Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 02.03.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
секретар МИХАЕЛА
МАМАКОВА като разгледа докладваното от
съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 2799 по описа за 2019г. и като обсъди:
Предявени
първоначален и насрещен иск с правно
снование чл. 127 ал.2 СК.
В.И.Т. ***, в
депозирана против З.Н.Б., с посочен
адрес *** ИМ, моли да бъде постановено решение, с което да бъде предоставено упражняването на родителските
права върху децата М.В.Т. и Е.В.Т. на ищеца
и да бъде осъдена ответницата да заплаща издръжка на децата в размер на
180лв месечно за всяко едно от тях, начиная от подаване на ИМ до настъпване на
причини, водещи до изменението или
прекратяването й, и да бъде определен
режим на лични отношения на децата с тяхната майка всяка първа и трета
неделя от месеца от 9.00ч до 19.00ч , както и 20 дни през лятото когато това не
съвпада с отпуска на другия родител. Твърди, че страните са установили трайно
семейно съжителство от пролетта на 2007г, от което съжителство са родени децата
Е.В.Т. - роден на ***г и М.В.Т. - род на 04.12.2009г. От началото на
съжителството страните са живели в дома на родителите на ищеца на посочения негов
адрес, и до края на 2015г животът на страните минавал нормално. През 2016г
отношенията между страните се влошили в резултат на това, че и двамата се
обвиняват във външни връзки с други хора, в резултат на което отвеницата
напуснала дома на ищеца . Отношенията между страните охладняли и формално се
прекъснали. По устно съгласие на страните към момента на фактическата раздяла
детето М.останало да живее при ищеца и неговите родители, а детето Е. заминало с майка си при нейните родители,
както е и до момента. През 2019г ответницата установила трайна връзка с друг
мъж, която връзка прераснала в брак, а в следващите месеци след сватбата
ответницата заедно със съпруга си заминала за Германия, като отглеждането на
детето Е. се осъществява от нейната майка. До средата на септември 2019г
личните контакти на ищеца с децата са нормални, като след този период той
установил че по отношение на детето Е. не се полагат необходимите грижи от
бабата по майчина линия. От училището, което посещава детето, се свързали с
ищеца тъй като детето не посещава
училище, има слаб успех и по отношение на него няма контрол. Твърди, че бабата
по майчина линия не полага необходимите грижи за детето, като само му осигурява
подслон и храна. Е. отказва да осъществява контакти с баща си, а М.не е пускана
при брат си и баба си по майчина линия, тъй като не може да ги оставят сами без
контрол през деня, като по този начин се прекратяват и отношенията между
децата. Счита, че е в интерес на детето Е. да бъде отглеждано от баща си. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответницата
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изложените в ИМ обстоятелства. Не оспорва
твърдението, че страните са родители на децата Е.В.Т. и М.В.Т., както и че съжителството на страните е продължило
до лятото на 2019г, когато окончателно се разделили. Твърди, че е успяла да
вземе със себе си детето Е., за когото се грижи сама от раздялата, а детето М.останала
при баща щи въпреки желанието на майката да я вземе със себе си. Ищецът и
неговата майка не допуснали М.да отиде при майка си, задържали детето и му въздействат активно
като го настройват срещу майката, като се стигнало до там че М.като види майка
си започва да я обижда като я назовава с епитети , които е използвал ищецът и
които детето е чуло от него. До раздялата се стигнало поради поведението на
ищеца, който още докато са живели съвместно е сключил брак с друга жена –
непълнолетна – с която съжителства
понастоящем и същата е в напреднала бременност. Оспорва твърдението да е
сключила брак, като не оспорва че има нов мъж в живота си , и счита че тази нейна връзка е действителната
причина поради която ищецът е образувал делото, като я заплашвал че щом не е
сама, ще й вземе и двете деца. Твърди, че се грижи лично за детето Е., а
отсъствието й за известен период не променя това обстоятелство. Детето Е. ходи
редовно на училище, добре възпитан е, осигурено е всичко необходимо за
нормалното му съществуване и развитие. Твърди, че в дома на близките на
ответницата съществуват идеални ослувия за отглеждането на децата, тя самата
има необходимия родителски капацитет за тяхното отглеждане и възпитание, а
близките й изразяват готовност да продължат да й помагат в грижите както за Е.,
така и за М.. Заявява, че ищецът не отглежда М.лично, тъй като продължителен период
от време е бил на работа извън страната, а понастоящем работи в София или в
друго, различно от Асеновград населено място, а за М.се грижи неговата майка.
