№ 21891
гр. София, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110145586 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Т. П. К..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 63, находящ се в гр. ********.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 747, 43 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 152, 82 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022 г. – 28.03.2025 г.;
сумата 32, 47 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 8, 15 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.04.2022 г. – 28.03.2025 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
09.04.2025 г. по ч.гр.д. № 19362/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Т. П. К..
В първото по делото открито съдебно заседание ответницата твърди, че
изцяло е погасила задълженията чрез плащане.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 02.04.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. П.
К. за:
сумата 747, 43 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 152, 82 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022 г. – 28.03.2025 г.;
сумата 32, 47 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 8, 15 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.04.2022 г. – 28.03.2025 г.
С разпореждане от 09.04.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответницата има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Безспорно е между страните, че за исковия период до имота е доставяна
топлинна енергия в размер на исковата сума.
Безспорно е между страните, че за исковия период е извършвана
услугата дялово разпределение на цена, възлизаща на исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице е забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото
разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за
мораторна лихва в размер на исковата сума.
2
Безспорно е между страните, че на 21.11.2025 г. ответницата е заплатила
в полза на ищеца сумата 971, 84 лв. По делото е представено платежно
нареждане за посочената сума с основание – номера на настоящото дело.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая не се спори, че ответницата е клиент на топлинна енергия за
битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
3
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от „Далсия“ ООД. Третото лице-помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто
смисъл са ангажираните писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства
следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена
на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на исковите
суми.
Безспорно е между страните, че на 21.11.2025 г. ответницата е заплатила
4
в полза на ищеца сумата 971, 84 лв. Спорен по делото е въпросът дали с това
плащане процесните задължения са погасени изцяло.
Ответницата има задължения в размер на:
сумата 747, 43 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 02.04.2025 г. до датата на плащането –
21.11.2025 г. в размер на 59, 80 лв., определен посредством електронен лихвен
калкулатор на НАП - https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html;
сумата 152, 82 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022 г. – 28.03.2025 г.;
сумата 32, 47 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 02.04.2025 г. до датата на плащането
– 21.11.2025 г. в размер на 2, 60 лв., определен посредством електронен лихвен
калкулатор на НАП - https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html;
сумата 8, 15 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.04.2022 г. – 28.03.2025 г.,
т.е. общо в размер на сумата 1 003, 27 лв.
Ответницата е заплатила в полза на ищеца сумата 971, 84 лв. По делото
е представено платежно нареждане за посочената сума с основание – номера
на настоящото дело. Ответницата не е посочила изрично кои задължения
погасява с посочената сума, поради което плащането следва да бъде отнесено
по реда на чл.76 ЗЗД, след приложение на който се налага извод, че е налице
непогасен остатък в размер на сумата 31, 43 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, за която искът следва да се уважи.
Върху посочената сума се дължи законна лихва от датата на плащането
– 21.11.2025 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
За пълнота следва да се посочи, че от страна на ответницата е направено
искане за постановяване на решение при признание на исковете. На първо
място, съгласно чл.237, ал.1 ГПК решение при признание на иска се
постановява по искане на ищеца, каквото в случая липсва, и на следващо –
плащането в хода на процеса има за последица отхвърляне на исковете поради
извършено плащане в хода на процеса за платената част, а не решение при
признание на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, като следва да
му се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 75 лв. разноски
за заповедното и сумата 75 лв. разноски за исковото производство.
Ответницата няма право на разноски по делото.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. П. К., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата 31, 43 лв., представляваща неизплатен остатък от стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.10.2021 г. – м.04.2024 г. за
топлоснабден имот: апартамент № 63, находящ се в гр. ********, ведно със
законна лихва от датата на плащането – 21.11.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
09.04.2025 г. по ч.гр.д. № 19362/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за:
сумата над 31, 43 лв. до 747, 43 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.10.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
вземането;
сумата 152, 82 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 28.03.2025 г.;
сумата 32, 47 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 8, 15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.04.2022
г. – 28.03.2025 г. – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА
ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Т. П. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
75 лв. разноски за заповедното и сумата 75 лв. разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6