РЕШЕНИЕ
№
32
гр. Русе, 04.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
закрито заседание на десети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА , с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия
ДЯКОВА КАН дело № 417 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от адв.Д.С. ***, в качеството на
процесуален представител на М.Х.Х. *** против Решение № 260064 от 09.09.2020
г., постановено по АНД № 223/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 19-1085-003270 от 15.11.2019г., издадено от Началник на
Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на Х. на основание чл.175, ал. 1, т.3 от ЗДвП е са наложени кумулативно
административни наказания „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец.
Счита, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да
отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени
наказателното постановление.
Ответната страна в производството взема
становище по жалбата в изпратено писмено възражение от пълномощник. Счита
жалбата за неоснователна. Молят съда да потвърди атакуваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Становището на представителя на ОПРусе
е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалният закон. Настоящият съдебен състав намира, че решението
на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието от оспореното пред районния съд наказателно постановление са
правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция.
Неоснователни са касационните оплаквания за противното.
С оспореното пред РС - Русе наказателно постановление е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Х. в качеството му на ФЛ
- водач на МПС, за това, че на 18.05.2019г. около 14,12ч. на път I-5 Русе – Велико търново, врайона на
км 9+000, посока гр.Бяла , като водач на товарен автомобил Ивеко Дейли 35Ц17ЛВБ с рег.№ ЕН8691КК , отказал да изпълни
разпорежданията на лицата, упълномощени да контролират движението по пътищата,
осуетява проверка, като отказал да представи документите си за проверка, по
повод контрол върху заплащането на такса
по чл.10, ал.1 от ЗП, след което привежда автомобила в движение и самоволно напуска мястото на проверка.Квалификацията
на нарушението е по чл.103 от ЗДвП. За така описаното в НП деяние на основание
приложимата санкционна норма на чл.175,
ал. 1, т.3 от ЗДвП са наложени
кумулативно предвидените административни
наказания „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 месец.
Въззивният съд е направил правилен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
въз основа на тях е направил обосновани изводи, че безспорно е установено
осъществяване състава на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП от страна
на наказаното лице, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за това нарушение. Съгласно чл. 103 ЗДвП - При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Нарушението е установено изцяло чрез събраните
гласни доказателства, обсъдени подробно във въззивното решение. В конкретния
казус от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят
е отказал да предостави поисканите от контролния орган документи на автомобила
и на водача, след което привел автомобила в движение и напуснал мястото на
проверка. Няма спор, че водач на автомобила е бил жалблоподателят, предвид и
подадената и приложена във въззивното
дело декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика, който си е предоставил
автомобила на жалбоподателя. Доказана е компетентността на контролните органите,
извършващи проверка на пътя, предвид разпоредбата на чл. 167а, ал.1 от ЗДвП: “Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система
за събиране на пътни такси „ и ал.2: „При изпълнение на функциите си по този
закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" длъжностни лица: по
т.1 - спират движещи се моторни превозни средства чрез сигнал със стоп-палка с
червена светлина…; проверяват документите за самоличност на водача, както и
всички документи, свързани с управляваното превозно средство; по т.3 - осъществяват
контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата;
Неоснователно е възражението в
касационната жалба, че за процесното МПС няма данни, че не е заплатена
винетната такса. За съставомерността на деянието на жалбоподателя това
обстоятелство е неотносимо, поради което този въпрос не е необходимо да се
изследва. Правилно е приложен чл.27 от ЗАНН при определяне вида и размера на предвидените
кумулативни наказания, като и двете наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство и глоба - в случая са определени в минимален размер.
По изложените
съображения оспореното пред РС Русе НП е издадено при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с приложимото материално право. Като е достигнал до
тези изводи и е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил правилно
решение и като такова то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от АПК в полза на ОД на МВР – Русе
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя в
размер на 100 лева.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260064
от 09.09.2020 г., постановено по АНД № 223/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-003270 от
15.11.2019г., издадено от Началник на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което
на М.Х.Х. с ЕГН ********** *** на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП са наложени кумулативно административни
наказания „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 месец.
ОСЪЖДА М.Х.Х. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от Директора Т.А.А., сумата от 100/сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.