Смята, че по отношение на детето не се полагат необходимите грижи. Предявява
насрещен иск, да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата на майката , да бъде определена издръжка която бащата да
заплаща в полза на всяко от децата в размер на 180лв месечно считано от влизане
в сила на съдебния акт . Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът
по насрещния иск оспорва твърдението, че съжителсвото между страните е
продължило до лятото на 2019г. Оспорва и твърдението, че бащата и неговите
родители са попречили малкото дете да остане при майката, като твръди че след
раздялата ответницата само веднъж е направила искане да вземе детето при себе
си и след отказа до момента не е правила
такива искания и на практика се е съгласила, че едното дете ще живее при нея, а другото при ищеца. Твърди, че и двете страни
имат брак с новите си партньори. Оспорва твръдението ,че жената с която има
брак е непълнолетна, като твърди че към
момента тя е пълнолетна и има родено дете на четири месеца. Оспорва и твърдението , че майката се грижи
за детето Е. и последното живее и учи нормално,
като твърди че майката напуска редовно страната с новия си мъж и оставя
детето под грижите на майка си, а
последната работи на осемчасов работен ден и на практика детето е без контрол.
Оспорва иска за предоставяне упражняването родителските права върху децата на
майката, като твърди че майката няма необходимия родителски капацитет за
отглеждането на децата , не работи и разчита на някакви помощи свързани с
престоя в чужбина, които харчи когато е в България и след това отново заминава
за кумулиране на тези средства. Бащата
работи в сферата на строителството и тази му дейност налага да пътува, но
когато работи в Пловдивска област всяка вечер и събота и неделя е при детето.
Не оспорва твъдението, че в негово отсъствие
детето се гледа от майка му, която не работи и има възможност да го
отглежда и възпитава. Бащата работи без трудов договор и доходите му за месеца варират от 500лв до 1000лв, при
условие че работи. Ангажира събиране на доказателства.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното: Децата Е.В.Т. род
18.01.2008г и М.В.Т. род 04.12.2009г са с
родители: майка З.Н.Б. и баща В.И.Т.(у-ния за ражд. изд въз основа АР №№
0028/23.01.2008, 0478/07.12.2009г). Представената служебна бележка от ТИ БИ БАНК и
медицинско направление от 03.11.2020г(л.18,60)не
се коментира, тъй като не е ясно в подкрепа на какви твърдения са представени.
Видно от представената психологопедаготическа характеристика на Е.В.Т. от ОУ „Никола Вапцаров“ гр Асеновград от 29.06.2020г, детето проявява уважение и толерантност към
съучениците си, позволява си отсъствия от учебни часове, проявява предпочитания
към определени учебни часове, в които се старае активно да участва в учебно
възпитателния процес. Посочено е, че детето участва активно в извънкласни и извънучилищни
дейности, както и в тържествата на класа, празниците на училището. От
представената справка от ОДП Сектор БДС
Пловдив се установява, че е регистрирано излизане от Р България на майката на децата З.Н.
А.през ГКПП Видин Дунав мост на 05.10.2019г и влизане през ГКПП Аерогара София
на 01.03.2020г(л.61). На 17.03.2020г З.Н.
А.е сключила граждански брак с Д.Б.А., а
В.И.Т. има сключен граждански брак от
25.04.2017г с К.Е.Т.(л.63-66вкл).
О“ЗД“
при Д“СП“ гр. Асеновград изразяват
становище, че към момента за децата Е. и М.се полагат нужните грижи в
семейна среда. И двамата родители заявяват готовност да отглеждат децата си,
като задоволяват техните потребности. Посочено е, че в интерес на децата е да
бъдат оглеждани в спокойна семейна среда, като поддържат връзка и
другия родител.
Съгласно заключението на СПЕ,
което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, към
момента на експертизата при Е.В.Т. не са налице клинични критерии за наличие на синдром на родителско
отчуждение спрямо някой от родителите, Е. има изградена емоционална връзка и с
двамата родители, отношението към
майката се демонстрира като по предвидимо, връзката между тях е споделена, значима преживява усещане за
принадлежност. Според експерта спрямо
бащата промяната в отношенията и привързаността са в пряка връзка с новото му
семейство, отношението и поведението носи белези на амбивалентност, но не и на
крайно отхвърляне. Експертът не е установил данни за патологични внушения и
манипулации при Е. Т.. По отношение детето М.е констатирана липса на клинични критерии за наличие на
синдром на родителско отчуждение спрямо някой от родителите. Вещото лице е
посочило, че М.има изградена емоционална връзка и с двамата си родители,
отношението спрямо майката кореспондира с близост, спрямо бащата промяната в
отношениеята и привързаността са в пряка връзка с новото му съжителство и
физическото му отсъствие. Посочено е, че детето възприема отношението на майка
си като искрено, внимателно, веотдайно а себе си като приоритет. Отношението на
баща си понастоящем детето възприема като емоционално дистанцирано, не
възприема себе си като нежелана, но и не се чувства на първо място. При детето М.също не са установени данни за
патологични внушения и манипулации. Изслушано в с з вещото лице заявява, че
училищните умения на Е. и М.са значително под нормата за възрастта, не са
регистрирани психолигчни промени, по
отношение детето Е. заявява че мотивацията му за училище е сравнително
ниска. По отношение на детето М.заявва,
че е дете което трудно би могла да се манипулира заради сформиращите се
личностови особености.
З.Н.Б., изслушана по реда на чл.
59 ал.6 СК заявява , че няма деца от настоящия
си съпруг, не работи, но съпругът й работи в чужбина, имат две етажа с по две
стаи, децата си имат стая. Твърди, че
може да се грижи за децата, смята да започне работа, съпругът й се грижи
както за нея така и за децата.
В.И.Т. в обясненията, дадени по
реда на чл. 176 ГПК заявява, че съпругата му е на 20 години, имат и дете, което
е на 9 месеца. Твърди , че заминава за чужбина като има работа на обектите там,
иначе аботи в гр София и всяка седмица се прибира, доходите му са до 1000лв на
месец , за храна дава по 150лв седмично, а за квартирата по 100лв месечно.
Твърди , чеработи в София, тъй като получава по високи доходи. Дава и по 150лв
седмично на майка си.
В обясненията, дадени по реда на
чл. 176 ГПК З.Н.Б. заявява, че момичето
е било при бащата, а момчето го е гледала майка й. Майка й работи в Пловдив в „Сантинели“,
и баба й помага за гледането на децата, бабата и дядото не работят. Твърди ,че
откакто се е върнала от Германия е работила в „Сантинели“, но сега не работи,
тъй като се е омъжила.
Детето Е.В.Т., изслушан по реда на
чл. 15 ал.1 от ЗЗДет заявява, че учи в училище „Никола Вапцаров“, живее с баба
си, майка си и другата баба и дядо, а сестра
му е била при баща им. Според детето, бащата е тормозел сестра му да не идва
при майката и тя се страхувала да идва при брат си и майка си. Една вечер дошла
при брат си и казала че майката на баща им ще й реже косата. Е. не е живял при
баща си, само ходил там тъй като не искал да остава да живее там. Твърди, че там го тормозят баба му и леля му, бият го
без нищо, казват му „педераст“, както и глупости както баща му, така и чичо му
и леля му. Е. заявява, че при майка му е по-добре, и тя е най -добре за него.
Детето М., изслушано по реда на чл.
15 ал.1 от ЗЗДет заявява , че е в пети клас, живее вече при майка си, ходи на
училище. Детето твърди, че баща му и неговата жена я тормозят, за това отишла
при майка си. Съпругата на баща й дава на детето да гледа децата, да готви, а
майката на баща й я бие и й казва „ороспу“. Детето заявява, че при майка й й е
хубаво, и иска да живее при нея.
В хода на производството са събрани
гласни доказателства. Св Богдана Я.(майка на ищеца) познава страните,
живели са в една къща с тях и децата. Твърди, че страните са започнали да се
карат и след известно време се разделили, а синът й се оженил отново.
Ответницата също се оженила, малката останала при свидетеля, а големия отишъл
при майка си. Според свидетеля след като се оженила майката заминала за
Германия, бащата работи в София и Пловдив. След като заминала за Германия
майката нито потърсила детето, нито поискала да го види, омъжила се в Пловдив а
оттам заминала за Германия с мъжа си, а голямото дете останало с нейната майка
в Пловдив. Според свидетеля Е. остава на улицата и за това решили да го вземат
да се грижат за него, тъй като няма кой да се грижи за него. Свидетелят се е
грижила за Е. докато майка му е била в Германия, тъй като бабата по майчина
линия работела в „Сантинели“ Пловдив с работно време от 06.00ч до 18.00ч.
Свидетелят е домакиня и не работи. Ответницата, като видяла че ищецът иска децата
и тя поискала да ги вземе. Твърди , че М.не е искала да види майка си, като се видяли един път на пътя и тя отишла
при майка си, след това не пускали детето да се върне обратно. Твърди, че
майката на детето и новия й съпруг работят нощна смяна и бабата също, и децата остават сами в дома.
Взимат М.на работа с тях, а Е. скита по улиците. След раздялата на родителите,
когато М.е останала с баща си, майката не я е търсила изобщо в продължение на
три години. През тези три години майката е контактувала с детето М.един път
преди да замине за Германия. След като майката заминала за Германия, Е. не
ходел редовно на училище, от училището звъняли на сидетеля че се е бил, или че
е псувал, че има цигари и кафе в ръцете си. Свидетелят заедно със снаха си - новата
съпруга на сина й - се грижат за М..
Вижда, че бащата се отнася добре с децата. Докато майката и съпругът й били в Германия,
Е. идвал в дома на свидетеля да да яде, за дрехи за пари, да почива. И казвал,
че не може да остане тъй като другата баба ще му се кара. Свидетелят живее в
голяма къща с три стаи със съпруга си и малкия им син, ищецът със съпругата си и детето, а М.има отделна стая. В момента
ищецът строи нова къща за семейството си.
Според св Я.не е имало случай бащата да стои месец в Германия,
обикновено отсъства за около седцмица. Първо синът й си е намерил нова съпруга,
а след това и ответницата. Новата съпруга на сина й е нямала навършени 18
години когато са се събрали. От училището на Е. са викали свидетеля във връзка
с това че е счупил телефон, че не влиза в часовете, че замерва колите с дърва и
камъни. Св Красимира Ч. (познава страните), знае че са се разделили, след
раздялата малката останала при баща си, а сина бил и той при него, но когато
майката отишла при родителите си, тогава отишъл с нея. М.винаги била при баща
си, бабата, дядото и баща й се грижели добре за нея, всяка седмица се купували
дрехи. Детето Е. е идвал при баща си,
виждала е как му дават пари и се крижат за него. Един ден майката на
ищеца излязла да го търси защото момчето играело комар, свидетелят го е виждала
и да пуши цигари и казала на бабата и тя отишла да го търси. Майката и бабата
по майчина линия работели в Пловдив, Е. по цял ден бил навън и идвал при баба
си по бащина линия да се храни, тя се грижела за него, давала му пари. Според
свидетеля, когато страните се разделили, ответницата не искала да се види с М.,
а когато се върнала от Германия, тогава дошла да се види с детето. След това М.отишла
при майка си и после не я пуснали обратно. Твърди , че нейна позната е виждала
ответницата да води детето М.със себе си на работа в ТКЗС и в 2.00-3.00ч през
нощта детето спи върху чувалите, не е чувала скандали или бащата да бие децата.
Видяла М.на сватба и като я питяла за майка си, тя й казала „остави я тази
клюкарка не искам да чувам за нея“.
Виждала е новата съпруга на ищеца да сплита косата на М., твърди че много добре
се разбирали. Когато бащата е в София или в чужбина детето е с бабата и дядото,
а сега бащата прави нова къща. Св Айше Б.
(майка на ответницата) заявява, че страните са се разделили, тъй като ищецът е
искал друга жена. Намерил си друга жена , избягали когато била 16 годишна. След
като се разделили ответницата дошла да живее в къщата на свидетеля с детето Е.,
тъй като бабата не давала и детето М.да е с тях, като я плашела с думите „ако
отидеш при майка си, ще ти отрежа косата“. Св Б. твърди, че много са искали и
детето М., но бащата и бабата не го давали. Според свидетеля не са имали проблеми с Е. в училище. След това
и ответницата си намерила друг мъж, омъжила се,
а ищецът се оженил. Новият съпруг на ответницата приема децата, и ги обича, много помага, отишъл във Франция да
работи, за да изкара пари. Бащата не се грижи за децата, не са дали на децата
дрехите и се наложило да купуват нови. Твърди , че ответницата отишла в
Германия, тъй като свекърва й която живее там била болна и се върнала март
месец , след което не е ходила повече в чужбина и няма намерение да ходи. В
дома им има четири стаи, децата имат стая, ответницата има една стая и на свидетеля
има стая, а тя спи с майка си в една стая. Майката много се грижи за децата и
те не искат да ходят при баща си, М.била при майка си от юли месец, втората
майка не искала детето казала че вече не го иска и да си го взимат. Според св. Б.
бащата работи в Германия постоянно и се връща за по няколко дни, майката на
децата не работи и има възможност да ги гледа. Заявява, че ответницата не е
работила нощни смени и не е водила детето с нея, след като се е омъжила вече не
работи. Според свидетеля детето М.избягало при тях и сега живее с тях. Св
Зудие И. (леля на ответницата) твърди, че децата са при майка си в момента, момчето
винаги е било при нея, а момичето било при бащата, обаче избягало и дошло при
майка си. Според свидетеля майката много настоявала да си вземе детето, но не
могла защото не са го давали, искали едното да е при бащата а другото при
майката. Детето М.я гледала бабата, а бащата бил в чужбина, бащата има и друго
дете. Спомня си , че М.е дошла и казала „няма да се върна повече тормозеха ме
там“, а друго не е коментирала.
Ответницата се грижи добре за децата, в момента не работи, гледа децата, съпругът
й отишъл в чужбина и всяка седмица праща пари. Не е чувала да има проблеми в
училището с Е. или М., като се върнала от Германия ответницата не е работила. Е.
ходи на училище, не знае Е. да е пушил, нито пък баща му да го е бил или
тормозил.
Съдът, като взе предвид
наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, квалифицира правно
предявения първоначален иск и насрещен иск по чл. 127
ал.2 СК - за предоставяне упражняването на родителските права върху децата Е. и
М., определяне режим на лични отношения и присъждане издръжка. С оглед твърденията, че
родителите не живеят заедно и липсва споразумение между тях по отношение
родителските права, местоживеенето и издръжката на децата, е налице интерес от
водене на делото.
Разгледани по същество: Не е спорно по делото, че страните са родители
на децата Е.и и М., а и това се установява от неоспорените писмени
доказателства. Не се спори между страните и по отношение обстоятелството, че живеят
разделени, като майката
полага грижи за детето Е., а бащата за детето М., както и че от септември 2020г
детето М.живее при майка си, а и това се установява от ангажираните гласни доказателства. От направеното
социално проучване, както и събраните гласни доказателства се установява, че за
децата са полагани грижи, както и че за тях са
осигурени благоприятни условия за
отглеждането им. От неоспореното
заключение на СПЕ се установява, че и детето Е. и детето М.имат силна
привързаност към майката, както и че и двете деца имат противоречиво отношение към бащата предвид новото му семейство и честите
му отсъствия от дома. От изслушването и на двете деца се установи, че те не се
чувстват сигурни в дома на баща си, с оглед отношението на бабата по бащина
линия, както и на настоящата съпруга на бащата.
Недоказани останаха твърденията
на ищеца, че ответницата работи в
Германия и за децата се грижи нейната майка. Установи се от показанията на св Б.
и И., които съдът прецени във връзка с всички останали доказателсва по делото и
кредитира като базирани на лични впечатления, безпротиворечиви и правдиви, че ответницата
след сключване на брак с настоящия си съпруг не работи и има възможност да
полага грижи за децата, както и че съпругът й работи в чужбина и има възможност
да издържа ответницата и децата. Недоказани останаха твърденията на ищеца, че
ответницата е работила нощна смяна и е водила детето М.със себе си на работа. В
тази насока са показанията на св Ч., тъй като се базират на чуто и преразказано
от друго лице. Недоказани останаха и
твърденията на ищеца, че в резултат на недостатъчно полагани грижи, детето Е.
има поведенчески проблеми в училището. В тази насока са показанията на св Я.които
не се подкрепят от други ангажирани по делото доказателства, напротив в представената характеристика на детето е
посочено, че макар и да си позволява отсъствия, активно участва в учебния
процес и училищните занимания.
