Р Е Ш Е Н И Е № 260107
гр. Пловдив, 07.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ІІ търговски състав, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търговско дело N 14 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „И.М.К. ” ЕООД ***, ЕИК ......
– чрез адв. М.С. от Адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.“, със съдебен адрес: ***
/надпартерен/ против решение № 502 от 23.08.2019г., постановено по т. д. 575/2017
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от „И.М.К.“ ЕООД, ЕИК ...... против „Н.“ ЕООД, ЕИК ..... осъдителни искове за заплащане на следните
суми: 1/сумата 14 953.95 лева -левова равностойност на 8 965,20
щатски долара, представляваща част от сума в пълен размер 248 807.79 лева -
левовата равностойност на 149 156.40 щатски долара, представляваща
неизплатен остатък от дължимо по сключения между страните маркетингов
консултантски договор от 15.06.2016 г. комисионно възнаграждение във връзка с
платения аванс по договора за доставка от 14.07.2016 г.; 2/сумата 198 988.41
лева - левовата равностойност на 119 297.61 щатски долара, представляваща
част от сума в пълен размер 238 800.41 лева -левова равностойност на 143 157.13
щатски долара, представляваща дължимо и незаплатено комисионно възнаграждение
по маркетинговия консултантски договор от 15.06.2016 г. във връзка с платената
по договора за доставка от 14.07.2016 г. първа доставка; 3/сумата 3572.84 лева,
представляваща лихва за забава на плащанията на претендираното по т.1 и т.2
възнаграждение, изчислена за периода от 17.07.2017 г. до 14.09.2017 г., от
която сума 249.73 лева са лихва за забава върху
частично претендирата сума по т.1 в размер на 14 953.95 лева, а
остатъкът от 3323.84 лева е лихва за забава върху частично претендираната сума
от 198 988.41 лева по т.2-ра и с което е осъдено „И.М.К.“ ЕООД ***, ЕИК ......
да заплати на „Н.“ЕООД, ЕИК ..... сумата 224 807.40 лева - левова
равностойност на 135 000 щатски долара, предявени частично от левовата
равностойност на 445 525.28 щатски долара, представляваща сума, недължимо
платена и неоснователно получена като възнаграждение по маркетингов
консултантски договор,сключен между страните на 15.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 224 807.40 лева, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба-15.11.2017 г. до окончателното и
плащане, както и 15 766.30 лева - съдебни разноски.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и осъди ответника да му заплати претендираните суми, по съображения, развити в жалбата. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата „Н.“ЕООД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление:*** – чрез пълномощника на дружеството адв. Г.Г. с адрес: ***,
ЮИП зона изразява становище, че счита същата
за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД, а по насрещния иск – чл.55 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД.
Ищецът „И.М.К. ” ЕООД ***, ЕИК ...... твърди, че между
него и ответника „Н.“ ЕООД *** е сключен маркетингов консултантски договор, по
силата на който ищецът в качеството на консултант е поел задължение да
предостави на възложителя „Н.“ ЕООД консултантски услуги във връзка с договор
за доставка на продукти, свързани с отбраната, който е следвало да бъде
подписан между „Н.“ ЕООД и К.С.А.. Твърди, че услугите на консултанта, които са
договорени, се изразяват в консултации по подготовка, PR, консултации по
проект на договор за доставка и подписване на такъв, съдействие при
изпълнението на договора за доставка и др. Твърди, че са тази дейност
възложителя дължи на консултанта възнаграждение в размер на 25 % от нетната
печалба по договора за доставка, платимо на части, при получаване на плащане по
договора за доставка като определеното възнаграждение не включва ДДС. Твърди,
че в качеството си на консултант е изпълнил всички свои задължения по договора
като активно е съдействал на „Н.“ ЕООД в целия процес по подготовка, PR, реклама, консултации
по проект на договор и др. Посочва, че в резултат на предоставените
консултантски услуги на 14.07.2016г. между „Н.“ ЕООД и М. на о.на К.С.А. е
сключен договор за доставка на продукти, свързани с отбраната – картечница с
триножник и два вида амуниции на обща стойност 34 615 112 щатски
долара. Твърди, че М.Ф.– едноличен
собственик на капитала и управител на „И.М.К.“ ЕООД е бил упълномощен изрично
да представлява „Н.“ ЕООД както при сключване на договора за доставка, така и
при сключване на посреднически договор с трето лице в К.С.А. отново във връзка
със същия договор за доставка.
Твърди, че на 23.08.2016г. К.С.А. е заплатила на „Н.“
ЕООД авансово 20 % от стойността на договора за доставка или
6 923 022.40 щатски долара. Твърди, че „Н.“ ЕООД и „И.М.К.“ ЕООД са
постигнали съгласие за размера на нетната печалба за 2016г. в размер на 40.50%
Така на база направеното авансово плащане по договора за доставка и изчислената
нетна печалба, счита, че му е дължимо комисионно възнаграждение в размер на
841 147.22 щатски долара. Твърди, че от страна на „Н.“ ЕООД са му платени
следните суми: на 26.08.2016г. – 595 980 щатски долара, а на 14.10.2016г.
– 96 010.82 щатски долара. Счита, че не му е заплатен дължим остатък в
размер на 124 297.01 щатски долара /без ДДС/ или 149 156.40 щатски
долара /с ДДС/, за което е отправил покана до възложителя. Твърди, че на
01.06.2017г. К.С.А. е заплатила на „Н.“ ЕООД още една сума по договора за
доставка – в размер на 1 183 472.53 евро /или 1 327 741.88
щатски долара/. Същата е за осъществена частична доставка на амуниции,
осъществена от „Н.“ ЕООД. Твърди, че за доставката на тези амуниции страните
през месец юли 2016г. са договорили размер на нетна печалба от 35.94 %. На база
на това плащане по договора за доставка и определената нетна печалба за
конкретния артикул, счита, че му е дължимо комисионно възнаграждение в размер
на 119 297.61 щатски долара без ДДС /или 143 157.13 щатски долара с
ДДС/. Твърди, че на 17.07.2017г. чрез адв. Ф.Р.е отправил покана до ответника
за заплащане на посочените по-горе комисионни възнаграждения, но на
20.07.2017г. е получил отговор, с който му се отказва плащане.
Претендира осъждане на „Н.” ЕООД за заплащане на следните
суми: 1/сумата 14 953.95 лева -левова равностойност на 8 965,20
щатски долара, представляваща част от сума в пълен размер 248 807.79 лева
- левовата равностойност на 149 156.40 щатски долара, представляваща
неизплатен остатък от дължимо по сключения между страните маркетингов
консултантски договор от 15.06.2016 г. комисионно възнаграждение във връзка с
платения аванс по договора за доставка от 14.07.2016 г.; 2/сумата
198 988.41 лева - левовата равностойност на 119 297.61 щатски долара,
представляваща част от сума в пълен размер 238 800.41 лева -левова
равностойност на 143 157.13 щатски долара, представляваща дължимо и
незаплатено комисионно възнаграждение по маркетинговия консултантски договор от
15.06.2016 г. във връзка с платената по договора за доставка от 14.07.2016 г.
