Р
Е Ш Е Н И Е
№………/2020г.
гр.Варна 9.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито
съдебно заседание проведено на девети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №11222/2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищцата И.П. твърди, че е била в брак с първия ответник Д.Е.,
прекратен с развод с решение на Варненския районен съд постановено по
гр.д.№12301/2010г. ВРС. Твърди, че ответника Д.Е. е бил собственик по силата на
договор за дарение на ½ идеални части от дворно място пл.№***, цялото с площ от 412кв.м., находящо се в гр.Варна, **, като с изявление обективирано в нотариален акт за учредяване на право на
строеж №**,
дело №**/2005г.
на Служба по вписвания Варна, съсобственикът „Ж“ ЕООД, с ЕИК *** е учредил възмездно в полза на
ответника Д.Е. право на строеж върху дворно място, находящо
се в гр.Варна, ул.**,
съставляващо УПИ III-*******
за следните обекти в бъдещата сграда: ½ ид.част
от гараж №3, находящ се на първи етаж от жилищната
сграда с площ от 36,80кв.м., както и 4,2596% ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 6,97кв.м.
за сумата от 72,05лв., като след построяването на сградата описаният имот е
идентичен със самостоятелен обект в нея с идентификатор № ***, съставляващ гараж с площ от
36,80кв.м., разположен на етаж едно от сграда №5 находяща
се в гр.Варна, ул.***,
както и 4,2596%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
равняващи се на 6,97кв.м., съг, на апратамент № 1, находящ се на
втори етаж от жилищнага сграда с площ от 59,63кв.м.,
ведно с прилежащата изба № 5 с площ от 6,85кв.м., както и 7,0630%ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж равняващи се на 11,56кв.м. за
сумата от 325,50лв., като след построяването на сградата, описаният имот е
идентичен със самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** съставляващ апартамент №1 с площ
от 59,63кв.м., разположен на етаж втори от жилищна сграда №5, находяща се в гр.Варна, ул.**, на апартамент №3, находящ се на втори етаж от жилищната сграда с площ от
61,69кв.м., както и 7,6012%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж равняващи се на 12,44кв.м. за сумата от 337лв., като след построяването
на сградата, описаният имот е идентичен със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ****,
съставляващ апартамент №3, с площ от 61,69кв.м., на втори етаж от жилищна сграда
№5, находяща се в гр.Варна, **. Твърди се, че ответника Д.Е. е
придобил правото на строеж върху описаните имоти възмездно по време на барака
му с ищцата, поради което това право е станало съпружеска имуществена общност,
като сградата е била построена в груб строеж в края на 2006г. и е била въведена
в експлоатация на 08.02.2007г., когато първия ответник и ищцата са били все още
в брак. Ищцата сочи, че за описаните недвижими имоти в новопострената
жилищна сграда ответника Д.Е. е признат за собственик с нотариален акт за собственост на №8 от
21.11.2014г., дело 200/2014г. На нотариус Я. Н. на недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, ул.***, изградени в поземлен имот с
идентификатор №***, идентичен с имот *** в кв.47 А, УПИ ІІІ-564 с площ от
237кв.м., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**, съставляващ апартамент №1, на
втори етаж с площ 59,63кв.м. Твърди, че
след прекратяване на брака им между тях е възникнала обикновена съсобственост
върху построените имоти при квоти ½ид.ч. за
ищцата и за първия ответник. Твърди се, че на 24.05.2018г. след посещение на
адреса на сграда и разговор с ответницата Т.Х.Т., ищцата е разбрала че ответника
Д.Е. преди години се е разпоредил с всички имоти, като е продал на ответницата В.Б.
Кл със сделка обективирана
в нот.акт за покупко-продажба №***/2.12.2014г.,
дело №**/2014г. на нотариус Я. Н. правото на собственост върху имот с идентификатор №****, съставляващ
апартамент №3, за цена в размер на
33 500евро. С нот.акт за продажба №**
от 2014г., дело №**/2014г. на нотариус Я. Н., ответника Д. Е. е продал на Т.Х.Т.
правото на собственост върху ½ид.ч. от гараж с
идентификатор № **** за цена в размер на 5 000евро., като към момента на
продажбата купувача Т. Т. е била в брак с ответника Т.Н.Т.. С нот.акт №**от 2017г., дело №**/2017г. на
нотариус Я. Н., ответника Д. Е. е продал на В. С.О. правото на собственост
върху имот с идентификатор №** съставляващ апартамент №1, за цена в размер на
60 000лв. Твърди, че при прехвърляне на трите имота ответника Д.Е. се е
разпоредил с ½ид.ч. от тях, която не е негова
собственост, а собственост на ищцата. П. счита, че към момента на всяка една от
разпоредителните сделки, първия ответинк-Д.Е. е бил
собственик само на ½ид.ч. от апартамент №1 и апратамент №3, и на ¼ид.ч.
