Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Павликени, 25.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ
IV-ти състав в публично заседание на двадесет и шести септември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при
участието на секретаря Ирена Илиева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 190 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, предявена от С.Ц.А., с ЕГН **********, чрез адвокат С.Я.-
Й. от ***, против ЗК „***“ АД, с ЕИК ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.
с чл. 45 ЗЗД и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът, чрез адвокат С.Я.- Й. от ***,
твърди, че на ***.2016 г., около 18.30 часа на ПП **, км. *** е реализирано ПТП
с участието на лек автомобил марка „***“, модел "***", с ДК № ***,
управляван от съпруга й А. Х. А., с ЕГН **********, в който тя е пътувала и с
участието на лек автомобил „***", модел „***", с ДК № ***,
собственост на Г.П.Ж., с ЕГН ********** и управляван от него, като виновен за
ПТП-то е водачът именно на лек автомобил модел „***", модел „***" с
ДК № ***.
Ищцата посочва, че в резултата на
ПТП-то на нея са й били причинени следните увреждания: мозъчно сътресение (без открита вътречерепна травма), оток по главата; ***ини по цялата лява половина на тялото; разклатени зъби в
ляво, които затрудняват нормалното й хранене; оток и ***ини
в лявата половина на главата от челото до брадичката; силно изразени ***ини и натъртване по ребрата в ляво, от кръста до областта
на брадичката; болезнена травма по левия крак и ходилото; интензивно и непрестанно
главоболие в първите 10 дни след инцидента; повишена горна граница на кръвното
налягане; силно изразено зашеметяване след инцидента, а след острия период в
началото се е залежавала; усещала е липса на енергичност, виело й се свят,
имала нестабилна походка. Твърди се в исковата молба, че така описаните
увреждания са предизвикали болки и страдания на ищцата и се е наложило лечение
и ограничаване на двигателната й активност за период от около 2 месеца, както и
че е изпаднала в състояние на силна тревожност и стрес, наложили посещение и
съответно лечение от психиатър. Поставена й била диагноза „смесено тревожо-депресивно разстройство", „паническо
разстройство (епизодична пароксизмална тревожност)".
Посочено е на следващо място в
исковата молба, че ищцата е учител по пиано, като предвид претърпения от нея
пътен инцидент и получените увреждания, тя не е можела да преподава пиано за
период повече от два месеца. Твърди се, че за този период от време силно са
били ограничени и социалните й контакти. Изпитвала е силен страх да излиза
сама, както и да пътува в автомобил, като страхът съществувал и до момента на
депозиране на исковата молба, както и че главоболието, което се е появило след
инцидента, не е преодоляно, както и високото кръвно налягане, което се е появило
също след инцидента.
Твърди се в исковата молба, че
ищцата е претърпяла и имуществени вреди от описаното ПТП, а именно: заплащане
на медицински услуги - на стойност 17.40 лева (по фактура № ***/09.09.2016 год. на МОБАЛ „***" АД гр. В. Т.), и 36.85 лева
- обща сума на закупените от нея лекарства по издадени й рецептурни бланки.
Виновният водач за ПТП-то имал
застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
застрахователната полица с № BG/**/*** при ответното дружество. За процесното
ПТП е посочено в исковата молба, че е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ***/0609.2016 год. от служител при сектор „ПП", ОД МВР -
В. Т.
Поддържа се в исковата молба, че
обезщетение в размер на 15 000 лева за търпените от ищцата неимуществени вреди
е обосновано, справедливо и съответства на претърпените болки и страдания,
свързани с ПТП-то. Претендира и законната лихва върху главницата от 15 000 лева
от деня на ПТП-то ***.2017 г., както и сумата от 54.25 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, от ПТП-то, настъпило на ***.2016
год. и законната лихва от деня на ПТП-то ***2017 г. върху главницата от 54.25 лева
за времето от датата на деликта до окончателното погасяване на задължението,
както и разноски.