първа доставка; 3/сумата 3572.84 лева, представляваща лихва за забава на
плащанията на претендираното по т.1 и т.2 възнаграждение, изчислена за периода
от 17.07.2017 г. до 14.09.2017 г., от която сума 249.73 лева са лихва за забава
върху частично претендирата сума по т.1
в размер на 14 953.95 лева, а остатъкът от 3323.84 лева е лихва за забава
върху частично претендираната сума от 198 988.41 лева по т.2-ра, законната
лихва за забава на плащанията на претендираното по т.1 и т.2 възнаграждение за
периода от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените
по делото разноски.
Ответникът „Н.“ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление:*** не признава предявените искове. Не оспорва обстоятелствата
относно сключването на 15.06.2016г. на маркетингов консултантски договор с
ищцовото дружество. Твърди, че по този договор е възложил на ищеца и последният
е приел да извърши консултантски услуги относно подготовка, PR, представяне на
финална чернова версия, представяне за обсъждане и подписване на договор за
доставка на продукти, свързани с отбраната със страни „Н.“ ЕООД и М. на о.на К.С.А.,
както и подпомагане на цялостното изпълнение на договора за доставка. Счита, че
предпоставките за заплащане на претендираното възнаграждение на консултанта в
размер на 25 % от нетната печалба не са настъпили. В тази връзка навежда
следните свои възражения: първо – че консултантът не е изпълнил своите
задължения по маркетинговия консултантски договор, независимо че проектирания
договор за доставка е подписан. Твърди, че консултантът не е изпълнил задължението
си да му представя периодични доклади за извършената работа, както и финален
доклад за дейността си. Твърди, че не е изпълнил задължението си да подпомага
изпълнението по договора за доставка. Твърди също, че консултантът не е
изпълнил точно задълженията си, тъй като не е проучил условията и не е усвоил
необходимата информация относно разрешителните режими за производство на
боеприпаси от Р.ф.и доставката им до К.С.А., за сроковете на издаване на
необходимите разрешителни и лицензии, необходимостта от използване на трета
страна – посредник, чрез която фактически да се осъществи износа, както и не е
оказал съдействие във връзка със снабдяване с лицензите и разрешителните за
осъществяване на доставките. Твърди, че поради непознаване на специфичните
особености по доставката, консултантът е подписал договор с практически
невъзможни за изпълнение срокове за доставка, което е наложило провеждане на
допълнителни разговори за избягване на евентуални претенции за неустойка при
последвалата забава при изпълнението от страна на „Н.“ ЕООД. Поради
неизпълнение на задълженията от страна на консултанта счита, че не дължи
заплащане на претендираното от него възнаграждение.
На второ място – дори и да се приеме, че дължи такова възнаграждение
в размер на 25 % от общата сума на нетната печалба, счита, че съобразно
уговорките по чл.3.1 от договора то е дължимо едва след заплащане на всяка
отделна доставка. Твърди, че до датата на исковата молба не е извършил нито
една доставка на боеприпаси. Получените плащания по договора с К.С.А. са
авансови такива и не са във връзка с конкретна доставка. Посочва, че по тази
причина към настоящия момент няма как да се изчисли размера на нетната печалба,
тъй като не са ясни разходите, които следва да бъдат извършени за
осъществяването на доставките. Твърди, че размерът на нетната печалба, от който
се определя възнаграждението на ищеца, не е идентичен с прогнозната печалба,
тъй като към настоящия момент съществена част от предмета на договора за
доставка е отпаднала, поради отказ от страна на възложителя. Твърди, че между
страните никога не е определян и съгласуван размер на очаквана бъдеща печалба,
още по – малко 40.50% - по твърденията на ищеца. С оглед на това възражение –
счита, че правото на ищеца да получи договореното възнаграждение все още не е
настъпило, тъй като не са осъществили предпоставките, при които то възниква.
Намира за неоснователна претенцията за присъждане на ДДС
върху размера на възнаграждението, тъй като твърди, че в договора не е
предвидено заплащане на такъв, поради което следва да се счита, че
възнаграждението –така, както е договорено - включва и ДДС.
По отношение на изплатената на ищеца сума в размер на
598 025.28 щатски долара, посочва, че плащането е извършено след
получаване на авансово плащане по договора за доставка. Тази сума също – според
ответника – следва да се счита авансово платена като същата подлежи на корекция
след приключване на изпълнението по договора за доставка на боеприпаси в посока
увеличаване или намаляване.
С допълнителна искова молба „И.М.К.“ ЕООД оспорва
възраженията на „Н.“ ЕООД за неизпълнен договор, респ. за неточно изпълнение.
Описани са подробно осъществените действия по изпълнението му – участие в преговорите
по сключването на договора за доставка, сключване на договор за посредничество
с кореспондентска консултантска фирма в К.С.А., участие в процеса на изпълнение
на договора за доставка чрез оказване на съдействие за продължаване на сроковете
за доставка по повод забавата на „Н.“ ЕООД. Твърди, че е държал ответника в
течение на всички свои действия, както и на всички изисквания във връзка с и по
повод договора за доставка чрез осъществената кореспонденция по имейл. С това
счита, че е изпълнил задължението за изпращане на доклади до възложителя. По отношение на възражението, че в качеството
си на консултант не е проучил условията и не е усвоил необходимата информация
относно разрешителните режими за производство на боеприпаси от Р.ф.и доставката
им до К.С.А., за сроковете на издаване на необходимите разрешителни и лицензии
счита, че такова задължение по договора той няма, поради което намира
възражението за неотносимо към спора. Посочва, че самото дружество –ищец е с
предмет на дейност, който предполага, че същото разполага с необходимите
професионални познания в областта на търговията с въоръжение, в това число и за
разрешителните и лицензите за обезпечаване на тази дейност.
По отношение на второто възражение, касаещо начина на
изплащане на възнаграждението и определяне на неговия размер, твърди, че
плащането на същото е обвързано с получаването на всяко плащане по договора за
доставка. Признава, че по маркетинговия консултантски договор авансово плащане
на възнаграждението не е предвидено, но твърди, че такова не е и извършвано,
защото заплатените от „Н.“ ЕООД суми са за предоставените от ищеца
консултантски услуги – обстоятелство, което намира за индикация, че работата е
приета без забележки. Що се отнася до изчисленията на размера на
възнаграждението, твърди, че те са базирани на предвидена от самия ответник
нетна печалба, за което на ищеца е била изпратена по имейл електронна таблица.
