3“ с рег. № 2799КА нарушил правилата за движение по пътищата,
като не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека М. БЮРХ. З. от гр.
Русе, вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на трета ходилна кост на ляво ходило,
довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник. За
извършеното на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
за изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година.
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
№ 878/310 от 26.11.2019 г. е видно, че към датата на настъпване на ПТП
процесният автомобил е бил с валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество със
срок на действие до 25.04.2020 г.
От представените писмени доказателства – лист за преглед на пациент в
СО и амбулаторни листи, се установява, че непосредствено след инцидента
ищцата е постъпила в спешното отделение на „УМБАЛ – Канев“ гр. Русе,
проведени са изследвания, поставена е гипсова имобилизация – шина на
2
увредения крайник и са предписани медикаменти. Във връзка с извършено
съдебномедицинско освидетелстване същата е направила разходи в размер на
40 лв. по фактура № **********, съгласно приложен фискален бон. На
ищцата са издадени болнични листи за временна неработоспособност за
периода от 25.11.2019 г. до 02.01.2020г.
На основание чл. 380 от КЗ, ищцата е отправила претенция за
обезщетение на неимуществени и имуществени вреди до ЗД „БУЛ ИНС“ АД
по застрахователна полица BG/02/119001195301 с вх. № ОК-71333/29.01.2021
г., придружена с копия на констативен протокол за ПТП с пострадали,
амбулаторни листи от медицински прегледи, съдебномедицинска експертиза
от досъдебно производство и др. и при ответното дружество е заведена щета
№ ********** – ПТП от дата 22.11.2019 г. В срока по чл. 496 от КЗ с писмо с
изх. № НЩ-969/08.02.21 г. застрахователната компания е отказала да изплати
обезщетение и е изискала допълнителни документи, като по делото липсват
доказателства за удовлетворяване на претенцията.
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди в настоящото
производство са разпитани свидетелите Б.Х. и М.Х., родители на ищцата, от
чиито показания се установява, че в резултат на причиненото от ПТП
увреждане на долния ляв крайник М.З. е била имобилизирана в продължение
на около месец, през периода на лечение и възстановяване се е придвижвала
трудно, с помощта на своите близки и използвайки патерици, била е
затруднена да посреща самостоятелно ежедневните си битови нужди,
оплаквала се е от подуване на увредения крак и е приемала
болкоуспокояващи медикаменти, не е успяла да отпразнува своето
дипломиране и абсолвентски бал поради претърпяната травма. Според
гласните доказателства по делото инцидентът е повлиял негативно върху
ищцата и в емоционален аспект, предизвиквайки у нея неудобство,
тревожност, страх и притеснение при пресичане в градски условия и при
управление на автомобил. Според свидетелските показания след премахване
на гипсовата имобилизация ищцата споделяла, че продължава да изпитва
болки при натоварване и в подобни случаи увреденият крак се подувал.
Съдът намира, че тези показания, макар и от лица от кръга по чл. 172 от
ГПК, следва да се кредитират напълно, тъй като са безпротиворечиви,
логически свързани и се подкрепят от писмените доказателства и
експертното заключение на СМЕ по делото.
Горните факти се потвърждават и от назначената и приета по делото
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че описаните в
приложената медицинска документация увреждания - счупване на трета
метатарзална кост на лявото ходило, оток на ходилото, водят до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник. От заключението на
вещото лице е видно, че ищцата е била с гипс в продължение на 27
денонощия, като процесът на възстановяване е отнел около три месеца, през
който период е следвало да се избягват физически натоварвания. От СМЕ се
установява, че пострадалата е изпитвала най – интензивни болки няколко дни
след травмата и при раздвижването след премахване на гипсовата
имобилизация, като към настоящия момент е налице пълно функционално
3
възстановяване на крайника.
Съдът намира, че следва да се кредитира заключението на вещото лице
по назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза като компетентно,
пълно и обективно, като вещото лице в с.з. е дало и изчерпателни отговори на
поставените му въпроси.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата
и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. На основание чл.45 от ЗЗД при деликт
на обезщетение подлежат всички вреди - имуществени и неимуществени,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът счита, че са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД, тъй като по делото е безспорно установено,
че деликвентът – страна по застрахователен договор с ответника, е осъден по
силата на одобрено с Определение споразумение от 18.01.2021 г. по НОХД №
2115/20г. по описа на Русенския районен съд за престъпление, свързано с
нарушение на правилата за движение по пътищата, вследствие на което на
М.З. е причинената средна телесна повреда. Определението има характер на
влязла в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК е задължително за
гражданския съд по въпросите относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. На основание чл.413 ал.1 от НПК
то се явява задължително и за застрахователя – страна по сключения договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Писмените и гласните доказателства по делото и заключението по
приетата съдебномедицинска експертиза потвърждават наличието на
причинно – следствена връзка между противоправното деяние на деликвента
и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на ищцата.
Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на ответника за
липса на доказана причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и
претърпените вреди.