от гаража, поради което ответниците купувачи не са
станали собственици на останалите идеални части. Твърди, че ответника Д.Е. при
прехвърлянето на трите имота не е предложил на съсобственика му да закупи собствените
му идеални части от недвижимите имоти, при условията при които ги е прехвърлил
на тримата купувачи, с което е нарушил разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС. П.
твърди, че е узнала за разпоредителните сделки на 24.05.2018г.
Предявява искане, съдът да постанови решение,
с което:
Да признае за установено по отношение на
Т.Х.Т. и Т.Н.Т., че И.Н.П., притежава
1/2 идеална част от следния недвижим имот: ½ идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, съставляващ гараж с площ от
36,80кв.м., разположен на етаж едно от сграда №5, находяща
се в гр.Варна, ул.***, ведно с прилежащите 4,2596%ид.ч. от общите части на
сградата, равняващи се на 6,97кв.м. ид.ч., както и да
осъди Т.Х.Т. и Т.Н.Т. да предадат на И.Н.П., владението върху ¼ ид.части
от недвижимия имот.
Да признае за установено по отношение на
В.Б. К., че И.Н.П. притежава ½ идеални части от правото на собственост
върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** находяща се в гр.Варна, ул.**, съставляващ апартамент №3
разположен на етаж втори от жилищна сграда №5, с площ от 61,69кв.м. при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта имот с
идентификатор ***, ведно с прилежащата изба №8, с площ от 7,15кв.м., както и
ведно с 7,6012% ид.ч. от общите части на сградата
равняващи се на 12,44 кв.м., както и да осъди В.Б. К. да предаде на И.Н.П.,
владението върху ½.ид.ч. от недвижимия имот.
Да признае за установено по отношение на
В.С.О., че И.Н.П. притежава ½ идеални части от правото на собственост
върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №** находяща се в гр.Варна, ул.***, съставляващ апартамент №1
разположен на етаж втори от жилищна сграда №5, с площ от 59,63кв.м. при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж имот с идентификатор **, под обекта имот с
идентификатор **, ведно с прилежащата изба №5, с площ от 6,85кв.м., както и ведно
с 7,0630%ид.ч. от общите части на сградата равняващи се на 11,56кв.м., както и
да осъди В.Б. К. да предаде на И.Н.П., владението върху 1/2ид.ч. от недвижимия имот
Да допусне И.Н.П. в качеството и на
съсобственик да изкупи по реда на чл.33 ал.2 ЗС следния недвижим имот: ½ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**
съставляващ апартамент №3 разположен на етаж втори от жилищна сграда №5, находяща се в гр.Варна, ул.** с площ от 61,69кв.м. при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж имот с идентификатор **, под обекта
имот с идентификатор ***, ведно с прилежащата изба №8, с площ от 7,15кв.м.,
както и ведно с 7,6012% ид.ч. от общите части на
сградата равняващи се на 12,44кв.м.,чрез заместване и встъпване в правата на В.Б.
К. в качеството и на купувач по извършена с нотариален акт №11 от 02.12.2014г.
на нотариус Я.Н., рег.№011 продажба при условията на сделката, а именно: за
цена в размер на 16 750 евро.
Да допусне И.Н.П. в качеството и на
съсобственик да изкупи по реда на чл.33 ал.2 ЗС следния недвижим имот: ½ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****
съставляващ апартамент №1 разположен на етаж втори от жилищна сграда №5, находяща се в гр.Варна, ул.** с площ от 59,63кв.м. при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж имот с идентификатор **2, под
обекта имот с идентификатор **, ведно с прилежащата изба №5, с площ от
6,85кв.м., както и ведно с 7,0630%ид.ч. от общите части на сградата равняващи
се на 11,56кв.м., чрез заместване и встъпване в правата на В.С.О. в качеството
и на купувач по извършена с нотариален акт № 149 от 24.08.2017г. на нотариус Я.
Н., рег.№011 продажба при условията на сделката, а именно: за цена в размер на
30 000 евро.