Постъпил е допълнителен отговор от „Н.“ ЕООД. С него се
поддържат заявените възражения, доводи и аргументи в първоначалния такъв
относно наличие на неизпълнение на договорни задължения от консултанта,
определени в клаузите на договора от 15.06.2016г. Твърди, че дори и да се
приеме, че възнаграждение е дължимо – към настоящия момент то е неопределяемо,
тъй като не е ясен размера на нетната печалба. Посочва, че тя не е константна
величина, а е резултат, който ще настъпи в бъдеще време и зависи от счетоводно
отразените приходи и разходи. Счита също, че кумулативна предпоставка за
получаване на възнаграждението от ищеца е издаването от негова страна на
фактура, каквото не е сторено. Намира, че представената проформа-фактура не е
годен счетоводен документ, нито се явява акт, удостоверяващ приемане на
услугата. Твърди също, че подписването на договора за доставка между М. на о.на
К.С.А. и „Н.“ ЕООД е извън предмета на договора между страните от 15.06.2016г.
и е извършено от физическото лице м.ф.въз основа на пълномощно от 20.06.2016г.
Счита, че този факт не може да се приеме като доказателство за изпълнение на
задълженията на дружеството, което Ф.представлява и чийто едноличен собственик
на капитала е, по договора за маркетингови консултантски услуги. Счита, че
дружеството – ищец не е допринесло за сключването на договор за доставка, нито
е подпомогнало изпълнението му.
Предявена е насрещна искова молба от „Н.“ЕООД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление:*** против „И.М.К.“ ЕООД ***, ЕИК .......
Предмет на същата са следните претенции: сумата 224 807.40 лева - левова
равностойност на 135 000 щатски долара, предявени частично от левовата
равностойност на 445 525.28 щатски долара, представляваща сума, недължимо
платена и неоснователно получена като възнаграждение по маркетингов
консултантски договор,сключен между страните на 15.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 224 807.40 лева, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба-15.11.2017 г. до окончателното и плащане.
Твърди, че сумата е получена от ответника без основание, доколкото към датата
на плащането и не е осъществена нито една от договорените доставки към М. на о.на
К.С.А., поради което не е формирана
печалба и не му се дължи възнаграждение. Посочва, че изплатената сума е
определена на база прогнозна печалба след получаване на авансово плащане по
договора за доставка. Съответно тази сума е подлежала на изменение след
извършване на договорените доставки, установяване на разходите, свързани с тях
и отчитане на действително получената печалба. Тъй като е осъществено
увеличение на цената на боеприпасите и отказ от една част от договора от страна
на чуждестранния съконтрагент, счита, че печалбата би била в по-малък от
първоначално определения прогнозен размер. Въз основа на тези обстоятелства
счита, че ответникът е получил повече от действително дължимото му възнаграждение,
което определя на 152 500 щатски долара при прогнозна нетна печалба от
610 000 щатски долара. С оглед на това претендира осъждането на ответното
дружество да му възстанови разликата над този размер до действително
изплатената сума като предявява иска като частичен в посочения вече по-горе
размер.
Постъпил е отговор по насрещния иск от „И.М.к.“ ЕООД, с
който е изразено становище за неговата неоснователност. Твърди се, че
комисионното възнаграждение е изчислено и получено от него на база на
определената от самия ищец по насрещния иск средна нетна печалба. Счита, че
промени в уговорения с договора процент от нетната печалба, не могат да бъдат
извършвани едностранно от „Н.“ ЕООД. С оглед на твърденията в насрещната искова
молба, счита, че явно изпълнението на задълженията от консултанта не се
оспорва, а съответно – и правото му да получи възнаграждение, а спорът се
свежда до размера на възнаграждението.
Постъпила е допълнителна искова молба по насрещната
претенция. С нея се поддържа твърдението, че „И.М.к.“ ЕООД не е изпълнил
задълженията си по маркетинговия консултантски договор, сключен между страните,
поради което платеното му възнаграждение се явява недължимо платено и той дължи
връщането му като получено без основание. Но ако съдът приеме, че е налице
изпълнение по договора, то твърди, че възнаграждение не може да бъде
определено, доколкото размерът на прогнозната нетна печалба е условен, а не
реален. Твърди, че доставки по договора за доставка с К.С.А. към датата на
исковата молба не са извършвани.
Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната
исковата молба по насрещния иск, с който е изразено становище, че „Н.“ ЕООД с
ДИМ се опитва да измени предявения насрещен иск, както по основание, така и по
размер, което е недопустимо.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил за неоснователен главния иск, приемайки че ищецът не е изпълнил поетите от него задължения по сключения маркетингов консултантски договор, съответно – че възложената работа не е приета от възложителя, поради което и не му се дължи възнаграждение. Прието е, че дори и да е налице изпълнение, възнаграждение пак би било недължимо, тъй като не се установява уговорка между страните то да се изчислява по посочения в исковата молба начин. Акцесорните претенции са отхвърлени с оглед неоснователността на главния иск. Със същото решение Окръжният съд е намерил за основателен предявения насрещен иск, поради обстоятелството, че към момента на извършване на плащания от „Н.“ ЕООД към „И.М.К.“ ЕООД на 26.08.2016 г. и на 14.10.2016 г., не са били налице условията за тяхното извършване, предвидени в маркетинговия консултантски договор, като тези плащания имат авансов характер, а авансово плащане изобщо не е уговаряно от страните.
Във въззивната жалба на „И.М.К.“ ЕООД са изразени следните оплаквания: за допуснати процесуални нарушения, за необсъждане на събрани по делото доказателства и превратно обсъждане на други, довело до неправилни изводи относно изпълнението и приемането на възложената работа. В тази връзка посочва, че не са обсъдени писмените изявления от страна на „Н.“ ЕООД за приемане на работата, нито обстоятелството, че ответникът не е навел и доказал други отношения между него и физическото лице М.Ф., различни от тези, извършени във връзка със сключения договор, както и приемането на издадените от ищеца фактури и извършеното плащане по тях. Намира, че неоснователно не са обсъдени доказателства, датирани преди сключването на договора като неотносими, независимо от възможността страните да уредят чрез договор вече възникнали отношения и вече осъществяван ангажимент. Счита, че са налице и процесуални изявления на ответника, които не са взети предвид от съда. Друга група оплаквания са свързани с неправилно приложение на материалния закон - относно извършени от учредителя на едно дружество действия /чл.69 ал.2 от ТЗ/, относно извършването на действия от управителя на едно дружество, преценени съобразно разпоредбите на чл.301 и чл.141 ал.2 от ТЗ, относно тълкуване на целта на договора и неговото съдържание съобразно чл.20 от ЗЗД, относно приемане на възложената работа – в противоречие с нормата на чл.264 ал.3 и чл.266 ал.1 от ЗЗД. Счита за неправилен и извода на съда относно понятието „нетна“ печалба, на база на която страните са уговорили заплащане на комисионното възнаграждение. Според жалбоподателя те са имали предвид не счетоводния термин, а разликата между продажната цена към М. на о.на К.С.А. и доставната цена от завода – производител и тя е следвало да се изчислява към момента на всяко плащане по договора за доставка. Счита за неправилни и изводите на съда относно характера на авансовото плащане и по-специално, че то не е част от плащанията по конкретни доставки. По отношение на уважения насрещен иск във въззивната жалба е изразено становището, че решението е вътрешно противоречиво, доколкото ако се приеме тезата, че възнаграждението все още е неопределямо, тъй като доставките не са се осъществили, то тогава не би имало основание за коригиране на вече платеното възнаграждение.
