№ 14
гр. ******, 15.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.А
Сложи за разглеждане докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101045 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:48 часа се явиха:
Ищецът Н. Д. Г., редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Ответникът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, редовно уведомен, не
се представлява.
Ответникът „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, редовно уведомен, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва депозирано на 24.11.2023 г. писмено становище от
процесуалния представител на ищеца, в което се отправя искане за даване ход
на делото в негово отсъствие, поради негова ангажираност и невъзможност да
се яви, по доказателствата и същество на спора Представя списък по чл. 80
ГПК.
СЪДЪТ преценява, че с оглед редовното уведомяване на страните за
датата на днешното съдебно заседание, не са налице процесуални пречки по
хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал.1 от ГПК, след изясняване на
1
предварителните въпроси, пристъпва към изясняване на фактическата страна
на спора, като указва на страните, че на основание чл. 145, ал.2 от ГПК
същите могат да конкретизират твърденията си и да отстранят
противоречията в тях.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото като се придържа към
изготвения проект за такъв с определение № 107514.11.2023 г., надлежно
съобщен на страните,
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД от Н. Д. Г. , ЕГН ********** с адрес гр.
******, ул. Св.св. Кирил и Методий № 7, вх. Б, ет. 5, ап. 30, както следва :
- против „Кеш кредит мобайл” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет.6 за
приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между
тях договор за кредит тип кредитна линия-решение № 3-1-12051-
266115/17.06.2022г. е нищожен чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл.
19, ал.4 ЗПК, а в евентуалност, че каузата на чл. 1, ал. 2 от същия договор
предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна, на
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 143, ал.1 и чл. 146 ЗЗП.
- против „Кредит гаранция” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска” № 41, вх. Б, ет.1, ап.2 за
приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между
тях договор за възлагане на поръчителство от 17.06.2022г. е нищожен на
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 17.06.2022г. между ищеца и ответника „Кеш кредит мобайл”
ЕАД е сключен договор за кредит тип кредитна линия-решение № 3-1-12051-
266115, по който на ищеца е отпусната в заем сумата от 500лева за срок от
24месеца. По договора е следвало да върне сумата от 708,48лева.
Съгласно чл. 1, ал. 2 с цел обезпечаване на договора, ищецът сключил
договор за възлагане на поръчителство с втория ответник „Кредит гаранция”
2
ЕООД, по който е следвало да плати възнаграждение от 1187,52лева.
На първо място твърди, че договорът за кредит е нищожен като
сключен в противоречие с изискванията на ЗПК и в частност чл. 11, ал.1, т. 9,
доколкото в договора бил посочен ГЛП, но без да са разписани условия за
прилагането му. Не било ясно дали така посоченият ГЛП е фиксиран за целия
срок на договора или не. Липсвало посочване на общия размер на дължимата
за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата.
На следващо място сочи нарушение на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК,
тъй като в договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, но не
и ясна методика и компонентите при неговото формиране. Тъй като била
предвидена възможност за възнаграждение за поръчителство, не било ясно и
дали то е вкл. в ГРП. Не било ясно и как е изчислена годишната лихва по
отношение на ГПР. Счита и че заплащането на сумата по договора за
поръчителство следва да се разглежда като компонент при формиране общия
разход по кредита, тъй като сключването му било предвидено като елемент от
сключването на самия договор за кредит. По този начин счита, че е
постигнато заобикаляне на императива на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита и че по
естеството си посочването на размер на ГПР, който реално не се прилага
представлява заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал.1 и ал. 2
ЗЗП. Счита, че нищожността на тези клаузи влече нищожност и на целия
договор по см. на чл. 22 ЗПК. В евентуалност твърди нищожност само на
клаузата на чл.1, ал. 2 от него, въз основа на която е сключен и договорът за
предоставяне на поръчителство, поради уговарянето й в противоречие на
добрите нрави, тъй като с нея потребителят се задължавал да сключи договор
за предоставяне на поръчителство, възнаграждението по който възлизало на
110% от отпуснатата сума. Счита клаузата за нищожна и поради нейната
неравноправност по см. на чл. 143 ЗЗП- като уговорена във вреда на
потребителя и в нарушение изискванията на добросъвестност, при липса на
формулирането им по ясен и недвусмислен начин, и като неиндивидуално
уговаряни.
По отношение на договора за възлагане на поръчителство твърди
неговата нищожност поради накърняване на добрите нрави предвид
значителна нееквивалентност на престациите, злепоставяне интереса на
потребителя и извличане на изгода само от кредитора. Съображенията за това
3
са, че с това договаряне дължимото по него възнаграждение от 1187,52лева
представлява над 200% от отпусната сума по договора за кредит, при това
платима при липса на насрещна престация длъжима от довереника. На
следващо място твърди нищожност на договора поради заобикаляне на
закона, доколкото счита че възнаграждението по този договор следва да бъде
вкл. в компонентите формиращи ГПР имайки характер на разход, с което би
се постигнало и до превишаване лимита в размера му разписан в чл. 19, ал. 4
ЗПК. На последно място твърди нищожност предвид неравноправността му
по см. на чл. 143 ЗЗП.
Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредит
гаранция” ЕООД, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Потвърждава, че с ищеца са били в твърдяното договорно
правоотношение, по което ответникът е поел задължение да отговаря
солидарно за всички задължения на ищеца по сключения от него на
17.06.2022г. договор за кредит. В изпълнение на това задължение и след като
е бил уведомен от кредитора, че не е получил друго обезпечение, на
22.06.2022г. е сключил с другия ответник договор за поръчителство.
Излага съображения, че при подписване на договора са били спазени
всички императиви на закона и същият не страда от твърдяните пороци.
Твърди, че договорът има характер на обезпечителна сделка по отношение на
главния договор. Съответно, неоснователни се явявали съображенията за
нищожност на договора основани на разпоредбите на ЗПК. Счита, че извън
предмета на спора са и въпросите дали кредиторът е правилно изчислил ГПР
и дали възнаграждението по него следва да се вкл. във формулата за
изчислението му. Оспорва и твърденията за накърняване на добрите нрави
при сключването му поради нееквивалентност на престациите, както и тези за
неравноправност по см. на чл. 143 ЗЗП.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кеш кредит
мобайл” ЕАД, с който исковете се оспорват като неоснователни.
4
Потвърждава, че на 17.06.2022г. с ищеца е бил сключен соченият
договор за потребителски кредит, по който е отпусната в заем сумата от
500лева при лихвен процент от 36% и ГПР 42,24%. Връщането е следвало да
се извърши на 24 вноски.
Оспорва договорът да страда от сочените пороци.
Счита за неприложими разпоредбите на чл. 26 ЗЗД като явяващи се
общи спрямо тези на ЗПК уреждащи хипотезите, при които договорът може
да бъде обявен за недействителен. Твърди, че в чл.1, ал.4, т.7 от договора е
уговорено, че размерът на ГПР е отразен в приложение № 1 в зависимост от
сумата за усвояване и срок на погасяване. Съобразно отпуснатата сума и срок
на връщането й, в случая той е определен на 42,24%, като в таблицата към
чл.1, ал.4, т.7 от договора са включени взетите предвид допускания при
неговото изчисляване, с което и изискването на закона е било спазено.
Оспорва твърденията, че сумата за гарант следва да се включи при
изчисляването на ГПР, доколкото той не е изисквал и приемал плащания на
такава такса, нито е имал информация относно нейния размер и изискуемост
от трети лица. Посочва, че съгласно легалното определение в пар.1, т.1 ДР на
ЗПК в общи разходи по кредита за потребителя са само лихви, разходи,
комисионни, възнаграждения и пр., които са били известни на кредитора.
Доколкото ГПР следва е вписан в договора като реквизит, а неговото
изчисляване следва да се извърши преди сключване на договора, то и тези
общи разходи по кредита, следва да са били известни на кредитора именно
към датата на сключване на договора.
Оспорва твърденията клаузата на чл.1, ал.2 от договора да страда от
сочените пороци. Твърди, че същата е разписана именно в изпълнение на
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 18 ЗПК, пряко кореспондираща с чл.10, пар.2,
б. „о“ от Директива 2008/48. В тази връзка сочи, че в случая е от значение и
естеството на т.нар. „бързи кредити“, които се явявали високо рискови,
предвид занижените изисквания към кредитната история на клиентите и
тяхната платежоспособност.
Оспорва и клаузата да е в противоречие с чл. 10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК, тъй
като в случая кредиторът не изисквал заплащане на такси и комисионни за
допълнителни услуги, а обезпечение на кредита, което не се поставяло и като
условие за неговото сключване. Оспорва и твърдението клаузите да не са
5
индивидуално уговорени и потребителят да не е имал възможност да влияе на
съдържанието им.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на страните, че
доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва:
УКАЗВА на ищеца, че е негова доказателствената тежест по
установяване твърденията му, че договорът за кредит тип кредитна линия-
решение № 3-1-12051-266115/17.06.2022г., клаузата на чл. 1, ал. 2 от него и
договорът за възлагане на поръчителство от 17.06.2022г. страдат от сочените
пороци, а именно че са сключени в нарушение на принципите на морала и
потребителската закрила, в частност твърденията си за значителна
нееквивалентност на престациите, за заобикаляне на закона, за
несъответствие между уговорения и действителния ГПР и за противоречие на
погасителния план и клаузите за възнаградителна лихва и ГПР с
императивните законови изисквания.
УКАЗВА на ответниците, че е тяхна доказателствената тежест по
установяване твърденията им, че договор за кредит тип кредитна линия-
решение № 3-1-12051-266115/17.06.2022г., клаузата на чл. 1, ал. 2 от него и
договор за възлагане на поръчителство от 17.06.2022г. са валидно сключени
при спазване изискванията на закона в областта на потребителското
кредитиране.
СЪДЪТ, с оглед процесуалното поведение на ответниците и
становището на ищеца,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото проект за доклад.
СЪДЪТ преценява, че приложените към исковата молба и отговорите
към исковата молба, надлежно заверени по реда на чл. 183 преписи от
документи са допустими и относими към предмета на делото и следва да
бъдат приобщени към доказателствения материал, поради което
6
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молба преписи от
писмени документи като писмени доказателства по делото: договор 3-1-
12051-266115 за потребителски кредит тип кредитна линия-решение;
Приложение № 1 към договор 3-1-12051-266115 и погасителен план; договор
за възлагане на поръчителство от 17.06.2022 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с отговорите на исковата молба
преписи от писмени документи като писмени доказателства по делото:
договор за поръчителство от 22.06.2022 г.; приложение № 1 договор 3-1-
12051-266115 за потребителски кредит тип кредитна линия-решение.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна и с оглед
изчерпване доказателствените искания на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 2 от ГПК счете делото за изяснено от
фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок до 15.02.2024 г.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:50
часа.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
Секретар: _______________________
7