Да допусне И.Н.П. в качеството и на
съсобственик да изкупи по реда на чл.33 ал.2 ЗС следния недвижим имот: ¼
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№***, съставляващ гараж с площ от 36,80кв.м., разположен на етаж едно от сграда
№5, находяща се в гр.Варна, ул.***, ведно с
прилежащите 4,2596% ид.ч. от общите части на
сградата, равняващи се на 6,97кв.м. ид.ч. чрез
заместване и встъпване на Т.Х.Т. и Т.Н.Т. в правата на в качеството им на
купувачи по извършена с нотариален акт №15 от 09.12.2014г. на нотариус Я. Н.,
рег.№011 продажба при условията на сделката, а именно: за цена в размер на 2
500 евро. и претендира заплащане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Т.Х.Т. и Т.Н.Т. са подали писмен отговор на исковата
молба, в който сочат, че считат предявения срещу тях иск за допустим, но
неоснователен. Възразяват, че правото на строеж в процесния
имот гараж №3 е придобито от ищцата и Д.Е.
в режим на СИО, поради възмездност на сделката, като
твърдят, че Д.Е. е придобил, както дворното място, така и новопостроените в
него имоти, вкл.1/2ид.ч. от гараж №3 на лично основание-дарение и суперфиция, за която не са влагани парични средства-лични
или със семеен произход. Правят възражение за липса на съвместен принос на
ищцата в придобиването н ½ид.ч. от гараж №3.
Твърдят, че е нямало реално плащане от продавача на купувача на цената записана
в нотариален акт за учредяване право на строеж №90 от 09.09.2005г.
на нотариус С. Д.с рег.№363, както и че същата е записана само формално в
нотариалния акт. Твърдят, че сделката е била привидна – относително симулативна, която в съвкупност с други сделки са
прикривали комутативен договор за прехвърляне на право на собственост и
учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство и прехвърляне на
самостоятелни обекти в новопостроена сграда вместо плащане. Твърдят, че
прикритата уговорка се съдържа в документ наименован
Договор за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004г.,
който обективира действителната сделка сключена между
Х. И. М. и Д.Е.Е. от една страна, наричани
собствениците и „Ж.“ ЕООД наричано предприемач строител. Твърдят, че сделката обективираната в нотариален акт за учредяване на право на
строеж №90 от 09.09.2005г. на нотариус С. Д. с рег.№ 363 е привидна
сделка по отношение на нейната цена. Твърдят, че към датата на подписване на
Договора за възлагане и проектиране строеж на жилищна сграда от 27.10.2004г.
собствениците на 100% от дворното място и на построената към този момент стара
сграда са били съпрузите Д. Д. М., Х. И. М. и Д.Е.Е.,
като той е притежавал имота в лична собственост, а не в режим на СИО. Твърдят,
че тримата собствениците на дворното място са се съгласили да сключат сделки,
които по съдържание и форма да включват съществените белези на продажбата и суперфицията, като са обективирали
воля да прехвърлят на „Ж.“ ЕООД общо 100кв.м. земя от процесния
имот, както и да учредят право на строеж върху същия, като с действията си са
целили постигането на друга сделка, именно тази която са уговорили в подписания
от тях Договор за възлагане и проектиране строеж на жилищна сграда от
27.10.2004г. Твърдят, че при подписването на
нотариален акт за учредяване на право на строеж в съсобствен
имот №89 от 09.09.2005г., нот.акт
№90 от 09.09.2005г. и нот.акт
№91 от 09.09.2005г. на нотариус С. Д. с рег.№363,
собствениците не са желали да получат цената на прехвърлената от тях идеална
част от недвижимия имот, предмет на продажбата и на учреденото право на строеж,
а са искали и целили да получат насрещна собственост върху самостоятелни обекти
в жилищна сграда, която дружеството се е задължило да построи за собствена
сметка и със собствени средства в имота. Твърдят, че Договора за възлагане и проектиране строеж на жилищна сграда от
27.10.2004г. представлява писмен документ изхождащ едновременно от двете страни
по сделките, обективирани в нотариални актове №64/2005г.,
№89/2005г., №90/2005г. и №91/2005г., всички на нотариус С. Д. от който се
установява действителното съглашение между страните. Прави възражение за
частична нищожност на сделката на основание чл.26 ал.2 от ЗДД обективирана в нот.акт № 90/2005г.
на нотариус С. Д., като привидна такава по отношение на договорената между страните
продажна цена, прикриваща договор за
прехвърляне на първо на собственост и
учредяване право на строеж срещу
задължение за строителство и прехвърляне на самостоятелни обекти в
новопостроената сграда вместо плащане. Възразяват, че е имало устна уговорка
между ищцата и ответника Д.Е., съгласно която те са се разбрали процесните имоти да останат в наследство на децата им. Не
оспорват че ищцата е посещавала процесната сграда на
24.05.2018г., както и че ответницата и е съдействала да влезе през входната
врата, както и че при това нейно посещение са разговаряли с ищцата за
продажбите. Молят да се отхвърлят предявените срещу тях искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В.Б.