Видно от представения договор от 15.06.2016г., озаглавен маркетингов консултантски договор, той е сключен между „Н.“ ЕООД като възложител и „И.м.к.“ ЕООД като изпълнител /консултант/. С него възложителят възлага на консултанта да извърши маркетингови консултантски услуги във връзка със сключването на договор с М. на о.на К.С.А. за доставка на продукти, свързани с отбраната /номер 6/.../2016/, работейки съвместно с кореспондентската консултантска фирма М.А.Б.Г.-Р., К.С.А.. Консултантските услуги са формулирани като цялата необходима маркетингова и консултантска дейност относно: подготовка, PR, корекции, представяне на финална чернова версия и представяне за обсъждане и подписване на договора, а така също подпомагане на изпълнението му. Съгласно чл.3.1. от договора възложителят се задължава да заплати на консултанта възнаграждение в размер на 25 % от общата сума на нетната печалба. Възнаграждението е уговорено да бъде заплащано на части – съобразно всяко отделно плащане на доставка от крайния получател. Предвидено е плащането да се извърши по банков път чрез превод по конкретно посочена банкова сметка ***, след надлежно издадени фактури от същия.
Видно от представения договор от 14.07.2016г. между „Н.“ ЕООД и М. на о.на К.С.А. е сключен договор за доставка на продукти, свързани с отбраната – картечница с триножник и два вида амуниции на обща стойност 34 615 112 щатски долара. За „Н.“ ЕООД договорът е подписан от м.ф.въз основа на предоставените му представителни права с пълномощно от 10.06.2016г., с нотариална заверка на подписа на управителя на „Н.“ ЕООД Д.Х. от 20.06.2016г. на нотариус С.К.– Н.. Видно от същото /стр.20 от делото на ОС/ м.ф.е упълномощен да представлява „Н.“ ЕООД пред официалните правителствени органи на К.С.А. със следните права: да оферира продажба и доставка на продукти, свързани с отбраната, да подпише от името на „Н.“ ЕООД окончателен договор за продажба и доставка на продукти, свързани с отбраната, да получи оригинал на сертификат за краен потребител, издаден на името на „Н.“ ЕООД във връзка с горния договор и да договаря и урежда всички необходими условия по изпълнение на договора във връзка с изпълнението на сделката.
Не се спори, че м.ф.е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството – ищец „И.М.К.“ ЕООД. Това се установява и от справка от Търговския регистър. Самото дружество е вписано в ТР на 14.06.2016г. От това обстоятелство първоинстанционният съд е направил извод, че всички действия, извършени от м.ф.до 15.06.2016г. не са свързани с изпълнение на поетите задължения по маркетинговия консултантски договор между страните от тази дата. Този извод на съда не може да бъде споделен. Няма никаква пречка чрез договор страните да уредят едни вече породени и частично осъществили се отношения. В случая учредителят на дружеството – ищец е извършил редица действия, предхождащи сключването на маркетинговия консултантски договор, които се обхващат от неговия предмет и които предпоставят изпълнение на поетите със същия задължения. Съгласно чл.69 ал.2 от ТЗ когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощено от тях лице, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество. Ответникът не твърди наличие на друг договор между него и физическото лице М.Ф., с който да са уредени отношенията им за и по повод действията, за които той е бил упълномощен – задължения, възнаграждение, отговорност и т.н. В случая следва да се изходи и от целта на маркетинговия консултантски договор, която е да се извършат дейности във връзка със сключването на договор с М. на о.на К.С.А. за доставка на продукти, свързани с отбраната. Маркетингът и консултациите са необходими, за да се осъществи този резултат. Но за да се осъществи той е следвало да бъдат извършени и другите действия, предхождащи договора от 15.06.2016г. В маркетинговия консултантски договор е посочено, че за сключване на проектирания договор с М. на о.на К.С.А. дружеството – ищец като консултант следва да работи съвместно с кореспондентската консултантска фирма М.А.Б.Г.-Р., К.С.А.. Именно с този посредник е сключен представения договор за посредничество от 30.05.2016г. между „Н.“ ЕООД и М.А.Б.Г.като при сключването му ответникът е представляван пак от М.Ф.. По тези съображения действията, извършени от м.ф.и преди датата на сключване на маркетинговия консултантски договор са такива по неговата подготовка и изпълнение и обвързват учреденото на 14.06.2016г. дружество, посочено като страна по същия.
Що се отнася до твърдяното несъответствие на номера на договора с М. на о.на К.С.А. за доставка на продукти, свързани с отбраната, който в маркенговия консултантски договор е посочен като номер 6/.../2016, а сключения такъв е с номер 6/.../АА от 2016г., според настоящата инстанция такова несъответствие няма и не е налице изобщо съмнение, че се касае за един и същ договор за доставка. Номерът, изписан в консултантския договор е този по отправената оферта за сключване на договор за доставка, а впоследствие при сключването ме последният е изписан с номер 6/.../АА от 2016г. като обаче в предмета му е описана отправената оферта от „Н.“ ЕООД от 21.05.2016г. Предметът му съвпада с този, който на ищеца е било възложено да подготви, а неговия управител - упълномощен да подпише от името на ответника. Ето защо настоящия състав приема, че договорът с М. на о.на К.С.А. за доставка на продукти, свързани с отбраната е именно договора, подписан от м.ф.като представител на „Н.“ ЕООД е същия, за който представляваното от Ф.дружество „И.М.К.“ ЕООД се е задължил да консултира ответника по неговата подготовка, PR, корекции, представяне на финална чернова версия и представяне за обсъждане и подписване на договора, а така също подпомагане на изпълнението му.
По отношение на извършените действия по изпълнение на поетите задължения от ищеца с оглед на заявените възражения по този въпрос от ответника: на първо място – основният аргумент в полза на това, че е осъществено изпълнение е факта, че проектираният договор за доставка действително е сключен, а именно за подготовката и рекламата по неговото сключване са потърсени услугите на ищеца /чл.1.1. от маркетинговия консултантски договор/. Управителят на дружеството – ищец е представлявал „Н.“ ЕООД при сключването му. От представената електронна кореспонденция се установява ангажираността на Ф.с осъществяване на сделката. С имейл от 23.05.2016г. той изпраща на наетата кореспондентската консултантска фирма М.А.Б.Г.техническата спецификация за материалите, включени в изпратената ценова оферта пред М.на о.. На същата дата той изпраща до същия посредник и обяснителни бележки към спецификацията, в която говорейки за производителя и за продавача „Н.“ ЕООД и описвайки веригата на доставките, посочва, че никой друг не поддържа на склад материали с такова качество и в такива количества. Това е рекламиране на дружеството пред чуждестранния контрагент. На същата дата Ф.изпраща до посредника с копие до Д.Х. – управител на „Н.“ ЕООД подготвени два файла, съдържащи проекто – договор. На 25.05.2016г. посредникът изпраща до Ф.виза и проект за договор с М.на о.. Пак Ф.на 01.06.2016г. моли посредника да бъде изпратена покана за Х.за ускоряване на процедурата по издаване на виза за същия. На 04.06.2016г. м.ф.уведомява Х.за предстоящите му задачи – среща в посолството в Р.за среща, която е поискана с него във връзка с референциите, като го уведомява, че няма нередности и след първата доставка предстои по-голяма поръчка. Уведомява го и за предстоящото си пътуване до Р.на 10.06.2016г. Уведомява го, че подготвя оферта, съгласувана с Х.и посочва документите, които са необходими за представяне пред Дирекция „Оръжие и амуниции“. На същата дата Х.отговаря, че ще вземе със себе си изискуемите документи. На 13.06.2016г. Ф.уведомява посредника в Р.за пристигането си на следващия ден, като му изпраща две окончателни оферти за попълване в договора. На 15.06.2016г. двата окончателни проекта за договор са изпратени от Ф.до Х.. На същата дата Ф.настоява пред посредника от арабска страна да бъдат изпратени удостоверения за освободен от акциз краен потребител на адреса по регистрация на фирма „Н.“. След получаване на проектите за договор за доставка със свое писмо по електронна поща Х.уведомява посредника и Ф.за това, че е заверил нотариално пълномощно, което е преведено на арабски език и е легализирано в МВнР и изпраща в приложен файл пълномощното. От цитираната кореспонденция може да бъде направен извод за изпълнение на задълженията на ищеца по сключения между страните договор – той е промотирал „Н.“ ЕООД, подготвил е договора, изготвена е била чернова, изпратена да ответника, който – видно от ангажираните доказателства – не се е противопоставил, нито е изразил несъгласие с клаузите на проектирания договор за доставка. Освен това в съответствие с направеното изявление в кореспонденцията Ф.се е снабдил – пак в полза на ответника - с удостоверение за краен потребител – стр.89 – 90 от делото.
От показанията на свидетелката К.Б.се установява, че м.ф.е имал познанства в посолството на С.А. в Р.и е поел ангажимента да ги предостави и да промотира фирмата на Х.пред тях, тъй като „Н.“ ЕООД не са имали такива контакти. Тя посочва, че м.ф.е използвал тези контакти, занимавал се е с дипломатически въпроси, така че да доведе до положителен изход преговорите и да се стигне до подписване на договор, което се е и случило.
За всяко действие и всеки акт на консултанта последният е уведомявал управителя на ответното дружество. По своята същност това са множество доклади в изпълнение на задължението по договора за съставяне на такива. Те са по всеки конкретен подлежащ на непосредствено решаване или решен въпрос във връзка с изпълнението на задълженията му. В кореспонденцията с посредника в Р.Ф.е копирал съобщенията и до имейл адреса на Х., с което също го е уведомявал за предприетото. Според представените имейли на нито едно от действията на Ф.– управител на дружеството – ищец - няма противопоставяне и несъгласие от страна на „Н.“ ЕООД. В този смисъл твърденията, че консултантът е подписал договор с практически невъзможни за изпълнение срокове за доставка, с което не е изпълнил своите задължения по консултанския договор, са недоказани. Ответникът изобщо не установява да е било налице разминаване между изпратените му за съгласуване проекти за договор за доставка и този, който е бил сключен от негово име. А ако такова разминаване няма, се поставя въпроса защо когато е получил проекта за договор – ако срокът за доставка от 120 дни му се струва невъзможен - ответникът не е реагирал чрез противопоставяне на тази клауза и чрез корекцията и. Отговорът може да бъде само, че е бил съгласен с такава клауза и тогава липсва недобросъвестност от страна на консултанта при уговарянето и.
По отношение на твърдението, че консултантът не е изпълнил точно задълженията си, тъй като не е проучил условията и не е усвоил необходимата информация относно разрешителните режими за производство на боеприпаси от Р.ф.и доставката им до К.С.А., за сроковете на издаване на необходимите разрешителни и лицензии, необходимостта от използване на трета страна – посредник, чрез която фактически да се осъществи износа, както и не е оказал съдействие във връзка със снабдяване с лицензите и разрешителните за осъществяване на доставките: усвояването на тази информация и снабдяването с посочените разрешителни и лицензии не е в предмета на договора между ответника и ищеца. Точно за тези въпроси „Н.“ ЕООД е сключило други два договора – маркетингов консултантски договор с „А.“ЕООД и договор №*** с руското дружество – закрито акционерно дружество холдинг „А.“. С договор от 15.03.2016г. „Н“АД възлага на „А.“ЕООД маркетингови консултантски услуги във връзка с доставка на продукти, свързани с отбраната, от Р.Т.с краен потребител М. на о.на К.С.А. по договор между възложителя и крайния потребител. Дейността на консултанта се изразява в осигуряване на изделията, подготовка на всички необходими договори, експортни и лицензионни документи, логистично осигуряване и транспорт до крайния потребител. С Анекс №1 от 10.11.2016г. към държавите, от където ще се осъществи експортът са добавени А. и Б.. Договор №*** от 26.09.2016г. „Н.“ ЕООД възлага на руското дружество – закрито акционерно дружество холдинг „А.“да търси, придобива и да му предаде стока, произвеждана в Руската федерация, описана в спецификации, представляваща – видно от съдържанието на договора – част от договорените доставки с М. на о.на К.С.А.. В допълнително споразумение от 06.02.2017г. е посочено, че е сключен тристранен договор за доставка на стоката на възложителя със завода – производител и експортната страна. От цитираните писмени доказателства може да бъде направен извод, че по въпросите относно разрешителните режими за производство на боеприпаси от Р.ф.и доставката им до К.С.А. и необходимостта от използване на трета страна – посредник, чрез която фактически да се осъществи износа, ответникът е бил наясно, защото е сключил договор с такъв посредник, а за консултирането му и подготовката на разрешителните и лицензионни документи е отговаряло „А.“ЕООД, което изрично е отбелязано в предмета на договора с това дружество. Такива задължения не са част от договора с ищеца, а с това трето дружество. Затова в това отношение не може да се приеме, че има неизпълнение от страна на „И.М.К.“ ЕООД. Очевидно ответникът е работил с различни консултанти и представители, които да осъществяват контактите му – един с арабския контрагент и един – с руския. Обстоятелството, че м.ф.е консултант по отношение на контактите със С.А. се установява и от изпратеното писмо от „Н.“ ЕООД до Генералното консулство на К.С.А. в Р.за издаването на търговска многократна виза. В него като дейност на Ф.се сочи провеждане на срещи с бизнес партньора на българското дружество М.А.Б.К.Е. и с М. на о.на кралството. За отношенията си с руския производител и посредника от руска страна ответникът е оторизирал други субекти в какъвто смисъл са цитираните по-горе договори. Показанията на свидетеля Х. Б.също съдържат данни в посочения смисъл. Свидетелят е управител на „А.Б.“ ЕООД и твърди, че за осигуряването на продукцията, вътрешния транспорт на територията на Р., обмитяването, екпортирането и подготовката на документите за експорт, намиране на международен транспорт, уреждане на разрешителни за прелитане и кацане се е занимавал той с представител на „Н.“ ЕООД, а М. не е вземал участие. Но той – както отбеляза съда по-горе – не е имал задължения за това. Самият свидетел също посочва, че е консултант на „Н“по сделката, а за територията на Р. отговаря Х.А.. Тук е момента да се отбележи, че показанията на останалите двама свидетели Н.З.и В.П.не допринасят за изясняване на релевантни въпроси по делото. И двамата са виждали м.ф.и знаят за проведени срещи в П. с „Н.“ ЕООД, но не го свързват с дружество „И.м.к.“ ЕООД – което лично възприятие не изяснява нищо по спора.
По повод на оказаното съдействие за изпълнение на вече сключения договор: видно от разменената електронна кореспонденция с писмо от 20.07.2016г. Ф.изпраща до посредника в Р.примерно пълномощно, което да бъде издадено за фирма А.да бъдат извършени необходимите действия и осигурени необходимите документи, съпътстващи товара от руска страна. Файлът с примерното пълномощно е изпратен от Ф.на Х.на 29.09.2016г. с молба, ако е необходимо да бъде редактирано /стр.130 от делото/. Такова пълномощно е издадено /стр.91 от делото/. Със същото писмо Ф.излага становището си за провеждане на среща в М. с участието на посредника от арабска страна и организира такава за 23.10.2016г. За организираната от Ф.среща в М. Х.кани представители на М. на о.на К.С.А. за инспекция на наличността и техническото състояние на стоките по договор 6/.../АА. Горното се установява от писмо – стр.186 от делото на ОС/. На 03.07.2017г. пак м.ф.изпраща на Д.Х. оторизационни писма за оторизация за транспорт по море. Ето защо не може да се приеме, че липсва съдействие от страна на ищеца за изпълнение на договора за доставка.
Сключването на договора за доставка е подготвено от ищеца, той е рекламирал ответното дружество, подготвил е проект за договор, който е изпратил на ответника, предприел е пътуване до Р., въз основа на дадените му пълномощия е подписал договора за доставка от името на „Н.“ ЕООД, своевременно е докладвал на управителя на „Н.“ ЕООД за необходимите документи, за предприетите действия и предстоящи задачи, изпращал е по електронен път съставените документи във връзка с проектирания договор, оказал е съдействие за неговото изпълнение в областта, за която е отговарял. С оглед на това настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на ответника за неизпълнение, неточно, непълно или лошо изпълнение от страна на консултанта.
На
23.08.2016г. К.С.А. е заплатила на „Н.“ ЕООД авансово 20 % от стойността на
договора за доставка или 6 923 022.40 щатски долара. От
заключението на вещото лице М.П.М. по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че сумата е счетоводно отразена от „Н.“ ЕООД като за
клиент М. на о.на К.С.А. е открита аналитична партида 6 в сметка „Клиенти по
аванси във валута“ – сметка *** и „Клиенти във валута“ – сметка ***. По същия
начин са отразени и другите получени два аванса – на 01.06.2017г. в размер на
1 183 372.53 евро и на 17.11.2017г. в размер на
1 120 850.91 евро. Към датата на исковата молба в счетоводството на „Н.“
ЕООД няма отразени извършени доставки във връзка с изпълнението на договор за
доставка №6/.../АА. Първите осъществени доставки са от м. януари 2018г. – след
исковия период.
С факта на отразяване на това плащане в собственото си счетоводство, „Н.“ ЕООД приема сключения от негово име договор с М. на о.на К.С.А., приема последиците и предприема действия за изпълнението му като сключва от своя страна договор №*** от 26.09.2016г., с който възлага на закрито акционерно дружество холдинг „А.“да търси, придобива и да му предаде стока, произвеждана в Р. ф., описана в спецификации, която съвпада с част от договорените доставки за М. на о.на К.С.А.. Обстоятелството, че ответникът „Н.“ ЕООД е приел сключения договор от негово име с М. на о.на К.С.А. и последиците от него, означава приемане и на консултантската дейност на „И.М.К.“ ЕООД, защото тя основно е свързана с подготовката по сключване на договора за доставка.
От заключението се установява също, че „И.М.К.“ ЕООД е издал две фактури за извършени услуги по договора между страните: фактура №* от 18.08.2016г. на стойност 1 029 621.01 лева – левова равностойност на 595 980 щатски долара и фактура №* от 12.10.2016г. на стойност 170 400 лева. От страна на „Н.“ ЕООД са платени следните суми: на 26.08.2016г. – 595 980 щатски долара /по първата фактура/, а на 14.10.2016г. – 96 010.82 щатски долара /по втората фактура/.
Приемането на тези фактури и осчетоводяването им в собственото счетоводство също означава приемане на осъществената от консултанта работа по маркетинговия консултантски договор. Нещо повече - възложителят плаща задължението си по тези фактури. Едва ли би платил, ако считаше, че не дължи възнаграждение за приетата работа.
По изложените съображения настоящата инстанция не споделя становището, изразено в обжалваното решение, че ищецът не е изпълнил поетите от него задължения по сключения маркетингов консултантски договор, съответно – че възложената работа не е приета от възложителя, поради което и не му се дължи възнаграждение. Възложените консултански и маркетингови услуги в конкретната област са извършени и работата е приета от ответника. Съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
По отношение на изискуемостта на това възнаграждение и неговия размер: Съгласно чл.3.1. от договора възложителят се задължава да заплати на консултанта възнаграждение в размер на 25 % от общата сума на нетната печалба. Възнаграждението е уговорено да бъде заплащано на части – съобразно всяко отделно плащане на доставка от крайния получател. Плащането е предвидено да се извърши по банков път чрез превод по конкретно посочена банкова сметка ***, след надлежно издадени фактури от същия.
Възражението на ответника, че не дължи възнаграждение, защото ищецът не е издал фактури, е неоснователно. Уговорката в договора за издаване на фактура от изпълнителя /консултант/ може да се тълкува единствено, че ако изпълнителят не издаде такава, възложителят няма да е в забава, ако не е платил стойността на приетата работа. Това е отсрочка, по волята на страните, възложителят да не бъде санкциониран за неплащане на вече възникналото си задължение до издаване на фактура от изпълнителя.
Кога обаче трябва да плати? По принцип ако в договора липсва уговорен конкретен срок за изпълнение на задължението за заплащане на изработеното, би могло да се говори за приложение на чл.303 от ТЗ. Разпоредбата на чл.303 от ТЗ предвижда изпълнението да може да се иска и търси по всяко време, когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението. Подобен е и текста на чл.69 от ЗЗД – ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. На 17.07.2017г. ищецът е отправил до ответника покана за изпълнение на задължението му да плати цената на приетата работа. Няма спор, че покана е получена от ответника, защото той е отговорил по нея на 20.07.2017г.
В случая обаче страните са уговорили плащането да
се извърши при получаване на всяко
отделно плащане на
доставка от крайния получател и са предвидили то да се изчислява като
процент от нетната печалба на „Н.“ ЕООД. Ищецът претендира заплащане на дължим остатък в размер на
124 297.01 щатски долара /без ДДС/ или 149 156.40 щатски долара /с
ДДС/, обвързвайки претенцията с авансово получената сума в размер на 6 923 022.40 щатски долара,
както и заплащане на комисионно
възнаграждение в размер на 119 297.61 щатски долара без ДДС /или
143 157.13 щатски долара с ДДС/, обвързвайки го с друга авансово
получена сума за доставка по договора – получената на 01.06.2017г. такава в размер на 1 183 472.53 евро /или
1 327 741.88 щатски долара/. Не се спори, че сумите са
получени от ответника. Те са намерили и своето счетоводно отражение като аванс
по договор за доставка. Клаузата относно плащането на възнаграждението в
договора между страните не предвижда плащане на възнаграждение при аванс, а при
доставка, защото обвързва размера му с нетната печалба от доставката. Полученият
аванс не е равнозначен на формирана печалба. Не може да бъде споделено
становището на жалбоподателя,
че страните всъщност са имали
предвид не счетоводния термин, а разликата между продажната цена към М. на о.на
К.С.А. и доставната цена от завода – производител. Терминът има своята
легална дефиниция и ако страните са имали други идеи за определяне на
възнаграждението, е следвало да ги включат като част от клаузите на договора. Печалбата
е крайният икономически
резултат, когато бъдат съпоставени приходите и разходите. Нетната
печалба, наричана още чиста печалба, е онзи финансов резултат, представляващ
част от приходите, която
остава за компанията, след като от нея са извадени всички дължими разходи,
включително и данъците. Това е легалното определение на понятието,
ползвано от НСФОМСП /Национални
Стандарти за Финансови Отчети за Малки и Средни Предприятия/. Няма никаква
пречка тази нетна печалба да бъде установена след извършване на конкретна
доставка. Това ще бъде извършено по реда на НСС 34 – чрез междинен финансов
отчет. Едва тогава – след извършване на
платената доставка и определяне на нетната печалба на „Н.“ ЕООД във връзка със
същата ще настъпи изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение
на ищеца за приетата работа. До датата на исковата молба доставка не е
извършена, а това означава, че не са ясни разходите за същата /за закупуване на
стоката – предмет на доставката, натоварването и, транспортирането и и т.н./, поради
което и не би могла да бъде определена категорично нетната печалба. Безспорно,
авансово са получени цитираните по-горе суми. Безспорно, участниците в този
проект – основни страни и посредници – са си разделили предварително по тяхно
общо решение по 20 % от прогнозната печалба. Дали обаче нетната печалба ще се
окаже в този желан размер, към настоящия момент по делото не може да се
установи. Претенцията е преждевременна. Ищецът е извършил възложената му работа
по договора с ответника и тя е приета, за което му се дължи възнаграждение.
Неговият размер обаче стланите са обвързали с установяване на конкретен
финансов параметър, който все още не може да бъде изчислен. Затова засега
исковете са неоснователни. Акцесорните претенции за заплащане на обезщетения за
забава подлежат на отхвърляне, поради неоснователността на главните искове.
Само по изложената причина предявените искове за осъждане на „Н.“ ЕООД, ЕИК ..... за заплащане на следните суми: 1/сумата 14 953.95 лева -левова равностойност на 8 965,20 щатски долара, представляваща част от сума в пълен размер 248 807.79 лева - левовата равностойност на 149 156.40 щатски долара, представляваща неизплатен остатък от дължимо по сключения между страните маркетингов консултантски договор от 15.06.2016 г. комисионно възнаграждение във връзка с платения аванс по договора за доставка от 14.07.2016 г.; 2/сумата 198 988.41 лева - левовата равностойност на 119 297.61 щатски долара, представляваща част от сума в пълен размер 238 800.41 лева -левова равностойност на 143 157.13 щатски долара, представляваща дължимо и незаплатено комисионно възнаграждение по маркетинговия консултантски договор от 15.06.2016 г. във връзка с платената по договора за доставка от 14.07.2016 г. първа доставка; 3/сумата 3572.84 лева, представляваща лихва за забава на плащанията на претендираното по т.1 и т.2 възнаграждение, изчислена за периода от 17.07.2017 г. до 14.09.2017 г., от която сума 249.73 лева са лихва за забава върху частично претендирата сума по т.1 в размер на 14 953.95 лева, а остатъкът от 3323.84 лева е лихва за забава върху частично претендираната сума от 198 988.41 лева по т.2-ра, се явяват неоснователни. Като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
Като краен резултат, но не изцяло по същите мотиви, е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По насрещния иск, с който се иска осъждане на „И.М.к.“ ЕООД да заплати на Н.“ ЕООД сумата 224 807.40 лева - левова равностойност на 135 000 щатски долара, предявени частично от левовата равностойност на 445 525.28 щатски долара, представляваща сума, недължимо платена и неоснователно получена като възнаграждение по маркетингов консултантски договор, сключен между страните на 15.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 224 807.40 лева, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба-15.11.2017 г. до окончателното и плащане:
Първо следва да бъде разгледан въпроса за допустимостта, наведен с допълнителния отговор по насрещния иск и поддържан във въззивната жалба. С първоначалната насрещна искова молба ищецът по насрещния иск е твърдял, че изплатената на „И.М.К.“ ЕООД сума е недължимо платена, тъй като е определена на база прогнозна печалба след получаване на авансово плащане по договора за доставка, без да се извършени договорените доставки, да са установени разходите, свързани с тях и отчитане на действително получената печалба. С допълнителната искова молба се твърди, и че „И.М.к.“ ЕООД не е изпълнил задълженията си по маркетинговия консултантски договор, сключен между страните, поради което платеното му възнаграждение се явява недължимо платено. Съгласно чл.372 ал.2 от ГПК в допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната и да измени предявения иск. Той не е променил нито своето искане, нито неговия размер, а само е навел още едно основание, поради което счита, че ответникът му дължи връщане на полученото възнаграждение. Право на ищеца е да претендира връщане на част от сумата, а не на цялото получено възнаграждение. Ето защо не може да се приеме, че съдът се е произнесъл по недопустим иск.
