№ 180
гр. Стара Загора , 16.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря -
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20205530103531 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
ИЩЕЦ: ИВ. Г. Й. – редовно и своевременно уведомени, не се явяват. За него се явява адв.
С.М. Ч..
Постъпила е молба от адв. Ч., в която моли съда делото да се гледа на второ четене,
като моли ако не се яви на повикването, съдът да отложи делото за друга дата, съобразно
датите, подробно описани в молбата.
ОТВЕТНИК Д. Н. Б. – редовно и своевременно уведомена, не се явява, не изпраща
упълномощения представител адв. А.С. А..
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, страните са
редовно и своевременно призовани за днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Ч.: Нямаме възражения по доклада.
СЪДЪТ ВПИСВА В ПРОТОКОЛА СЪОБЩЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТО
ДОКЛАД:
Постъпила е искова молба от ИВ. Г. Й., в която твърди, че на 29.09.2016г. починал
негов приятел, на който предоставил сумата от 30 000 лв. След смъртта му, неговата
вдовица - ответницата Д.Б. признала задължението му и като негова наследница се
съгласила да му върне сумата от 30 000лв. Тъй като не разполагала с цялата сума, двамата се
разбрали да уредят отношенията си със споразумение. На 05.10.2016г. между тях се
сключило споразумение с нотариална заверка на подписите. Съгласно клаузите на
споразумението ответницата Б., в качеството й на наследник на починалия си съпруг
признала, че му дължи сумата от 30 000 лв. Съгласно чл. 2 от същото споразумение Б. се
задължила да му върне парите на три пъти, както следва: до края на месец септември 2017г.
сумата от 10 000лв; до края на месец септември 2018г. сумата от 10 000лв; до края на месец
септември 2019г. сумата от 10 000лв. Съгласно чл. 3 от споразумението лихва върху тези
суми не се дължала.
До края на месец септември 2017г. ответницата Б. не му изплатила първата дължима
вноска по споразумението. Тъй като по силата на нормата на чл. 84 ЗЗД длъжниците били в
забава и задължението станало изискуемо, подал чрез адвокат заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за дължимата за 2017г. сума от 10000 /десет
хиляди/ лв. По подаденото заявление било образувано ЧГД 2668/18г., по описа на Районен
съд Стара Загора, като съдът с определението си, постановено по делото, издал заповед 1555
от 04.06.2018 г., с която уважил направеното от искане.
Ответницата подала възражение, че не дължи посочената в издадената заповед сума
и предявил установителен иск срещу нея за установяване наличието на това нейно
задължение към мен в размер на 10 000лв. По подадената искова молба било образувано гр.
д. 3625/18г. по описа на PC-Стара Загора. По това дело на 15.07.19г. било постановено
решение по силата на което било признато за установено, че ответницата дължи сумата от
10 000 лева представляваща главница от неплатена в срок до края на септември 2017 г.
първа разсрочена вноска по чл. 2 от споразумение от 05.10.2016 г. с нотариална заверка на
подписите от 05.10.2016 г., за изпълнение на което парично задължение била издадена
заповед № 1555/04.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ЧГД № 2668 по описа за 2018 г. на Районен съд Стара Загора.
2
Тъй като ответницата не изплатила до края на месец септември 2018г., сумата от
10000 лв. както и не му заплатила и до края на месец септември 2019г., сумата от 10000 лв.
и двете суми представляващи нейно задължение по силата на т. 2 от сключеното помежду
им на 05.10.2006г. споразумение с нотариална заверка на подписите, на 26.11.19г. подал,
чрез процесуален представител заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК за дължимите за 2018 и 2019г.. суми от по 10000 /десет хиляди/ лв. или общо за
сумата от 20 000лв. По подаденото заявление било образувано ЧГД 6145/19г., по описа на
Районен съд Стара Загора, като съдът с определението си, постановено по делото, издаде
Заповед № 3251/28.11.2019 г., с която уважил направеното от искане.
