Решение по дело №2513/2019 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 573/6.8.2019 г.                                         06.08.2019 година                                   град Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                                                 ХVІ граждански състав

На шести август                                                            две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание в следния състав:                                               

 

                                                                               Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Т. К.

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 2513 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от В.Г.К. с ЕГН ********** с адрес ***, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на  детето Х.И.К. с ЕГН **********, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката и детето й домашно насилие от страна на бащата на детето и бивш нейн съпруг –  И.Р.К.  с ЕГН ********** ***.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: С решение № ***/10.03.2015 т. по гр.дело № ***/2015 г. бракът между страните бил прекратен по взаимно съгласие,като упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на майката,като е определено детето да живее при нея на адрес гр.Я.,***. Също така на молителката било предоставено и ползването на семейното жилище на посочения адрес. След прекратяването на брака молителката и ответника продължили да живеят в гр.Я.,на ***. Твърди се,че ответника взема силни наркотични вещества,като спрял да работи,движел се в съмнителни компании и бил осъждан.Преди петнадесет дни изчезнал,като никой не го е знаел къде се намира. На 11.07.2019 г. ответника посетил пробационната служба и около 16.00 ч. се прибрал на адреса на който живеели. Същия бил в неадекватно състояние,отслабнал и не приличал на себе си.След като го видяла в това състояние молителката му заявила,че не може да го пусне в къщата в която живеят,защото е опасен както за нея,така и за детето им. След този момент ответника станал агресивен,започнал да вика силно,като я заплашил,че ще я убие. В този момент на помощ и се притекъл техен съсед,който се опитал да я защити и да изкара ответника от двора,като последния станал още по агресивен.Молителката чрез тел.112 потърсила помощ от полицията. След като пристигнали същите предупредили ответника да се въздържа от извършване на посочените по-горе действия. След около 1-2 часа ответника се върнал отново на посочения адрес,като започнал да блъска вратата и искал молителката да му отвори,като постоянно и звънял по телефона. Тези негови действия уплашили много молителката,като тя звъннала на нейна приятелка,която я посъветвала заедно с детето да отидат да пренощуват при нея. Молителката взела малко багаж и заедно с детето тръгнала към колата си. Била видяна от ответника,като същата с детето  успяла да влезе в колата и да заключи вратите на същата. Ответника започнал да блъска силно по колата,като молителката в един момент успяла да потегли. На 12.07.2019 г. се обадила на съседи,които й казали,че ответника стои пред къщата и се намира там.    

Молителката се страхува от ответника, счита, че същият е заплаха както за нея, така и за детето, и претендира налагане на мерки за защита по чл.5, т.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН. Представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в същия смисъл, изложен в молбата за защита.

В съдебно заседание молителите се представляват от процесуален представител, който поддържа молбата, сочи доказателства и претендира налагане на мерките по по чл.5, т.1,т.2 и т.3 ЗЗДН.Не претендира присъждане на разноски.

          Ответникът редовно призован се явява лично в с.з.,като се води от органите на ОЗ,взема становище по молбата и претендира за нейното отхвърляне.

            Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на  ЗЗДН –лице което е бивш съпруг на  молителка, респ. баща на детето, поради което е допустима.

    За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е възпроизведена фактическата обстановка от молбата за защита, като е посочено, че ответника на 11.07.2019 г. след като посетил пробационната служба и около 16.00 ч. се прибрал на адреса на който живеели. Същия бил в неадекватно състояние,отслабнал и не приличал на себе си.След като го видяла в това състояние молителката му заявила,че не може да го пусне в къщата в която живеят,защото е опасен както за нея,така и за детето им. След този момент ответника станал агресивен,започнал да вика силно,като я заплашил,че ще я убие. В този момент на помощ и се притекъл техен съсед,който се опитал да я защити и да изкара ответника от двора,като последния станал още по агресивен.Молителката чрез тел.112 потърсила помощ от полицията. След като пристигнали същите предупредили ответника да се въздържа от извършване на посочените по-горе действия. След около 1-2 часа ответника се върнал отново на посочения адрес,като започнал да блъска вратата и искал молителката да му отвори,като постоянно и звънял по телефона. Тези негови действия уплашили много молителката,като тя звъннала на нейна приятелка,която я посъветвала заедно с детето да отидат да пренощуват при нея. Молителката взела малко багаж и заедно с детето тръгнала към колата си. Била видяна от ответника,като същата с детето  успяла да влезе в колата и да заключи вратите на същата. Ответника започнал да блъска силно по колата,като молителката в един момент успяла да потегли. На 12.07.2019 г. се обадила на съседи,които й казали,че ответника стои пред къщата и се намира там,като декларира,че всичко което е написала е вярно. 

Също така по делото е безспорно установено,че бракът между страните е прекратен с решение № *** по гр.дело № ***/2015 г. по описа на ЯРС по взаимно съгласие,като родителските права върху малолетното дете Х.И.К.,род. на *** г са предоставени на майката В.Г.К.,както и че ответника е баща на детето.

По делото молителката е ангажирала свидетелски показания за доказване на твърденията си.Свидетелката С. В. Ц.-майка на молителката,заявява,че дъщеря й и е спестявала много неща,които не е знаела,че И. се занимава с наркотици. След прекратяването на брака им през 2015 г. или 2016 г.  молителката дала шанс на ответника заради детето,като продължили да живеят заедно в гр.Я.,*** в имота който бил нейна собственост. След като молителя се прибрал от А. на 11.07.2019 г. не живеели повече заедно,като същия станал много агресивен. Пряко не е присъствала и не била свидетел,но дъщеря й и разказала,че много я тормози,а понякога и детето. Дъщеря й била синя по ръцете,където я хващал. Същата била решила,че повече няма да живеят заедно,след като молителя се върне от А..Тя не пожелала да го приеме,най вече заради детето.

На въпрос на ответника свидетелката отговори,че той е бил много пъти агресивен и не се е спирал.  

  Видно от справката за съдимост на ответника, се установява,че същият е осъждан за престъпления от общ характер с влезли в сила присъди.

Също така от представената и приложена по делото преписка от РУ-Я.,че същата е образувана по сигнал на ответника,като полицейските служители са посетили адреса на който са били изпратени от ОДЧ. По преписката са снети сведения от молителката, ответника и лицето за което последния твърдял,че му нанесъл побой. На ответника е съставен протокол за предупреждение да се въздържа от актове за домашно насилие спрямо съпругата си В.Г.К., като при неспазване на горното същия е предупреден за отговорността по чл.5,ал.1,т.1 ЗЗДН. Ответника отказал да подпише протокола,което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел.    

Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:

 Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, емоционално, психическо, икономическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

 При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано извършването на твърдяния в молбата акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителките,като на 11.07.2019 г. около 16.00 ч. в гр.Я., на ***  бил в неадекватно състояние, като бил опасен както за молителката,така и за детето им. В резултат на агресивното си поведения ответника започнал да вика силно,като я заплашил,че ще я убие. След като бил изкаран от двора на посочения недвижим имот същия станал още по-агресивен,което накарало молителката да потърси помощ от полицията,чрез тел.112. След като пристигнали полицейските служители предупредили ответника да се въздържа от извършване на посочените по-горе действия. След около 1-2 часа ответника се върнал отново на посочения адрес,като започнал да блъска вратата и искал молителката да му отвори,като постоянно и звънял по телефона. Тези негови действия уплашили много молителката,като тя звъннала на нейна приятелка,която я посъветвала заедно с детето да отидат да пренощуват при нея. Молителката взела малко багаж и заедно с детето тръгнала към колата си. Била видяна от ответника,като същата с детето  успяла да влезе в колата и да заключи вратите на същата. Ответника започнал да блъска силно по колата,като молителката в един момент успяла да потегли.

Също така се установява, че ответникът е решил да действа посредством принуда изразяваща се в осъществени заплахи-че ще я убие  и действия-блъскане по вратата на жилището,блъскане по колата в която била заедно с детето. От изисканите от РУ-Я. материали по посочената преписка се установява,че на ответника е съставен протокол за предупреждение да се въздържа от актове за домашно насилие спрямо съпругата си В.Г.К.,като при неспазване на горното същия е предупреден за отговорността по чл.5,ал.1,т.1 ЗЗДН.

Съдът не споделя възраженията на ответника, че не е осъществил акта на домашно насилие, като в тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства по делото.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички писмени доказателства, включително  и от приложената от нея декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил емоционално и психическо насилие над молителката на посочената в молбата дата, по времето и начина, описани в същата. може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил емоционално и психическо насилие над молителката на посочената в молбата дата, по времето и начина, описан в същата,като това се е случило пред детето.След анализ на събраните доказателства съдът намира, че действията на ответника осъществяват акт на домашно насилие не само спрямо молителката, но и спрямо малолетното дете Х.И.К..  Това е така, защото според легалната дефиниция на чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Отделно от това, с оглед събраните по делото писмени и гласни  доказателства-чрез разпита на свидетелката Ц.,която и макар и заинтересован от изхода на делото,съдът не намира основания да не кредитира и да не им даде вяра ,настоящия съдебен състав счита,че е налице системност в агресивното и противоправно поведение на ответника, което е провокирало траен основателен страх у молителката и детето за живота и здравето им. Поради това, съдът счита, че споменатото домашно насилие, предмет на настоящото производство, са само единични случаи от системно такова, характеризиращо се с упоритост в противоправното поведение на ответника, накърняващо физическия и психически интегритет на молителката и детето.

Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителите се наложат следните мерки за закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката и детето; отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителката и детето жилище; забрана на ответника да доближава жилището на молителката, местоработата й и местата на социални контакти и отдих на молителката и детето на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 18 месеца.

Съдът намира, че предвид интензитета на отправените към молителката заплахи и упражненото над нея насилие извършено в присъствието на детето , липсата на промяна в поведението на ответника, въпреки издадената заповед за защита, както и с оглед основателния страх, който това поведение предизвиква у нея, мерките следва да бъдат наложени за  максимален срок, предвиден в закона – 18 месеца.

  На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в размер от 400 лв. Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе предвид посегателство върху живота на пострадалите, осъществен чрез акта на домашно насилие.

    На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителите следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение.

  На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.    

        Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

 

   Налага мерки за защита на В.Г.К. с ЕГН **********,както и на детето детето Х.И.К. с ЕГН ********** ***, срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на И.Р.К.  с ЕГН ********** *** , КАТО:

          Задължава И.Р.К.  с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Г.К. с ЕГН ********** и  детето   Х.И.К. с ЕГН **********,двамата с адрес ***.

          Отстранява И.Р.К.  с ЕГН ********** ***. от съвместно обитаваното с В.Г.К. с ЕГН ********** и  детето  Х.И.К. с ЕГН **********,жилище на  адрес ***, за срок от 18 месеца.

Забранява на И.Р.К.  с ЕГН ********** ***, да приближава жилището на В.Г.К. с ЕГН ********** и  Х.И.К. с ЕГН ********** , на адрес *** , местоработата на В.Г.К. с ЕГН **********   както и местата за социални контакти и отдих на В.Г.К. с ЕГН ********** и  детето  Х.И.К. с ЕГН ********** , на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 18 месеца.

          Налага на  И.Р.К.  с ЕГН **********   глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

  Осъжда  И.Р.К.  с ЕГН **********   да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.

  Решението подлежи на незабавно изпълнение.

  Да се издаде заповед за защита.

  Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

  Предупреждава И.Р.К.  с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

 

           Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

 

           Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: