Р Е
Ш Е Н
И Е
№
04.01.2021 г.
гр.Плевен
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание на 04.11.2020г. , в
състав:
Председател:
Румен Лазаров
Иван Радковски
Членове:
Мариан Иванов
Секретар: Десислава Гюзелева
Прокурор:Росен Кръстев
Като разгледа докладваното
от съдия И. Радковски ВЧНД № 787/2020 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по протест на В.Н., прокурор в
Районна прокуратура – гр. Плевен, против определение № 260031 от
16.09.2020г., постановено по ЧНД №1507/2020г. , по описа на Районен съд-гр.
Плевен и по жалба от адвокат З.М.,***, като служебен защитник на осъдения С.И..
В протеста са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на
протестираното определение , доколкото
при определяне на общо наказание на осъдения С.П.И., в процедурата по чл. 306,
ал.1,т.1 от НПК, по отношение на
определеното най – тежко общо наказание, формирано на осъдения по едната от съвкупностите, за престъпленията, за които
той е бил осъден по НОХД №1386/ 2019 година, НОХД № 1945/ 2019 година, НОХД №257/ 2020
година, НОХД № 47/ 2020 година и НОХД № 706/ 2020 година – всичките по описа на
РС – ПЛЕВЕН, в размер на 1година и 4 месеца лишаване от свобода, съдът не е
уважил искането на представителя на обвинението за приложението на разпоредбата
на чл. 24 от НК и не е увеличил и това така определено общо наказание, като е мотивирал това си
решение единствено с обстоятелството, че по едно от посочените дела, това НОХД
№ 47/2020г. на И. е било наложено наказание „пробация“.
В жалбата от адвокат З.М.,***, като служебен защитник на осъдения С.И.,
са изложени доводи в смисъл, че неправилно и необосновано съдът е увеличил, на
основание чл. 24 от НК, определеното общо наказание на осъдения И. по втората
от съвкупностите, като не е съобразил обстоятелството, че всички престъпления
от тази група са били извършени от него, като непълнолетен, когато не е бил в
състояние да осъзнае действителната обществена опасност на своите деяния, въз
основа на което е направено искане обжалваното определение да бъде изменено,
като бъде отменено приложението на чл. 24 от НК, относно определеното общо
наказание на осъдения, по посочените пет дела.
В
съдебно заседание участващият по делото представител на Окръжна
прокуратура – гр.Плевен изложи доводи в описания по-горе смисъл и пледира за
изменение на първоинстанционното определение
, като на основание чл.24 от НК бъде увеличено с ½, / т.е. – с 8
месеца/, определеното общо наказание на осъдения И., по третата от
съвкупностите, с оглед на това, че той е
осъждан общо 13 пъти, за извършени престъпления от общ характер, което го
характеризира като личност с повишена обществена опасност, при което да му бъде
определено общо наказание, в размер на 2 години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване, за престъпленията, влизащи в тази съвкупност, а относно подадената жалба
изрази становище, че същата е неоснователна.
Становището на защитника на С.И., изразено при разглеждане
на делото от въззивната инстанция е, че доводите, които е изложил в жалбата
срещу първоинстанционното определение, в частта, касаеща приложението на чл. 24
от НК, са относими и към искането, формулирано в протеста, в смисъл, че протестът е неоснователен, тъй като
определението на Районен съд – гр. Плевен е с грешни мотиви, поради това, че има възможност за приложението на чл. 24 от НК, по отношение на втората група от дела, по които е определено на осъдения
общо наказание, но правилно първоинстанционният съд не е увеличил така
определеното общо наказание, защото групираните наказания по трите съвкупности
са достатъчно тежки по размер, за да окажат необходимия и законово определен
ефект за неговото поправяне и
превъзпитание, с искане – да бъде уважена подадената жалба и същевременно да
бъде отхвърлен протеста на Районна
прокуратура – гр. Плевен.
Осъденият С.И. заяви, че
поддържа казаното от неговия защитник.
Въззивната инстанция , като се запозна с протеста,
със жалбата, с пледоариите на прокурора и защитника на подсъдимия И. , при
изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Протестът и жалбата са допустими, тъй като са подадени в законния срок и от правоимащи
страни по делото.
С протестираното определение
Плевенският районен съд е приел за установено, че спрямо С.П.И., с ЕГН **********, са били постановени
следните влезли в сила осъдителни съдебни актове, подлежащи на преценка, за
наличието на предпоставки за групиране на наказанията:
1. С Присъда по НОХД № 1728/
2016 година по описа на Районен съд - Плевен, състав на същия съд признал С.И.
за виновен за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с
чл.63, ал.1 т.3 НК, извършено на 14.02.2016 година, като му наложил наказание
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Присъдата влязла в сила на 29.03.2017 година.
2. С Присъда по НОХД № 224/ 2017 година по описа
на Районен съд - Плевен, състав на същия съд признал С.И. за виновен за
престъпление по чл.195, ал.1 т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2
във вр. с чл.63, ал.1 т.3 НК, извършено на 03.07.2016 година, като му наложил
наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ПРОБАЦИЯ. Присъдата влязла в сила на 21.04.2017 година.
3. С Присъда по НОХД № 2402/ 2017 година по описа
на Районен съд - Плевен, състав на същия съд признал С.И. за виновен за
престъпление по чл.195, ал.1 т.3 и т.4 във вр. е чл.194, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 НК, извършено на
26.12.2016 година и му наложил наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Присъдата влязла
в сила на 25.10.2017 година.
4. С Определение по НОХД № 2151/ 2018 година по
описа на Районен съд - Плевен, състав на същия одобрил постигнато споразумение
по силата на което С.И. се признал за виновен за престъпление по чл.195, ал.1
т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.28, ал.1 във вр.
с чл.63, ал.1 т.3 НК, извършено на 10.01.2018 година и му наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на
основание чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 НК било отложено за срок от три
години. Определението влязло в сила на 09.10.2018 година.
5. С Присъда по НОХД № 2159/2018 година по описа
на Районен съд - Плевен, състав на същия съд признал С.И. за виновен за
престъпление по чл.195, ал.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28,
ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 НК, извършено на неустановена дата, през периода
05.04.2018 година- 09.04.2018 година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл.69, ал.1
във вр. с чл.66, ал.1 НК било отложено за срок от три години. Присъдата влязла
в сила на 19.10.2018 година.
6. С Определение по НОХД №
2544/ 2018 година по описа на Районен съд - Плевен, състав на същия одобрил
постигнато споразумение по силата на което С.И. се е признал за виновен за
престъпление по чл.195, ал.1 т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3
във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 НК, извършено на 16.09.2018
година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при
първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Определението влязло в сила на
31.10.2018 година.
7. С Присъда по НОХД № 682/ 2018 година по описа
на Районен съд град Плевен, състав на същия съд признал С.И. за виновен за
престъпление по чл.195, ал.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 НК, извършено на
неустановена дата през периода 28.07.2017 година - 17.08.2017 година и му
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, изпълнението
на което, на основание чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 НК било отложено за
срок от три години. Присъдата влязла в сила на 29.03.2019 година.
8. С Определение по НОХД № 889/ 2019 година по
описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение
по силата на което С.И. се е признал за виновен за престъпление по чл.198, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 НК,
извършено на 02.08.2018 година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ 5 /ПЕТ/ МЕСЕЦА при първоначален общ режим. Определението влязло в сила
на 15.07.2019 година.
9. С Определение по НОХД №1386/ 2019 година по
описа на Районен съд - Плевен, състав
на същия съд одобрил постигнато
споразумение по силата на което С.И. се е признал за виновен за престъпление по
чл.195, ал.1 т.4, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 НК,
извършено на 21.04.2019г. и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, при първоначален CTPOГ режим на изтърпяване.
Определението влязло в сила на 15.07.2019 година.
10.
С Определение по НОХД № 1945/ 2019 година
по описа на Районен съд - Плевен, състав на същия
съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което С.И. се е признал за
виновен за престъпление по чл.195, ал.1 т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.28, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от Наказателния кодекс на Република
България, извършено на 27.02.2019 година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване. Определението влязло в сила на 11.10.2019 година.
11.
С Определение по НОХД №257/
2020 година по описа на Районен
съд - Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение по
силата на което С.И. се е признал за виновен за престъпление по чл.195, ал.1
т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК, извършено през периода 08-09.02.2019г. и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, при първоначален CTPOГ режим на
изтърпяване. Определението влязло в сила на 23.06.2020 година.
12.
С Присъда по НОХД № 47/ 2020 година по описа на Районен съд - Плевен,
състав на същия съд признал С.И. за виновен за престъпление по чл.194 ал.3 вр.
ал.1 НК, извършено през периода 26.04.2019 година – 23.05.2019 година и му
наложил наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ПРОБАЦИЯ Присъдата влязла в сила на 23.07.2020 г.
13.
С Присъда по НОХД № 706/ 2020 година по описа на Районен съд - Плевен,
състав на същия съд признал С.И., с ЕГН ********** за виновен за престъпление
по чл.195, ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 НК, извършено през периода 26.04.2019 година –
23.05.2019 година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 1
/ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.
Присъдата влязла в сила на 24.07.2020 г.
Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че е налице усложнена престъпна дейност от
страна на С.И. ЕГН: ********** и се налага да бъде извършено групиране на
наложените му наказания.
На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23
ал.1 НК съдът е определил на осъдения И.
едно общо, най-тежко наказание, измежду наложените му по влезлите в сила
съдебни актове по НОХД № 1728/ 2016 година, НОХД № 224/ 2017 година, НОХД №
2402/ 2017 година – всички по описа на РС – ПЛЕВЕН, а именно: – ПРОБАЦИЯ при следните вид и размер на пробационните
мерки:
1. на основание чл.42а ал.2 т.1 НК – “Задължителна регистрация по
настоящ адрес”*** за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при периодичност - ДВА пъти седмично;
2. на основание чл.42а ал.2 т.2 НК – “Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.23 ал.2 НК, към така определеното общо най-тежко наказание
първоинстанционният съд е присъединил и
наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, наложено на осъдения по НОХД № 1728/ 2016 година по описа на РС -
ПЛЕВЕН и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, наложено му по НОХД № 2402/ 2017 година по описа на РС –
ПЛЕВЕН.
На основание чл.25 ал.2 НК, районният
съд е постановил, от така определеното
общо най- тежко наказание по делата, влизащи в тази група, да бъде приспаднато времето, през
което осъденият И. е търпял наказание ПРОБАЦИЯ наложено му по НОХД № 224/ 2017 година, по описа на РС -
ПЛЕВЕН, съобразно справка на ОБЛАСТНА СЛУЖБА „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ –
ПЛОВДИВ, а именно – ОСЕМ МЕСЕЦА.
На следващо място,
първоинстанционният съд е определил на осъдения И. едно общо, най-тежко
наказание, измежду наложените му по
влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 2151/ 2018 година, НОХД № 2159/2018
година, НОХД № 2544/ 2018 година, НОХД № 682/ 2018 година и НОХД № 889/ 2019
година – всичките по описа на РС – ПЛЕВЕН, а именно – ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Съдът е приел, че отлагане на изпълнението на същото наказание не е
допустимо, тъй като деянията, за които са наложени наказания лишаване от
свобода в следващата от групите, се намират в отношение на рецидив, спрямо
деянията, за които са наложени наказания лишаване от свобода в настоящата група
и е отчел също така обстоятелството, че
в случая се касае за изключително
интензивна престъпна дейност, пък макар и извършена от страна на И. като
непълнолетен и деецът явно притежава
силно деформирано правосъзнание, както и изключително ниски задръжки, щом още
като непълнолетен е съумял да извърши общо осем престъпления, а налаганите
по-леки наказания /“обществено порицание“ и „пробация“/ - не са оказали
практически никакъв поправителен и превъзпитателен ефект. По тези съображения и
с оглед засилване интензитета на
наказателната репресия, както и за надеждно постигане целите на наказанието по
чл.36 НК, съдът е счел за наложително,
на основание чл.24 НК, да увеличи определеното общо най-тежко наказание с 1/2, а
именно – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като е постановил окончателния размер на наказанието да
се счита ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На
основание чл.25 ал.2 НК, първоинстанционният съд е постановил от същото
наказание да бъде приспаднато времето, през което осъденият И. е търпял
наказание лишаване от свобода по НОХД № 2151/ 2018 година, НОХД № 2159/2018
година, НОХД № 2544/ 2018 година, НОХД № 682/ 2018 година и НОХД № 889/ 2019
година – всички по описа на РС – ПЛЕВЕН, а именно - ДЕСЕТ МЕСЕЦА, съобразно
справка на НАЧАЛНИК на ЗАТВОРА – ПЛЕВЕН.
На следващо място, районният
съд е приел, че на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК, на осъдения
следва да бъде определено едно общо, най-тежко наказание, измежду
наложените му по влезлите в сила съдебни
актове по НОХД №1386/ 2019 година, НОХД № 1945/ 2019 година, НОХД №257/ 2020
година, НОХД № 47/ 2020 година и НОХД № 706/ 2020 година – всичките по описа на
РС – ПЛЕВЕН, а именно – ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ, като във връзка с
отправеното искане, от страна на прокуратурата, за приложение на чл.24 НК, по
отношение на размера на наказанието в тази група, съдът е счел, че същото няма
как да бъде уважено – единствено поради обстоятелството, че по НОХД №47/2020г.,
на осъдения И. е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, т.е. наказанията от групата не са
от един и същи вид.
На основание чл.25 ал.2 НК, районният
съд е постановил от така определеното
общо наказание да бъде приспаднато
времето, през което осъденият И. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД
№1386/ 2019 година, НОХД № 1945/ 2019 година, НОХД №257/ 2020 година – всички
по описа на РС – ПЛЕВЕН, а именно – ДЕСЕТ МЕСЕЦА И ОСЕМ ДНИ, съобразно справка
на НАЧАЛНИК на ЗАТВОРА – ПЛЕВЕН.
Въззивната инстанция счете,
че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е групира наказанията,
наложени на осъдения С.И. с присъдите, по посочените по- горе наказателни дела,
в описаните три съвкупности, съблюдавайки разпоредбите на чл. 25, ал.1 вр. чл.
23, ал.1 от НК и изискването на съдебната практика – това да става в най-
благоприятната за осъденото лице комбинация, в каквато насока няма възражения и
от страните по делото.
За да приложи разпоредбата
на чл. 24 от НК, относно определеното общо наказание на осъдения, в размер на
осем месеца лишаване от свобода, по НОХД № 2151/ 2018 година, НОХД № 2159/2018
година, НОХД № 2544/ 2018 година, НОХД № 682/ 2018 година и НОХД № 889/ 2019
година – всичките по описа на РС – ПЛЕВЕН, което е увеличил с ½, а
именно – с четири месеца лишаване от свобода, обосновано районният съд,
отчитайки множеството осъждания на И., е приел, че в случая се касае за изключително интензивна престъпна
дейност, пък макар и извършена от него
като непълнолетен и деецът явно
притежава силно деформирано правосъзнание, както и изключително ниски задръжки,
щом още като непълнолетен е съумял да извърши общо осем престъпления, а
налаганите по-леки наказания /“обществено порицание“ и „пробация“/ - не са
оказали практически никакъв поправителен и превъзпитателен ефект. Този извод на
първоинстанциония съд се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
От друга страна неправилно първоинстанционният съд е отказал
да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, в какъвто смисъл е било направено
искане от представителя на обвинението, по отношение на групираните наказания, наложени
на И. с присъди по НОХД №1386/ 2019
година, НОХД № 1945/ 2019 година, НОХД №257/ 2020 година, НОХД № 47/ 2020
година и НОХД № 706/ 2020 година – всичките по описа на РС – ПЛЕВЕН, а именно –
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е счел, че „същото няма
как да бъде уважено – единствено поради обстоятелството, че по НОХД №47/2020г.,
на осъдения И. е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, т.е. наказанията от групата не са
от един и същи вид“.
Съобразно съдебната
практика, с разпоредбата на чл. 24 от НК е дадена възможност съдът да увеличи
общо определеното наказание, когато наложените наказания са от един и същ
вид.Това означава, че е достатъчно най – малко за две от извършените
престъпления, влизащи в конкретната съвкупност да е наложено наказание от един
и същ вид,/ в случая – „лишаване от свобода“/, за да може определеното общо
наказание да бъде увеличено, но няма изискване за всички извършени от дееца
престъпления да му е наложено наказание от един и същ вид, а няма
и разум в такова едно изискване, тъй като това би означавало деецът, извършил
множество престъпления, за едно от които му е наложено друг вид наказание, да
бъде поставен в по-благоприятно положение от този, извършил само две
престъпления, за които му е наложено наказание от един и същ вид. За
приложението на чл. 24 от НК няма значение и това дали за отделните престъпления наказанията са определени при превес на
отегчаващите или смекчаващите отговорността обстоятелства, същественото е най-
малко за две от престъпленията да е наложено наказание от един и същи вид.
Предвид изложеното формално не съществува
пречка разпоредбата на чл. 24 от НК да бъде приложена и по отношение на
определеното общо наказание на С.И. по третата от съвкупностите, включваща
присъдите по НОХД №1386/ 2019 година,
НОХД № 1945/ 2019 година, НОХД №257/ 2020 година, НОХД № 47/ 2020 година и НОХД
№ 706/ 2020 година – всичките по описа на РС – ПЛЕВЕН, в какъвто смисъл е
направено искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт с частния
протест по настоящото дело.
Въззивната инстанция счете,
че предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 24 от НК, които са били
отчетени от първоинстанционния съд, при определяне общо наказание на осъдения И.,
за съвкупността от дела, включваща НОХД № 2151/ 2018 година, НОХД № 2159/2018
година, НОХД № 2544/ 2018 година, НОХД № 682/ 2018 година и НОХД № 889/ 2019
година – всичките по описа на РС – ПЛЕВЕН, са налице и относно групираните
наказания по третата от съвкупностите, включваща НОХД №1386/ 2019 година, НОХД
№ 1945/ 2019 година, НОХД №257/ 2020 година, НОХД № 47/ 2020 година и НОХД №
706/ 2020 година – всичките по описа на РС – ПЛЕВЕН. С изключение на НОХД
№47/2020г., на Районен съд – гр. Плевен, по което на осъдения И. е наложено наказание „пробация“,
по останалите четири дела, влизащи в тази съвкупност, на него му е наложено
наказание „лишаване от свобода“, като изводите за липса на поправително и
превъзпитателно въздействие на наложените наказания на осъдения, касаещи
втората от съвкупностите и обосноваващо необходимостта от увеличение на общото
определено наказание по тази съвкупност, са приложими в пълна сила и относно
определеното общо наказание на И. и по третата група от дела. Според настоящият
съдебен състав, за постигане целите на
генералната превенция и най-вече за поправянето и превъзпитанието на осъдения И.
е наложително, предвид както високата
обществена опасност на неговата личност, така и високата обществена опасност на
извършените от него деяния, за които той е бил осъден по НОХД №1386/ 2019 година, НОХД № 1945/ 2019
година, НОХД №257/ 2020 година, НОХД № 47/ 2020 година и НОХД № 706/ 2020
година – всичките по описа на РС – ПЛЕВЕН, определеното му общо наказание, при
условията на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК, в размер на 1 година и 4
месеца лишаване от свобода, на основание чл. 24 от НК, да бъде увеличено с 4
месеца или да му бъде определено общо наказание в размер на 1 година и 8 месеца
лишаване от свобода, в какъвто смисъл и следва да бъде изменен
първоинстанционния съдебен акт.
Предвид изложените по-горе
съображения, касаещи цялостната престъпна дейност на С.И., завишената обществена опасност на
личността му, както и на извършените от него деяния, въззивната инстанция счете
за несъстоятелни доводите на защитата на осъдения, въз основа на които в
подадената жалба срещу първоинстанционната присъда е направено искане за отмяна
приложението на чл. 24 от НК, относно определеното общо наказание по НОХД №
2151/ 2018 година, НОХД № 2159/2018 година, НОХД № 2544/ 2018 година, НОХД №
682/ 2018 година и НОХД № 889/ 2019 година – всичките по описа на РС – ПЛЕВЕН,
както и да бъде оставено без уважение
искането в протеста за увеличение на общото наказание, определено по третата от
съвкупностите, на основание чл. 24 от НК.
Осъществявайки контролните
си правомощия по чл. 313 и чл. 314 от НПК настоящият съдебен състав не установи
нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на
обжалваното и протестирано определение на Районен съд – гл. Плевен, поради
което счете, че в останалата му част същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл. 334,т.3 и т. 6, вр. чл.337, ал.2, т.1, вр. чл. 338 НПК,
Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА определение № 260031 от 16.09.2020г.,
постановено по ЧНД №1507/2020г. , по описа на Районен съд-гр. Плевен, като на
основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА с 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определеното общо наказание на осъдения С.П.И.,
с ЕГН **********, по НОХД №1386/ 2019 година, НОХД № 1945/ 2019
година, НОХД №257/ 2020 година, НОХД № 47/ 2020 година и НОХД № 706/ 2020
година – всичките по описа на РС – ПЛЕВЕН,
в размер на 1/ЕДНА/ ГОДИНА И 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, или
постановява той да изтърпи едно общо наказание по посочените дела, в размер на
1/ЕДНА/ ГОДИНА И 8/ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ, съобразно чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното
определение в останалата му част.
Решението не подлежи на касационна
жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.