РЕШЕНИЕ
№……………./24.09.2021г
град
София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев
ч.гр.д. № 4081 по описа за 2021г, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на С.О., длъжник по
изп.д. № 20218480400150 по описа на ЧСИ Р.А., срещу действията по изпълнението
изразяващи се в отказ да се намали размера на приетите разноски и такси по
изпълнителното дело.
В жалбата се посочва, че разноските в
частта относно адвокатското възнаграждение са прекомерни и неотговарящи на
фактическата и правна сложност на делото, евентуално следва да се определят
само по чл. 10, ал. 1, т.1 НМРАВ. Таксите към ЧСИ се оспорват по отношение на
т. 26, като се твърди, че последната не следва да включва адвокатското
възнаграждение.
Взискателят оспорва жалбата. Счита същата
за неоснователна по подробно изложените в отговора мотиви.
Съдебни изпълнител мотивира действията си.
Съдът
като се запозна с доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за
установено следното:
Жалбата е допустима. Разгледана по
същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК,
таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на
длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекрати по реда
на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са
направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за
сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде
освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се установява осъществяване
на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.
На взискателя се дължи възнаграждение не
само за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и за
извършване на процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Това е така, защото двете
разпоредби на наредбата следва да се тълкуват в условия на кумулативност, а не
на алтернативност/евентуалност. Минималният размер на възнаграждението
определен по посочения в Наредбата начин за дълг е в размер на 605,40 лева с
ДДС. Претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е в същия размер,
за което е представен договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно
нареждане. Възнаграждението не е прекомерно с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, тъй като е уговорено и платено в минималния съгласно
Наредбата размер.
След образуване на изпълнителното
производство всички такси и разноски по изпълнителното дело са за сметка на
длъжника. Това включва и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители, независимо дали длъжникът е
извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното
дело. Събраната сума включва по аргумент за обратното от т.4 на забележката към
т. 26 от Тарифата и адвокатското възнаграждение за процесуалната защита на
взискателя. При така даденото разяснение т. 26 ТТРЗЧСИ нейния размер възлиза на
618,96 лева с ДДС. Приетия размер на таксата на ЧСИ е 618,96 лева с ДДС.
Следователно таксата е определена правилно от съдебния изпълнител.
С оглед изложеното жалбата се явява
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.О., длъжник по изп.д. № 20218480400150
по описа на ЧСИ Р.А., срещу действията по изпълнението изразяващи се в отказ да
се намали размера на приетите разноски и такси по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване и
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.