К. е подала писмен отговор на исковата молба, в който счита предявените срещу
нея искове за допустими, но неоснователни. Възразява, че е възникнала
съпружеска имуществена общност по отношение на процесните
имоти, твърди, че същите са били индивидуална собственост на Д.Е. към момента
на разпореждането с тях, поради действителния безвъзмезден характер на сделката
по учредяване на правото на строеж и поради осъществено преобразуване на лично
имущество или поради липсата на съвместен принос при придобиването на вещното
право. Твърди, че реализираното впоследствие право на строеж по нот. акт №90/09.09.2005г. е
учредено привидно, и че с поредица от сделки е видно че се касае за възлагане
на строежа на сградата на дадено дружество и за форма на обезщетяване на
собствениците с имоти в нея. Твърди,
че страните са били с ясното съзнание, че учредяват право на строеж на другите
собственици единствено с цел да придобият насрещно еквивалетно
право съобразно притежаваните от тях ид.части от
имота, а не да се обогатят с определена парична сума, като отсъствието на
действителното намерение води до нищожност на сделката в тази и част. Прави
искане за конституиране в производството по делото трето лице помагач Д.Е. и претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.С.О.
е подала писмен отговор на исковата молба, в който счита предявените срещу нея
искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че ответника Д.Е. има
индивидуална собственост върху бъдещите процесни
сгради въз основа на нотариален акт за учредяване право на строеж №90/09.09.2005г., като ищцата не е съсобственик на процесните имоти. Възразява, че ищцата е узнала за
разпоредителните сделки на 24.05.2018г. и че не е декларирала в Община Варна
обстоятелството че е съсобственик на ½ ид.ч.
от процесните имоти. Твърди, че е била добросъвестен
купувач към датата на сключване на сделката за покупко-продажба
24.08.2017г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника Д.Е.Е. е подал
писмен отговор на исковата молба, в който счита предявените срещу него са
неоснователни. Твърди, че преди сключване на брака си с ищцата е придобил по
дарение ½ид.ч. от недвижим имот дворно място
цялото с площ от 412кв.м. находящо се в гр.Варна ул.***,
заедно с 1/2 ид. ч. от построената в мястото
едноетажна жилищна сграда. Твърди, че на 27.10.2004г. съсобствениците на имота
сключват с „Ж.“ ЕООД договор за
възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда, с който всеки се задължава
да прехвърли на предприемача правото на собственост на 50кв.м. ид.ч. от дворното място, както и да учреди в полза на
дружеството право на строеж върху същото място срещу задължението на „Ж.“ ЕООД
да извърши строителство на сграда в имота като вместо плащане строителя за своя
сметки и със свои сили и средства изгради обекти на съсобствениците които са
част от общата разгъната площ. Твърди, че заедно с останалите собствениците на
дворното място е продал на „Ж.“ ЕООД идеални части от собственото си дворно
място, като продажната цена на тези идеални части от мястото е символична, тъй
като целта на продавачите е да бъдат овъзмездени чрез
стойността на последващото строителство. Твърди, че
при учредяване на правото на строеж върху бъдещите обекти които всеки ще получи
след построяване на проектираната сграда в имота не е престирана
посочената в него парична сума 734,55лв.
и че същият е нищожен, защото липсва основание за сключването му.
Твърди, че нищожността на нотариалния договор за възмездно учредяване на право
на строеж на ответника се доказва и от цената на правото на строеж посочена в
него, която е прекалено ниска. Заявява, че в случай че не може да се установи
нищожността на сделката обективирана в нотариален акт
№146 от 2006г. на Служба вписвания Варна поради липса на основание, но сделката
е привидна, тъй като с нея се прикрива безвъзмездно дарение. Твърди, че ищцата
през цялото време е знаела за сключването на договорите от ответника и винаги е
считала двата апартамента и ½ ид.ч. от гаража
за индивидуална собственост на ответника, защото са получени като обезщетение
вследствие на трансформация на негови лични права, както и защото не е
допринесла с нищо за тяхното придобиване и поддържане. Твърди, че това знание
на ищцата е било отразено в постигнатото от тях споразумение относно личните и
имуществени отношения при прекратяване на брака им, по гр.д.№ 12301/2010г. ВРС.
Твърди, че ищцата е пропуснала срока за предявяване на претенцията по чл.33
ал.2 от ЗС и претендира разноски.
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание в чл.108 от ЗС и чл.33, ал.2 от ЗС.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и
правна страна, при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, следното:
По първата от двете групи искове тези с
правно осн. чл.108 от ЗС съставът приема следното:
От представеното копие от решение
№4445/18.12.2010г. по гр.д.№12301/2010г. на ВРС се установява, че считано от
датата на решението 18.12.2010г. е прекратен чрез развод бракът между ищцата И.