Въз основа на писмените доказателства по делото съдът приема, че
ищцата е изпълнила процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до
застрахователя писмена застрахователна претенция на 18.01.2021г.,
придружена със съответните писмени доказателства. В тримесечния срок по
чл. 496 от КЗ ответното дружество не е изплатило претендираното от
4
пострадалата обезщетение. В този смисъл неоснователни се явяват
твърденията на ответника за недопустимост и неоснователност на исковата
молба с оглед неизпълнение от страна на ищцата на процедурата по чл.380,
чл.496 и чл.498 от КЗ.
Предвид доказаното осъществяване на състава на непозволено
увреждане вследствие на настъпилото ПТП, наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с прекия причинител на вредата към
датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл.380 от КЗ и
неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователната компания в нормативно установения срок, съдът счита, че
за ищцата в качеството на пострадала от ПТП е възникнало правото да
получи обезщетение от застрахователя на деликвента за претърпените вреди
от деликта, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди,
предявените искове се явяват доказани по основанието си.
Искът за репариране на причинените от ПТП имуществени вреди на
стойност 40 лв. е доказан в пълния си размер и следва да се уважи изцяло, тъй
като от представените по делото писмени доказателства е видно, че разходите
са извършени във връзка с травмите на ищцата.
Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на
чл.52 от ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки, страдания и
душевни преживявания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
От събраните и обсъдени доказателства по делото се установи, че
вследствие на процесното ПТП на ищцата е причинено телесно увреждане,
съпроводено с болка в пострадалия крак, довело до двигателни затруднения,
продължително състояние на нетрудоспособност и неспособност да
изпълнява самостоятелно ежедневните си хигиенно – битови дейности,
необходимост от ползване на помощни средства и спазване на щадящ режим
без физически натоварвания през възстановителния период за около три
месеца. Въз основа на свидетелските показания съдът приема за доказано
негативното влияние на инцидента върху емоционалното състояние на
ищцата – същата изпитвала неудобство, разочарование от невъзможността да
отпразнува своето дипломиране и да води нормален социален живот, стрес,
притеснение и страх при пресичане на пътни платна и при управление на
автомобил. Характерът и продължителността на претърпените болки и
физически затруднения, и продължителността на възстановителния период се
установява от приетата по делото СМЕ, съгласно която при този вид травми
възстановяването отнема около три месеца и към настоящия момент е налице
5
пълно функционално възстановяване на увредения крайник.
С оглед гореизложеното, предвид възрастта на пострадалата, характера
и вида на травмата, установените болки, страдания и стрес, които е
преживяла, обстоятелствата, свързани с протичането на възстановителния
процес и факта, че ищцата е напълно физически възстановена от причиненото
увреждане, съдът приема, че претърпените от нея неимуществени вреди
следва да се репарират със сумата от 20 000 лева, който размер, по преценка
на съда, съответства в най - голяма степен на критерия за справедливо
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, а над тази сума до претендирания размер от 26
000 лева, като неоснователен и недоказан, искът следва да се отхвърли.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на претърпените вреди от страна на ищцата. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ответникът е следвало да
установи наличието на конкретно поведение у пострадалото лице, което да е
предизвикало или да е повлияло върху действията на деликвента и да е в
причинна връзка с настъпването на вредите. Ответникът не е изложил
обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното съпричиняване и не е
ангажирал доказателства в подкрепа на тези доводи. От друга страна, в
случаите по чл.119, ал.5 от Закона за движение по пътищата, какъвто е
настоящият, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие. Предвид изложеното, съдът намира посоченото
възражение за недоказано и неоснователно.
На основание чл. 497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока за окончателно
произнасяне по претенцията по чл. 496, ал.1 от КЗ, но ищцата е претендирала
присъждане на законна лихва от деня на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, поради което лихва върху главницата по двата иска
следва да се присъди за претендирания период.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното застрахователно дружество
следва да заплати по сметка на РОС дължимата държавна такса върху
уважената част на иска в размер на 850 лева.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество следва да заплати
на пълномощника на ищцата сумата от 1430 лева адвокатско възнаграждение,
определено в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената
част от иска.
Ответникът дължи на ищцата разноски в производството / за
изготвената съдебномедицинска експертиза / съразмерно на уважената част от
иска, в размер на 193 лева.
Ответникът е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с
отхвърлената част от иска, съгласно представения списък, в размер 387 лева.
След извършена компенсация на дължимите разноски, сумата, която
ищцата дължи на ответника, е в размер на 194 лева.
6
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.
БЮРХ. З., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „К.“ № **, бл. **, по банкова
сметка: BG**BUIN************** при „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
сумата от 20 000 лева – обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, причинено на 22.11.2019г. в гр.Русе от Р. ИВ.
ДР., при управление на лек автомобил „Ауди“, модел А3 с рег. № Р2799КА,
чиято „Гражданска отговорност” е застрахована в ответното дружество, и
сумата от 40 лева – обезщетение по чл.432 от КЗ за имуществени вреди, като
пряка и непосредствена последица от същото ПТП, ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 28.05.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за размера над 20 000 лева до
претендираната сума от 26 000 лева, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РОС сумата от 850 лева държавна такса върху уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Я.Д. – САК, гр. София, пл. „Позитано“, № 3, , ет. 2, офис 10, сграда на
СБА сумата от 1430 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. БЮРХ. З., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „К.“ № **, бл. **
ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К. деловодни разноски,
по компенсация, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 194
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7