Съдът намира с оглед
установените по делото обстоятелства, че в интерес на децата е да бъдат
осигурени благоприятни за тях условия на живот, които съответстват на
нуждите им и са в състояние да осигурят
правилното им физическо и интелектуално развитие. Майката има необходимия капацитет и възможност да
полага грижи за децата, и да задоволява потребностите им. От друга страна както от изслушването на
децата, така и от заключението на СПЕ се установи, че децата не се чувстват
сигурни в дома на бащата предвид новото му семейство и честите му отсъствия от
дома. Ето защо съдът намира, че следва да бъде предоставено упражняването на
родителските права върху децата Е. и М.на тяхната майка З.Н.Б., и при нея да
бъде определено местоживеенето на децата, като това ще бъде в интерес на децата
с оглед осигуряване на спокойна среда за отглеждането им. На бащата
ще се определи режим на лични контакти, за да не бъде
прекъсната връзката между тях. Съдът намира,
че подходящ режим на лични
контакти на бащата е той да има право да вижда и взима децата, както следва: през първите шест месеца от влизане в сила на решението всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, без
преспиване. След изтичане на шест месеца: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето
от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя, с преспиване в дома на бащата, както и 20 дни през лятото, когато това
не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Съдът намира, че така определеният режим в
най - голяма степен ще обезпечи поддържането на
връзка между бащата и децата. Съдът
намира неподходящо към настоящия момент
да бъде определен режим на лични отношения с преспиване в дома на бащата, с
оглед установеното нежелание на децата да живеят при бащата. От изслушването
на бащата се установява, че той получава чисто ТВ в размер на 1000лв месечно.
Не се спори по делото, а и се установява, че бащата има задължение за издръжка
към други непълнолетни деца в хипотезата на чл. 143 ГПК. Съдът намира, че за
издръжката на детето Е. са необходими месечно
300лв, от които майката която полага и грижите за детето следва да поема
120лв, а бащата останалите 180лв. За
детето М.са необходими 280лв месечно, от които майката която полага и грижите за детето следва да поема 110лв, а
бащата останалите 170лв. Ето защо следва да бъде осъден В.И.Т. да заплаща за детето Е. месечна издръжка в размер на 180лв, и за
детето М.в размер на 170лв, считано от влизане
в сила на решението, до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
искът за присъждане на издръжка за детето М.се отхвърли до пълния предявен
размер от 180лв.
На основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде
осъден ответника по насрещния иск да
заплати 504лв. ДТ върху определения размер
на издръжката.
При този изход на делото, направеното искане
и на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът по насрещния иск да заплати на
ищеца по насрещния иск разноски по производството съобразно представените
доказателства за направени такива в размер на 155лв.
Съдът констатира, че
страните са останали задължени за разноски. С протоколно определение от
27.01.2021г е завишен депозитът по допуснатата СПЕ с 252,60лв,вносими по равно от страните в
едноседмичен срок. Доказателства за внесен депозит съобразно завишението не са
представени от страните, поради което и на основание чл.77 ГПК следва да бъдат
осъдени В.И.Т. и З.Н.Б. да заплатят всеки един от тях по сметка на АРС сумата
от 126,30лв.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на
родителските права върху децата Е.В.Д.ЕГН ********** и М.В.Т. ЕГН********** на тяхната
майка З.Н.Б. ЕГН **********, с адрес: ***,
като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата
в дома на тяхната майка на посочения адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата Е.В.ДЕГН ********** и М.В.Т.
ЕГН********** с техния баща В.И.Т.
ЕГН**********, с адрес ***, както следва: през първите шест месеца от влизане в сила на решението всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, без преспиване. След изтичане на шест
месеца: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа
в събота до 17.00 часа в неделя, с
преспиване в дома на бащата, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада
с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.И.Т. ЕГН**********,
с адрес *** да заплаща на Е.В.Д.ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител З.Н.Б. *** месечна издръжка в размер
на 180(сто и осемдесет)лв, считано от влизане на решението в сила до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска
ОСЪЖДА В.И.Т.
ЕГН**********, с адрес *** да
заплаща на М.В.Т. ЕГН**********, чрез нейната
майка и законен представител З.Н.Б. *** издръжка в размер на 170(сто и седемдесет)
лева месечно и периодично, считано от влизане на решението в сила до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 180лв.
ОСЪЖДА
В.И.Т. ЕГН**********, с адрес *** да заплати на З.Н.Б. ЕГН **********, с
адрес: *** разноски по производството в размер на 155(сто петдесет и
пет)лв.
ОСЪЖДА В.И.Т. ЕГН**********,
с адрес *** да заплати по сметка на
Районен съд - Асеновград ДТ по определената издръжка в размер на 504(петстотин
и четири)лв, както и сумата от 126,30(сто двадесет и шест лв и тридесет ст)лв
депозит по СПЕ.
ОСЪЖДА З.Н.Б. ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от 126,30(сто
двадесет и шест лв и тридесет ст)лв депозит по СПЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :