Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/11.08.2017 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3527
по описа за 2017 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф.
4, срещу В.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК искове за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 341,83 лв., представляваща
незаплатен остатък от главница по Договор за потребителски кредит
№ CASH-10547801 от 14.01.2014 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.12.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 219,17 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 21.05.2014 г. до
16.01.2015 г., сумата 109,86 лв. - лихва за забава за периода от 22.05.2014 г.
до 22.12.2016 г. /вкл./, вземането за което е прехвърлено с договор за цесия от
21.07.2014 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт” АД и договор
за цесия от 28.07.2014 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „А.з.с.н.в.” ООД /с ново наименование
„А.з.с.н.в.” ЕАД/ и допълнително споразумение от 01.04.2015 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
8228/29.12.2016 г. по ч.гр. д. № 16475/2016 г. на ВРС, XIX състав.
В исковата молба се
излага, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответника е сключен договор за заем за
сумата 400,00 лв., подлежаща на връщане на 12 равни месечни вноски, първата на
20.02.2014 г. и последната на 16.01.2015 г., съгласно приложен погасителен
план, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на кредита, и добавка, съставляващ печалба на заемодателя, при фискиран лихвен процент за целия срок на договора, като
общо дължимата сума по договора е 816,00 лв. Твърди се, че сумата по заема е
предадена на ответника, който е изпаднал в забава на 22.05.2014 г., от който
момент дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно ОУ. С оглед
изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за процесните суми. Твърди се, че същият е
носител на вземането по силата на договор за цесия от 21.07.2014 г., сключен с
кредитора, който го е упълномощил да уведоми ответника, което следва да се
счита за извършено с получаване на препис от исковата молба.
В срок по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, в който признава, че е сключил договор
за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, че е
получил сумата 400,00 лв., подлежаща на връщане на 12 равни месечни вноски,
всяка от които по 68,00 лв., моментът на спиране на плащанията, както и че е
заплатил сумата 255,00 лв. по договора. Възразява обаче, че клаузата,
предвиждаща годишен процент на разходите в размер на 321,13%, е недействителна
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и принципа
на справедливостта, тъй като дава възможност за облагодетелстване на кредитора
при получаване на допълнителна прекомерна цена за кредитната услуга от
икономически по-силния участник в правоотношението. Излага, че макар закрилната норма на чл. 19 ЗПК, с която са обявени за
нищожни разходи, надхвърлящи пет пъти размера на законната лихва, да е въведена
с три нови алинеи след сключване на договора, общественият морал не допуска
злоупотреба с договорната свобода, при която икономически по-силният участник
да налага на по-слабия условия, при които да реализира необосновано висок
приход чрез добавяне на неясни разходи към цената на кредитирането. Счита, че
при добросъвестно договаряне лихвата следва да бъде намалена до 49,18% годишно,
в който случай за същия срок вноската би била 42,86 лева, а общото задължение
514,32 лв., като след приспадане на платената сума, задължението би било 259,32
лв. С оглед изложеното моли искът да бъде отхвърлен за разликата над сумата 259,32 лв.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е присъединено
ч.гр.д. № 16475 по описа за
Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника на 21.01.2017 г., който е депозирал възражение в съда на
06.02.2017 г. – първият работен ден от двуседмичният срок, изтичащ на
04.02.2017 г. - събота.
Указанията на съда за
предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта са получени от
заявителя на 17.02.2017 г., видно от разписката за връчено съобщение, а
исковата молба е депозирана на 17.03.2017 г.
Видно от приетия по
делото Договор за потребителски заем, неоспорен от ответника, че на 14.01.2014
г. между БНП „Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и В.Д.В. е сключен договор за
потребителски заем за сумата 400,00 лв., подлежащ на връщане на 12 месечни
вноски в размер по 68,00 лв., като общата стойност на плащанията е 816,00 лв.,
ГПР 321,13 %, а ГЛП 157,60%. В договора е инкорпориран и погасителен план,
съдържащ падежите на всяка вноска, нейния размер и оставащата главница, като
първата вноска е с падеж 20.02.2014 г., а последната с падеж 20.01.2015 г. Към
договора са приложени условията по него, всяка страница от които е подписана от
заемополучателя.
Не се спори, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2014 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 28.07.2014 г., сключен между „А.з.с.н.в.” ООД и „Изи
Асет Мениджмънт” АД и допълнително споразумение от
01.04.2015 г., вземането на кредитора по договора за заем е прехвърлено на
ищеца – заявител в заповедното производство, което се потвърждава от
приложените по делото договори, извлечение от приложението към договора от
28.07.2014 г. и потвърждения за извършените цесии.
Няма спор, което се
потвърждава и от приложените по делото пълномощни, че „БНП ПАриба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е
упълномощил цесионера „Изи Асет Мениджмънт” АД да уведоми от негово име длъжниците по прехвърлените вземания и с правото да преупълномощава други лица за това, за което „Изи Асет Мениджмънт” АД е преупълномощил „А.з.с.н.в.” ООД.
С уведомления за
прехвърляне на вземания изх.№ УПЦ-П-БНП/CASH-10547801 от 23.04.2015 г. кредитополучателят
е уведомен за извършената цесия по Договора от 21.07.2014 г. от „БНП Париба Пърсънл Файненс” ЕАД и с уведомление изх.№ ЛД-П-БНП/CASH-10547801
от 23.04.2015 г. – за извършената цесия по Договора от 28.07.2014 г. и
допълнително споразумение от 01.04.2015 г. от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез пълномощника „Агенция за събиране
не вземания” ООД, получени на 30.04.2015 г. от ответника, видно от известието
за доставяне.
От приетото по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че при
договорна лихва, равна на петкратния размер на законната лихва, като се
съобразят извършените погашения, задължението на ответника би било: 227,91 лв.
– главница, 33,98 лв. – договорна лихва за периода 21.05.2014 г. – 16.01.2015
г., и 49,25 лв. – обезщетение за забава за периода 22.05.2014 г. – 22.12.2016
г.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания, за които по ч.г.р.д е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
При така предявените искове
в тежест на ищеца е да установи
наличието на изискуеми вземания по издадената в полза на цедента
заповед за изпълнение за главница и възнаградителна
лихва по договор за кредит за текущо потребление с твърдяното съдържание, сключен
между ответника и цедента, вземането по който е
валидно прехвърлено в полза на ищеца от предходния кредитор с валиден договор
за прехвърляне на вземане, както и че цесията е съобщена на длъжника от
надлежната страна.
В тежест на ответника е
да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на месечните вноски
по договора за кредит или направените правоизключващи
възражения за недължимост на договорната лихва като нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
От присъединеното по
делото ч.гр.д.№ 16475/2016 г. на ВРС, XIX състав, се установява, че в полза на ищеца
срещу ответника по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните суми, срещу която в
срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда в законоустановения преклузивен
срок ищецът е предявил иск за установяване на вземанията за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава, което обуславя допустимост на производството.
По делото е безспорно,
което е отделено и с доклада, обявен за окончателен, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника е сключен договор за заем за
сумата 400,00 лв., подлежаща на връщане на 12 равни месечни вноски, всяка от по
68,00 лв., както и че ответникът е заплатил сумата 255,00 лв. по договора.
В срока за отговор ответникът
е признал дължимостта на сумата в общ размер 259,32
лв.
Основният спорен момент по
делото е относно действителността на клаузите на договора, уреждащи размера на договорна
лихва и ГПР.
От приетия по делото
договор за кредит се установява, че страните са уговорили годишен лихвен
процент в размер на 157,60% и годишен процент на разходите в размер на 321,13%.
Т.е. възнаграждението за ползване
на заетите средства надвишава 15 пъти законната лихва към момента на сключване
на договора /10,04%/, а общият размер на разходите за това кредитиране я
надвишават 32 пъти, без яснота на престацията, за
която са начислени.
Действително, с ДВ, бр. 35 от
По горните съображения и
като съобрази размера на уговорените надбавки, съдът приема, че клаузите,
уреждащи възнаграждението на кредитора за ползване на заетата сума и общ разход
за кредитирането, в размер над пет пъти законната лихва, са недействителни
поради противоречие с добрите нрави, а начислените на това основание суми –
недължими.
По възражението на
ищеца, направено в писмената защита, че в случая се касае за клаузи, които са
уговорени индивидуално, поради което са действителни, съдът намира следното:
Изводът за
недействителността на посочените уговорки, съдът прави при съобразяване на добрите нрави, като
граница на свободата на договаряне, на осн. чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за което е ирелевантно
дали клаузите са индивидуално уговорени. За пълнота обаче следва
да се отбележи, че по делото липсват доказателства потребителят да е имал
възможност да влияе на съдържанието на договора, респ. клаузите за договорна
лихва и ГПР да са индивидуално уговорени.
По изложените
съображения, като се приспаднат извършените плащания от вноски, включващи
главница и договорна лихва, определена в размер пет пъти законната лихва към
момента на сключване на договора, следва, че задължението на ответника възлиза
в изчисления от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза размер:
227,91 лв. – главница, 33,98 лв. – договорна лихва за периода 21.05.2014 г. –
16.01.2015 г., и 49,25 лв. – обезщетение за забава за периода 22.05.2014 г. –
22.12.2016 г.
По делото не са наведени
възражения срещу действителността на сключените между първоначалния кредитор на
вземането и цесионерите по сключените договори за покупко-продажба
на вземания и не се констатират основания за нищожност, за които съдът следи
служебно, както и срещу уведомяването за извършените цесии, поради което съдът намира,
че процесните вземания са валидно прехвърлени на ищеца
в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно уведомен.
С оглед изложеното, предявените
искове следва да бъдат уважени до посочените в заключението на вещото лице
размери и отхвърлени за разликата до пълните претендирани.
Като законна последица
от уважаването на исковете, следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 23.12.2016
г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед отправеното искане в исковата молба и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените
разноските в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора право на разноски се
поражда и за двете страни по делото – за ищеца съобразно уважената част, а за
ответника – съобразно отхвърлената част.
Съгласно представените доказателства, в заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лв. - за държавна
такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено на осн. чл. 78, ал. 8, вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид обстоятелството,
че със заявлението са предявени вземания в общ размер на 670,86 лв., съобразно уважената част от исковете за сумата в общ размер 311,14
лв., следва да му бъде присъдена сумата 34,78 лв. – разноски за заповедното производство, изчислени по формулата 75*311,14/670,86.
В исковото производство цената на предявените
искове е в общ размер на 670,86 лв., а сторените от ищеца разноски, както
следва: 125,00 лв. – за платена държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, и 120,00 лв. – депозит за вещо
лице. Предвид признанието на ответника в отговора на исковата молба на
задължение в общ размер на сумата 259,32 лв., извършените
от ищеца разходи за ССчЕ следва да му бъдат признати
съразмерно на разликата над признатата от ответника сума 259,32 лв. и размера
на уважените искове 311,14 лв. Следователно от платените разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 225*311,14/670,86= 104,35 лв., а от платения депозит
за вещо лице, следва да му бъде присъдена сумата
120*(311,14-259,32):670,86=9,27 лв. Т.е.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 104,35+9,27=113,62 лв., представляваща разноски за
исковото производство.
По делото липсват доказателства за реално извършени
от ответника в заповедното производство разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
В исковото производство, предвид изхода на спора и
направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38 ал. 2 ЗА, възлизащо с оглед цената на предявените искове в
размер 300,00 лв. Съобразно отхвърлената им част в размер на 359,72 лв. ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Данков
сумата 160,86 лв., изчислена по
формулата 300*359,72/670,86. /В т.см. пр. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г./.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, сумата 227,91 лв. /двеста двадесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща остатък
от главница по Договор за
потребителски кредит № CASH-10547801 от 14.01.2014 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, сумата 33,98 лв. /тридесет и три лева и
деветдесет и осем стотинки/ – договорна лихва за периода 21.05.2014 г. –
16.01.2015 г., и 49,25 лв. /четиридесет
и девет лева и двадесет и пет стотинки/– обезщетение за забава за периода
22.05.2014 г. – 22.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.12.2016 г. до окончателното й изплащане, вземането за
което е прехвърлено с договор за цесия от 21.07.2014 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, и договор за цесия от 28.07.2014 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и „А.з.с.н.в.” ООД /с ново наименование „А.з.с.н.в.” ЕАД/ и допълнително
споразумение от 01.04.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 8228/29.12.2016 г. по ч.гр. д. № 16475/2016
г. на ВРС, XIX състав, на основание чл.
422, ал.1, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4,
срещу В.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата над 227,91 лв. /двеста двадесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/, до 341,83 лв. /триста четиридесет и
един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
остатък от главница по Договор за
потребителски кредит № CASH-10547801 от 14.01.2014 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, сумата над 33,98 лв. /тридесет и три лева и
деветдесет и осем стотинки/ до 219,17
лв. /двеста и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки/ – договорна лихва
за периода 21.05.2014 г. – 16.01.2015 г., и сумата над 49,25 лв.
/четиридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ до 109,86 лв. /сто и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ –
обезщетение за забава за периода 22.05.2014 г. – 22.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.12.2016 г. до окончателното й изплащане, вземането за което е прехвърлено с
договор за цесия от 21.07.2014 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, и договор за цесия от 28.07.2014 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и „А.з.с.н.в.” ООД /с ново наименование „А.з.с.н.в.” ЕАД/ и допълнително
споразумение от 01.04.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 8228/29.12.2016 г. по ч.гр. д. № 16475/2016
г. на ВРС, XIX състав, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, сумата 34,78
лв. /тридесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски
за заповедното производство, на основание
чл. 78, ал.1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, сумата 113,62
лв. /сто и тринадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща разноски за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт да
заплати на Радослав Данков Данков, ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 160,86 лв. /сто и шестдесет лева
и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
разноски за производството, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: