№ 724
гр. София, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Валентин Д. Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско
дело № 20241001000840 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от "Т
Рент"ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. К. П. срещу Решение №
1031/16.07.2024г. на Софийски градски съд, ТО, 12с-в по търг.дело № 840/2024год.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно
поради съображения изложени във въззивната жалба.
Твърденията в жалбата са, че са неправилни изводите на съда да е налице
обстоятелство по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, изключващо отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка „каско“, даващо му основание да откаже плащане на
застрахователно обезщетение, а именно неизпълнение на нормативната забрана за
управление на МПС след употребата на алкохол с концентрация над законово определената
граница в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП-0,5 на хиляда, което се явявало неизпълнение на съществено
задължение по смисъла на цитираната по-горе разпоредба.
Твърди се, че по делото не било доказано еднозначно, че водачът на застрахованото
МПС е управлявал същото след употребата на алкохол над допустимите граници. Напротив,
по делото се установявало, че резултатът от кръвната проба на застрахованото МПС не е
отчел наличие на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, тъй като при
извършеното в лабораторни условия химически анализ на кръвта на водача се е установило,
че концентрацията на алкохол е само 0,19 на хиляда, което е под допустимата по закон
1
норма. В тази връзка се оспорват изводите на приетата по делото оспорена химико-
токсикологична експертиза, на която първоинстанционният съд е основал изцяло изводите
си, като се твърди, че твърди, че изследванията на вещото лице са хипотетични и и
теоретични и са основани на предполагаемата вероятност за въздействие на алкохола върху
организма на водача на лекия автомобил, същите не почиват на реално събрани по делото
доказателства и в т.см. изводите на вещото лице определящи приблизително 1 промил
концентрация в кръвта на водача на застрахования автомобил към момента на настъпване на
ПТП са били напълно необосновани.
На следващо място поддържа се в жалбата, че дори и да се приемело, че водачът на
застрахованото МПС е употребил алкохол, то не е налице основание за отказ на
застрахователя да плати обезщетение, тъй като по процесната щета не било налице нито
едно от основанията по чл.408, ал.1 КЗ да се откаже плащане на обезщетението. Твърди се
че застрахователят не бил доказал в условията на пълно и главно доказване да е налице
изключен риск, изразяващ се в това, че употребата на алкохол да бъде единствената пряка и
непосредствена причина да настъпи процесното ПТП, като се позовава на съществуваща
практика на касационната инстанция.
Искането към съда е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което да се уважат предявените искове както са предявени, както и да се присъдят
направените и в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна ЗАД "Армеец"АД, подаден чрез процесуалния представител юрк. К..
Оспорва се въззивната жалба по съображенията изложени в отговора. Искането към съда е
да се потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендират се и направените
по повод на въззивното обжалване съдебни разноски, вкл.и юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на „Т-
Рент“ЕООД, в която са изложени твърдения, че към 08.10.2021г. е лизингополучател по
договор за финансов лизинг, с предмет придобИ.е на лизингов обект - лек автомобил “БМВ
750 ИХ с per. № ********.
Посочено е, че за процесния л.а. с ответника- застраховател ЗАД "Армеец"АД е била
2
сключена имуществена застраховка „Каско“ – по полица № 0306Х06069900/ 27.11.2020г. с
валидност от 06.12.2020 г. до 05.12.2021 г. и при условия на покритие „Пълно каско“.
Поддържало се в исковата молба, че в срока на валидност на застраховката, на
08.10.2021 г., около 01:00ч., на км 52+500 от път II -19, в посока от гр. Банско към гр. Гоце
Делчев, водачът на лекия автомобил И. С. Д. е загубила контрол върху застрахования л.а.
"БМВ“ при мокра пътна настилка, при което се блъснала в еластична ограда вляво на пътя и
реализирала ПТП с частични материални щети, налагащи подмяната с нови на някои части
от автомобила.
Изложени са твърдения, че произшествието било посетено от компетентните органи и
на водача бил съставен АУАН, че не е съобразила скоростта си с актуалните атмосферни
условия и състоянието на пътя, на основание чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а за произшествието бил
съставен Протокол за ПТП№ 1191982/08.10.2021 г.
Изложени са твърдения в исковата молба, че застрахованият автомобил е бил
ремонтиран в оторизиран от производителя на съответната марка сервиз в България, като
издадените от сервиза фактури били определящи за сумата, която застрахователят е следвало
да изплати директно на лизингополучателя, на основание чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ и т. 71.1. от
ОУ по застраховка „Каско“ при ответника.
Поддържало се е от ищеца, че за настъпилото ПТП е предявена претенция към ЗАД
"Армеец"АД за изплащане на обезщетение, в размер на 83 112 лева, по която при ответника
е образувана щета на 11.20.2021 г.
Твърдяло се е, че ответникът е извършил отказ по претенцията, с писмо, изх. № JI-
1426 от 07.03.2022 г., с доводи, че е налице изключен риск, съгласно т. 14.9 от ОУ на
договора за застраховка, а именно: управление на МПС след употреба и/или под
въздействието на алкохол и/ или други упойващи вещества, както и употреба на алкохол
преди идване на контролните органи или при отказ на водача за извършване на проба за
алкохол или ако същият напусне ПТП или осуети проба за алкохол.
Ищецът е изложил в исковата молба съображения, че отказът е бил
неоснователен.Поддържало се е от него, че водачът на застрахованото МПС е дал кръвна
проба, която е отчела концентрация от 0,19 промила алкохол в кръвта, което е под
законоустановения минимум от 0,50 промила, поради което и на водача не е налагано
наказание за това, и липсва пряка причинно- следствена връзка между наличието на алкохол
в кръвта и констатираните причини за ПТП - навлизане на автомобила в десен завой при
мокра пътна настилка с несъобразена скорост.
Предвид изложеното, ищецът е направил искане ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата в размер от 26 000 лв., предявена частично от целия дължим, според ищеца,
размер на щетата от 83 112 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1
250 лв. – частично предявена мораторна лихва от пълния размер на 7 110,70 лева, начислена
3
върху частично преведената главница за периода от 08.03.2022 г. /денят, следващ деня, в
който ответникът е отказал изплащане на застрахователното обезщетение/ до датата на
завеждане на иска -09.01.2023 г. Претендира сторените от него разноски в настоящото
производство и в производството по ч. гр. дело № 10946/2022 г., развило се на основание чл.
207 от ГПК.
Ответникът ЗАД "Армеец"АД е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил предявените обективно съединени искове по основание и по размер. Изложил е
съображения, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Оспорил да е налице събитие, което да попада в обхвата на предоставяното по договора
застрахователно покритие. Позовал се е на наличието на изрично изключени рискове,
предвид което не се пораждало задължение за него за плащане на застрахователно
обезщетение в случая.
Поддържал е, че бил налице изключен риск по чл. 14.9. от Общите условия (ОУ) по
застраховката - управление на МПС след употреба и/или под въздействието на алкохол,
което в случая се установявало за водачката на л.а. „БМВ“. Изложил е допълнителни
съображения, че договорът за имуществена застраховка „Каско“ на МПС е доброволна
застраховка, при която страните са свободни да уговарят както основанието за носене на
отговорност от застрахователя, като в случая, и в изпълнение на чл. 345, ал. 5 от КЗ точно,
ясно и предварително страните са определили изключените от застрахователно покритие
рискове. Позовал се и на това, че с подписване на договора застрахованият се е запознал и е
приел така установените между тях Общи условия по договора.
По изложените съображения е поискал отхвърлянето на иска като неоснователен.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ , съгласно полица № 0306Х06069900/27.11.2020г. с валидност от
06.12.2020г. до 05.12.2021г. и при условия на покритие „Пълно каско“, по която полица
ищецът „Т-Рент“ЕООД е посочен като ползващо се по застраховката лице.
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като
доказателство Протокол за ПТП№ 1191982/08.10.2021 г., на 08.10.2021 г. се установява, че
около 02:00ч., на км 52+500 от път II -19, в посока от гр. Банско към гр. Гоце Делчев,
водачът на застрахования лек автомобил с марка “БМВ 750 ИХ с per. № ********- И. С. Д. е
загубила контрол върху застрахования л.а. "БМВ“ при мокра пътна настилка, при което се
блъснала в еластична ограда вляво на пътя и реализирала ПТП с частични материални щети,
налагащи подмяната с нови на някои части от автомобила.
В протокола за ПТП е отбелязано, че при извършена проверка на водача на лекия
автомобил е установено, че водачът на МПС е управлявал автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта между 0,5 – 1,2 промила. Отбелязано е в протокола също така и издаване на
талон за кръвна проба.
