Решение по дело №2484/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1707
Дата: 16 декември 2021 г.
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20217050702484
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……….

гр. Варна, ...................................г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                  СТОЯН К.

При участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 2484 от 2021 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К. К.П. от гр. Варна, подадена чрез адв. П.В. – АК Благоевград, срещу Решение № 580 от 20.09.2021 г. по АНД № 1411/2021 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-0819-000277 от 12.02.2020 г., издадено от Началника на група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ (ПП).

С жалбата се настоява, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС неправилно е обсъдил и тълкувал събраните по делото писмени и гласни доказателства. Според касатора е нарушен принципът на непосредственост, предвиден в чл. 18 НПК, тъй като съдът при новото разглеждане на делото не е разпитал служителите на Националната ТОЛ система към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), които са били разпитани при първоначалното разглеждане на делото. Изложени са твърдения, че ВРС неправилно е тълкувал и справката, представена от Националния институт по метеорология и хидрология, относно наличието на мъгла в района на процесния пътен участък. Изложени са съображения, че косвеното доказателство – липсата на електронна винетка, не е доказано със снимков или видео материал, който е задължителен. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се постанови ново, с което да се отмени издаденото НП.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа жалбата. Излагат се съображения и за нищожност на издадения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), както и че в справката фигурира полицай В.В, който не съществува по процедурата. Изтъква се, че комисията, разглеждаща възражението на водача не е съобразила това, че същият има златен талон и това му е първо нарушение от 35 години, от както е водач на МПС. Настоява се, че служителите на БГ ТОЛ системата не знаят как се спират водачите на МПС, а именно съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Сочи се, че подписалият АУАН свидетел не е свидетел по обстоятелствата и очевидец. Представят се и подробни писмени бележки и се отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. Прави се възражение за искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с писмени бележки, чрез ст. юриск. К. Л. – А. , оспорва жалбата изцяло, като се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е да се остави в сила решението на ВРС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира се за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и предвид липсата на основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, установява следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на К. П. срещу НП № 20-0819-000277 от 12.02.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на настоящия касатор са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Според НП нарушението се състои в следното: На 13.01.2020 г., в 09:30 часа, в Област Варна, на път Автомагистрала „Черно море“ № А-5, посока Бургас, П., управлявайки собствения си лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № **, не спира при подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител на Агенция „Пътна инфраструктура“ с надпис „Национално ТОЛ управление“. За деянието на П. е съставен АУАН на 23.01.2020 г. от служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, срещу който е постъпило възражение, като последното е разгледано от комисия и е прието за неоснователно.

С обжалваното решение районният съд приема, че НП е издадено от компетентен орган, а в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – съобразени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, АУАН и НП съдържат предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити, посочени са нарушените материалноправни норми, а вмененото във вина на П. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Направен е извод, че фактическата обстановка, описана в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление се потвърждава от приетите по делото доказателства, респ. безспорно е установено по делото извършването на нарушение на чл. 103 ЗДвП от страна на наказаното лице. Прието е, че наложеното наказание като вид и размер е законосъобразно определено.

Във връзка с конкретните възражения на наказаното лице ВРС излага следните мотиви:

      По отношение твърдението на наказаното лице за наличие на съществено разминаване между описанието на извършеното нарушение в АУАН и НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения на правилата в хода на административнонаказателното производство. ВРС посочва, че уточнението в издаденото НП, че водачът не е осъществил спирането плавно на посоченото място или в най–дясната част на пътното платно се обхваща от хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, която предвижда възможността да се издаде НП и при допусната нередовност в акта.

     Предвид трайната съдебна практика, ВРС приема, че съставянето на акта от лице, което не е очевидец на извършеното нарушение, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

     Позовавайки се на събраните писмени и гласни доказателства въззивният съд приема, че на посочената в НП дата П. е управлявал процесното превозно средство по автомагистрала „Черно море“  и на 8-ми км, на същия е подаден ясен сигнал със стоп плака, ангажиращ същия с изпълнение на задължението по чл. 103 ЗДвП. С оглед справката от Националния институт по метеорология и хидрология, филиал – Варна, ВРС приема, че към датата и часа на извършване на нарушението няма регистрирани данни за мъгли в района на процесния пътен участък. Показанията на св. Сталинска не са кредитирани като противоречащи на събраните писмени доказателства.

С оглед направените изводи, районният съд потвърждава изцяло обжалваното наказателно постановление.

Решение на ВРС е правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районен съд - Варна е изпълнил и задължението си да отговори на наведените с въззивната жалба аргументи за незаконосъобразност на НП. Касационният състав на съда напълно споделя изложените от ВРС мотиви и направените от него изводи и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Касационната жалба е неоснователна.

Делото се разглежда за втори път пред настоящата инстанция. С Решение № 418 от 01.04.2021 г. по КАНД 124/2021 г. АдмС – Варна е отменено Решение № 260373 от 11.11.2020 г. по АНД № 1153/2020 г. на ВРС и е върнато делото за ново разглеждане, поради противоречие между мотивите и диспозитива на решението.

При повторното разглеждане на делото ВРС е приложил правилно материалния закон. Изяснил е цялостно фактическата обстановка и правилно е отнесъл фактите към правото.

Неоснователни са явяват възраженията на касатора, че е нарушен принципът на непосредственост, прогласен с чл. 18 НПК, предвид неизвършването на разпит на служителите на „Националното ТОЛ управление“ към АПИ при новото разглеждане на делото. В открито съдебно заседание, проведено на 10.06.2021 г., ВРС изрично е указал на процесуалния представител на касатора, че относно гласните доказателства, събрани при предходното разглеждане на делото, при направено искане от негова страна ще бъдат допуснати до разпит и призовани съответните свидетели. С оглед дадените от съда указания, процесуалният представител на касатора е поискал да бъде разпитана единствено свидетелката Олена Сталинска, който разпит е и допуснат от въззивния съд. Районен съд - Варна не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както твърди касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НПК, приложима в производството пред районният съд, с оглед препращането от чл. 84 ЗАНН, последният, в пределите на своята компетентност, е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и необходими доказателства. Спазването на правилата по НПК при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, предполага спазване и на един от основните принципи на наказателния процес – принципът на непосредственост по  чл. 18 НПК, според който съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Именно, с оглед спазване на принципа на непосредствеността ВРС е дал указания на страните и при постановяване на решението си се е позовал само на гласни доказателства, събрани от него. В противен случай първоинстанционният съд би допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до накърняване на процесуалните права на страните в производството. Районен съд – Варна е провел съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Несъстоятелно е твърдението на касатора, че ВРС не е обсъдил и не е въприел правилно фактите, установяващи се от справката от Националния институт по метеорология и хидрология, филиал – Варна. В мотивите си въззивният съд, позовавайки се именно на тази справка сочи, че към датата и часа на извършване на нарушението има данни за регистрирани мъгли в други райони на Варненска област, но не и в процесния пътен участък. Изрично в справката е посочено, че на територията на най-близко разположената метеорологична станция Варна не е регистрирана мъгла, като непосредствено след направения извод във връзка със синоптичната обстановка за 13.01.2020 г., че условията и близостта на района до морски басейн способстват за понижаване на видимостта вследствие мъгла и задържане на аерозолни частици под този слой, е посочено като забележка, че в райони извън метеорологичните станции наблюдаваните явление и степента на тяхното проявление могат да се различават съществено. Тоест твърдението за наличие на мъгла, препятстваща възможността касаторът да възприеме подадения сигнал за спиране, се явява недоказано безспорно по делото, както правилно е приел и ВРС.

Правилно показанията на свидетелката Олена Сталинска не са били кредитирани от ВРС. Заявеното от нея, че е имало мъгла и свидетелката, която е стояла отзад в автомобила, управляван от касатора, не е видяла никой – нито полицай, нито други органи, които искат да ги спрат, следва да се преценя в съвкупност с фактите, установяващи се от останалите писмени доказателства (каквато е докладната записка от 13.01.2020 г.) и предвид логичното обстоятелство, че като свидетел, посочен от наказаното лице и пътувал заедно с него, е налице възможност за даване на показания в полза на поддържаната от наказаното лице теза. Освен това, дори да се възприемат показанията на свидетелката, то обстоятелството, че тя, пътувайки на задната седалка в автомобила, не е видяла органи на Националното ТОЛ управление, не обосновава категоричен и несъмнен извод, че не е бил подаден сигнал за спиране на автомобила от органи на Националното ТОЛ управление. Възможно е свидетелката да не е имала достатъчна видимост от задната седалки и действително да не е видяла подадения сигнал.

Настоящата съдебна инстанция намира, че правилно ВРС е оценил неизпълнението на задължение по чл. 103 от ЗДвП като косвено доказателство, че за управлявания от К. П. лек автомобил е нямало платена винетна такса, като същата е заплатена в кратък срок след извършване на процесното нарушение. По отношение на твърденията, че за установеното нарушение следва да има снимков или видео материал, съдът намира, че предвид представеното писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ снимковият и видео материал са необходима и задължителна част от административната преписка при издаване на електронен фиш, доколкото настоящият случай не е такъв и на К. П. не е издаден електронен фиш, съдът счита, че липсата на снимков материал не е предпоставка за освобождаване от административнонаказателна отговорност на лицето.

 

Възможността за възражения на наказаното лице във връзка с извършени нарушения в извънсъдебната фаза в производството по установяване на административното нарушение и издаване на НП, е преклудирана с изтичане на срока за подаване на касационната жалба. Тоест изложените от процесуалния представител доводи във връзка с нарушения при съставянето на АУАН и при разглеждане на възражението срещу АУАН не следва да бъдат обсъждани.

Независимо от последно изложеното, следва да се посочи, че от една страна, наказаното лице не е проявило процесуална активност в хода на производството пред въззивния съд за събиране на доказателства в подкрепа на твърденията си. От друга страна, установява се, че в съответствие с чл. 40, ал. 1 ЗАНН АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, като единият свидетел е Н.Г.Н. , който е и свидетел при извършване на нарушението. Това обстоятелство се установява, както от докладна записка от 13.01.2020 г., така и от писмо изх. № НТУ/24-00-39/14.01.2020 г. По отношение на свидетеля С. Р. С., съдът намира, че в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН ясно и недвусмислено е записано в АУАН, че същият е свидетел при съставяне на АУАН. С оглед на изложеното, правилен е изводът на ВРС за липса на допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е и възражението във връзка с наличието на поправка в записания размер на санкцията на гърба на АУАН, за която поправка не е посочено от кого и защо е извършена. За издаването на АУАН е използвана бланка, на гърба, на която се намира бланка на НП. Действително, на гърба на бланката на АУАН, предвидена за НП е записано „чл. 175, ал. 1, т. 4 – глоба – 200лв., лиш. – 1 месец.“, като размерът на глобата е поправен с коректор, като до отбелязването е поставен и подпис на лицето, което го е направило. В конкретния случай обаче, бланката, предвидена за НП не е използвана. В АУАН не е извършвана поправка, такава не е извършвана и в приложеното по административнонаказателната преписка НП. Още повече, че е посочена правилната разпоредба, която определя размера на санкцията, която може да се провери от наказаното лице.

По отношение на твърденията, наведени едва в съдебното заседание пред касационната инстанция, че комисията, която е разглеждала, депозираните от касатора писмени възражения по АУАН, не се е събирала, а само формално се е подписала: Съдът намира, че доказателствените искания са насочени към установяване на нови факти, които не са свързани с наведените в жалбата касационни основания. По касационните административнонаказателни дела, съгласно чл. 219, ал. 2 АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания. За делата в касационната инстанция е налице забрана по чл. 220 АПК за извършването на фактическия установявания от касационния съд.

Съдът намира за неоснователни и наведените едва с писмените бележки, възражения, че служителите от „Националното ТОЛ управление“ към АПИ са били със светлоотразителни палки, различни от тези предвидени в чл. 167а, ал. 2, т. 1 ЗДвП. По делото не е установено, че сигналът за спиране е подаден със стоп-палка, различна от посочената в  чл. 167а, ал. 2, т. 1 ЗДвП, като такива твърдения се навеждат едва пред касационната инстанция. Още повече, че в АУАН е записано, че сигналът е подаден със стоп палка по образец, от униформен служител на Агенция „Пътна инфраструктура“ с надпис „Национално ТОЛ управление“. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на наказаното лице в качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен сигнал от служители на “Национално ТОЛ управление за спиране със стоп-палка съгласно изискването на  чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като следва да се има предвид и фактът, че става въпрос за светлата част на денонощието – в “09:30 часа на 13.01.2020 година”.

Посоченото в писмени бележки противоречие между свидетелските показания на служителите на контролния орган, установили нарушението е неотносимо по настоящото дело, доколкото гласните доказателства, събрани по АНД № 1153/2020 г. не са част от доказателствения материал по настоящото дело.

Безспорно се установява по делото извършването на процесното нарушение, както и правилно е приел ВРС.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

С оглед направения извод за неоснователност на касационната жалба, следва да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в предвидения от законодателя минимален размер - 80 лева, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Спорът не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, приключил е след провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което касационният ответник не е участвал, а е представил само писмени бележки.

Възражението на касатора във връзка с правото на ответника на разноски за юрисконсултско възнаграждение е несъстоятелно, предвид изрично предвиденото от законодателят такова право в чл. 143, ал. 3 АПК.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 580 от 20.09.2021 г. по АНД № 1411/2021 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА К. К.П., ЕГН ********** от гр. Варна, да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по КАНД № 2484/2021 г. на АдмС - Варна за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                      2.