След като получил издадената по заявление Заповед и изпълнителен лист подал
молба до ЧСИ Кръстьо Ангелов за образуване на изпълнително производство срещу
ответницата и събиране на дължимата от нея сума. По подадената молба било образувано
изпълнително дело № 1053/19г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов. Тъй като ЧСИ Кръстьо
Ангелов не успял да връчи издадената от съда Заповед за изпълнение, чрез процесуалния си
представител получил от съда разпореждане издадено по ЧГД № 6145/19г. С това
разпореждане бил уведомен, че следва да предявя иск срещу ответницата относно вземането
си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Изчакал максималния възможен срок, за да се извърши дължимото плащане, но
такова не било направено. Към момента на подаване на настоящата молба ответницата все
още не била изпълнила възникнало задължението по силата на сключеното помежду им на
05.10.2016 г. споразумение с нотариална заверка на подписите от същата дата и не му била
платена сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща съответно втора и трета
вноска в размер на по 10 000 лв. всяка една от тях съгласно сключеното между ищеца и
ответницата споразумение от 05.10.2016г. и които суми били дължими съответно за 2018 и
2019г.
Поради това, както и поради факта, че и досега все още не му била изплатена сумата,
предмет на Заповед 3251/28.11.2019 г. издадена по ЧГД 6145/19г. по описа на Районен съд
Стара Загора, бил налице правен интерес от предявяване на иск, с решението по който да
бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищца
заплащането на сумата от 20000 лв. главница и което вземане произтича от Споразумение с
нотариална заверка на подписите от 05.10.2016 г., по силата на което ответницата Б. следва
да върне сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева на 3 равни вноски, като изплаща по
10000лв. /десет хиляди/ лева на ищеца, както следва: до края на месец септември 2017г.
сумата от 10 000лв; до края на месец септември 2018г. сумата от 10 000лв; до края на месец
септември 2019г. сумата от 10 000лв.
Моли съда да постанови решение, с което: да признае за установено, че ответницата
Д. Н. Б. е ЕГН **********, дължи на ищеца сумите от:
3
- 10 000 лева представляваща главница от неплатена в срок до края на септември
2018 г. втора разсрочена вноска по чл. 2 от споразумение от с нотариална заверка на
подписите от 05.10.2016 г., на помощник нотариус Ралица Солакова при нотариус
Маргарита Илиева с per. № 406 при Нотариалната камара и с район на действие Районен съд
- Стара Загора и за изпълнение на което парично задължение е издадена заповед №
3251/28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ЧГД № 6145 по описа за 2019 г. на Районен съд Стара Загора.
- 10 000 лева представляваща главница от неплатена в срок до края на септември
2019 г. трета разсрочена вноска по чл. 2 от споразумение от с нотариална заверка на
подписите от 05.10.2016 г., на помощник нотариус Ралица Солакова при нотариус
Маргарита Илиева с per. № 406 при Нотариалната камара и с район на действие Районен съд
Стара Загора и за изпълнение на което парично задължение е издадена заповед №
3251/28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ЧГД № 6145 по описа за 2019 г. на Районен съд Стара Загора.
Претендира направените съдебни и деловодни разноски, включително и заплатен
адвокатски хонорар.
Посочва банкова сметка, по която ответницата може да изпълни задължението си -
BG66FINV91501017073246, BIC FINVBGSF — „Първа инвестиционна банка“ АД.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.
Н. Б., в който заявява, че подаденият иск е допустим, но по същество неоснователен и
недоказан.
Заявява, че действително с посоченото споразумение с нотариална заверка на
подписите се съгласила процесната сума да бъде заплатена разсрочено, а именно на три
транша с размер по 10 000.00 лева, дължими както следва до края на месец септември 2017
год.; до края на месец септември 2018 год. и до края на месец септември 2019 год.
Не спори, че претендираните суми не били заплатени и към настоящия момент. След
незаплащането на първата дължима според споразумението сума до края на месец
септември 2017 год. от страна на ищеца били предприети действия за принудително
събиране на дължимата според него сума, като било подадено Заявление по чл. 417 от ГПК.
По подаденото заявление било образувано ЧГД № 2668/2018 год. и на заявителя била
издадена Заповед за изпълнение № 1555 от 04.06.2018 год. и изпълнителен лист.
Против издадената заповед било депозирано в срок възражение за недължимост на
претендираната сума. От страна на ищеца бил заведен установителен иск по чл. 422 от ГПК,
по който било образувано гр. дело № 3625/2018 год. по описа на PC - Стара Загора. С
решение от 15.07.2019 год. постановено по гр. дело № 3625/2018 год. съда постановил за
установена дължимостта на претендираната сума. Следвало да се отбележи, че по
посеченото гр. дело не е взела участие, което според нея било поради отсъствието и от
територията на Р. България. В депозирания отговор на исковата молба същата претендирала,
че била въведена в заблуждение в действителност въпросната сума не се дължала.
Констатирано било по същото дело от съда, че не е налице основание предоставено от
4
страна на ищеца за дължимост на сумата от починалия съпруг, т.е. липсвала кауза, но според
съда самото споразумение имало силата на признание на претенцията и при липса на
предоставени доказателства за унищожаемост същата следвало да се уважи.
На първо място, следвало да е отчете, че ищецът ИВ. Г. Й. и починалия съпруг на
Д.Б. - - - „длъжник“ били съдружници при равни дялове в дружеството „ЗИДАРИ ИТ“ ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики“ № 6, ет. 3, ап. 7 с Управител -. След настъпването на смъртта на -, неговата съпруга
и ответник по настоящия иск встъпвала в правата му като съдружник и по постигната
договорка с И.Й. закупува от него притежаваните дялове в дружеството, а именно 250 дяла
по 10 лева всеки /Договор от 05.10.2016 год. с нотариална заверка/. Видно от предоставеното
от ищеца споразумение за признаване на дълг и разсрочване на задължението, същото било
от 05.10.2016 год., т.е. на същата дата на продажба на дружествените дялове.
Заявява, че била въведена в заблуждение от ищеца, че същия предоставил на нейния
покоен съпруг претендираната сума, но такава не била вписвана като вноска в дружеството
и не били предоставяй каквито и да е доказателства за предаване от негова страна на каквото
и да е основание. Същият твърдял, че дружеството притежавало активи закупени с тази сума
пряко свързани с обичайната дейност на същото, а именно строителство. Същата приела на
доверие твърденията на ищеца предвид и краткия срок от настъпването на смъртта на
съпруга и, а именно 29.09.2016 год. и датата на подписване на споразумението и договора за
прехвърляне на дружествените дялове 05.10.2016 год.
Придобила посоченото дружество като се задължила да заплати на ищеца и сумата от
30 000 лева единствено, защото била убедена от същия, че към тогавашния момент
дружеството изграждало няколко строителни обекта, имало материални активи,
притежавало непродадено жилище - апартамент.
Към момента на подписването на споразумението според същата не била в състояние
да прави критичен анализ на фактите и обстоятелствата твърдени от ищеца и именно поради
това се съгласила да го подпише и да признае, т.н. дълг на съпруга си.
Не на последно място, следвало да се отбележи, че липсвали каквито и да е данни за
наличието на заемно правоотношение или други за възникването на каквито и да били
задължения към ищеца, както и от страна на починалия й съпруг към същия. Заявява, че
ищец бил в съдружие със починалия и съпруг единствено поради намирането от негова
страна на парцел за застрояване, но никога не предоставял на дружеството в т.ч. на съпруга
и някакви парични суми — лично или за дружеството.
Действително било налице влязло в сила решение по депозиран от ищеца
установителен иск за вноската дължима до края на месец септември 2017 год., но следвало
да се отбележи, че твърденията по настоящата искова молба не били разгледани от съда
постановил решението, а и не били направени от нея, която според нея не се намирала към
тогавашния момент на територията на Р България.
Моли съда да ОТХВЪРЛИ като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА исковата
молба, ведно със законните последици от това.
Моли съда да осъди ищеца И.Г. - ЕГН **********, да заплати направените разноски
в настоящото производство, а именно възнаграждение за един адвокат.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск
е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя
5
характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6145/2019 г. по описа на РС – Стара Загора
съществува.
Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата
молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а
ответникът възраженията си срещу претендираното вземане.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както
следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради
което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и
изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите
страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за
доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
АДВ. Ч.: По гр.д. № 3625/2018 г. има влязло в сила решение за 10 000 лева. С оглед
разпределена доказателствена тежест моля да допуснете до разпит лицето - като свидетел.
Също така, тъй като имаме задължение да представим доказателства, касаещи произхода на
сумите, правим заявяване, че не притежаваме такива, тъй като предоставените суми,
представляват негови лични спестявания в периода, който е работил с наследодателя на
ответницата. С оглед изминалия период от време, доверителят ми не пази документите за
получаване на сумите.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, съдът счита, че следва да уважи
направеното искане от проц. представител на ищеца и следва да допусне до разпит в
качеството на свидетел лицето -, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
6
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел лицето -
Съдът ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ЯВИЛИЯ СЕ СВИДЕТЕЛ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ - – на 64 г., българин, български
гражданин, разведен, неосъждан.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК
Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯ - – Познавам страните по делото, защото съм работил в тяхната фирма.
Фирмата е на - и -, който му беше съдружник. - е ръководител на фирмата, а - не я познавам.
Работил съм при тях и - не съм я виждал. В стаята където се събличахме си бях забравил
ключовете и се върнах, за да си ги взема и чух, че -, който е техник там си искаше някакви
пари. - е този, който стои зад мен /посочва ищеца по делото/ и си говориха на висок тон, че
му е дал някакви пари. - му каза, че като продадат последния апартамент ще му даде парите.
Не знам от къде са парите. Разговора между тях лично го чух.
АДВ. Ч.: Нямам въпроси.
ПРИКЛЮЧИ се разпита на свидетеля.
ИЩЕЦ: ИВ. Г. Й. – Със съпруга на - бях съдружник, той беше управител на фирма
„Зидари ИТ“. Работихме в една фирма. Аз бях съдружник, но той беше управителя. След
като почина -, съпругата му ме потърси. Парите ги дадох на - докато работихме заедно.
Поиска ми ги за негови си неща. На няколко пъти съм му давал различни суми пари и по
различно време. Не сме подписали никакви документи за това. По няколко хиляди лева съм
му давал. Един път 6 хиляди, после 4 хиляди лева. Ние работихме заедно, имахме
перспектива, строихме заедно кооперации и за това му давах пари когато ми е искал. Имах
лични пари, които ми бяха спестявания. Спестеният са ми от преди кооперацията, лично
мои. Аз винаги съм бил строителен техник и от там са ми парите, от заплати. Гледал съм
лозе и от там бях събрал също пари. На - му дадох към 40 хиляди лева. Трябваше да ми ги
7
върне, но не сме определяли срок. Ние и за това се скарахме, защото все казваше, че ще ми
ги върне. Каза ми, че докато завършим кооперацията ще ми ги върне. Той почина доста след
като свършихме кооперациите. Приспаднах му дяловия капитал и 30 хиляди лева останаха
за връщане. - е знаела за тези пари. Тя ме потърси и ми каза, че е знаела, че - има да ми
връща пари, но иска да изляза от фирмата и да подпишем нотариално споразумение. Като
направихме споразумението и нищо не се случи след това. Месец преди да подпишем
споразумението мисля, че почина -. Тя ме потърси след като той почина и поиска да изляза
от фирмата и за това направихме споразумението. Не сме се виждали с нея след делата. Нито
сме се виждали или чували, може би малко след споразумението ме викаха да ме разпитват
за отношенията ни в полицията. После ми се обади и ми каза, че не може да ми върне
парите.
АДВ. Ч.: Нямам други искания.
СЪДЪТ с оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на други
доказателства, счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Ч.: Уважаема госпожо председател, с оглед събраните писмени и гласни
доказателства, с оглед влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 3625/2018 г., моля да приемете,
че исковата претенция е основателна и сумата е дължима, поради което моля да уважите
исковата молба и да признаете за установено, че ответницата дължи претендираната сума.
Моля да ни присъдите разноските, направени в производството.
СЪДЪТ ОБЯВИ УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 16.07.2021 г.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з., което приключи в 10,31 ч.
8
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
Секретар: _______________________
9