4
Съгласно Талон за изследване, връчен на водача на МПС в 04,50 ч., намиращ се в
предоставените от ОД на МВР – Благоевград документи, в 3,04 ч. при извършена
предварителна качествена проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с инв.№
ARBB0019, техническото средство е показало положителен резултат за алкохол– 0,77 на
хиляда. Документът е съставен от служителя на органите на пътна полиция мл. Сержант П.
Т..
Няма спор между страните, а се и установява, че кръвната проба е взета в 6 ч.,
съгласно протокол за медицинско изследване от 08.10.2021 г. Резултатите са отразени в
Протокол за химическа експертиза № 343/12.10.2021 г., установяващи етилов алкохол в
кръвта, в количество 0,19 на хиляда.
По делото е представен и е приет като доказателство Протокол за химическа
експертиза № 343/12 г. на кръв, възложена от РУ-Банско, придружена с протокол от
медицинско изследване от 08.10.2021 г. в 06,00 ч. и талон за медицинско изследване от
същата дата от 04,50 ч., в кръвната проба на водача Д. етиловия алкохол е в количество 0,19
на хиляда. Съгласно отбелязването в протокола изследването е направено на 12.10.2021 г.
В хода на производството пред първоинстанционния съд е разпитан по делегация
свидетелят П. Т. – младши автоконтрольор,фигуриращ като актосъставител в протокола за
ПТП и съставител на талона за изследване. Свидетелят е дал показания, че не си спомня
през м.10.2021 г. да е посещавал местопроизшествие. Разпознал е обаче собствения си
почерк и подписа върху документа. Посочил е, че водачът е тестван с „Дрегер Алкотест
7510“, но при разпита е заявил, че не може да си спомни номера на уреда. Обяснил е пред
съда, че резултатите от извършената проба за алкохол се отразяват в талона за кръвно
изследване, но е заявил, че в случая не може да си спомни конкретните стойности.
В хода на производството пред СГС е изслушано и заключение на съдебна химико-
токсикологична експертиза, изготвено от вещото лице В. А., чието заключение се кредитира
изцяло и от въззивния съд като обективно и професионално изготвено. Установява се, че
вещото лице, анализирайки приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е
достигнало до извод, че към момента на настъпване на ПТП концентрацията на алкохол в
кръвта на водача Д. е била не по-ниска от 0,8 на хиляда. В съдебно заседания експертът е
обяснил, че при извършване на изследването е използвал и двата резултата – на
техническото средство и на лабораторното изследване, като и в двата случая резултата е
напълно идентичен. Вещото лице в изготвеното писмено заключение и при разпита си в
съдебно заседание подробно е обяснило използваните научни методи, довели до
направените от него изводи.
Обяснило е че резултатите получени въз основа на кръвната проба са достатъчни да
обосноват извода за количеството алкохол в кръвта на водача. Талонът за изследване е
връчен в 04.50 мин на 08.10.2021 г. Кръвната проба е взета в 6,00 ч., съгласно протокола за
медицинско изследване. Получена е в химическата лаборатория на 11.10.2021 г.
Експертизата, установила количеството етилов алкохол в кръвта – 0,19 промила, е от
12.10.2021 г. При изготвяне на своято заключение ВЛ е използвало резултатите на това
5
изследване, на което се позовава и ищецът в ИМ. В експертизата и в съдебно заседание
експертът е изяснил протичащите в човешкия организъм процеси на абсорбция и
елиминиране на алкохола. Посочило е, че за да се определи алкохолното съдържание съм
релевантния момент – този на ПТП, следва да се извърши ретроспективно изчисление.
Експертът е изяснил, че това изчисление се прави въз основа на научна методика, базирано
на отчетените химически показатели, отразяващи състоянието към по-късния момент - на
вземане на пробата, при съобразяване на действието на посочените биологични механизми.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.
Независимо от това следва да се добави и следното :
При иск за плащане на застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 от КЗ ищецът-
застрахован следва да установи наличието на следните предпоставки: наличието на
застрахователното правоотношение, по отношение на което в случая не се спори,
настъпването на застрахователното събитие и причинена в следствие на това щета, която да
се явява в причинно следствена връзка с твърдяното застрахователно събитие, както и
нейната стойност.
При липсата на спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение, наличие на осъществено ПТП, както и вредите, които са в причинно
следствена връзка, спорът между страните е концентриран изцяло върху наличието на
въведените от ответника правоизключващи възражения за наличието на изключен риск по
см. на чл.408 КЗ, даващо му основание да откаже изплащане на уговореното
застрахователно обезщетение.
При това положение в доказателствената тежест на ответника е да докаже
установяването на фактите, на които основава своите правоизключващи срещу иска
възражения, които го освобождават от отговорност за заплащане на обезщетение за
настъпилите вреди,респективно, че са налице евентуално посочените от него основания за
намаляване на размера на обезщетението.
Настоящият състав на съда, също както и първоинстанционният съд намира, че
уговореното в т.14.9 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС условие при което
не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинено при или,
от или вследствие на управление на МПС след употребата и/или под въздействието на
алкохол и/или други упойващи вещества, преценено в контекста на разпоредбата на чл. 408,
ал.1, т.3 от КЗ, обвързва валидно страните, като относно обстоятелствата за наличието на
употреба на алкохол са събрани по делото достатъчно писмени доказателства, както е
изслушано и прието експертно заключение на вещо лице.
Неоснователни са доводите на въззивния жалбоподател, че по делото не било
доказано, че водачът на застрахования автомобил "БМВ“ е употребил алкохол над
6
допустимия от закона минимум. На първо място, това обстоятелство се установява от
представения по делото и приет като доказателство протокол за ПТП, като видно от
съдържанието на същия, след извършена проба с техническо средство от страна на мл.
автоконтрольор П. Т., при изпълнение на възложените му функции от РУ на МВР- Банско,
същият лично и непосредствено е констатирал, че водача на застрахования лек автомобил е
употребил алкохол с концентрация от 0,5- 1,2 промила, т.е над допустимия от закона
минимум. Видно от приобщената към делото административно-наказателна преписка се
установява, че водачът на лекия автомобил И. С. Д. е била изпробвана с техническо средство
Алкотест Дрегер, с инвентарен номер ARBB 0019. Както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в талона за изследване, приложени към
административно-наказателната преписка, е посочено, че след извършената проба в 03.34ч.
на 08.10.2021г./а ПТП-то по данни на пострадалото лице е настъпило около 02.00ч./ е
констатирано, че е налице положителен резултат от 0,77 промила, като това обстоятелство
изрично е отразено в протокола за ПТП.
Полицейският протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ, който отразява
възприятията на контролните органи относно механизма на пътнотранспортното
произшествие в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, базирани на
обясненията на самите участници, евентуално други свидетели, както и статични вторични
белези и веществени доказателства. Контролните органи описват схемата и механизма на
пътнотранспортното произшествие след възприемане на статичната обстановка на
произшествието, действително без да са го наблюдавали в динамика и развитие, но
констатациите им са направени в хода на проведена и предвидена в самия закон процедура,
която придава официален и удостоверителен характер на констатациите и изводите на
контролните органи относно причините и механизма на настъпването на пътно-
транспортното произшествие/ така и Решение № 90 от 143.09.2019г. на ВКС по гр.дело №
1751/2018г.; Решение № 120 от 31.07.2018г. на ВКС по гр.дело № 2908/2017г. и др./
Констативният протокол представлява официален удостоверителен документ,
удостоверяващ с обвързваща материална доказателствена сила удостоверените в него факти
и обстоятелства, т.е че те действително са се случили по описания в протокола начин. В
конкретния случай, това са причините за настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие, както и че при извършената контролна проверка е констатирано, че водачът
на лекия автомобил е употребил алкохол, чието количество към часа на извършване на
проверката е възлизало на 0,77 промила. Отчетената по-късно концентрация от 0,19
промила, на която се позовава жалбоподателят във въззивната си жалба, в случая е
ирелевантна, тъй като химическото изследване е извършено значително по-късно след
настъпване на събитието, когато предполагаемото количество алкохол вследствие на
нормалните естествени процеси в организма за абсорбиране на алкохола вече ще е
значително намаляло.
В този смисъл е и заключението на изслушаната и приета в производството пред
първата инстанция съдебна химико-токсикологична експертиза, съгласно която към момента
7
на настъпване на ПТП вероятната концентрация на количество алкохол в кръвта на И. Д.
следва да се приеме за не по-ниска от 0,8g L, съгласно наличните материали по делото.
Установява се от заключението на вещото лице, че за целите на изготвеното
заключение е направено ретроспективно изчисляване на концентрацията алкохол за минал
период от време, при използване на средно минимален коефицент на елиминиране на
алкохола в кръвта от 0,15 промила за час и при изчисления, които са извършени на база
резултатите от изследването извършено с техническото средство Алкотест Дрегер, с
инвентарен номер ARBB 0019, което е станало от органите към 03.04ч. Вещото лице
токсиколог е приело, че резултатът от техническото средство няма причина да не бъде взет
за достоверен, тъй като посочения модел техническо средство се отличава с висока степен на
надеждност, достоверност на извършеното изследване, включително отговаря на критериите
за доказателствен анализатор на алкохол в кръвта. По същите причини и поради това, че
ищецът не е опровергал надеждността на конкретно използваното техническо средство,
респ. самият причинител на ПТП-то не е възразил в протокола за ПТП против установеното
от контролния орган количество алкохол от 0,77 промила, съдът не намира основателни
причини да не кредитира изводите на вещото лице в тази им част. Същевременно вещото
лице е категорично заявило, че посочената концентрация към момента на проверката е могла
да доведе до еуфорично настроение, намаляване на вниманието и увеличаване на
реакционното време при управление на МПС.
Във връзка с предприетото от жалбоподателя оспорване изводите на
токсикологичната експертиза с твърдения, че вещото лице не било извършвало нито
химически, нито токсикологични изследвания, следва да се посочи, че този довод е
неоснователен тъй като такива изследвания изобщо не са необходими, предвид нарочно
приетият от вещото лице научен подход, основаващ се на емпиричните и опитни правила за
времето на абсорбирането на алкохола в организма на човека съобразно особеностите на
конкретния случай- възраст, пол и характерови особености, както и надеждността на
техническото средство, послужило като база за изследването.
Предвид гореизложеното, налага се извода, че обстоятелствата относно употребата на
алкохол над законоустановения минимум от страна на водача на МПС е установена по
делото и посредством използването на редица допустими и относими доказателства,
събрани по реда на ГПК- протокола за ПТП от 08.10.2021г., материалите от приобщената по
делото административно-наказателна преписка, свидетелските показания на съставилия
протокола за ПТП служител на МВР, както и заключението на приетата съдебно-
токсикологична експертиза. Както е приета в практиката на касационната инстанция- така
напр. Решение № 551/15.07.2010г. по гр.дело № 64/2009г. на ВКС, 4 ГО, която настоящият
съдебен състав изцяло споделя, употребата на алкохол и степента на алкохолно повлияване
могат да се доказват в гражданския процес с всички предвидени от процесуалния закон
доказателствени средства, какъвто случай е именно и настоящият.
При това положение настоящия състав на съда намира, че управлението на МПС след
употребата на алкохол с концентрация не по-ниска от 0,8 на хиляда, и то в тъмната част на
8
денонощието, при наличието на влошена пътна обстановка- дъжд и мокра пътна настилка,
представлява съществено неизпълнение на задълженията на застрахования, обективирани не
само в общите условия на договора за застраховка- т.14.9, предложение първо/, но и в ЗДвП,
както и в Правилника за прилагането му. Налице е причинна връзка с настъпването на
процесното ПТП, като посоченото поведение на водача попада изцяло в хипотезата на
чл.408, ал.1 от КЗ като е допринесло за настъпването на процесното ПТП, като
неизпълнението на въведеното с договора задължение- да не се управлява МПС след
употребата на алкохол е значително с оглед интересите на застрахователя предвид общо
известното правило, че реакциите на водач, който е под въздействието на алкохол, дори и да
е в минимални количества, са силно ограничени.
Поради пълното съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции следва да
се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.
На осн. чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК и с оглед на направеното искане на въззиваемия
следва да бъдат присъдени сторените разноски по повод на въззивното обжалване в размер
на сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1031/16.07.2024г. на Софийски градски съд, ТО, 12с-в
по търг.дело № 840/2024год.
ОСЪЖДА "Т Рент"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Златица“№3, със съдебен адрес гр.София, бул.“инж.И. И.ов“№33, ателие 4,
чрез адв. К. П. да заплати на ЗАД“Армеец“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец;, ул.“Стефан Караджа“№2 на основание чл.78, ал.3, вр.
с ал.8 ГПК сумата 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
повод на въззивното обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10