Искът обаче е неоснователен.
Възнаграждението е изчислено и получено от ответника на база на определената от самия ищец по насрещния иск прогнозна нетна печалба. Това се установява от кореспонденцията, разменена чрез имейли /стр.212-216 от делото/, както и от изходящото от „Н.“ ЕООД писмо м.ф.и неговия адвокат Ф.Р./стр.230 -232 от делото/. Самият ищец се е съгласил да плати предварително сумите на ответника, т.е. те не са получени без основание, а заради решението на ищеца да разпределя част от прогнозна печалба. Възможно е да се окаже, че получената сума не съответства на 25 % от нетната печалба. Но точно защото тя не може да бъде определена към настоящия момент, не може да се установи дали ответникът е получил повече от действително дължимото му възнаграждение съобразно договора и ако е получил – какъв е точния му размер. Ето защо насрещния иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Като е намерил насрещната претенция за основателна и е осъдил „И.М.к.“ ЕООД да заплати претендираните суми, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение, което в тази му част следва да бъде отменено, насрещния иск – съответно – отхвърлен.
По въпроса за разноските:
С оглед потвърждаване на решението в частта, с която са отхвърлени главните претенции на „И.М.к.“ ЕООД и отмяната му в частта, с която е отхвърлен насрещния иск, предявен от „Н.“ ЕООД, следва и разноските да бъдат определени по съразмерност – съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. По същия начин следва да бъдат коригирани и присъдените от Окръжния съд само в полза на ответника „Н.“ ЕООД разноски, като те съответно се намалят като дължими само по отхвърлените основни претенции, но не и по неоснователния насрещен иск. За защитата по последния – предвид отхвърлянето му – разноски и за първата инстанция следва да се присъдят на „И.М.к.“ ЕООД.
След извършване на необходимите изчисления съобразно изложените мотиви във връзка с разноските, настоящата инстанция намира, че на ищеца „И.М.к.“ ЕООД са дължими – разноски пред първата инстанция, а на ответника „Н.“ ЕООД – разноски.
Пред въззивната инстанция доказателства за сторени разноски в размер на 24 246.45 лева са представени от „И.М.к.“ ЕООД. Ответникът по въззивната жалба „Н.“ ЕООД не е ангажирал никакви доказателства и не е представил списък по чл.80 от ГПК, поради което такива не следва да му се присъждат. Неоснователно е и направеното от същия възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя в размер на 14 400 лева. Същото е определено както по защитата по основните претенции, така и по насрещния иск. Касае се за правна и фактическа сложност на делото и няма причина за неговото намаляване. Разноските на жалбоподателя обаче следва да бъдат определени по съразмерност съобразно уважената и отхвърлена част от въззивната жалба. Определени така те възлизат на лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 502 от 23.08.2019г., постановено по т. д.
575/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТТА с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „И.М.К.“
ЕООД, ЕИК ...... против „Н.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление:*** осъдителни искове за заплащане на следните суми: 1/сумата
14 953.95 лева -левова равностойност на 8 965,20 щатски долара,
представляваща част от сума в пълен размер 248 807.79 лева - левовата
равностойност на 149 156.40 щатски долара, представляваща неизплатен
остатък от дължимо по сключения между страните маркетингов консултантски
договор от 15.06.2016 г. комисионно възнаграждение във връзка с платения аванс
по договора за доставка от 14.07.2016 г.; 2/сумата 198 988.41 лева -
левовата равностойност на 119 297.61 щатски долара, представляваща част от
сума в пълен размер 238 800.41 лева -левова равностойност на 143 157.13
щатски долара, представляваща дължимо и незаплатено комисионно възнаграждение
по маркетинговия консултантски договор от 15.06.2016 г. във връзка с платената
по договора за доставка от 14.07.2016 г. първа доставка; 3/сумата 3572.84 лева,
представляваща лихва за забава на плащанията на претендираното по т.1 и т.2
възнаграждение, изчислена за периода от 17.07.2017 г. до 14.09.2017 г., от
която сума 249.73 лева са лихва за забава върху
частично претендирата сума по т.1 в размер на 14 953.95 лева, а
остатъкът от 3323.84 лева е лихва за забава върху частично претендираната сума
от 198 988.41 лева по т.2-ра и В
ЧАСТТА с която е осъдено „И.М.К.“ ЕООД ***, ЕИК ...... да заплати на „Н.“ЕООД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:*** съдебни разноски пред Окръжен
съд – Пловдив до размер от 7752.29 лева.
ОТМЕНЯ решение № 502 от 23.08.2019г., постановено по т. д.
575/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА с която е осъдено „И.М.К.“ ЕООД ***, ЕИК ...... да заплати
на „Н.“ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:*** сумата
224 807.40 лева - левова равностойност на 135 000 щатски долара, предявени
частично от левовата равностойност на 445 525.28 щатски долара,
представляваща сума, недължимо платена и неоснователно получена като
възнаграждение по маркетингов консултантски договор,сключен между страните на
15.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 224 807.40
лева, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба-15.11.2017 г.
до окончателното и плащане, както и В
ЧАСТТА с която е осъдено „И.М.К.“ ЕООД ***, ЕИК ...... да заплати на „Н.“ ЕООД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:*** разноски пред Окръжен съд –
Пловдив над размер от 7752.29 лева до пълния претендиран размер на разноските от
15 766.30 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Н.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление:*** против „И.М.К.“
ЕООД ***, ЕИК ...... насрещен иск за заплащане на сумата 224 807.40 лева -
левова равностойност на 135 000 щатски долара, предявени частично от левовата равностойност
на 445 525.28 щатски долара, представляваща сума, недължимо платена и
неоснователно получена от ответника като възнаграждение по маркетингов
консултантски договор, сключен между страните на 15.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 224 807.40 лева, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба - 15.11.2017 г. до окончателното и
плащане, както и претенцията на „Н.“ ЕООД за заплащане на разноски по делото
пред Окръжен съд – Пловдив за разликата над 7752.29 лева до пълния претендиран
размер на разноските от 15 766.30 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „И.М.К.“ ЕООД ***, ЕИК ......
Разноски на ищеца пред Окръжен съд – Пловдив 6689.53 лева – съразмерно на
уважената и отхвърлена част от исковете – предмет на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Н.“ ЕООД ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление:*** за намаляване размера на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение за спора пред въззивната инстанция, като
неоснователно.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „И.М.К.“ ЕООД ***, ЕИК ...... сумата 12 324.47 лева – разноски по делото пред въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател:
Членове:1.
2.