РЕШЕНИЕ

                                        номер  720,   06.06.2019г. , град Бургас

                                                       

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

     

     Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на двадесет и осми май,  две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                                      Председател :    Петя   Георгиева

Секретар : Златка Калоянова 

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 910 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното :

 

        Производството по делото е образувано по повод жалбата на С.Н.М. с ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 18-0769-001327/15.05.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „ПП”-Бургас, с което за нарушение на чл.137е от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и за нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 6 контролни точки. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление, като се иска неговата отмяна.

    Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна и е допустима.             

    Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:     

    На 10.03.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 10.03.2018г. около 14,30 часа   в гр.**********“ до градския стадион е управлявал мотоциклет „Я.“ с рама № **** като не е използвал защитна каска в нарушение на чл.137е от ЗДвП. Жалбоподателят не е спрял на указаното място на подаден сигнал от контролните органи и не е изпълнил техните указания в нарушение на чл.103 от ЗДвП, като сигналът е бил подаден от униформен полицейски служител.

    Жалбоподателят е подписал акта без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмено възражение.

    Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН.

    Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление. Постановлението от формална страна е в съответствие с чл.57, ал.1 от ЗАНН, като не са налице допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство, поради което възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

   Изложената в постановлението фактическа обстановка се установява, по безспорен начин от показанията на свидетелите Я.Ч. и М.М.. При тази установеност на фактите съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.137е от ЗДвП. Според посочената разпоредба водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди, следва да използват защитни каски. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си за използване на защитна каска, като за това деяние правната норма, отразена в чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 50 лева, каквото по вид и размер е наложеното в случая.

  Деянието не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.  Постановлението е законосъобразно и обосновано в тази му част, поради което съдът намира, че следва да бъде потвърдено.

   Императивната норма на чл.103 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Нарушението по чл.103 от ЗДвП се установява от показанията на свидетелите Я.Ч. и М.М. и приложената докладна записка до началника на Второ РУ на МВР-Бургас. На посочената дата жалбоподателят като водач на моторно превозно средство не е спрял на указаното място на подадения сигнал от контролните органи и не е изпълнил техните указания в нарушение на чл.103 от ЗДвП, поради което безспорно е осъществил от обективна и субективна страна описаното нарушение.

   Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.           

    За посоченото нарушение на чл.103 от ЗДвП разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съгласно чл.27, ал.2 от ЗДвП при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Административнонаказващият орган е сторил това при индивидуализацията на наказанията. Глобата е определена в максималния размер, предвиден от законодателя, а кумулативното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство е за максимално предвидения от законодателя срок от 6 месеца. Така определените наказания според съда кореспондират напълно с целите по чл.12 от ЗАНН, тъй като видно от приложената справка за нарушител / водач жалбоподателят е наказван многократно и за други нарушения по ЗДвП, по които не е заплатил наложените глоби. Обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.

        Предвид изложените съображения на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                           Р Е Ш И  :

    ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0769-001327/15.05.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „ПП”-Бургас, с което за нарушение на чл.137е от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП на С.Н.М. с ЕГН ********** с адрес ***  му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и за нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 6 /шест/ контролни точки.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Бургас  в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                         

                                                                                              Председател: /П/

 

Вярно с оригинала!

З.К.