РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Сливен, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20222200100089 по описа за 2022 година
Предявен е пряк иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на
вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане
по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл.
432 ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и цена –100 000 лв.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2021г. около 15:30ч., в гр. Сливен, бул. „Бургаско
шосе“, до блок 63, на пешеходна пътека лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********,
управляван от Р. Й. К., блъснал ищцата.
Твърди се, че отговорността за настъпването на инцидента била на водача на лекия
автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********, който с неправомерното си поведение
допуснал настъпване на ПТП, в резултат на което ищцата получила травматични
увреждания.
В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, тя получила счупване на
тазобедрена става, болки в кръста (лумбаго, изкривяване на гръбнака), предна кост и други
телесни увреждания, поради което била хоспитализирана по спешност, а към настоящия
момент била под постоянно наблюдение в хоспис в гр. Черноморец.
Въпреки проведеното лечение, нямало в пълен обем да се възстановят функциите, които
изпълнява крайникът на ищцата. Счупването, независимо от лечението, щяло да доведе до
влошаване на опорно-двигателния апарат и тежки артрозни промени. Това с времето щяло
доведе до още по-тежко влошаване на функциите на опорно-двигателния апарат и силни
болки при промяна на времето.
1
Твърди се, че след получените увреждания, при ищцата било налице повишено ниво на
раздразнителност, тревожност, което се изразява в обща напрегнатост, безпокойство,
депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, мрачни мисли, апатия,
липса на апетит, ненамиране на смисъл в живота. Тя се чувствала безпомощна и ненужна,
постоянно ангажирала близките си, от които се нуждае всекидневно за най - елементарните
действия като хранене, придвижване, обличане и тоалет.
Твърди се, че в бъдеще били необходими допълнителни оперативни интервенции,
предстояли години наред рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог и психиатър, за
постигането на един начин на живот, много далеч от живота, който е водила преди. Тя
търпяла и ще продължавало да търпи болки и страдания, сериозни психически последици,
като загуба на памет и ясен спомен за събития и лица преди катастрофата, посттравматичен
стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица,непълноценност, страх,
граничещ с параноя и пр.
Твърди се, че към датата на ПТП било налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за МПС лек
автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********, с начална дата на покритие 31.12.2020г.,
крайна дата на покритие 31.12.2021 г.
На 29.12.2022г. ищцата депозирала до ответника писмена застрахователна претенция за
неимуществени вреди, по която била образувана щета № 43072952100315. С писмо от
05.01.2022г той изискал допълнителни документи, с които ищцата не разполагала.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й
заплати сумата 80 000лв. - частичен иск от общо 100 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на получените
ПТП на 10.12.2021г. травматични увреждания, ведно със законната лихва, считано от
29.12.2021г до окончателното изплащане и от 21.01.2022г до окончателното изплащане.
С молба от 09.03.2022г, ищцата допълва исковата молба, като твърди, че в резултат на
ПТП получила травматичен шок и фрактура на таза и L1, като била приета в ОТО за лечение
на фрактура на бедрената шийка. На 15.12.2021г била оперирана и поставена костна тапа
№12.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за
недопустим и неоснователен.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка
“гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Опел
Зафира“ с per. № ********,
Оспорва механизма на ПТП. Оспорва описаните в исковата молба увреждания на
ищцата, като твърди, че част от тях не са получени, а друга част са били налице преди да
настъпи ПТП.
Оспорва причинната връзка между действията на водача на застрахования лек
автомобил и настъпването на произшествието, както и че твърдените в исковата молба
2
увреждания са вследствие на настъпилото ПТП.
Оспорва иска като прекомерно завишен, несъобразен със съдебната практика и
принципа за справедливост, както и с вида, степента и характера на получените увреждания,
продължителността на лечебния процес и възрастта на ищцата. Освен това, лечението й
протекло гладко и без усложнения, а състоянието й се подобрило и стабилизирало.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
ищца, която с поведението си допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като
извършила нарушения на правилата за движение по пътищата. Тя внезапно навлязла на
пътното платно, без да се съобрази с приближаващото МПС, не е пресичала по обозначените
за това места, с които свои действия е поставила водача на лекия автомобил в невъзможност
да избегне настъпването на процесното ПТП. С тези действия сама се е поставила в
опасност, като впоследствие е понесла вредни за нея последици, поради което и на
основание чл. 51 ал.2 ЗЗД обезщетението й следва да бъде намалено.
Оспорва началния момент, от който се претендира законна лихва, веднъж на
основание чл. 429 ал.3 КЗ и втора път - на основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ. Тъй като се касае
за една и съща лихва, счита, че не следва да се присъждат две лихви върху една и съща
главница, което противоречи на чл. 86 ал.1 ЗЗД и ще доведе до неоснователно обогатяване
на ищеца.
В с.з. ищецът ред. призован, се явява лично и представляван от процесуален
представител.Прави увеличение на размера на предявения частичен иск от 80 000лв до
пълния му размер от 100 000лв. Поддържа иска и моли да бъде уважен в този размер.
Претендира разноски съгласно списък.
В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от упълномощен
представител, който оспорва предявените искове. Поддържа възраженията, направени с
отговора на исковата молба. Моли при постановяване на решението съдът да се съобрази с
действително претърпените вреди и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
ищцата, което според представената писмена защита било 70%. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 8 ГПК и писмена защита.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 10.12.2021г., около 15:30ч., в гр. Сливен, в ж.к. „Стоян Заимов“, на бул. „Бургаско
шосе“, ищцата пресичала пътното платно на пешеходна пътека, когато била блъсната от лек
автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********, управляван от Р. Й. К..
По случая е съставен констативен протокол с пострадали лица№ 348/10.12.2021г и
образувано ДП № 1664/21г по описа на РП-Сливен, вх. № 6302/21 на РП-Сливен, за
извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б НК.
С одобрено от съда споразумение по НОХД № 941/2022г по описа на РС- Сливен,
подс. Р. Й. К., е призната за виновна в това,че на 10.12.2021г. в гр. Сливен, бул. „Бургаско
3
шосе“, до блок № 63 на ж.к. „Стоян Заимов“, на пешеходна пътека, при управление на
МПС- лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********, нарушила правила за движение по
пътищата, а именно: чл. 20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.21 ал.1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 119
ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинила средни телесни повреди на С. С. Х., на 75
години, от гр.Сливен, изразяващи се в счупване на шийката на бедрената кост на десния
крак, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник; счупване на
ръба на левия ацетабулум и долното рамо на лявата пубисна кост, довело до трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник; счупване на тялото на първи лумбален
прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата – престъпление по чл.
343 ал.3 предл. последно, б.“А“, предл.2 вр. с чл. 343 ал.1 в.“б“ предл.2, вр. с чл. 343 ал.1
НК, за което е осъдена на 11 месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66 ал.1 НК и
1 година и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС.
По отношение на лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № ******** е сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите” начална дата на
покритие 31.12.2020г., крайна дата на покритие 31.12.2021 г.
На 29.12.2021г. ищцата депозирала до ответника писмена застрахователна претенция за
неимуществени вреди, по която била образувана щета № 43072952100315.
С писмо от 05.01.2022г застрахователят изискал допълнителни документи, с които
ищцата не разполагала и до настоящия момент не й е определено и изплатено обезщетение
за неимуществени вреди.
По делото е изготвена САТЕ за установяване механизма на настъпване на ПТП, който
е следния: лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ********, управляван от Р. К. се движил
в гр. Сливен, по бул. „Бургаско шосе“ в посока към изхода на гр. Сливен, със скорост на
движение около 53 km/час . Движението се е осъществявало в светлата част на
денонощието, в лявата част на платното за движение, при валеж от дъжд и мокра пътна
настилка.
Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е била
около 41 метра.
В същия момент, в дясно от платното за движение, по пешеходната пътека, предприела
пресичане ищцата със скорост на движение от около 5,4 kм/час, което е горна граница на
спокоен ход.
В момента на навлизането й на платното за движение, лекият автомобил е бил на около
40 метра от мястото на удара. Скоростта на движение на ищцата е била относително
постоянна по време на пресичане на платното и около 5.4 км/ч. В момента на навлизане на
пешеходката на платното, водачката на лекия автомобил е предприела спиране. Тя
реагирала своевременно на опасността и към момента на навлизане на пешеходката на
платното за движение. С действията си ищцата навлязла в опасната зона за спиране на
автомобила при определената скорост на движение и спрямо момента на навлизане на
платното за движение.
4
Настъпил удар между лявата предна част на автомобила и страничната лява част на
пострадалата ищца, при което тя е паднал напред и наляво спрямо посоката на движение на
автомобила.
Мястото на удара е на 2.8 метра след мерната линия на ориентира и на 5 метра вляво от
дясната граница на платното за движение, гледано спрямо посоката на движение на
автомобила.Общият изминат път от ищцата , от мястото на навлизането и на платното до
мястото на удара, е 5 метра.
Водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме ищцата при
предприетото от нея навлизане на платното за движение и пресичане по пешеходната
пътека.
Той е възприел опасността на около 40 m от мястото на удара. Възприел е опасността
своевременно, но ищцата е навлязла в опасната зона за спиране на автомобила спрямо
момента на навлизането на платното.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП според експертното
заключение е технически неправилното поведение на водача на автомобила спрямо
предприетото пресичане на платното от пешеходеца по пешеходната пътека.
Технически правилно е водачът да намали скоростта на движение или спре, за да
пропусне стъпилата на пешеходната пътека пешеходка.
Технически правилно е също водачът на автомобила да се съобрази с пресичането на
платното за движение от възрастен и немощен човек, който се движи бавно, като подбере
скорост на движение, която му позволява да спре преди пешеходната пътека.
Съгласно заключението на САТЕ, ищцата е имала възможност да възприеме
автомобила, неговата скорост на движение и положение, да го изчака да премине и една
тогава да предприеме пресичане.
В резултат на удара, ищцата получила съчетана травма , травматичен шок, фрактура на
тялото на първи лумбален прешлен ; фрактура на таза- ляв ацетабулум ; фрактура долния
клон на лява пубисна кост, фрактура на шийката на дясна бедрена кост.
Получените травматични увреждания били съпроводени в първите часове и дни след
инцидента със силен болеви синдром и силно ограничени до невъзможни движения в
засегнатите части.
Съгласно заключението на СМЕ, механизмът на получените увреждания е следния: на
бедрена шийка – при падане върху големия трохантер или рязка външна ротация на
крайника, а на лумбален прешлен- компресия върху същия или травма по вертикала падане
на седалището.
Получените увреждания трайно затрудняват движението на крайниците и снагата за
срок по дълъг от 30 дни.
Лечението на фрактурата на бедрена шийка е оперативно, в болнично заведение,
между 7 и 10 дни, а възстановяването продължава между 3 и 8 месеца.
5
Ищцата постъпила на болнично лечение в ОАИЛ на МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД
от 10.12.2021г до 13.12.2021г, а после и в ортопедичното отделение на същата болница - от
13.12.2021г до 21.12.2021г.
На 15.12.2021 й е направена операция за ендопротезиране на дясна тазобедрена
става. Това е сложна оперативна интервенция, извършена под спинална анестезия, при
която се отстранява фрактурираната бедрена глава, разширява се със специални
инструменти канала на бедрената кост след което се имплантира стеблото на тазобедрената
става, като същата се закрепя с помощта на костен цимент,поставя се бедрена глава и се
репонира в ацетабулума. Следва послойно възстановяване на меките тъкани.
По време на болничния престой не са възникнали усложнения и не е имало пряка
опасност за живота на ищцата.
В първите часове на болничния престой болките й били най-силни, но по време на
болничното лечение били овладени медикаментозно.
Получените травматични увреждания били съчетани с травматичен шок, а ищцата била
изцяло в безпомощно състояние, обездвижена, на легло, с катедър и на памперси.
След операцията също била на памперси и на легло, не можела да става и да се
обслужва сама. Имала силни болки.
След дехоспитализацията била откарала с линейка и настанена за осем месеца в хоспис
„Миладиновски“ЕООД-гр.Черноморец, тъй като живее сама и няма кой да се грижи за нея.
В болницата била посетена от св.Мустафа Моллов, който я заварил на легло, със
счупен таз, да плаче и се оплаква от болките си.
В хосписа била посещавана два пъти месечно от същия свидетел, който й носел
направления, лекарства, инсулин и пари за плащане на услугите в хосписа, които пари му
изпращал от чужбина сина на ищцата.
Когато я видял при последното си посещение в хосписа, което било на 22.05.2022г, тя
вече можела да върви с помощта на проходилка,
Той бил придружен от св. Р. Д., според който персонала в хосписа се грижел добре за
ищцата, но я заварили разтроена, тъй като искала вече да се прибира вкъщи. Видимо имала
подобрение, тъй като вече можела да върви с проходилка.
При извършения от вещото лице личен преглед на ищцата, е установило, че има
самостоятелна походка, с помощта на проходилка; дясна тазобедрена става била с флексия
възможна до 75 градуса, при дясната колянна става липсвала пълна екстензия, дефицит
около 30 градуса- трайна контрактура; движенията в десния глезен били запазени. Лява
тазобедрена става била с ограничена флексия до 90 градуса. Имала и ограничени движения
в ставите на долните крайници. Тези ограничени движения обуславяли болеви синдром,
особено при движение, като и за в бъдеще щяла да търпи болки при движение и физическо
натоварване.
Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза, патологични
6
изменения на психиката на ищцата не са настъпили и няма следи от такива. Емоционалното
й състояние съответства на проявленията при характеропатия. Налице са нарушения на
съня, които вещото лице не може да обвърже единствено и само с множеството телесни
увреждания, част от които не са в следствие на процесното ПТП. Ищцата не проявява
признаци на шок или последици от такъв при извикване на спомена за процесното ПТП .
Не е налице остра стресова реакция към процесното ПТП и не са настъпили
съществени изменения в психичното й състояния.
Има прекомерна реакция на скръб и огорчение свързана със събития предшестващи
катастрофата и е твърде акцентуирана именно около това.
Според вещото лице, тя е силно акцентуирана и емоционална лабилна и няма
основание да се очакват съществени изменения. В психологическото и емоционалното й
състояние изобилства продукция, указваща на характеропатия в съчетание с дементни
изменения.
Към настоящия момент ищцата не е напълно възстановено от получените при ПТП
телесни увреждания и няма никакви изгледи за пълно възстановяване предвид възрастта й,
тежестта и броя на травмите. Тя продължава за изпитва болки и страдания, макар и не
толкова интензивни, има ограничени движения на левия долен крайник и се движи само с
помощта на проходилка. Има нужда от придружител постоянно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени.
Цени заключението на трите изслушани по делото съдебни експертизи като
подробни, обоснована , ясни и неоспорени от страните.
Съдът кредитира свидетелските показанията на разпитаните по делото трима
свидетели, които възприе като релевантни, преки и непосредствени.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и цена – 100
000лв , увеличена в с.з от 80 000лв на 100 000лв.
Предявен е първоначално като частичен- за от 80 000 лв от общо 100 000лв и в с.з.
увеличен неговия размер до пълния му размер от 100 000 лв.
Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- основателен и доказан, но
предявени в завишен размер.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по
застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото се установи, че ищците е изпълнили задължителната процедура по чл.
498КЗ за доброволно уреждане на спора със застрахователя.
Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-
7
месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай
то е приключило.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на
застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена при ответното
застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и
наличието на деликт с всички елементи от неговия фактически състав, а именно: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на
причинителя.
Тъй като деликвентът е осъден с вляза в сила присъда, съгласно чл. 300 ГПК,
гражданският съд е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички
тези обстоятелства са доказани в наказателния процес и са безспорни.
При призната в наказателния процес вина на прекия причинител на смъртта на
пострадалото лице, е налице установеност на причинно-следствената връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат, а именно: получените от ищцата в
резултат на процесното ПТП три средни телесни повреди, които са част от присъдата.
В тежест на ищеца е да докаже единствено вида и размера на претърпените вреди.
Вредите като вид, интензитет и продължителност са установени по делото от
еднопосочните показанията на двама свидетели и заключението на съдебно-медицинската
експертиза.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, като: вид, характер и тежест на увреждането, продължителност и
интензитет на претърпените болки и страдания, продължителност на възстановителния
процес, настъпилите неблагоприятни последици, емоционални, психически сътресения,
възраст на пострадалия и пр.
Като се има предвид възрастта на ищцата/ 76 години/, че е получила три средни
телесни повреди, а именно: счупване на шийката на бедрената кост на десния крак; счупване
на ръба на левия ацетабулум и долното рамо на лявата пубисна кост; счупване на тялото на
първи лумбален прешлен, претърпяната тежка оперативна интервенция, дългия
възстановителен период, продължил една година, че не е напълно възстановено от
травмите,неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване, претърпените болки и
страдания, техния интензитет и продължителност, изпадането й в безпомощно състояние за
дълъг период от време, нуждата от чужда помощ при обслужване, дискомфорта от
обездвижването, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди сумата
90 000лв.
Искът до пълния размер от 100 000лв съдът отхвърля като неоснователен и недоказан.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за съпричиняване
8
на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, която с поведението си
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като внезапно навлязла на пътното
платно, без да се съобрази с приближаващото МПС, не пресякла на обозначените за това
места, с които действия е поставила водача на лекия автомобил в невъзможност да избегне
настъпването на ПТП. С тези действия сама се е поставила в опасност, като впоследствие е
понесла вредни за нея последици, поради което и на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД,
обезщетението следвало да бъде намалено.
Възражението е неоснователно.
Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно
установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно
проявление се явява пряка и непросредтвена причина за произлезлите вреди и без което не
би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха
били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните нарушения
на ЗДвП от страна на пострадалия, те имат значение при преценката на приноса му, само
ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Установи се по делото, че поведението на ищцата нито е противоправно, нито е
довело но настъпване на вредоносния резултат.
Тя е била блъсната от застрахования лек автомобил , като пешеходец, пресичащ на
пешеходна пътека, без да е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.5 ЗДвП( ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017
г.): „ При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка
"пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие“
Водачът на автомобила е допуснал множество нарушения на правилата на движение по
пътищата, които са установени с влязла в сила присъда.
Той е управлявал автомобила с по-висока скорост от разрешената в градски условия 50
км/ч, с което нарушил чл. 21 ал.1 ЗДвП.
Тази скорост съобразно пътните условия и възрастта на ищцата, която е пресичала
бавно на пешеходна пътека, е и несъобразена, което е нарушение на чл. 116 ЗДвП.
Нарушил е и чл. 119 ал.1 ЗДвП, указващ на водачите, че при приближаване към
пешеходна пътека, водачът е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
За пешеходецът няма регламентирано законово задължение да притичва на
пешеходната пътека, нито да дава предимство на задаващ се автомобил. Щом веднъж е
стъпил на пешеходна пътека и преминава по нея, водачът на автомобила е този, който има
9
задължението по чл.119 ал.1 ЗДвП да пропусне пешеходеца, като намали скоростта или
спре.
Невярно е твърдението на ответника, че ищцата не е пресичала на пешеходна пътека.
ПТП е настъпило именно на пешеходна пътека, по която е пресичала ищцата, когато е била
блъсната от автомобила и това е установено с влязла в сила присъда.
Тъй като възражението за съпричиняване е неоснователно, няма основания за
намаляване на определеното от съда обезщетение, което следва да се присъди на ищцата в
пълен размер на сумата 90 000лв, ведно със законната лихва ,считано от 29.12.2021г до
окончателното изплащане.
Не се спори по делото, че ищците са предявили писмено застрахователната си
претенция до ответника на 29.12.2021г., поради което, следва да се приеме, че това е датата,
на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва
задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за
дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава
се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Видно от представената с исковата молба застрахователна претенция на ищеца, същата
е входирана при застрахователя на 29.12.2021 г./ л. 104 /.
Ищецът претендира законна лихва на две различни основания – по чл. 429 ал.3 КЗ и
по чл. 497 ал. 1 т.1 КЗ.
Съдът намира, че не се дължи лихва за забава и на основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ.,
считано от 21.01.2022г.
Съгласно чл. 497 ал.1 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: т.1/ изтичане на срока от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106 ал.3 и т.2 / изтичане на срока по чл. 496 ал.1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106 ал.3.
При преценката за началния момент на забава на застрахователя няма конкуренция
между двата срока по чл. 497 ал.1 т.1 и т.2 КЗ.
Такава е налице само при представяне от увреденото лице на доказателства, които са
били поискани от застрахователя.
В настоящия случай, с писма от 05.01.2022г и от 29.03.3022г, застрахователят е
поискал от ищеца конкретни документи от образуваното досъдебно производство, както и
цялата налична медицинска документация, които не са представени.
10
Освен това, ищецът търси лихвата по чл. 497 ал.1 т.1 върху обезщетението и лихвата
по чл. 429 ал. КЗ, тоест претендира лихва върху лихва, което е недопустимо. Но
присъждайки законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от по-ранната
дата 29.12.2021г, тя ще се дължи и от по-късната дата - от 21.01.2022г.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на ищците съразмерно на
уважената част от иска.
Тъй като по делото е представено само пълномощно, не и договор за правна защита и
съдействие, с който да е уговорено безплатна адв.защита на ищеца по реда на чл.38 ал.1 т.2
ЗА, съдът не би могъл да присъди адвокатско възнаграждение по този ред, а и няма
доказателства да е уговорено плащане на адв. възнаграждение в брой или по банков път,
нито, че е платено.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът дължи
на ответника разноски.
Съгласно представения по делото списък възлизат в общ размер на 4416лв и
включват : 4114лв-адв. възнаграждение с ДДС и 300лв –депозит за в.л.
Възражението за прекомерност на платеното от ответника адв.възнаграждение, е
неоснователно.
Видно от договор за правна защита и съдействие,уговореното адв.възнаграждение е по
правилата на чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г за минималните размери на
адв.възнаграждения.
Съобразно размера на предявената исковата претенция и съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от
Наредбата №1/09.07.2004г за минималните размери на адв.възнаграждения/ в ред. преди
изменението с ДВ бл.88/04.11.2022г, в сила от 08.11.2022г/, минималния размер на
адв.възнаграждение при материален интерес от 100 000 лв , е 3530лв без ДДС, а с 20%
ДДС = 4236лв.
В случая уговореното и платено адв.възнаграждение от ответника е 2930лв + 586лв
ДДС = 3516лв. , за което са представени доказателства, че е платено.
С анекс към договора за правна защита и съдействие, е уговорено допълнително
адв.възнаграждение в размер на 720лв с ДДС, което без ДДС е 600лв, пратено с ПН от
21.10.2022г или обща сума 4236лв с ДДС/ 3516лв+ 720лв/ .
Но тъй като в списъка по чл. 8 ГПК е посочено адв.възнаграждение в размер на
4116лв с ДДС, съдът не може да приеме по-високия размер на адв.възнаграждение от 4236лв
с ДДС.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът дължи
на ответника разноски в размер на 441.60 лв от общо 4416лв.
Според уважения размер на иска , ответникът дължи д.т. в размер от 4%, тоест сумата
3600 лв. и 600лв – възнаграждение за вещи лица, платени от бюджетните средства на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, бул..“Витоша“ 18Б, ЕИК- ********** ,
представлявано заедно от К.Х. Ч. и Б. А.В., „да заплати на С. С. Х. от гр.С., ж.к.“С.З.“
бл.**, вх.“*“, ап.*, с ЕГН -********** и съдебен адрес:гр.С., ул.“Х. Б.“№*, *-ти полуетаж,
офис *, чрез адв. Г. Г. Р., сумата 90 000лева / деветдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания, претърпени в резултат на
счупване на шийката на бедрената кост на десния крак, счупване на ръба на левия
ацетабулум и долното рамо на лявата пубисна кост и счупване на тялото на първи лумбален
прешлен, които увреждания са получени при ПТП на 10.12.2021г, виновно причинено от Р.
Й. К., като водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *********, ведно със законната
лихва , считано от 29.12.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. С. Х..С., ж.к.“С.З.“ бл.**, вх.“*“, ап.*, с ЕГН
-**********, срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, бул..“Витоша“ 18Б, ЕИК- ******** , иск по чл.
432 ал.1 КЗ до пълния му размер от 100 000лв, както и акцесорния иск за заплащане на
законна лихва, считано и от 21.01.2022г., и претенцията на присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 ЗА.
ОСЪЖДА С. С. Х. от гр.С., ж.к.“С.З.“ бл.**, вх.“*“, ап.*, с ЕГН -********** и
съдебен адрес:гр.С.****, ул.“Х. Б.“№*, *-ти полуетаж, офис *, чрез адв. Г. Г. Р., да заплати
на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“, бул..“Витоша“ 18Б, ЕИК- ******** , представлявано заедно от К. Х. Ч. и
Б. А. В.а, сумата 441.40лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, бул..“Витоша“ 18Б, ЕИК- ********** ,
представлявано заедно от К. Х. Ч. и Б. А. В., да заплати по сметка на Сливенски Окръжен
Съд държавна такса в размер на 3 600 лв и 600 лв – разноски за възнаграждение на
вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
12
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
13