Н.Е. и Д. Е.Е. сключен на 30.04.1989г. при това
положение за времето от сключването му до прекратяването за страните е
действала презумпцията на СИО за всяко придобито по време на брака имущество.
Съгласно представения в копие нот.акт №27, т.ХІІІ, нот.д.4577/1982г. на Д. Еф.Е. е дарена 1/2ид.ч. от дворно
място цялото с площ от 412кв.м., пл.№4689 на кв.1133 по плана на гр.Варна в 16 подрайон, ул.“**** заедно с 1/2ид.ч. от намиращата се в
него едноетажна жилищна сграда. При това положение съдът намира, че Д. Еф.Е.
преди да встъпи в брак с ищцата е придобил в лична собственост описаните
по-горе идеални части от имот. Съгласно представения договор за възлагане и
проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004г. Д.Е. и третото
неучастващо по делото лице Хр.М.в в качеството си на
съсобственици на имот с адм.адрес гр.Варна, ул.“***,
УПИ ІІІ-564 4689 в кв. №47А 1133 по плана на ХVІ микрорайон север на гр.Варна
са се задължили да прехвърлят на ТД „Ж*“ ЕООД всеки по 50кв.м. от собствеността
си в имота срещу което дружеството за своя сметка и със свои сили и средства е
следвало да изгради сграда в имота, като вместо плащане на посочените собственици
са тях ще бъдат изградени обекти в нея. Съгласно чл.6 от договора собствениците
имат задължение да заплатят полученото над договорената като обезщетение
квадратура на изградените за тях обекти, като в същия член от договора е
посочено и какво е надвишението 31.79кв.м. за Д.Е.
конкретно. Съгласно представеното по делото удостоверение от Район Младост
общ.Варна строителството в имота е приключило с изградена жилищна сграда на
четири + тавански етажи, 3бр. гаражи, избени помещения, 10бр. апартаменти и
2бр. офиси и тя е въведена в експлоатация през м.декември 2007г. По делото са
представени три броя наредителни разписки за общата
сума от 11 000евро заплатени във времето от 28.11.2002г. до 3.04.2006г. с наредител „Т. ш. к.“ ООД в полза на Н. Ат.П., като всяка от
трите разписки съдържа саморъчно изявление на Е.Х. в качеството и на
представител на „Ж.“ ЕООД, че е получила сумата по разписката. От друга страна
са представени и три броя фактури придружени с касови бонове към тях съответно
за сумите от 323.20лв. от 29.12.2005г., 9 800лв. с ДДС от 23.12.2005г. и
за 6 700лв. с ДДС от 27.11.2005г. издадени на името на Д. Еф.Е. с
основание строителство.
При това положение съставът приема, че
между ищцата и бившият и съпруг по настоящем трето
лице помагач на ответниците е възникнала СИО само за
посочените 31.79кв.м. от общо договорената като обезщетение площ от изградената
в имота където е съсобственик сграда, като с прекратяванаето
на брака съсобствеността върху тези идеални части от бездялова
е се е трансформирала в дялова и всеки от бившите съпрузи е придобил по
15.895кв.м. ид.ч. включени в общо договореното за Д.Е.
обезщетение от.
Съгласно договора за възлагане и
проектиране строеж на жил.сграда от 27.10.2004г. Д.Е.
е следвало да бъде обезщетени с 167.84кв.м.-ап.1 и 2 от по 72.73кв.м. и
½ от гараж с обща площ от 44.76кв.м. като в площите на обектите са
включени и припадащите се общи части, от която обща част 31.79кв.м. ид.ч. са квадратура надхвърляща договореното обезщетение за
отстъпеното право на строеж и следва да се заплати по пазарна цена.
От друга страна обаче в нотариално
оформен договор от 11.02.2005г. страните по горния договор са договорили
продажба в полза на „Ж.“ ЕООД на по 25кв.м. всеки от съсобствениците Д.Е. и
Хр.М. в полза на ТД срещу сумата от
2 280лв., а с друг договор обективиран в нот.акт №90, т.ІV, рег.№6843, нот.д.№637/9.09.2005г.
физическите лица съсобственици и ТД също в качеството си на съсобственик са договорили
съвместно учредяване на право на строеж върху предстоящата да се изгради в
имота сграда, като са си разпределили и бъдещите обекти в сградата и за Д.Е. са
отредени 1/2ид.ч. от гараж №3 с площ от 43.77кв.м. и ап.1 и 3 с площи съответно
71.19кв.м. и 74.13кв.м., като съдът намира, че посочените в нотариалния акт
обекти са последно договорените или общо 167.21кв.м. от които припадащите се на
ищцата 15.90кв.м.ид.ч. се явяват 9.51%.
При това положение Д.Е. продавайки на ответниците като изцяло свои процесните
имоти се е разпоредил с чужда, принадлежаща на ищцата вещ изразяваща се в
принадлежащите и идеални части от всеки от продадените имоти разпределени
пропорционално или по 6.77кв.м. ид.ч. от ап.1,
7.05кв.м. ид.ч от ап.3 и 2.08кв.м. ид.ч. от собствената на Д.Е. 1/2 ид.ч.
от гараж №3. Съставът намира, че обективираната във
вече цитирания договор за продажба на идеални части в полза на ТД сделка за
прехвърляне на право на строежв съсобствен
имот обективирана в нот.акт
№89, т.ІV, рег.№6842, нот.д.636/9.09.2005г. е симулативна, прикриваща договор за замяна под условие.
Д.Е. съгласно представения нот.акт за собственост на недвижим имот №8, т.ІІ,
рег.№3948, нот.д.№200/2014г. от 21.11.2014г. се е
сдобил с титул за еднолична собственост върху процесните
и коментирани по-горе недвижими имоти ап.1 и 3 и 1/2ид.ч. от гараж №3 на адрес
гр.Варна, ул.“***, като посоченият констативен нотариален акт няма материална
доказателствена сила, но е бил ползван от него при извършване на последващо разпореждане с посочените три обекта, като с
договора отразен в представеният нот.акт №11, т.ІІ,
рег.№4056, нот.д.№205/2.12.2014г. Д.Е. се е
разпоредил с ап.3 в полза на отв.В.К., с договора отразен в нот.акт
№12, т.ІІ, рег.№4140, н.д.№207/9.12.2014г. се е разпоредил с 1/2ид.ч. от гараж
№3 в полза на отв.Т.Т. и с договор обективиран в нот.акт №149, т.І,
рег.№3250, нот.д.№146/24.08.2017г. се е разпоредил с
ап.1 в полза на отв.В.О.. По този начин всеки от гореизброените купувачи е
придобил от несобственик съответно 6.77кв.м. ид.ч. от
ап.1, 7.05кв.м. ид.ч от ап.3 и 2.08кв.м. ид.ч. от собствената на Д.Е. 1/2 ид.ч.
от гараж №3 и следва да бъде осъден да предаде посочените идеални части на
ищцата, като претенциите и за разликата над тези квадратни метри до претендираната 1/2ид.ч. следва да се отхвърли, като недоказана.
По втората група искове с правно осн. чл.33, ал.2 от ЗС, решаващия състав приема следното:
За да се проведе защита на интересите е
необходимо съсобственик да прави искане по чл.33, ал.2 от ЗС при което друг съсобственик
в качеството си на продавач да се е разпоредил със своята идеална част от съсобствения недвижим имот в полза на трето лице
посредством действителна продажба, да липсва предложение за продажба, отправено
до другите съсобственици, или да е представяна на неистинска декларация пред
нотариуса от съсобственика–продавач, че никой от останалите съсобственици не е
приел неговото предложение, или да има наличие на продажба в полза на трето
лице при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици.
При настоящия случай с достигането
по-горе до правния извод, че ищцата е съсобственик във всеки от трите имота за
нея възниква правото да иска да закупи имотите при условията при които са
продадени от другия съсобственик Д.Е. на останалите ответници. По отношение на
това спазен ли е преклузивният срок за предявяване на
исковете съдът приема следното:
По настоящото дело липсват както защитни
твърдения така и доказателства за отправена покана от страна на продавача Д.Е.
до ищцата за изкупуване на идеалните му части поради което миродавен
момент от който следва да се изчислява срока по чл.33, ал.2 от ЗС не е датата
на продажбата на имотите, а датата на узнаване за същата. За доказване
конкретната дата на узнаване са ангажирани свидетелски показание от които се
установява, че съгласно заявеното от свид.Е.Д.Е. син
на ищцата и Д.Е., майка му го е уведомила на 24 май 2018г., че процесните имоти са продадени от бившия й съпруг и негов
баща, като до този момент този факт не и е бил известен. Вторият свидетел Н.Р.