В съдебно заседание пълномощникът
на ищцата си поддържа предявените искове, намира ги за основателни и изцяло
доказани, като излагат конкретни доводи, обективирани в писмена защита.
Ответникът ЗК „***“ АД, с ЕИК ***, чрез
адвокат З.Т.-***, в отговора на исковата молба оспорва предявените искове по
основание и размер, като намира същите за неоснователни и завишени по размер.
Посочва, че не оспорва валидността на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач за ПТП-то.
На първо място в отговора на
исковата молба се посочва, че се оспорва механизма на настъпване на
уврежданията на ищцата, както и причинно-следствена връзка между събитие от ***.2016
г. и претендираните неимуществени вреди от ищцата, като се посочва, че травмите
на ищцата са характерни за водач на МПС, който е управлявал без поставен
предпазен колан или за пътник на задна дясна седалка, пътуващ също без
предпазен колан. Твърди се липса на причинно-следствена връзка между ПТП-то и
високото кръвно налягане и главоболието на ищцата, като се сочи, че
оплакванията от този вид са нещо обичайно за нейната възраст, както и липсата
на причинно-следствена връзка между инцидента и поставената й диагноза в
последствие от д-р Л. "смесено тревожно-депресивно разстройство".
На следващо място в отговора, е
посочено, че описаните в исковата молба травми на ищцата не кореспондират на
описаните в представения констативен протокол такива. Оспорва се твърдението за
множество болезнени травми.
Според процесуалния представител
на ответника претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е
завишен и несъответства на принципа за справедливост, предвид характера и
степента на реално получените телесни увреждания, свързания с тях интензитет на
болки и страдания и с оглед обществените критерии за справедливост, съгласно
чл. 52 ЗЗД и конкретните обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.
Прави възражение за съпричиняване
по отношение на ищцата, изразено в неизползване на обезопасителен
колан, доколкото ударът е бил в ляво, а увреждането ищцата е получила от удар в
тъп предмет от лявата й страна, като в случай, че е поставила предпазен колан
тялото й не би се задвижило достатъчно напред и наляво и не биха настъпили
описаните охлузвания. Твърди, се, че по тялото на ищцата няма характерни травми
от поставен предпазен колан.
Сочи липса на виновно поведение
от страна на водача на МПС-то, застраховано при него, което да в
причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Оспорва констативния протокол в
частите му касателно нарушенията, обстоятелства и причини за ПТП-то, както и
данни за водача на участник 2, тъй като служителят на реда не е очевидец на
събитието, а описал посочените обстоятелства по данни на присъстващите лица.
Навеждат се твърдения в отговора
на исковата молба, че процесният удар е причинен от водача на лека автомобил
марка „***“, модел "***", с ДК № ***, като е потеглил и рязко е спрял,
с което е нарушил чл. 24 ЗДвП, както и
доводи, че ищцата е управлявала лека автомобил марка „***“, модел "***",
с ДК № *** и лично е причинила произшествието и в условията на евентуалност, се
твърди, че ударът е причинен от М.М.П. водач на лек
автомобил марка „***“, модел „***", с ДК № ***, като е потеглила и рязко е
спряла. Обективирани са и възражения по отношение на акцесорните искове за
лихви. Твърди се забава на кредитора с позоваване на разпоредбата на чл. 380,
ал.3 КЗ. Претендира разноски.
Ответникът обективира
искане за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Развива съображения в твърдяната насока, като посочва доводи в писмена защита.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Oт приетия по делото констативен
протокол за ПТП № ***/***.2016 г. с пострадали лица, както и от показания на
свидетелите Г.Ж., А. А., Х. А. и М.П. се установява, че на ***.2016 г. около
18,30 часа свидетелите Г.Ж., А. А. и М.П. управлявали съответно всеки от тях
собствените си леки автомобили, а именно Ж. лек автомобил марка „***",
модел „***", с ДК ***, А. лека автомобил марка „***“, модел "***",
с ДК № *** и П. лек автомобил марка „***“, модел „***", с ДК № ***,
движейки се по главен път В. Т. – С.. В автомобила на свидетеля А. пътувала
ищцата С.А., на предна дясна седалка, с поставен предпазен колан. След град В.
Т., посока град С., лек автомобил марка „***“, модел „***", с ДК № ***,
започнал да намалява скоростта си и да губи обороти, докато в един момент внезапно
спрял. Автомобилът спрял на средата на пътното плътното, а водачът- М.П. не
включил аварийни светлини, не го преместил вдясно, не поставил триъгълник,
обозначаващ аварията. Възприемайки тази ситуация свидетелят А. намалил
скоростта на управлявания от него автомобил, подал ляв мигач, но поради идваща
в насрещното движение колона коли не успял да заобиколи авариралия автомобил и
на около една кола разстояние от спрелия автомобил, свидетелят А. А. усетил
„страхотен удар“ в задната част на управлявания от него автомобил, като от
удара колата била изтласкана напред към спрелия на пътното платно аварира
автомобил марка „***“, модел „***", с ДК № ***, последвал нов удар между
предната част на колата на свидетеля А. и задната част на автомобила на
свидетелката П.. Следствие на удара ищцата А. политнала напред.
Според показанията на свидетеля Ж.,
управляващ лек автомобил марка „***", модел „***", с ДК № ***, ПТП-то е настъпило поради превишена скорост и
несъобразена с пътната обстановка от негово страна, както и поради отвличане на
вниманието му към автомобилния поток в посока град В. Т.. Твърди, че е видял
коли пред него, но не е осъзнал, че те са спрели, като в последния момент натиснал
два пъти спирачка, но колата му се поднесла и много бързо ударила в задната
централна част кола с марка „***“, а тя от своя страна ударила авариралия пред
нея *** автомобил. Ударът за колата на свидетеля Ж. бил в дясната предна част
на колата му. В последствие разбрал, че в първата кола е настъпила авария,
поради което е била спряла на пътното
платно.
От
съставения и приет по делото констативен протокол за ПТП № ***/***.2016 г. с
пострадали лица, се установяват тримата участници, щетите по автомобилите и
пострадалите лица. По лек автомобил марка „***", модел „***", с ДК № ***
са констатирани побитости и деформации в предната
част, по лека автомобил марка „***“, модел "***", с ДК № ***са
описани побитости и деформации в предна и задна част,
а по лек автомобил марка „***“, модел „***", с ДК № ***– деформации в
задна част на МПС. Като пострадали лица в протокола са посочени свидетелят Г.Ж.
и ищцата С.А., които били настанени за лечение в МБАЛ – В. Т.. Причината за ПТП
според констативния протокол е поведението на свидетеля Г.Ж., водач на лек
автомобил марка „***", модел „***", тъй като не спазил необходимото
безопасно разстояние от намаляващия пред него скоростта си на движение
автомобил и го блъснал в задната му част, в резултат на удара лека автомобил
марка „***“, модел "***" се ударил в лек автомобил марка „***“, модел
„***". На водача на лек автомобил марка „***", модел „***" бил
съставен АУАН. Пробите за алкохол и на тримата водачи били отрицателни.
Свидетелката
М.П. информирала органите на реда за ПТП-то, а те от своя страна след
пристигане на място на инцидента извикали екип на бърза помощ. В МОБАЛ „***“ АД,
гр. В. Т. били откарани, тежко пострадалите, а именно ищцата А. и свидетелят Ж..
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че С.Ц.А. е приета в МОБАЛ „***“ АД, гр. В. Т. на ***.2016
г. в неврохирургично отделение след претърпяно ПТП, с
поставена диагноза мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна
травма. Изписана е на 09.09.2016 г. Отразено е, че при изписването е била в
добро общо състояние, като е уточнено медикаментозно лечение. За болничния си
престой ищцата заплатила сума в размер на 17,40 лева - потребителска такса,
видно от фактура № *** от 09.09.2016г. с касов бон
към нея- лист 18 от делото. На
10.10.2016 г. ищцата посетила д-р А. Л., като й била поставена диагноза-
смесено тревожно-депресивно състояние, паническо разстройство и мозъчно
сътресение, следствие на ПТП, претърпяно на ***.2016г., предписани й били медикаменти,
който видно от 2 броя касов бон от 13.10.2016г.- лист 17 от делото са на
стойност от 11,72 лева, закупени от ищцата. На 17.10.2016г. А. посетила д-р П.
К., с оплаквания от замаяност на главата, световъртеж и нестабилна походка
следствие на ПТП-то и след болничното лечение, установено било РР 140/80,
дишане везикуларно, НС- СМРД няма ЧМН пол /+/ дребен
хоризонтален нистагъм при поглед надясно, НПП дизметрия с хипометрия в дясно, Ромберг пол /+/ проба назад със З.О., походка леко атактична, изписано било медикаментозно лечение. Видно от
касов бон с дата 17.10.2016г.- лист 16 от делото, медикаментите изписани от д-р
К. са на стойност 27,15 лева, закупени от ищцата на 17.10.2016г.
От показанията на свидетеля А. А.
и свидетелката М.П. се установява, че ищцата С.А., след удара е държала лявата
част на коремната си област и лявата страна на главата, като изпитвала болки,
имала рана на носа, от която течала кръв, устата й била разбита и също кървяла.
Свидетелят А. А. уведомил ***а си свидетеля Х.А. за пътния инцидент, като последният
се отправил към мястото на ПТП. Пристигайки там, установил деформираните
автомобили, следствие на ударите, разпилени лични вещи на родителите му, както
и че майка му- ищцата, била транспортирана в болницата в град В. Т.. Там ищцата
престояла три дни, след което била изписана.
Във връзка с установяване на
неимуществените вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите А. А.- съпруг на ицщата, Т.П.- *** на
ищцата и Х.А.- *** на ищцата, с които С.А. живее в общо домакинство, преценени
от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Според свидетелските показания на А.
А., Т.П. и Х.А. увреждания от ПТП-то са предизвикали на ищцата болки и страдания,
продължително главоболие, и се наложило лечение и ограничаване на двигателната
й активност за период около 2 месеца, както и че е изпаднала в състояние на
силна тревожност и стрес, наложили посещение и съответно лечение от психиатър,
като лечението й продължило след болничния престой, вкъщи около два месеца.
Свидетелите посочват, че я дразнела светлината, налагало се да лежи в затъмнена
стая, изпитвала страх и паника от необходимост да пътува в автомобил след
пътния инцидент. Към настоящия момент продължавала да изпитва болки и замаяност.
Ограничени били личните й контакти, не можела да излиза на светло, страхувала
се да пътува в автомобил, което опасение не е преодоляно, за около два месеца
били ограничени и социалните й контакти, обусловени от професията й-
преподавател по пиано.
Установява се от приетата и
неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза,
изготвена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
непосредствено от процесното ПТП, ищцата е получила кръвонасядания
и отоци по главата и лицето, рана на носа, кръвотечение от носа, неустановени
по вид, размер, характер и фиксирани в медицински документ, мозъчно сътресение
протекло с главоболие, световъртеж, нестабилна походка, субективни оплаквания
от продължително главоболие, замаяност, нарушение на съня, повишени стойности
на кръвно налягане. Тези телесни увреждания са причинили на А. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки
и страдания, със срока на лечение и възстановяване при нормален оздравителен
процес около два месеца, а по отношение на механични травми- приблизителният
оздравителен период е за около 20-25 дни. Според вещото лице- съдебен лекар
получените травматични увреждания на ищцата
са в резултат от тъпи травми и е възможно да са получени в резултат от удари
във вътрешните части на купето на лек автомобил при възникнало ПТП, като пътник
на предна дясна седалка. Също така е установено, че от данните в амбулаторен лист
№ ***/ 24.02.16г. при извършен общ медицински преглед е регистрирано артериално
налягане 130/80, като за жена на тази възраст може да се приеме в границите на
нормата. Няма медицински документи сочещи, че преди 06.09.2016 г. С.А. е
страдала от високо кръвно, смущения в съня и безпокойство. Видно от
заключението се установява, че от приложената медицинска документация в делото
е налице надлежно доказана клинична диагноза "мозъчно сътресение",
като е проведено и целенасочено болнично и извънболнично
лечение съобразно клиничната картина и субективните оплакванията за това
страдание. Според заключението на вещото лице- психиатър установената от него
динамика в развитието на психичното разстройство у ищцата, проследено
достатъчно дълго време след преживяната психотравма,
дава основание да се приеме, че се касае за остра стресова реакция в период на
отзвучаване при А.. Установено е, че
непосредствено след преживяната психотравма
състоянието на А. е било определено като смесено тревожно депресивно
разстройство. Протичането на това състояние е с благоприятното развитие, като
оформя картината на остра стресова реакция в отговор на силен стрес, който е продължил
сравнително кратък период и в момента на изследването е отзвучал. На преден
план е останал при ищцата ситуативен страх, който е с
благоприятна прогноза във времето. Ето защото вещото лице- психиатър, е
заключил, че С.А. в резултат на преживяната травма е получила увреждания на
психичното здраве от рода на смесено тревожно депресивно разстройство след
преживяна остра стресова реакция, като тези увреждания са причинени от преживян
силен стрес от ПТП-то на ***.2016 г.
За изясняване на причините и
механизма, при който е възникнало процесното ПТП по делото е прието заключение
на съдебно автотехническа експертиза, изготвена въз основа на протокола за ПТП
и на наличната по делото документи, включително и свидетелските показания. От
експертизата се установява, че пътнотранспортното произшествие е реализирано на
***.2016 година, около 18:30 часа на път ***, км ***, при добра видимост, денем
и влажно време- дъжд преди ПТП-то, като пътният участък е прав, почти
хоризонтален, с незначителен наклон към запад на изкачване, разположен в
направление запад - изток за движение към гр. В. Т.. За посока на движение към гр.
В. Т., правият пътен участък е преди десен завой, след разклона за с. Л.
Платното за движение е с ширина 7.65 м, с двупосочна организация на движението,
с по една лента за движение във всяка посока, всяка с ширина по 3,82 м,
разделени с прекъсната разделителна линия, тип „МЗ". Основната причина за
ПТП-то от експлоатационно техническа гледна точка е движението на лек автомобил
марка „***", модел „***", управляван от Г.П.Ж. без да спира в
траекторията на когото пред него по технически причини са спрели един след друг
два автомобила съответно отпред лек автомобил марка „***“, модел „***" и
след него лека автомобил марка „***“, модел "***". Условия, в които
водачът на лек автомобил марка „***", модел „***" сам се е поставил,
като е допуснал движение без спиране при наличие на опасност пред него, каквито
в случая са спрелите два автомобила. Посочено е според вещото лице, че водачът
на лека автомобил марка „***“, модел "***" е предприел действие
спиране след възприемане на опасността, каквато в случая е спрелия пред него,
по технически причини лек автомобил марка „***“, модел „***", както и че
водачите на двата автомобила не са имали техническа възможност да предотвратят
произшествието след движението на лек автомобил марка „***", модел „***",
управляван от Ж., без спиране, след тях. Въпреки, че по делото липсват данни за
изчисление на скоростта на лек автомобил марка „***", модел „***", но
направеният анализ от вещото лице е дал заключение, че водачът на лек автомобил
марка „***", модел „***" е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, като предприеме спиране и спре преди мястото на удара с лека
автомобил марка „***“, модел "***". Установило е на следващо място вещото
лице, че скоростта на движение на лек автомобил марка „***", модел „***"
в момента на удара е същата каквато е била скоростта му на движение преди удара
поради липса на данни за спиране, а скоростта на движение на лек автомобил
марка „***“, и лек автомобил марка „***“
са били близки
до нулата или
нула. Посочено е, че ищцата се е возела на предна дясна седалка в
автомобила марка „***“, модел "***".
Съдът кредитира като компетентно
изготвени и обективни описаните две заключения, които не са оспорени от
страните по делото.
Не се спори по делото, че между ЗК
„***“ АД, с ЕИК *** и собственика на лек автомобил марка „***", модел „***",
с ДК № *** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/**/***, по силата на който застрахователят е поел
задължението да покрие в границите, съгласно действащите разпоредби на КЗ към
датата на възникване на застрахователното събитие, отговорността за причинените
от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие, видно и от представената и
приета застрахователна полица № BG/**/***.
Въз основа на застрахователна претенция,
с вх. № *** от 22.11.2016г., на ответното дружество, подадена от С.Ц.А., чрез
адвокат Й. Й.- *** е образувана преписка
по щета № ***/22.11.2016г. С Уведомление изх. № ***/10.02.2017 г. ответното
застрахователно дружество е уведомило ищцата, чрез адвокат Й., че застрахователната
комисия при ЗК „***” АД е определила застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди в размер на 46.57 лева и за неимуществени вреди в размер на 300
лева. В самата застрахователна претенция е описано настъпилото ПТП, какви
увреждания е получила ищцата и искане да бъде обезщетена за сумата от 15 000
лева за неимуществени вреди в едно със законната лихва от датата на ПТП – ***.2016г
и за сумата от 54.25 лева за претърпени имуществени вреди. Посочена е банковата
сметка на заявителя в самата застрахователна претенция и според описаните
приложения са приложени- констативен протокол за ПТП, епикриза из. № ***/2016г.,
2 броя амбулаторни листи, етапна епикриза от 10.10.2016г., три броя рецептурни
бланки, фактура № *** от 09.09.2016г с касов бон към нея и уведомление за
банкова сметка, *** „***“ АД. Ответникът не е оспорил, че не са били налични
всички описани приложения към искането. Нещо повече, видно от представените от
ответника доклад по щета № ***/22.11.2016г., протокол от заседание на
застрахователно-експертна комисия към ЗК „***“ АД по щета № ***/22.11.2016г.,
становище на лекаря съветник и споразумение № **/10.02.2017г., първо се
установява, че ищцата е сезирала ответника с оглед изискванията на чл. 380 КЗ
със спазване на цялата процедура, представила е медицинската документация, с
която е разполагала към онзи момент и представляващите ответника дори са
изготвили споразумение касателно щета № ***/22.11.2016г.,
което не съдържа подпис на ищцата, както и по делото не са представени
доказателства, съответно и не са събрани такива същото да й е било връчено. В
доклад по щета № ***/22.11.2016г. е посочено, че определеното обезщетение
следва да се изплати по банкова сметка ***, идентична с посочената от А. в
застрахователната й претенция.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за
застраховането. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест
на застрахования (чл. 493, ал. 1 КЗ).
Основателността на предявения иск, е предпоставена от това по делото да се
установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП- противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите, както и спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, а именно лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, с която да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата- ***.2016г.,
е настъпило пътно–транспортно произшествие, причинено от Г.П.Ж. в резултат, на
което ищцата е получила увреждания– кръвонасядания и
отоци по главата и лицето, рана на носа, кръвотечение от носа, мозъчно
сътресение протекло със световъртеж, нестабилна походка, продължително
главоболие, замаяност, нарушение на съня, като в резултат на преживяната травма
е получила увреждания на психичното здраве от рода на смесено тревожно
депресивно разстройство след преживяна остра стресова реакция. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства,
събраните по делото гласни доказателства и приетите комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза и автотехническа експертиза.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага
до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства
за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Не са събрани по делото доказателства и в
подкрепа на твърдяното от ответното дружество съпричиняване. В конкретния
случай ищцата най-вероятно е била с поставен предпазен колан, установяващо се
от показанията на свидетеля А. А., които съдът преценява с оглед нормата на чл.
172 ГПК, и не е била в състояние да предотврати последиците от ПТП-то. Това се
подкрепя и от показанията на свидетелите М.П., Г.Ж., както и от заключението на
автотехническа експертиза. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност- в нарушение на ЗДвП и виновно.
Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза ще е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите
не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалата е ползвала предпазен колан. При липса на доказан
принос на увреденото лице и то при условие на пълно и главно доказване,
приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД е недопустимо. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само
предполагаем, вероятен- в този смисъл Решение № 151 по т. д. № 1140/2011 г. на
ІІ т. о., Решение № 169 по т. д. № 1643 / 2013 г. на ІІ т. о., Решение № 166 по
т. д.№ 60/2013 г. на ІІ т. о. и Решение № 99 по т. д.№ 44 / 2012 г. на ІІ т. о.
на ВКС и др. Доказателствената тежест за установяване на това е на ответника,
но доказване не е осъществено.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил марка „***", модел „***", с
ДК № *** е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”, а и същото се установява от застрахователна полица № BG/**/***.
По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в КЗ сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 380, ал.1,
изр.1, във вр. с чл. 412 КЗ
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, като това задължение се
отнася и за застрахователя по имуществен застраховка, встъпил в правата на своя
застрахован срещу застрахователя на отговорността на делинквента
или отговорния за вредите. Отправянето на извънсъдебна застрахователна
претенция по чл. 380, ал.1 КЗ е специална предпоставка за допустимостта на иска срещу
застрахователя (в този смисъл Определение № 165/24.03.2017 г. по ч. т. д. №
306/2017 г. на ВКС-II т. о.). От представените доказателства е видно, че
ищцата, чрез адвокат Й. Й.- *** е депозирала искане, приложила е към него документи
и не е получила обезщетение. В искането е посочена и банковата й сметка. По
този начин предпоставката за допустимостта на иска е налице и в случая са
неоснователни възраженията на ответника в тази насока.
Следователно предявените искове
за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди се явяват
основателни, като следва да бъдат обсъдени техният размер, както с оглед
събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че оздравителният период, за травмата на главата е бил около
два месеца, а по отношение на механични травми- приблизителният оздравителния
период е бил около 20-25 дни, а по отношение на възстановителния период резултат
на увреждането на психичното здраве на ищцата е установено, че възстановяването
е продължило също около два месеца след ПТП-то, като след това се установява и остатъчна
симптоматика- страхувала се да пътува в автомобил, което опасение не е
преодоляно и към момента, но е с благоприятна прогноза във времето, с оглед
заключението на вещото лице психиатър. По делото са събрани доказателства,
свидетелските показания на Ат. А., Т. П. и Х. А., че уврежданията, настъпили в
резултат на ПТП-то са ограничили и съответно попречили на ежедневната дейност
на ищцата, както и в социалното й общуване за период от около два месеца. С
оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на
неимуществените вреди е в размер на 7 000 лева.
Съгласно чл. 429,
ал.2, т.2 и ал.3 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" дължи лихва
за забава от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. В производството по делото не се установи кога и дали застрахованият
е уведомил застрахователя за настъпването на събитието, а е представено
единствено доказателство за това, кога увреденото лице е предявило
застрахователната си претенция. Поради това дължимото обезщетение от 7 000 лева
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 22.11.2016 г.,
дата на която е обективирана застрахователната претенция на ищцата пред
ответника, видно от застрахователна претенция с вх. № *** от 22.11.2016 г.
поставен от ответника.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата С.А. е направил разход за болнично
лечение и той е в размер на 17,40 лева, както и за закупени от нея лекарства в
размер на 38.87 лева, от които обаче се претендират само 36.85 лева. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати сума в общ размер от 54.25 лева,
представляваща имуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
дължимата законна лихва върху дължимото обезщетение за имуществени вреди, като началния
момент, от който същата е дължима е датата 22.11.2016 г. по съображение
изложени вече, касателно законната лихва за забавено плащане за неимуществените
вреди и на основание чл. 429, ал.2,
т.2 и ал.3 КЗ.
Предвид изхода на спора, всяка от
страните има право на разноски, каквото искане е направила и е представила списък
по чл. 80 ГПК.
Съдът като съобрази приложените
по делото платежни документи, намира че вписаните в списъка на процесуалния
представител на ищцата разноски са реално извършени и следва да бъдат присъдени
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете. С оглед на това от
направените от ищцата разноски в общ размер на 1070.50 лева, следва да й бъдат
присъдени 476.23 лева.
От страна на ответника се претендира заплатен депозит по САтЕ от 150 лева, депозит по комплекса съдебномедицинска и
психиатрична експертиза от 250 лева, депозит за свидетел от 30 лева, както и
982 лева за процесуално представителство. Съдът намира обаче, че доказателства
за реално сторени разноски има единствено за депозитите по експертизите и за
свидетеля, а именно в общ размер на 430 лева, тъй като по делото не са
представени доказателства за договорено и съответно заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от адвокат З.Т.- ***.
На присъждане подлежат единствено само действително направените, тоест
заплатени разноски, включително и за адвокатски хонорар- в този смисъл Решение
№ 1844/09.10.57 г., по гр.д. № 6327/57 г., на II г.о.; Определение №
335/06.07.2011 г., по ч.гр.д. № 470/2010 г., на I г.о.; Определение №
100/29.04.2011 г., по гр.д. № 1040/2010 г., на IV г.о. и Определение №
134/07.06.2011 г., по гр.д. № 617/2010 г., на IV г.о. При тези данни и с оглед
изхода на спора, в тежест на ищцата следва да бъде поставена сумата от 229.33 лева
от направените от ответника разноски в общ размер на 430 лева.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на пълномощника на ищцата – адвокат С.Я.- Й.- ***, при условията на чл. 38, ал.2,
във вр. с ал.1, т.3, предл. 2-ро ЗА, във вр.
с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждение в размер на 682.71 лева за указана безплатна
правна помощ.
Мотивиран от горното, Районен съд
Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл.
432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 от Кодекс за застраховането, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***” АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., район
***, бул. „***“ № ***, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д. и Г. Н. Г.- *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.А., ЕГН **********,***, сумата от 7 000 лева (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди- изразяващи
се в болки и страдания, и сумата от 54,25 лева (петдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки),
представляващи имуществени вреди– такса за болничен престой и стойност на
закупени лекарства, причинени в резултат на ПТП, на
***.2016г. на ПП ***, километър *** при виновно
поведение на Г.П.Ж. с ЕГН **********, водач на
лек автомобил марка „***", модел „***", с ДК № ***,
застрахован със застрахователна полица № BG/**/***, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 22.11.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за неимуществени
вреди за разликата над 7 000 лева до предявения размер от 15 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от Граждански
процесуален кодекс, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., район ***, бул. „***“ № ***, представлявано от М.С.М.-Г.,
П.В.Д. и Г. Н. Г.- *** ДА ЗАПЛАТИ на
С.Ц.А., ЕГН **********,***, сумата от 476.23 лева (четиристотин
седемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от Граждански
процесуален кодекс, С.Ц.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., район ***, бул. „***“ № ***, представлявано от М.С.М.-Г.,
П.В.Д. и Г. Н. Г.- *** директори, сумата от 229.33 лева (двеста
двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА,
на
основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т.3, предл.
2-ро от Закон за адвокатурата, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***” АД,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., район
***, бул. „***“ № ***, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д. и Г. Н. Г.- *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.И.Я.-Й.-
***, личен № в ЕРАРБ ***, със служебен адрес гр. П., площад “***“ № ***, офис **
сумата от 682.71 лева (шестстотин осемдесет и два лева и седемдесет и една
стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. Т. в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.