също сочи в показанията си, че ищцата е научила за извършените продажби на 24
май 2018г., като съдът възприема показанията на свидетелите като взаимно
допълващи се и непротиворечащи си установяващи факта на узнаване на продажбата
на имотите от страна на ищцата на 24 май 2018г., а от справка с отбелязването
върху исковата молба исковете са предявени на 23.07.2018г. при което
двумесечният срок по чл.33, ал.2 от ЗС се явява спазен според настоящия състав. От друга страна от представените нот. актове №11, т.ІІ, рег.№4056, нот.д.№2.12.2014г.,
№15, т.ІІ, рег.№4140, нот.д.№207/9.12.2014г. и №149,
т.І, рег.№3250, нот.д.№146/24.08.2017г. се
установява, че бившият съпруг и по настоящем трето
лице помагач на ответниците Д.Е. се е разпоредил със
своята част от собствеността в продадените имоти при следните цени
33 500евро за имот представляващ ап.3 с идентификатор 10135.3515.737.5.3 находящ се в гр.Варна, ул.“****, 5 000евро за 1/2ид.ч.
от гараж с идентификатор *** на същия адрес и 60 000лв. за ап.1 с
идентификатор 10135.3515.737.5.1 на същият адрес.
При това положение следва да се допусне
изкупуване на имотите от страна на ищцата при същите условия, а именно като тя
се осъди да заплати на ответницата В. К. сумата от 30 314.03евро за ап.3,
на Т.Т. и Тр.Т.
2 280.16евро за гараж с идентификатор *** и 54 294.46лв. на В.О. за
ап.1.
Предвид възприетото становище за частична
основателност на претенциите, представените доказателства и направеното искане ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
съразмерни разноски от които разходи за процесуална защита в размери на 1
540лв. по исковете за ап.3 дължими от В.К., 1 540лв. по исковете за ап.1 от В.О.
и 550лв. по исковете за гараж №3 от Т.Т. и Тр.Т. и 1 042.09лв. разходи по делото за такси и
възнаграждения на в.л. разпределени по равно между всеки от тримата ответници
съответно по 347.36лв.
Ищцата от своя страна следва да заплати
на ответниците разноски по отхвърлените части на
исковете както следва:
на В.Костова сумата от 1 282.50лв.,
като същата е получена след като претендираната сума
от 2 850лв. е разделена по равно между двата иска съответно по чл.108 от
ЗС и чл.33, ал.2 от ЗС, взето е предвид, че вторият от исковете е загубен от
ответницата и поради се дължат разноски само по първия
на В.О. сумата от 497.94лв., като същата
е получена след като претендираната сума от 1 106.53лв.
е разделена по равно между двата иска съответно по чл.108 от ЗС и чл.33, ал.2
от ЗС, взето е предвид, че вторият от исковете е загубен от ответницата и
поради се дължат разноски само по първия
и
на Тр.Т. и Т.Т. сумата от 675лв. като същата е получена след като претендираната сума от 1 500лв. е разделена по равно
между двата иска съответно по чл.108 от ЗС и чл.33, ал.2 от ЗС, взето е
предвид, че вторият от исковете е загубен от ответницата и поради се дължат
разноски само по първия.
Ето защо, съдът
ПРИЕМА
за
установено в отношенията между И.Н.П. ЕГН********** *** като ищец и В.Б. К.а
ЕГН********** *** като ответник, при участието на третото лице помагач на
страната на ответника Д.Е.Е. ЕГН**********, че ищцата
е собственик на 7.05кв.м. ид.ч. от апартамент 3 с адрес гр.Варна, ****
състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет,
дрешник и тераса, при съседи на същия етаж №***, под обекта №*** над обекта №**
целият с площ от 61.69кв.м., а с идеалните части 74.13кв.м. и с идентификатор
10135.3515.737.5.3 заедно с изба №8 с площ от 7.15кв.м. и 7.6012% от общите
части на сградата и от правото на строеж, като осъжда ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на
осн. чл.108 от ЗС, като отхвърля претенцията за
разликата до претендираната 1/2ид.ч. от обекта.
ПРИЕМА
за
установено в отношенията между И.Н.П. ЕГН********** *** като ищеца и Т.Х.Т. ЕГН**********
и Т.Н.Т. ЕГН********** *** като ответници, че ищцата е собственик на 2.08кв.м. ид.ч. от гараж №3
с адрес гр.Варна, *** с идентификатор **, при съседи на същия етаж №** и над
обекта №** и №** целият с площ от 36.80кв.м., а с идеалните части 43.77кв.м. и 4.2596%ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, като осъжда ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на
осн. чл.108 от ЗС, като отхвърля претенцията за
разликата до претендираната 1/4ид.ч. от обекта
продадена от Д.Е.Е. в полза на ответниците.
ПРИЕМА
за
установено в отношенията между И.Н.П. ЕГН********** *** като ищеца и В.С.О. ЕГН**********
*** като ответник, че ищцата е собственик на 6.77кв.м. ид.ч.
от апартамента 1 с адрес гр.Варна, ул***. с
идентификатор **, при съседи на същия етаж №** под обекта №** и над обекта №**
целият с площ от 59.63кв.м., а с идеалните части 71.19кв.м. и 7.0630%ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, като осъжда ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на
осн. чл.108 от ЗС, като отхвърля претенцията за
разликата до претендираната 1/2ид.ч. от обекта
продадена от Д.Е.Е. в полза на ответника.
ДОПУСКА,
на
основание чл. 33, ал. 2
ЗС, изкупуване в полза на И.Н.П. ЕГН********** *** на прехвърления с
договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт №11, т.ІІ, рег.№4056, нот.д.№203/2.12.2014г.
от Д.Е.Е. ЕГН********** на В.Б. К. ЕГН********** *** **
състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет,
дрешник и тераса, при съседи на същия етаж №**, под обекта №*** и над обекта №**
целият с площ от 61.69кв.м., а с идеалните части 74.13кв.м. и с идентификатор **
заедно с изба №8 с площ от 7.15кв.м. и 7.6012% от общите части на сградата и от
правото на строеж след приспадане на собствените на П. 7.05кв.м. ид.ч. за сумата от 30 314.03евро, която купувачът И.Н.П.
ЕГН********** следва да заплати на В.Б. К. ЕГН********** в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА
на И.Н.П. ЕГН********** ***, че ако не изплати дължимата сума в едномесечен
срок от влизане на решението в сила, в частта по иска с правно основание чл. 33, ал.2
от ЗС решението ще се счита обезсилено по право.
ДОПУСКА,
на
основание чл. 33, ал. 2
ЗС, изкупуване в полза на И.Н.П. ЕГН********** *** на прехвърлените
с договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт №15, т.ІІ, рег.№4140, нот.д.№207/2.12.2014г.
от Д.Е.Е. ЕГН********** на Т.Х.Т. ЕГН********** и Т.Н.Т.
ЕГН********** ***, 1/2ид.ч. от гараж №3
с адрес гр.Варна, ул*** с идентификатор **, при
съседи на същия етаж №** и над обекта №** и №** целият с площ от 36.80кв.м., а
с идеалните части 43.77кв.м. и 4.2596%ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж след приспадане на собствените на П. 2.08кв.м. ид.ч. за сумата от 2 280.16евро, която купувачът И.Н.П.
ЕГН********** следва да заплати солидарно на Т.Х.Т. ЕГН********** и Т.Н.Т. ЕГН**********
в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА
на И.Н.П. ЕГН********** ***, че ако не изплати дължимата сума в едномесечен
срок от влизане на решението в сила, в частта по иска с правно основание чл. 33, ал.2
от ЗС решението ще се счита обезсилено по право.
ДОПУСКА,
на
основание чл. 33, ал. 2
ЗС, изкупуване в полза на И.Н.П. ЕГН********** *** на прехвърления с
договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт №149, т.І, рег.№3250, нот.д.№146/24.08.2017г.
от Д.Е.Е. ЕГН********** на В.С.О. ЕГН********** ***
№17 с идентификатор ***1, при съседи на същия етаж №**, под обекта №** и над
обекта №** целият с площ от 59.63кв.м., а с идеалните части 71.19кв.м. и
7.0630%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж след приспадане
на собствените на П. 6.77кв.м. ид.ч. за сумата от 54 294.46лв.,
която купувачът И.Н.П. ЕГН********** следва да заплати на В.С.О. ЕГН**********
в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА
на И.Н.П. ЕГН********** ***, че ако не изплати дължимата сума в едномесечен
срок от влизане на решението в сила, в частта по иска с правно основание чл. 33, ал.2
от ЗС решението ще се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА
В.Б.
Костова ЕГН********** *** да заплати на И.Н.П. ЕГН********** *** сумата от
1 655.79лв. на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА
Т.Х.Т.
ЕГН********** и Т.Н.Т. ЕГН********** *** да заплатят на И.Н.П. ЕГН********** ***
сумата от 707.79лв. на осн. чл.78 от ГПК
ОСЪЖДА
В.С.О.
ЕГН********** *** да заплати на И.Н.П. ЕГН********** *** сумата от
1 655.79лв. на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.Н.П. ЕГН********** *** да заплати на В.Б. Костова ЕГН********** *** сумата от
1 282.50лв. разноски по делото на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.Н.П.
ЕГН********** *** да заплати на Т.Х.Т. ЕГН********** и Т.Н.Т. ЕГН********** ***
сумата от 675лв. разноски по делото на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.Н.П.
ЕГН********** *** да заплати на В.С.О.
ЕГН********** *** сумата от 497.94лв. разноски на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: